ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Първан Симеонов, социолог: Докато делим европейско от национално, не сме нито пълноценни европейци, нито пълноценни българи

Първан Симеонов, социолог: Докато делим европейско от национално, не сме нито пълноценни европейци, нито пълноценни българи

Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

29 Май 2019 | 07:00 | Радио "Фокус"

Първан Симеонов, социолог: Промени в Изборния кодекс не трябва да се правят за предстоящи избори, иначе остава съмнение за търсене на конюнктурен ефект

Първан Симеонов, социолог: Промени в Изборния кодекс не трябва да се правят за предстоящи избори, иначе остава съмнение за търсене на конюнктурен ефект

Първан Симеонов, социолог и изпълнителен директор на „Галъп интернешенъл“ в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с предложението на политическа партия ГЕРБ за отпадане на забраната за публикуване на социологически данни в деня на размисъл и в изборния ден. Фокус: Г-н Симеонов, четири месеца преди европейските избори, отново ставаме свидетели на промени в изборното законодателство. Една от най-обсъжданите промени е предложението, което ГЕРБ внесе между двете четения, а именно да отпадне забраната за публикуване на резултатите от социологическите проучвания в деня на размисъл и в изборния ден, защото и сега много медии заобикалят. Трябва ли да „узаконяваме нарушението“, ако не можем да спрем нарушителите? Първан Симеонов: По принцип тази логика е грешна. Когато една норма не се спазва, първо трябва да се потърсят начини, за да започне да се спазва, а не да се променя. Има случаи обаче, когато обществените отношения изпреварват законодателната уредба и тя трябва да ги изпреварва. Ние живеем в общество, в което можем да си набавяме информация от всякъде, и понякога наистина се питам дали е възможно тази забрана изобщо да се спазва. Затова разбирам усилията на законодателя да оптимизира нещата и генерално не бих имал нищо против още повече, че „Галъп интернешенъл“ е агенция с доказан и точен екзит пол. Пословично точен екзит пол през годините и ние сме тези, които най-малко има от какво да се притесняват, даже бихме се радвали. Отвъд генералното ми съгласие с идеята на законодателя, има един много дълъг разговор за детайлите. Това е най-важният разговор. Да го синтезирам така - нямам против и да отпадне забраната, но това е голямо и доста мащабно решение и не съм много сигурен дали могат да го направят добре. Честно казано винаги съм предпочитал, ако ще се правят промени в изборното законодателство, те да се правят за следващи избори, а не непосредствено за предстоящите. Така ще се избегне съмнението, че се търси някакъв конюнктурен ефект. Но, ако са тръгнали да променят, единственият ми съвет е да помислят, дали да го правят, и дали са в състояние да обхванат всички нюанси на темата, и какво всъщност може да се случи. Трябва да обмислят много внимателно и ако трябва дори да отложат, защото това не е маловажно решение. Фокус: Отпадането на забраната ще служи ли за превенция от манипулативната и невярна информация относно социологическите данни в изборния ден? Първан Симеонов: Това е идеята, защото те текат от различни медии, под някаква странна форма. Ако отпадне забраната, всеки ще може да знае от коя агенция идват съответните данни и да си направи сметката дали да вярва, или не. Екзит пол има един много ясен измерител със самите изборни резултати, вижда се дали данните са близо до тях или не. Това е хубаво за съвестните агенции, защото ще се види кои работят истински и хората ще могат да им вярват. Тук обаче има няколко проблема. Има хора, които в изборния ден правят така да се каже олекотени, евтини версии на екзит пол. Не ми се иска да го вярвам, но има и агенции, които просто осредняват числата, които колегите им получават. Тогава някой ще прави екзит пол, а други могат да имитират, защото не е много трудно, когато получаваш от различни места числа и данни и просто да ги осредниш. Тук идва големият проблем, как ще се обясни на хората, кои агенции наистина правят екзит пол. Доц. Цветозар Томов, като качествен социолог предложи на скоро форма на лицензиране от страна на изборната администрация, която да показва коя агенция по каква методика работи, кои секции покрива, кои са извадките и т.н. Да се види кой наистина прави екзит пол в изборния ден, защото всичките стават еднакви в очите на хората, а това не е така. Вторият голям проблем, заедно с екзит пола, ще се опитват да пускат и други проучвания, правени преди това, което ще обърка хората, защото не съм много сигурен, че хората знаят технологията социологическите допитвания. Трети проблем, досега беше трудно да се контролира дали не излизат партенки при открехната врата, а сега като падне забраната и отворим напълно вратата, как ще контролираме? Четвърти проблем, или по-скоро предложение, месеци преди изборите, Централната избирателна комисия (ЦИК) трябва да провежда разяснителна кампания, що е това екзит пол, кои са агенциите, които работят и за коя медия работят. Защото най-често проучването се прави за медии или за партия, защото понякога и политически партии възлагат проучване на агенциите. Това е много важно да се знае кой поръчва. Трябва да се вижда, че агенция „Х“ работи за партия „У“. Тук идва и най-големият проблем, екзит пол влияе. Ако накрая на изборния ден видиш, че формацията, която ти подкрепяш е малко под бариерата, ще излезеш и гласуваш. Ако видиш, че формацията, която подкрепяш няма никакви шансове - я отидеш, я не. Но ако се окаже, че тази формация е имала шансове, просто някой екзит пол е бил, не фалшив, а не добър и излиза от целия ден. Ако през целия изборен ден излизат широко резултати от екзит пол, ситуацията на гласуване ще е по-различна. Малко се заблуждават тези, които казват: „Ами то и досега беше така“. Не, не беше така. Досега текат едни неща в медиите и хората имат едно на ум. Представете си какъв писък може да настане, ако към 10.00 часа сутринта на европейските избори, по-твърдите електорати на БСП и ДПС изглеждат по-мобилизирани от тези на ГЕРБ. Това може да стане. Или пък, ако накрая на деня всички казват, тези имат нямат шансове да прескочат, тези имат, а се окаже, че всъщност е било въпрос на излизане и гласуване, и хората са останали демобилизирани. Спомням си един екзит пол цял ден тече в един голям български град и обясняваше, как между победилият кандидат и този, който беше останал втори, разликата е била огромна, накрая се оказа, че разликата е била минимална. Този екзит пол е демобилизирал избирателите на втория кандидат, ако не е бил той, е било възможно и да победи. Така, че това е много сериозен залък и аз не съм много убеден в изключителната експертизата на нашия текущ парламент. Моят съвет би бил - мислете 10 пъти преди да направите нещо. Фокус: Възможно ли е публикуването на данните да породи неравнопоставеност между кандидатите в изборната надпревара? Първан Симеонов: Примерно двама кандидати на местния избор. През целия ден се обяснява, как единият бие със сигурност. Това поставя в неприятна ситуация другия кандидат, защото неговите избиратели си казват: „Ето аз няма смисъл да излизам да гласувам“. Накрая на деня, когато започне преброяването, се оказва, че разликата не е била толкова голяма и не е непреодолима. Ето такива неща могат да се случат. Големият проблем на екзит пола ще бъде при местните избори, не толкова при европейските. При европейските има едни генерални тенденции, социологическите проучвания могат да повлияят при изравнени сили на БСП и ГЕРБ. При местните избори е опасно, защото по-малките масиви гласове, могат да повлияят по-драматично на резултата. Хората си влияят. Едната функция на публикуването на социологически сондажи и на екзит пол е да дават на хората обществено огледало да виждат какво се случва с масовите нагласи и да правят информиран избор. Моята партия или коалиция, която ми е на сърце, няма големи шансове, и аз ще имам възможност да гласувам за друга, която е по-близка до моите възгледи. Или обратно, коалицията, на която аз симпатизирам е с малко зад друга, следователно трябва да се мобилизираме -моята общност, приятелски кръг и семейство. Това е информираният избор, в който хората виждат, какво мислят останалите. И понеже ние живеем в общност, съобразяват мнението си. Социологията в изборния ден има и контра ефект и това е конформизма. Гласоподаването чисто следва победителя и обратно, обезсърчават онези, които в проучвания и в екзит пол остават в по-задни позиции, обезсърчават се техните избиратели. Ето така може да повлияе. Аз искрено се надявам, че никой не е намислил нещо подобно. Опитът показва, че всяко пипане на изборното законодателство с цел конюнктурни ползи, обикновено се обръща срещу авторите си. Така че трябва да имат едно на ум, всички, които се занимават с тези неща. Фокус: Показването на резултатите в изборния ден може ли да провокира по-голяма активност при избирателите и т.нар. обръщане на вота? Първан Симеонов: Преди да го видим как работи не може да се каже. При местните избори ще бъде по-важно, защото при тях е възможно по-малко масиви от гласове да повлияят. При европейски и национални не може да се каже. Фокус: Отпадането на забраната за публикуването може ли да служи за контрол в деня на изборния процес? Първан Симеонов: Това е надеждата ни. Ако отпадне забраната, да бъде ясно кой какво прави и защо го прави. Замисълът не е лош. Проблемът е за контрола на качеството на информацията. Има агенции, които ще направят качествен екзит пол, ще спазват стъпките, ще започнат с най-ранния възможен час. Но има и такива, които ще направят имитиращ продукт. Обществото как ще ги различи? При екзит пол не може да бъде доказано при публикуване на информация към определен час, че например една партия има преднина пред друга, след това резултатът да бъде доказан, че наистина е бил такъв. Излиза медия „Х“, която работи с агенция „У“, информацията излиза в няколко различни сайтове, хората следят, мобилизират се. Последните 2 часа преди края на изборния ден излиза материал и електоратът се задейства, после агенцията не може да докаже със сигурност, че данните са били такива, каквито ги е предоставила. На последния екзит пол преди края на изборния ден, „Галъп интернешенъл“ съобщи, че в парламента влизат 5 партии. Докато различни извадки още се колебаеха, дали са 5, 6, 7 или даже 8. Това е проблемът, че трудно може да се улови разликата между качествения и имитиращ продукт. Много е прав доц. Цветозар Томов като казва, че трябва да се въведе режим, в който избирателната комисия да провери дали се прави истинско проучване. Екзит полът е скъпа дейност, обикновено го поръчват медии и големи търговски оператори, които до последно търсят варианти, бистрят стратегията. Няма как два месеца по-рано всичко да се знае, да се регистрират агенциите, ЦИК да започне информационна кампания. Тук трябва да започне информационна кампания от много далеч, която да информира хората. Добра е идеята, но защо просто сега не я обмислят и да започнат реализация на по-следващи избори. Фокус: Има ли опасност от злоупотреби с данни от социологически проучвания на фона на неспиращата борба с фалшивите новини и кибер атаките? Първан Симеонов: Това е проблемът. Вече все по-нисък е прагът на пропускливост и откровени фалшификации пробиват в медиите. Това е обратната страна на демократизацията. Демократизацията означава всеки да има възможност свободно да потребява и създава информация. Обратната страна е, че няма авторитет, който да ти каже, кое е вярно и кое да гледаш. Ще трябва да свикваме с фалшивите новини. Още повече, че нашето общество все по-забързано иска все повече нещата да са евтини, да са шарени, да мигат, да светкат. Това е едно потребителско общество, което не се интересува дали нещата са истини, качествени, и в тях е вложен труд, важното е да забавляват. Аз не съм голям оптимист и тази стъпка на осветляване на това кой какво прави, е донякъде добра. Въпросът е в детайлите, там е дяволът. Нямаме против, махайте забраната, но тройно по-голям контрол, яснота и разяснения. Само тогава би имало смисъл, иначе би означавало легализиране на глупости. Даяна ДЮЛГЕРОВА

22 Януари 2019 | 17:00 | Агенция "Фокус"