Елена Поптодорова: Необходима е нова, възродена и осъвременена политическа кохезия, която да определи приоритетите за всички съюзници в НАТО

Елена Поптодорова, вицепрезидент на Асоциацията на атлантическия договори и бивш посланик в САЩ, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.
Водещ: Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви необходимостта Алиансът да обнови стратегията си в светлината на действията на Русия и Китай и новите заплахи от тероризъм. Както може да се предполага, и Китай, и Русия побързаха да осъдят предстоящия за приемане документ. Дори нещо повече – нарекоха го „ехо от манталитета на Студената война“. И това е въпросът – ехо от манталитета на Студената война ли е новата стратегическа концепция на НАТО, каквато я провиждат в Москва и Пекин? И какво решиха по нея на извънредната двудневна среща военните министри на страните-членки на пакта? Поканих за анализ вицепрезидента на Асоциацията на атлантическия договор и бивш посланик в САЩ Елена Поптодорова. Новата концепция на НАТО защо изплаши в рамките на 24 часа след огласяването на намерението за нея?
Елена Поптодорова: Изплашване може би е неточно описание на реакциите. Аз смятам, че тези реакции на Русия и на Китай не са изненада. Те са просто логично следствие от поредица предходни събития и напрежение, веднъж между НАТО като блок и съответно Русия в по-голяма степен, отколкото Китай, но и Китай, разбира се, и освен това напрежения, които вървят и по двустранни линии, по двустранни отношения. И аз нямам предвид само и единствено САЩ, въпреки че естествено веднага това идва първо наум, но покрай събитията около Навални ние видяхме много ярки позиции на отделни държави, които са членове на Алианса. Така че тези реакции са съвсем обясними, даже бих казала закономерни и ще кажа защо аз си мисля, че е така. Защото вече се пристъпва към оформяне на съгласие, колкото и трудно да е то, по този документ, който даже се нарича „разсъждения“, „рефлекси“, дотолкова, доколкото няма нищо все още окончателно прието. За момента все още този документ или нова стратегия се обсъжда и може би първият по-структуриран момент на такова обсъждане беше министерската среща, срещата на министрите на отбраната, която току-що завърши. И да, разбира се, тогава, когато се очертава едно колективно, блоково придвижване напред в изграждането на поведението на Алианса за следващите 10 години, защото ние говорим за дългосрочен политически период, отбранителен или по-скоро период на отбранителна политика, и съвсем закономерно за мен дойдоха тези реакции. Вижте, може би е добре да кажем, че това е все още работа в процес, работа, която още ще се върши до датата на срещата на най-високо равнище на НАТО и идните месеци ще бъдат много интензивно заети от контакти между държавите в рамките на структурите на Алианса, където всички сме представени, за финализиране, или поне в максимална степен доближаване до избистрени формулировки и избистрени тези към момента на срещата на най-високо равнище. Тъй че, пак повтарям, за мен това е напълно обяснима, напълно закономерна реакция.
Водещ: Посланик Поптодорова, кое налага преразглеждането на тази стратегическа концепция на НАТО? Кое налага промяната на приетата преди 10 години и все още действаща концепция?
Елена Поптодорова: Ето, вижте, това е въпрос, по който има абсолютен консенсус. Ако има все още различни гледни точки по определени тези и цели, съдържащи се в документа, то по отношение на необходимостта от такава стъпка няма различия между държавите-членки. Краят на първото десетилетие на този век вече бележеше промени в световната действителност, които сочеха, че старата стратегия, колкото и все пак да не е много отдавна изработена, трябва да бъде осъвременена. И точно затова се договориха държавите заедно на срещата на най-високо равнище в Лондон. Това са нови заплахи, това са нови, ако щете, способности, които развиват противниците на Алианса, ново развитие на високите технологии, което тотално променя не просто вида отбранителни способности, които трябва да бъдат изградени, но техниката, технологиите, с които трябва да бъдат изградени тези нови бойни способности; тероризмът, който не е ново явление, но който вече се видоизмени във висша степен. Докато се смяташе, че „Ал Кайда“ е победена, то вече нови проявления доби същата идеология и същата агресивна тактика, която водят представители на тази идеология и представители на тази организация, която се разрои и се разслои в друг вид терористични актове. Т.е. настъпиха промени, които без съмнение налагат преразглеждане и модифициране даже на стратегията, такава, каквато беше и е все още до момента. Но предстоящата среща на най-високо равнище 2021 г. ще трябва действително да договори различните сектори на поведение на Алианса за следващите 10 години. Пак казвам, няма никакво съмнение, че този вид е от екзистенциално значение за НАТО. Това е всъщност средството, ако щете, за изискването за оцеляването на Алианса в едно ново бъдеще. И сега, понеже винаги говорим за Ковид – аз умишлено до този момент се въздържах да спомена пандемията, но дори и само това, ако вземем, което се случи на света в последната година и повече, вече ви дава достатъчно основания, на всички нас дава достатъчно основания да оценим необходимостта от съвършено нов вид организация на способностите и на политическо ниво включително. Така че и нов вид формиране на политики.
Водещ: По кои акценти от новата стратегия трудно ще бъде постигнат консенсус между страните-членки на НАТО?
Елена Поптодорова: Първо да кажем за какво бяха обсъжданията през тези два дни. Защото ние говорим за стратегия, за нова концепция, но междувременно задачите на Алианса си продължават, което може би е и добре, защото има всекидневно доказателство за необходимостта от съществуването на Алианса и нуждата, която страните-членки изпитват от него. Така че една част от дискусиите през тия два дни бяха свързани буквално с дейностите и задачите на Алианса. Мисля, че има два вида трудности. Едната трудност ще бъде от да речем по-практически характер и това е относно начина, по който ще се засилят способностите, военните способности имам предвид, на Алианса и модернизират, защото възможностите на отделните страни са различни, защото все още приносът е неравен. Така че по тази тема ще има дискусии, но мисля, че и този праг вече в някаква степен е преодолян, доколкото стана ясно, че трябва да има споделяне на отговорности и на финансов принос. Един труден въпрос, или по-скоро придружен с много спорове и дискусии, очевидно ще бъде оценката на заплахите и рисковете. През последния период, 10-годишен период, да го наречем, нека така да го определим – от 2010 г., когато беше фактически приета последната стратегическа концепция, се проявиха различни размествания в представата за заплахи и за рискове. Разбира се, това ще бъде отново тероризмът, продължаващ, разрастващ се тероризъм, това ще бъде един много нов технологичен пейзаж, това ще са пандемиите, това ще е климатичната промяна. Но това, в техния голям, едър вид, това са все рискове и заплахи, които отново са признати от всички държави-членки. Така че по това, че трябва да се справим с тях, очевидно няма да има големи различия. Но голямата опасност по-скоро може да дойде отвътре, в рамките на самия Алианс, на пакта, поради вътрешни напрежения и това може да бъде свързано, пак казвам, с двустранни спорове, някои съмнения относно това доколко ще могат САЩ да предоставят гаранции за сигурността, защото към този момент все още най-големите гаранции за нашата сигурност – нашата, имам предвид колективната на НАТО, идват от там. Така че ще има такова вътрешно напрежение, което ще се прояви, без съмнение. Но аз продължавам да смятам, че разбирането, усещането – то е усещане с кожата, за необходимостта и прекия интерес на отделните държави от гаранциите, които Алиансът дава като цяло, а и възможностите, които Алиансът дава като цяло, ще надделеят. Трудно ще бъде очевидно постигането на съгласие относно политическото измерение на Алианса, защото каквито и адаптации да бъдат договорени на пакта от практически смисъл по темите, които вече споменах, новите рискове, за които говорих преди малко, всичко това може да бъде решено, може да бъде посрещнато, ако има завръщане на Алианса към съгласие относно принципите, върху които той е създаден в самото начало, и ако се постигне – трябва да се постигне, нова политическа кохезия. Тя трябва да бъде съживена, възродена и осъвременена политическа кохезия, политическо съгласие, което да може да определи по несъмнен, по категоричен, по ясен начин приоритетите за всички съюзници.
Водещ: Лесно ли ще бъде постигната тази политическа кохезия, посланик Поптодорова, при положение, че тя е разкъсана през последните години?
Елена Поптодорова: Това е самата истина и неслучайно посочвам, че това ще е трудността. Затова си мисля, че политическият план, той ще бъде най-чувствителен, най-важен като постигане на успех, на крачки напред, за да може да се реализират вече и практическите цели, за които споменахме. Аз продължавам да се надявам на… как да определя най-ясно – на чувството за самосъхранение, нека така да кажа, на отделните държави. Да, има недоволство, има много скърцане по много въпроси и, разбира се, Русия е един от тях, Китай може би в по-малка степен, но държавите винаги стигат до момента на избора – имаме ли друга по-сигурна гаранция. И отговорът винаги е „не“. Така че, смятам, вероятно с много време, с много усилия, ако щете с много напрежение, вътрешно напрежение все пак ще се достигне до компромисно разбиране още сега, на тазгодишното събиране на най-високо равнище, на тазгодишния съмит, когато вече ще имаме и друг представител, най-висш представител на САЩ. Това е, между другото, важен елемент в цялата картина.
Водещ: Как тази нова концепция ще се впише в концепцията на новата американска администрация?
Елена Поптодорова: Тя е синхронна с разбиранията на екипа на Байдън за ролята на НАТО, за ролята на гласуването, на координирането на действията вътре в рамките на Алианса с партньорите. Да не забравяме, че сега, тези дни имаше и отделно заделени периоди на срещи с партньорите, с които НАТО е заедно в Афганистан, в Ирак. Това са Европейският съюз, Финландия, Швеция. Това е същинският Алианс така, както той се е развил, на база на първоначалната форма на структуриране. И точно такова е разбирането и на екипа на Байдън. Затова ми се струва, че ще има повече отвореност, повече готовност от страна на държавите на този първи съмит с екипа на Байдън за сближаване на различията, по оценка на рискове и заплахи, по отношение на политическия процес в рамките на Алианса и оттам нататък вече – като по-улеснено взимане на практическите решения.
Водещ: А ще продължи ли да се развива политиката в два коловоза спрямо Русия и няма ли опасност, не се ли гони рискът да тласне Русия към по-силно сближаване с Китай, дори блоково сближаване?
Елена Поптодорова: Това също не е някаква новина, това не е ново развитие, не е ново събитие. Промяна няма как да настъпи, тя не е заложена в същността на държавата Русия, такава, каквато е, както и не е в разбиранията и в необходимостите на държавите-членки на Алианса. Очевидно, че това съперничество ще продължи, то е екзистенциално съперничество. Въпросът е да се намерят зони на осъзнаване на споделен интерес. Този разговор сме го водили и по-рано. Максимумът, който може и трябва да се постигне с Русия, е договаряне по зони, в което абсолютно ясно, с взаимно уважение, добронамерено, пак казвам, с ясно изричане на позиции и на условия, двете страни договарят зони, в които те могат и им е полезно да работят заедно. И това трябва да бъде много спокоен, много прагматичен подход. Намесват се икономически интереси – това е истината, ако трябва докрай, както се казва, да оголим действителността. И веднага тук трябва да се каже: Германия. Особеното е, че при приключващия дълъг период на канцлера Меркел, нейният предполагаем заместник определя сам себе си като прагматик, като икономически мотивиран, като бизнес ориентиран, което вещае решения и политическо поведение, което може да бъде свързано най-вече с икономически интерес само и преимуществено на собствената му държава повече, отколкото колективен интерес на пакта. Но това са пак разсъждения на глас, дано не съм права. Но аз смятам, че един от критичните пунктове ще бъде смяната на властта в Германия, защото тогава вече да, решения по Русия от политико-отбранителен характер може би ще се взимат по-трудно.
Водещ: България в очерталата се картина къде ще се впише?
Елена Поптодорова: Българя ще чака.
Водещ: Дали ще се присъедини към критичното политическо единство или само ще чака?
Елена Поптодорова: България във всички случаи ще изчака да се оформи спасителен, по-широк консенсус, за да може да стъпи върху него. Поне така сме правили винаги. Не съм сигурна, че това е полезно и във вътрешен план за нас, но може би пък само това е възможно, като си мисля години назад. Така че България винаги ще се опитва да запази някакви баланси и в едната, и в другата посока, но това става все по-трудно и все по-изчистени ще са решенията на Алианса, на Европейския съюз, ако щете, въпреки че си говорим за НАТО днес. Напреднаха много тези процеси на противопоставяне и на разграничаване. И затова може би се връщам пак в началото на разговора – фразеологията на говорителите от китайска и руска страна е такава, те препращат към времето на Студената война. Не е Студената война отпреди десетилетия, но усещането е за подобен, много ясен, много дефиниран разлом, разединение, раздалечаване на НАТО като алианс на Запада от Русия и съответно от Китай, макар и по други причини. Вие ме питате за регионално съюзяване, дали няма да се предпочете такова едно съюзяване между Русия и Китай. Помним, че имаше такъв опит с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) – тя не просъществува особено много, защото такъв тип организации искат поне донякъде постигната равнопоставеност на държавите. Казвам донякъде заради различния размер и богатство на държавите, и мощ, защото ние сме различни в НАТО, но ние никога не сме имали усещането, че не седим на равно на масата. А когато една държава иска да доминира и да владее политическия разговор в една организация, обикновено организациите се разпадат, което всъщност се случи и с ШОС. Аз виждам само някакъв брак по сметка между Китай и Русия. Исторически това са били държави съперници, така че дори да има такава временна форма на сближаване, то ще е от конюнктурно естество и подозрителността между тези две държави никога няма да изчезне.
Водещ: Т.е. бракът по сметка може да завърши с развод по италиански?
Елена Поптодорова: Това е хубаво казано, да, да, може би не така...
Водещ: Експресивно?
Елена Поптодорова: Не така романтично, но във всички случаи да, защото там, в онази част на света, разводите са по-грубовати. Но да не се плашим с тежки последици. По-скоро ще има съвпадане на интереси, да, разбираемо е, но истината е и друга – че интересите са различни. Докато при Китай са изцяло, тотално икономически, високотехнологични и се реализират по много по-фин, проникващ начин, при Русия битката е друга – там е битка за публично, видимо надмощие, за доказване на превъзходство, там е геополитика преди всичко. И това пък е на НАТО злощастната орисия – че ще трябва на два различни фронта да бъде еднакво добра като организация, като вътрешно съгласие и като ефективност.
Цоня Събчева