Цветозар Томов: Съществува рискът от много ниска избирателна активност и ако се случи, скоро ще ни се наложи да ходим пак на парламентарни избори

Цветозар Томов, социолог и бивш говорител на ЦИК, в интервюто за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Необходимост, идваща да запълни несвършеното от управлявдащите, или политически цирк за лична употреба – в диапазона между крайните оценки се лутат коментарите за предприетите от президента Румен Радев консултации по повод наближаващите парламентарни редовни избори. За анализ се обърнах към бившия говорител на ЦИК социолога Цветозар Томов. Господин Томов, какво е обяснението ви: защо държавният глава предприе тези консултации? Какво ще реши с тях?
Цветозар Томов: Това е необичайно, да не кажа уникално и според мен е разумно държавният глава да търси становищата на всички ни, или почти на всички групи от обществото, които по някакъв начин имат отношение и са заинтересовани от хода на изборите. Консултациите сами по себе си, според мен, биха били полезни. Друг е въпросът, дали те биха подпомогнали за взимането на най-доброто решение.

Водещ: На тези консултации не трябваше ли да участва целият политически спектър?
Цветозар Томов: Да, смятам че би било разумно, след като започне такива консултации, президентът да покани всички политически партии, може би даже не само политически партии, неправителствени организации има, които се занимават с наблюдение на изборите. До голяма степен, като че ли това се случва.

Водещ: Мнозина вече обвиниха държавния глава, че организира „Отечествен фронт“, събирайки партии, които са му симпатични и които му симпатизират?
Цветозар Томов: Не виждам преки основания за подобни твърдения. На консултациите така или иначе се обсъждат, доколкото аз съм запознат с тях, преди всичко въпроси, свързани с противодействието на епидемията и със създаване на условия, при които да се гарантира изборното участие и изборите да протекат нормално. Тези въпроси не са пряко свързани с нечий политически интерес, те са в интерес на цялото българско общество.

Водещ: От тези консултации изводите дали биха могли да бъдат приложени реално или само ще се изговорят в публичното пространство?
Цветозар Томов: Аз мисля, че главното, което се набива на очи и което хората, които по един или друг начин сме се занимавали с организация на избори и много добре го знаем, е, че главният проблем е свързан със състоянието на изборното законодателство. Необходими са няколко промени в изборното законодателство, без които ние не бихме могли да създадем такъв ред и организация, при който да минимизираме последиците от обстоятелството, че за първи път се провеждат избори в условия на пандемия. Някои от тези проблеми се знаят от години, други наистина са предизвикани от сегашната особена ситуация. Примерно, че България няма изборен регистър, нещо за което, аз не помня от колко време говорим, от десетилетия, че вътрешните избирателни списъци на секциите в страната са пълни с имена на хора, които не живеят реално на тези адреси, на които са регистрирани като избиратели. Би било прекрасно, ако най-после българският парламент вземе решение в тази посока, защото предстои преброяване на населението и има възможност, бих казал уникална възможност, да се извърши служебна регистрация на хората, които живеят в страната и на тази база да се подготви изборен регистър. Разбира се, и без активна регистрация няма да се получи, но като че ли в момента има техническо време това да се случи, особено ако датата на изборите бъде определена през април или май. Оттук идва вторият въпрос за дистанционното гласуване. Дистанционното гласуване по принцип е необходимо, защото затрудненията на българските гласоподаватели извън страната не са решими по друг цивилизован начин, но в ситуация на пандемия то е много важно и за карантинираните и болните вътре в страната. И както се видя в повечето страни, които произведоха избори в условия на пандемия, имаше дистанционно гласуване. Засега поне обаче аз не съм оптимист, че българският парламент ще извърши тези промени, ще въведе промени в закона, които да позволят въвеждането на изборни регистри и да въведат дистанционно гласуване.

Водещ: Отговорите, идващи оттам са, че няма вече време, в което това да се извърши. Така ли е?
Цветозар Томов: Когато нещо се отлага години, за изборния регистър дори десетилетия, винаги се оказва, че няма време да се извърши тук и сега промяната, човек се замисля в крайна сметка какви скрити мотиви движат законодателите, за да се противопоставят така упорито на промени, които ще видим в законодателствата на почти всички демократични страни.

Водещ: Защо е големият страх от гласуването по пощата?
Цветозар Томов: Защото ще повиши рязко избирателната активност извън страната. Моята политическа хипотеза е тази, че България има политически сили, които не биха искали българските избиратели извън страната да гласуват активно. А те нямат възможност да гласуват активно, ако няма дистанционно гласуване, защото имат редица чисто житейски, битови, технически затруднения да упражнят правото си на глас. Не е само това. Вие знаете, че преди няколко години с натиска на „Обединени патриоти“, но и подкрепени от коалиционните им партньори в управлението, беше ревизиран броят на секциите, които могат да бъдат създавани. Според мен главната причина, главният препъни камък по отношение на дистанционното гласуване е тези заигравания, тези дребни политически сметчици около това, как биха се изменили резултатите от едни национални избори, ако имаме по-висока активност. А между другото, те няма да се изменят радикално. Няма да настъпи такава промяна, която да оправдае дори подобни политикански съображения, да го кажа. Просто ще се нормализира обстановката с гласуването.

Водещ: Като основен аргумент срещу в този случай се сочи гласуването в чужбина – в Турция и гласуването в България в ромските общности.
Цветозар Томов: Гласуването в Турция, да, сочи се обикновено като аргумент срещу гласуването извън страната. Само че вижте, в Турция винаги са гласували между 40 или 60 хиляди избиратели. Мисля че това е броят на хората, които могат да бъдат мобилизирани от ДПС, за да гласуват за тази партия. Знаем, че те гласуват основно за нея. И този брой, според мен, няма да нарасне кой знае колко, ако се отворят и други възможности за гласуване. Това, което ще се получи, е, че рязко ще се увеличи броят на гласуващи хора в други страни. Много повече ще гласуват от българската емиграция в страните от ЕС, Великобритания и САЩ, отколкото гласуват сега. Така че тези съображения, които споделят доста българи във вътрешността на страната, по-скоро маскират страха от това, че ще нарасне влиянието на партиите, които печелят от гласовете на българите, живеещи в емиграция. Това не е само ДПС. Колкото до активността на ромските общности, там има проблем с купения вот, който е особено разпространен сред тях. Този проблем няма да се реши, със сигурност няма да се реши при въвеждане на дистанционно гласуване, но той не зависи в крайна сметка от технологията на изборния процес. Той зависи от това правоохранителната система да си върши работата, тя не я върши по отношение на контрола върху купения вот. Имал съм и друг път повод да кажа, че брокерите на гласове се знаят много добре – знаят се изключително от партийните координатори по места, знаят ги от полицията, знае ги прокуратурата. Никой нищо не прави срещу тях. Това е проблем на правоохранителната система. И нерешаването на този проблем, в много случаи умишленото нерешаване на този проблем, не може да бъде аргумент срещу въвеждането на технология на гласуване, която особено е нужна в сегашната пандемична обстановка.

Водещ: Ще помогне ли в тази ситуация предложението на Цветан Цветанов за ротация на областните директори на полицията?
Цветозар Томов: Не мога да преценя, честно казано, не познавам тези структури. Нямам становище, дали това би било полезно. Аз обаче съм фен на идеята за ротация поне на председателите на секционни избирателни комисии, защото в секциите, в които има основателни съмнения за изборни измами, злоупотреби, те не са толкова много, но ги има тези секции, в които постоянно стават такива неща, регулярно едни и същи хора образуват комисиите, едни и същи хора ги оглавяват. Ако тези хора бъдат разместени, това може да увеличи значително възможностите за контрол в тези секции.

Водещ: Господин Томов, вие като социолог какъв изборен процес очаквате? Какви избори?
Цветозар Томов: Тежки и вероятно много невротични. Дано не ми се сбъднат опасенията, че тези избори ще бъдат рекордни по отношение на изборни измами. Допускам, че това може да се случи в тази неясна обстановка и при нажежените политически страсти, които има в момента.

Водещ: Следейки различни политически реакции, оставяме и с впечатлението, че сякаш вече се подготвя оспорването на изборите? Дали това е реалистично или е лъжливо усещане?
Цветозар Томов: Споделям вашето усещане донякъде. Да, мисля че залозите в тези избори ще бъдат особено големи и не изключвам политическата борба около тях да продължи и след като изборите приключат. Дано самата практика не даде прекалено много основания за оспорване на изборите. Мен ме притеснява обаче най-силно друго. Сега, да го кажа така – проблемът не е толкова в изборните измами, каквито в България има, колкото в това, че те се отразяват на общественото доверие в изборния процес много повече, отколкото върху изборните резултати. Правил съм опити да изчислявам общия обем на контролирания вот в България и смея да кажа, че той не надхвърля 250-300 хиляди гласа. Това не е малко, но не решава изборите. Само че обстоятелството, че подобни неща се виждат в много населени места, особено в някои общини и в някои населени места в страната, където хората са били многократно свидетели на подобни неща. Това ги демотивира да участват в избори. Те престават да вярват, че изборите отразяват техните политически мнения. И това недоверие в изборния процес в много по-голяма степен делегитимира изборите, както и тези, които са получили власт благодарение на тях. Другото, което изключително много ме притеснява, е каква ще бъде избирателната активност в тази пандемична обстановка. Ако няма дистанционно гласуване рязко ще се намали вота извън страната, с изключение на Турция, защото ДПС пак ще си докарат своите гласове оттам. А и във вътрешността на страната. Ако ние слезем на румънските нива на активност, от преди месец, под 40%, това ще бъдат парламентарни избори, които ще формират парламент, несъответстващ на желанията на българските граждани.

Водещ: С какво си обяснявате, че ваши колеги социолози зад граница дават по-високи резултати за спечелване на изборите от ГЕРБ, отколкото тези в България? Имам предвид и „Политико“, който вече за втори път дава високи проценти за спечелване на изборите от ГЕРБ? С какво си го обяснявате?
Цветозар Томов: Аз видях една публикация на „Политико“. Вие говорите за две, може и да съм пропуснал втората. Или първата, не знам. Това, което ми направи впечатление, е, че тези данни дават по-високи оценки за представянето на управляващите, но не останах с впечатление, че това е някакво самостоятелно изследване правено отвън, то не може и да се направи такова. По-скоро ми се струва, че хората, готвили тази публикация, са обобщавали различни данни от изследвания правени в страната. Ще споделя обаче друго мнение. Така или иначе това ми е професия.

Водещ: Затова и ви питам.
Цветозар Томов: Смятам, че в момента чрез емпирични методи не може да се определи съотношението на силите в българския политически живот. В тази ситуация с неяснотата около това, кога ще бъдат изборите, неяснотата относно развитието на пандемичната ситуация и отражението й върху отношението главно върху управляващите, но не само върху тях, с неясното все още конфигуриране на извън парламентарната опозиция за участие в тези избори, с това, че не се знае още кои и какви ще бъдат кандидатите по места на очертаващите се политически конкуренти. Всички тези въпроси ще се изяснят едва месец преди изборите и тогава динамиката на изследванията ще покаже, дали наистина ГЕРБ може да съхрани този електорален ресурс, който обикновено е реализиран от преди или до голяма степен го е проиграл. Сега е рано да се правят такива оценки, рано е да се предвиди, кой би могъл да спечели тези избори.

Водещ: Горе-долу за такъв отговор си бях намислила още един въпрос, но ще ви го задам: не смятате ли че към недоверието от изборния процес няма да се прибави и недоверието към политическите субекти в България, към политическия живот, въобще към политическото?
Цветозар Томов: Да, определено мисля, че е така. Аз мисля, че тези две недоверия са взаимно свързани. Хората не вярват нито в това, че изборите са честни, че са начин да си решим проблемите, респективно по този начин бягат от личната си отговорност за ситуацията в страната. И от друга страна, причината за това недоверие не е свързана само и единствено с изборните злоупотреби и измами, а и с недоверие към основните политически играчи в страната, към всички. Не забравяйте, че по този начин, като че ли вървят и предизборните кампании в България. Почти всички участници залагат на черния пиар, на компрометирането на конкурента, не на позитивни програми.

Водещ: Това впечатление отсега още се налага.
Цветозар Томов: И предполагам, че това ще бъде особено силно, подчертавам, в тази кампания. Не можем да избягаме от това, към момента. Не можем, но много зависи от това, в каква обстановка ще тръгне кампанията. Много зависи от това, дали и доколко ще се справят с пандемичната обстановка управляващите. И пак ще се повторя, най-вече от избирателната активност. Защото социолозите измерват все пак декларативните нагласи, много по-трудно е да се оцени готовността на хората да извършат в изборния ден социални действия, съответстващи на това, което са декларирали в ситуация на изследване. Съществува рискът от много ниска избирателна активност в България. Бих искал върху това да акцентирам, защото ако това се случи, ние няма да имаме стабилен парламент и много скоро отново ще ни се наложи да ходим на парламентарни избори.

Цоня Събчева