Забравени страници от българската литература: Дончо войвода, Списание „Македония“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Дончо войвода е публикуван в месечното илюстровано популярно списание "Македония" от ноември 1903 г. Списанието се издава от комитет от македонци в печатница "К. Г. Чинков" на ул. "Гурко" 54. Уреждат го М. Грашев и М. Копанов.

Дончо войвода.
Дончо войвода е познато име в Българското отечество. То е име свързано с много събития в нашата история. Дончо войвода по долините на Струма и Места викат го Пирински цар. Той е владетел на тая долина и едничкия постоянен защитник на поробения народ.
Дончо войвода е роден в 1865 г. Сериозното лице, ясната определеност на чертите му, големите и силни негови очи, властните му мустаци, широката му физиономия, го издават за по-стар от 40 години. Той е син на великия сподвижник за народните ни идеали –Златко войвода. Бащата остави в паметта и песните на населението славни епопеи – неговият син Дончо ги допълни и обкичи. Син и баща обрекоха себе си за благото на народа и станаха неуморими работници за свободата на цяло потиснато Отечество.
Дончо е носил хляб на баща си комита. Провождал неговата дружина навсякъде дето тирана трябвало да бъде наказан , дето раята с плач и писък е викала за помощ. Куриер и четник, Дончо е заживял с идеала и когато баща у останал вече – преселил се в Дупница – Дончо не можал да забрави нещастната страна и сенките на падналите юнаци. То едва о свършил 4 –то отделение, повлякъл се с една комитска команда. Опитността, енергията и юначеството бързо го издигнали над неговите другари и завладявайки сърцата, той е подчинил и волята на борците: той станал войвода на цяла дружина ратници. То било в 1884 г. Дончо предава се целият на Освободителното дело и му служи до днес безкористно и храбро. Той е от ония хора, които малко говорят за себе и съвсем малко се увличат. Той е внимателен във всичко и към всички. Говори тихо и със спокоен жест. Името си изтъква със скромност, задължителна за всеки деец. Много пъти нападан и дразнен, той вярва в оценката, която ще даде един ден историкът.
Дончо е от село Палат (Петричко). През 1902 г. и 1903 г. той ръководи въстаническите действия в тоя район с неустрашимост и постоянство, достойни за големи награди. Той е тип на борец от най-старите наши времена. Сраженията са за него живот, той е готов винаги за тях. Той не се доверява никому и никъде. Самонадеян в мерките, които зима против всяко зло и опасност, той е поразително хладнокръвие и очаква неприятеля. Куриерът за него е неважен и се предпазва като от несъзнателен неприятел. Той е недоверчив и ако селяните донесат нещо за ядене или пиене, те трябва да го опитат преди да хапне, който и да е четник от дружината. Дончо е герой на стотици сражения и кървави схватки.
Дончо е семеен и фамилията му живее в Дупница.