Първан Симеонов: Вместо развръзка, изборите може да донесат нова завръзка на политическата ситуация у нас

Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“


Водещ: Намираме се в една изключително бурна година, изпълнена със всякакви емоции, много неща ни се случиха за първи път. За първи път нарушихме вътрешния си комфорт, спряхме да се събираме, спряхме да ходим на ресторант, тази година емоциите си изливахме в социалните мрежи предимно. Какво ни се случи за първи път в сферата на обществено политически нагласи.
Първан Симеонов: Случиха се поредица нови неща за нашето поколение, а не че се случва нещо принципно ново в глобален мащаб. Но бих казал едно консуматорско, донякъде изнежено поколение, както и няколко поколения преди него, за пръв път се сблъска с такъв тип проблем, който малко ни върна на земята и ни накара да мислим не за това дали ще си купим нов диван или ще отидем някъде на екскурзия, а ни накара да мислим за живота и здравето си. В този ред на мисли случи се много сериозен стрес тест за нашето общество. Едно общество, което за разлика от много предишни поколения няма имунитет към трудни времена. По-неприятното, което се случи, че като че ли властите навсякъде по света не се оказаха много подготвени. А голямата въпросителна, която застава пред всички нас, е: дали съществуват ефективни наднационални и дори глобални механизми за разрешаване на проблемите, защото видя се, че светът се глобализира като търговия, като потребление, дори започва да се глобализира през информационното проникване, започва да се глобализира като дейности, като култури, но когато светът се глобализира и проблемите се глобализират, а глобални решения ние не видяхме, видяхме поредица от национални решения. И това ще бъде голямата въпросителна, която надявам се ще видим да решаваме възможно най-скоро.
Водещ: Как тази цялата ситуация, много ми хареса вашето изречение, че това поколение няма имунитет към трудни времена, как политическите лидери, които все пак са от едно по-предишно поколение, по-голямата част от тях, правя тази уговорка, се справят с тези трудни времена? Говорим за България.
Първан Симеонов: Не съм много сигурен дали в глобален мащаб имахме кой знае колко радостни примери на лидерска далновидност, креативност и в крайна сметка успешност. Що се отнася до България, в българския контекст ясно се откроиха два периода. В първия период, когато и заразата беше по-малко позната, в първия период България действаше, оперативната власт в България действаше предпазливо доста, с бързо затваряне, макар и не най-тежкото на фона на Европа. А във втория етап обратно – властта каза: „Ние вече го познаваме и съответно ще опитваме до последно да не затваряме“. Тоест, България, която беше една от първите затварящи, се опита на втория етап една от последните затварящи. Между другото, в това има известна логика. Сега, разбира се, не може да се види в цялото объркване, но след години ще се види. В това има известна логика. Онова, което не беше изчислено обаче от оперативната власт в България, е, че българското общество за съжаление едно застаряващо общество с високи коефициенти на смъртност, общество, което не може да се похвали, че води висока здравна култура, култура на превенцията, една здравна система, която от години гълта все повече пари, а хората не стават все по-доволни от нея. И беше ясно, че когато пуснеш вируса така да се каже да минава по естествения си път, това може да донесе и една опашка с 3-4 закъснение от смърт, която смърт в българския контекст ще бъде висока, защото ние сме по принцип умиращо общество за съжаление. Това не изчисли властта и се стигна до имиджов проблем, а и до съвсем реален проблем със смъртността, светла памет на всички починали. И тогава като че ли оперативните власти в България решиха по-скоро да се доверят на санитарните власти и на тяхното настояване за ново затваряне. Накрая на цялото това лутане между методи, измежду подходи, накрая ми се струва, че българското общество обърка малко. Ако в първия етап то беше мобилизирано и дори се зарадва на себе се, дори България се справеше много по-добре на фона на други страни, и обществото го осъзна – за първи път от много време насам българите нещо се усмихнаха на самите себе си, сега, във втория етап като че ли сме на път да заличим това и обществото е доста объркано. А най-обърква липсата на ясна перспектива.
Водещ: Както казахте ясна перспектива, безспорно един от моментите на тази година освен Ковид-19, думата, която ни напътстваше, това е „протест“, протестът на площада. Какво успя да роди този протест, и през погледа на политолозите как приключи той, или все още може би не е приключил?
Първан Симеонов: Приключи така, както аз и ще неколцина колеги казахме, че ще приключи – за наша обща чест в ефира на Национално радио верига „Фокус“ говорихме тези неща от първите дни на протестите, че по всяка вероятност този път Борисов ще се опитва да остава докрай и да удържа на протестите. За съжаление много колеги тогава напуснаха професионалната си роля и или казаха, че Борисов ще падне до седмица, или обратно – хвърлиха се на амбразурата да го защитават. Нашата работа на изследователи, аз съм последният, който ще казва на медиите какво да правят, но струва ми се работата на медиите в този момент е трябва да е опит за безпристрастна гледна точка.
Водещ: Опитваме се. Обаче както самия вие казахте, мненията на социолозите и политолозите бяха на двата полюса, помните.
Първан Симеонов: Да, и аз се радвам, че мога да посоча себе си като изключение от това.
Водещ: Без да ви правим излишни комплименти, наистина беше така.
Първан Симеонов: Но за да продължим този безпристрастен опит, какво в крайна сметка донесе този протест на обществото. Първо, всеки един такъв протест е полезен, защото той поставя пръст в много стари рани, и ми се струва, че този протест удари предупредително през пръстите политическата прослойка, разбира се, най-вече нейната управляваща част. Но както се видя, дори основната опозиционна партия загуби част от подкрепата си на тези протести. Хората започнаха да търсят нови политически дейци. Това не е нещо, което ние не сме виждали, виждаме го постоянно – в последните поне 20 години в България постоянно хората се озъртат за нов играч, който не е просто опозицията, а е нещо съвсем различно. Това сме го гледали, играли сме го. Та в този ред на мисли този протест не произведе някаква голяма алтернатива. Да, има кандидати за нови, друг е въпросът, че те не са съвсем нови.
Водещ: Да, именно, новите не са съвсем нови.
Първан Симеонов: Да, както бяха Борисов и Сакскобургготски, тогава имаше голяма алтернатива. Сега все още има възможност такава да се изгради, но поне засега не виждаме нещо чак толкова голямо да се задава. Така че протестът е полезен, той принуди управляващите да се съобразяват, и те ще се съобразяват, и ми се струва, че протестът направи невъзможен подобен управленски стил поне за следващите години. но в същото време протестът не създаде и някаква голяма алтернатива. Както спомняте, че си говорихме пак във фокуса още през лятото, още през юли, очакването един протест задължително да даде алтернатива понякога е клопка. Протестът е силен точно като аларма, протестът затова е протест, защото посочва проблеми. От протеста не бива да се очаква задължително да даде пътна карта и да произведе някакви субекти, но във всеки случай търсене за нови субекти има, и в предстоящите избори ще разберем дали и предлагането е достатъчно задоволително.
Водещ: Както вече стана дума, новите лица всъщност се оказа, че не са съвсем нови. И може би това донякъде доведе до голямото разочарование на масата хора, които участваха в протеста. Говоря съвсем в началото, когато виждахме млади хора, студенти, които не искаха повече да живеят по този начин. Започнаха да се правят сметки за коалиции за явяване на избори. Единият от лидерите на протести спомена, че очаква този протест да се прелее в избирателните урни. В този ред на мисли може ли това да се случи или отново ще наблюдаваме традиционната битка ляво и дясно догодина март месец?
Първан Симеонов: По-скоро не, по-скоро в момента патосът на времето е ГЕРБ и не-ГЕРБ и всевъзможно общи фронтове срещу ГЕРБ. Разбира се, те щяха да бъдат по-възможни, ако изборите бяха предсрочни. Тогава засилката щеше да е по-голяма. Сега, както вие правилно отбелязахте, проличаха различията в различните лагери в протестните среди. Все пак смятам, че те имат възможност за продължаваща синхронизация и след изборите. Това, разбира се, няма да е лесно. В този ред на мисли може и тези избори да недонесат развръзка на тази тежка ситуация, да донесат нова завръзка така да се каже. Възможно е, разбира се, и нещата да се наредят. Възможно е да се наредят като през 2013 година – да се създаде една трудна компромисна формула, която бързо да загуби доверието на хората, и някак си хората отново да си поискат ГЕРБ. А възможно е ГЕРБ отново пък да поиска да управлява. Аз съм убеден, че на Борисов не му се остава така в историята – с коронавирус и с протести. Той си представяше по друг начин 2020 година. 2020 година трябваше да е някакъв тур за овации за него. Спомняте си в края на 2019 година отчетохме в обзорите на годината, че Борисов е отбелязал няколко важни победи, и му остава една 2020 година, в която да направи нещо за историята. Спомняте си, че той говореше за една тръба, за втора тръба, за АЕЦ „Белене“, а пък 2013 година беше победил от двата типа избори, беше победил Цветанов, беше счупил леда с Тръмп. И точно когато Борисов очакваше бенефисна година, той получи ужасна година. А самият факт, че той успя да надделее над протеста в известна степен, означава, че вероятно има стръв дори за още. Сега, дали това ще мине през известна почивка за ГЕРБ от властта, дали пък почивката ще е по-дълга и ГЕРБ ще тръгне към разпад, дали обратно, след още 2-3 месеца хората вече няма да са въобще на този акъл и ще мислят пак за някакви формули: ГЕРБ с човешко лице, с експертна подкрепа и не знам си какво. Всякакви неща са възможни. Нека небързаме със сметките, още повече, че коронавирусът е нещо, което очевидно малцина по света успяха да сметнат. А на всичко отгоре не е ясно каква ще е активността на тези избори, как ще се проведат, кога ще се проведат. Да не правим сметки без кръчмаря. Кръчмарят категорично е коронавирусът в момента. Това е голямата тема.
Водещ: Остава ни сега да си пожелаем светли празници. Нека Новата година да ни донесе много здраве и много емоции, но този път нека те да бъдат положителни.
Първан Симеонов: Надяваме се, защото ние, българите, го заслужаваме. Аз мисля, че българското общество се справи добре в първата част на кризата. Годините според мен ще покажат, че не сме се справили толкова зле и във втората част на кризата, макар че естествено, както стана ясно, не липсваха грешки. Надявам се да няма много нови части на кризата. Също така се надявам бързо да се върнем на земята, тоест, да не се подаваме на паника като общество, пък и като елити. В България в последните десетилетия все пак се случва някакъв плавен ръст в икономиката, на мен ми се ще това да продължи. И най-вече ще ми се политическият пейзаж да не е толкова грозноват, надявам се Новата година да донесе освежаване в тази посока.

Евелина БРАНИМИРОВА