ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Елена Поптодорова: Няма да се премине към нова версия на Студената война, по-скоро ще има много ясен разговор между Вашингтон и Москва

Елена Поптодорова: Няма да се премине към нова версия на Студената война, по-скоро ще има много ясен разговор между Вашингтон и Москва

Елена Поптодорова, дългогодишен посланик на България в САЩ, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

1 Декември 2020 | 11:00 | Радио „Фокус“

Елена Поптодорова: Светът ще премине към изграждане на нова устойчивост и няма кой друг да го направи по-добре от ЕС и НАТО

Елена Поптодорова: Светът ще премине към изграждане на нова устойчивост и няма кой друг да го направи по-добре от ЕС и НАТО

Елена Поптодорова, вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Само в Европа пандемията от коронавируса вече е причина за смъртта на 25 хиляди души. Светкавичната скорост и широкият спектър на разпространение безспорно предизвикват загриженост – Нидерландия и Белгия откриха коронавирус дори в канализацията. В предложените мерки за справяне с многообхватната, породена от коронавируса криза оглушително се чу мълчанието на една организация – на Северноатлантическия договор. И породи въпроса: готова ли бе НАТО за бактериологичната война? Задавам го на Елена Поптодорова, вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор и дългогодишен посланик на България в САЩ. Посланик Поптодорова, хипотезите за възникването на коронавируса варират от животински носител до разработвано бактериологично оръжие. Която и да се окаже вярна, не отменя изискването държавите и организациите да са били готови за подобно вирусно предизвикателство. Готова ли бе НАТО за бактериологична война? Елена Поптодорова: Разбира се, че не бе готова, както не бе готова нито една друга организация, нито една държава. Ние виждаме тоталната обърканост, конфузия бих казала дори на специализираните организации, като световната организация ООН, която се справяше в предишни периоди, и, разбира се, СЗО на първо място, с голямата, тежката криза с ебола в Африка. Но тогава това някак мина покрай очите и ушите ни, защото Европа, т.нар. трансатлантически свят не беше засегнат от пандемия, която всъщност е даже по-опасна от сегашната, по мнение на експерт, аз само цитирам експерт в случая. Така че неподготвеността е обща и може би това е предпоставка всички заедно, вкупом да търсим еднакво решение, тръгвайки от нулата. Даже, извинете, но ми хрумва, все пак не трябва да губим и някакво чувство за хумор в ситуацията, някой, няма да цитирам кой, нарича вируса китайски. Но също така китайската философия твърди, че всяка криза е и възможност. И аз предлагам, освен да посочваме произхода, предполагаемия изход, да приемем също така и китайската нагласа, която твърди, че кризата е възможност. Така че, да, НАТО не беше подготвена, ЕС не беше подготвен, трансатлантическата общност като цяло не беше подготвена. Което е може би мобилизиращ фактор в момента. Водещ: Испания, Черна гора, Литва са само част от държавите, които поискаха вече помощ от НАТО за справяне с коронавируса. Какво може да им предложи? Елена Поптодорова: Точно така, това е вярно, те поискаха подкрепа, даже и още държави има, Румъния, Словакия, Северна Македония. Това е наистина началото. Става дума за хуманитарна помощ и НАТО има опит в това отношение. Така че такава помощ ще бъде предоставена. Но аз мисля, че оттук нататък, както казах преди малко, това просто трябва да бъде повод за изграждане вече на много по-устойчиви, на по-стабилизирани системи за посрещане на подобен вид заплахи, всъщност епидемии, бактериологични епидемии. И даже си мислех тези дни, че би било добре министрите в съответните правителства, евроатлантическите правителства, които се занимават с международната солидарност, международните отношения, имам предвид външните министри, военните министри, на първо място слагам нашите, българските външен и военен министър, да насочат повече своето внимание не толкова към вътрешната ситуация, както в момента става, а по-скоро към регулярна обмяна на мнение, на факти, на обстоятелства, но и на мислене за следващи стъпки. Защото тази пандемия ще премине и оттук насетне би следвало вече да мислим за следващите стъпки. Не е лъжа, че тази пандемия или вирусна атака всъщност бе тест за един от фундаменталните принципи, основаващите принципи и на НАТО, и на ЕС. Първият, най-важният е свободата, но наравно с него идва солидарността. И може би никога досега, поне в нашия живот - ние не знаем друго време, но в нашия живот не е имало по-силен, как да кажа, по-истински, по-разкриващ действителността тест за солидарността на държавите в двете организации от Covid пандемията. И сега ние всички, казвам всички ние, не те, България, всички ние заедно трябва да докажем, че когато са слагали подписите под основаващите документи, не са го правили като бюрокрация, а са го правили като правителства, като нации, които искрено вярват в бъдещето, общото бъдеще на държавите в двете организации. Водещ: Посланик Поптодорова, в тази ситуация трябва ли НАТО да активира член 5 за колективна отбрана? Според който атака срещу един от нас е атака срещу всички нас. Елена Поптодорова: Аз благодаря за този въпрос, защото истината е, че още преди две седмици предизвиках моите колеги от Атлантическия клуб, като подхвърлих темата. Сега вижте, има два прочита. Бюрократът ще ви каже: не, този член не може да се активира, защото той говори за въоръжено нападение. Но истината е, че ние имаме един прецедент и това е 11 септември, когато би могло да се направи трактовка на падащи самолети и врязващи се самолети в знакови сгради в САЩ, да речем, там можеше да се транспонира такъв смисъл. Това е единият прочит. Някой сигурно ще каже, това е пожелателно или пропагандно изречение, този член не може да бъде активиран. Но аз казвам друго. Той трябва да бъде деклариран, трябва наистина държавите, членуващи в пакта, да кажем: ето, дойде мигът за такава солидарност, каквато се провижда в този член 5, който в едни много различни условия, условията на класическата война преди 80 е предвидил солидарност, която държи пакта заедно. Но аз смятам, че ако това стане и много ми се иска да стане, това ще има ефект на сцепление, на препотвърждаване на това единство, което е било в основата на изграждането на пакта. Така че да, моят кратък отговор е смятам, че трябва да бъде активиран. Със съответни бележки под черта, както се казва, с условностите и условия, при които това може да стане. Друг вид помощ, взаимопомощ, обмен, това трябва да бъде обмен на разузнавателни данни, ако щете, обмен на научна информация, обмен на практически опит. Но, да, член 5 е много повече от това границата да бъде пресечена от някакви въоръжени единици в реално време. Водещ: Вие сте вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор, тя е известна като мозъчния тръст на НАТО, какво трябва да се предприеме оттук нататък? Какво НАТО трябва да предприеме? Какво асоциацията ще предложи? Елена Поптодорова: На първо място смятам, че трябва да признаем различните нива на държавите в дигиталната сфера. Извъднъж, покрай един доста прозаичен факт, а именно че всички работим от вкъщи, стана ясно, че вече е стигнато съвършено ново ниво на общуване, на работа и реално на услуги, на съществуване на света. И аз смятам, че първата и най-важна удивитална като символ на ситуацията е рязка електронизация, която ще бъде различна в различните държави – аз не мога да не мисля за собствената си държава. Дигитализацията е по-различна в САЩ и на съвсем различно равнище у нас. Смятам обаче, че в тази зона държавите от НАТО би трябвало да се подпомогнат взаимно, за да се достигна равна степен на дигитализация за различните сфери – на икономиката, на сигурността, защото веднага тук идва мисълта за киберсигурност, за атаки, които сега говорим за един вид биологична атака, не говорим даже откъде е тръгнала, за изхода, той в момента не ни занимава, но говорим за хибридни атаки. Говорим за съвместимост на въоръженията в НАТО, нали така. И ние купуваме самолетите F-16, защото знаем, че са съвместими във въздух и съвместими по суша, съвместими във военно отношение. Затова нека отделните държави да сложат като приоритет също така дигиталната съвместимост на държавите. Ние трябва да можем да оперираме равномерно и равностойно като един оттук насетне в един преимуществено дигитален свят. Водещ: А належащо ли е приемането на общи мерки при такива кризи? Приемането им в ЕС и в НАТО, и синхронизирането на мерките в двете организации. Елена Поптодорова: Разбира се, и то това неминуемо ще стане. Вижте, аз тия дни чета разни прогнози, дали не трябва да ги нарека прокоби, за това, че вече и ЕС, и НАТО са пред разпад. Няма по-невярно твърдение от това. То е или наивно, дължащо се на неинформираност, или е злонамереност. Истината е, че двете организации ще излязат много по, как да кажа, по-консолидирани, но и съгласувани помежду си след тази криза. Защото едно нещо става ясно, че заплахата е обща и мерките, както виждате, дори в най-базисен, най-прагматичен план те се повтаря еднакво в отделните държави. Тоест смятам, че именно ЕС и НАТО ще бъдат в основата на решаването на тази криза. И това наистина има по-големи измерения. Това вече ще направи обществата различни, общуването между държавите различно. Така че смятам, че тази устойчивост, нова, защото тя ще е нова устойчивост, старата приключи, това, което смятахме за устойчивост, вече не съществува, но новата устойчивост може да бъде изградена единствено в рамките на тези две организации – на ЕС и на НАТО. Говори се вече за конкретни практически помощи, хуманитарни, технологични. Но повярвайте, правителствата, които всъщност седят в двете зали, и в залата на европейските правителства, и в залата на натовските правителства, те точно това ще правят в бъдеще: справянето с най-острата криза, която е криза за човешките животи, ще премине именно към изграждане на една нова устойчивост. Няма кой друг да го направи по-добре от ЕС и НАТО.

31 Март 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“