Д-р Кремена Митева: Участието в конкурси провокира младите хора да мислят, да пишат и това е много ценно

Д-р Кремена Митева, главен уредник в Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич, в интервю за Радио „Фокус“

Фокус: За четвърт век какво се промени в атмосферата на литературния конкурс „Възкресения“ и в нагласата на участниците? Казваме, че сега живеем в едно динамично време, много дигитално, много технологично. Това по някакъв начин отразили се на атмосферата на конкурса? Вие сте човек, който е сред организаторите, член на журито и имате преки впечатления?
Д-р Кремена Митева: През 2020 година дори се появиха стихотворения, които бяха озаглавени „COVID -19“, т.е. няма как тази нова ситуация последната година да не провокира младите хора да погледнат по малко по-различен начин света около себе си. Но иначе като цяло се запазва един интерес у всички средношколци, които участват, към теми, като любовта, природата, приятелството, взаимоотношенията между хората. Това някак остава неизменно. В последните десетина година появиха се и текстове по-мрачни бихме казали, в които по-често присъства образът на страданието, на смъртта, нещо, което като че ли в началото отсъстваше. Но някакви грандиозни различия няма. Явно тази възраст в човешкия живот кара всички да гледат на света малко по-ведро като цяло и да се вълнуват от сходни проблеми.
Фокус: Конкурсът е провеждан почти всяка година по ред, с малки изключения. Коя година беше поставено началото и какво провокира организирането на един такъв конкурс, първоначално регионален, впоследствие прераснал в национален?
Д-р Кремена Митева: Първото издание е през 1994 година. Тогава тъкмо бях започнала работа в Регионалния исторически музей в Добрич, по-специално в Дом-паметник „Йордан Йовков“. Имах една идея, която исках да реализирам - един пролетен конкурс, който да се казва „Възкресения“ и един зимен конкурс, който да се казва „Рождества“. И тъй като ние сме музей, посветен на Йовков, голям български белетрист, зимният конкурс предвиждаше да представя разкази, есета, текстове в проза отново на млади хора, на средношколци. Такава беше моята идея - да затворим цикъла между двата големи празника - Рождество Христово и Великден, с проза и поезия. Стартирахме и двата литературни конкурса, но оказа се „Рождества“ не просъществува. Явно младите хора по-трудно пишат разкази. Ние искахме тогава да поставим акцент върху разказа. Вероятно ако бяхме пожелали да участват с есета, които тогава - 90-те години, като конкурсен жанр също не бяха много популярни, конкурсът щеше да го има. Истина е, че сега в ново време не сме правили проба да обявим отново конкурса „Рождества“ с формат есе или нещо, което е по-популярно в училищата. Има вече много такива конкурси. И някак си останахме само с конкурса „Възкресения“. Благодаря, защото тогава вестник „Добруджанска трибуна“ ни подкрепи, ние искахме медиен партньор. Тогава нямаше много възможности, медиите в Добрич бяха малко. В началото проф. Добрин Добрев от Шуменския университет прие да бъде член на първото ни жури. То беше много авторитетно - Йордан Дачев и други известни пишещи хора. И така започнахме. Радвам се, че поне „Възкресения“ оцеля във времето, вече повече от четвърт век. Тази година ще бъде 23-то издание на националния литературен конкурс за средношколска поезия. Още тогава ни хрумна идеята, че след като Константин Гълъбов е написал своя манифестен текст за кръга „Стрелец“ на Велика сряда, който е искал да покаже, че българската култура трябва да съчетае родното с европейското, че за нас може би също ще е удачно на Велика сряда да обявяваме наградите и никога досега не сме изменяли на тази традиция. Всяка година на Велика сряда ние обявяваме имената на наградените млади поети.
Фокус: Излезе от печат в предходните години антологията „25 години „Възкресения“. Какво съдържа?
Д-р Кремена Митева: За мен е изключително удоволствие, че успяхме да реализираме втори подобен издателски проект, защото в началото на 21-ви век издадохме първата си книжка - сборник с творби на отличените поети. Тогава все още бяха малко. Сега те вече са повече и втората книга е доста по-обемна. Благодарим на Областна администрация - Добрич, която финансира по проект издаването на тази антология. В нея са поместени изключително интересни текстове. Ние се опитваме да поддържаме връзки с поетите, които са участвали в изданията на конкурса. Сега някои от тях вече са зрели хора. Имаме известни поети, като Галина Николова, културолози, като Василка Вълева, имаме университетски преподаватели, имаме и художници, и пишещи, като Ана-Мария Коева, която последно беше във Великобритания. Имаме също хора, които се изявяват в сферата на изкуството - фотография, писане на текстове, хора, като Александър Белчев. Интересно развитие имат голяма част от тези деца, за които знаем какъв е пътят им напред. Ние искрено им се радваме, като на наши деца, защото те все пак са се доверили на нашия конкурс и са участвали някога, толкова отдавна. Спомням си, преди години имахме възможност да поканим Галина Николова, която има издадени няколко стихосбирки, завърши „Културология“ в Софийския университет и тя беше в журито и връчваше награди на сегашните ученици, които участват. Тази приемственост за нас беше много важна. Жалко е, че миналата година по обясними причини церемония по награждаване не се състоя. Тази година вероятно също ще е така, защото едва ли ще имаме възможност да съберем хора в нашия музей, за да връчим наградите. Но ще ги обявим във Фейсбук профила и на интернет страницата на музея. Ще се радваме до 11 април включително да получим от цяла България интересни поетични текстове на младите хора, някои по-умело написани, други - по-неумело, но толкова искрени, че се радваме на абсолютно всички. Самото участие в конкурси, каквито и да са те, провокира младите хора да мислят, да пишат. Това е нещо много ценно за нас, надявам се и за тях да е така. Да е едно обогатяващо занимание. Тъй като вече обявихме тазгодишното издание на националния средношколски конкурс за поезия „Възкресения“, получихме обратна информация от хора, които са разпространили чрез български общности в чужбина, надяваме се да получим стихове и от българчета, които живеят в чужбина.
Фокус: Благодаря за този разговор!

Жулиета НИКОЛОВА