ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Росен Плевнелиев: Ако останем в периферията на ЕС и НАТО, ще бъдем под угрозата на ескалация на геополитически интереси на родна територия

Росен Плевнелиев: Ако останем в периферията на ЕС и НАТО, ще бъдем под угрозата на ескалация на геополитически интереси на родна територия

Росен Плевнелиев, президент на България в периода от 22-ри януари 2012-та до 22-ри януари 2017-та година, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

20 Април 2018 | 14:04 | Радио „Фокус“ „Това е България“

Президентът Росен Плевнелиев: Ще упражня конституционното си право и ще инициирам национален референдум по изборното законодателство

Президентът Росен Плевнелиев: Ще упражня конституционното си право и ще инициирам национален референдум по изборното законодателство

Росен Плевнелиев – президент на Република България Росен Плевнелиев: След приключилия месец на политическите консултации, благодаря на политическите партии, които участваха за проявената политическа отговорност и институционална култура. Заедно с вас обсъдихме ключови реформи и важни задачи за решаване. Обединихме се, че е необходимо да осигурим политическа стабилност и да надграждаме приоритети. Политическото многообразие, което формира 43-то Народно събрание е добра основа именно за това. Въпреки различията да подкрепим смислени и национални отговорни действия. Политическите консултации, които проведохме през изминалия месец показаха, че има потенциал за постигане на политическо съгласие. Надявам се през годината да дадем на българския народ достатъчно примери за политически принципност и отговорност. Уверен съм, че от това ще спечели политическата система като цяло. Ще укрепим доверието на гражданите в институциите на парламентарната демокрация. Вярвам, че сме оставили зад нас един период на тежко политическо противопоставяне и сме си взели поука от това. 43-то Народно събрание започна работа демонстрирайки подход на уважение към парламентаризма и принципен сблъсък на идеи и решения. Искрено се надявам да запазим този дух като ви пожелавам успешен мандат. България има своя план за действие – Националната програма за развитие „България 2020“. По нейните приоритети постигнахме пълен консенсус. Имаме и инструментът, който ще ни осигури необходимия ресурс, за да изпълним заложените цели, споразумението за партньорство с Европейската комисия (ЕК) до 2020 година. Предстои най-важното – доброто изпълнение. Българският народ неочаква от политиците чудеса, очаква посветеност и работа в правилната посока. Така че дойдат и резултатите. 43-то Народно събрание и правителството могат да обърнат спиралата на общественото доверие. Това е възможно само чрез принципен подход и постигането на прогрес по националните приоритети. Консултациите показаха, че няма спор за това кои са секторите, които следва да реформираме. И политици и граждани сме наясно – реформи ще се правят. Има и ресурс и съгласие за реформи. Реформите се базират на политически диалог. Реформи се постигат чрез политически кураж и широко политическо съгласие за национално отговорно действие. Икономиката е в основата на решението на всеки от проблемите, с които се сблъскваме. Големият проблем вече 7-ма година е ниските инвестиции и растеж. За да дойдат инвеститорите, обаче, а не олигарсите трябва правна сигурност и работещи регулатори. Държавата трябва да може да гарантира справедливост и равенство пред закона за всеки. Българското общество посочи системата на правораздаване като ключов приоритет. Политическите партии поеха немалко ангажименти за реформа в този сектор, а 43-то Народно събрание демонстрира високо ниво на политическа отговорност одобрявайки стратегията за продължаване на реформата в съдебната система. Всичко това носи позитивни очаквания, но нека не се заблуждаваме – резултати не идват автоматично. Не е достатъчно само да имаме стратегия, нито само да променим законите, които сме набелязали. Независимостта и ефективността на съдебната система се отстояват ежедневно. Народът е жаден за справедливост. Когато не я получава попада в клопката на безперспективността и популизма. По крещящи престъпления като възродителния процес, фалитът на банките от 1997 година, аферата САПАРД, аферата „КТБ“ няма нито един наказан и нито един върнат лев до момента. От изчезнали тефтери до неслучайно разпределение на делата системата произведе достатъчно скандали. Време е за промяна. Нека покажем, че съдебната система може да работи за доверието на гражданите и да раздава справедливост. Реформата не може да бъде отлагана повече. Народът няма да ни прости, ако безобразията просто се замитат както до сега. Нека последваме примера на европейските държави, където институциите се ползват с доверието на хората, а правилата важат за всички. По време на политическите консултации многократно бе поставена темата за необходимостта от промени в Конституцията, които да позволят много по-пълна и качествена реформа на правораздавателната система. Няма съмнение, че Конституцията като всеки един нормативен акт може да бъде променяна, но е важно да проведем цялостен и задълбочен анализ, да направим дебат, да използваме целия научен потенциал на нацията и разбира се, предложението за промени в конституционните текстове да стъпи на оценка за устойчивост на промените и оценка на въздействието. Уверен съм, обаче, че дотогава нямаме нито времето, нито правото да чакаме. Има много добри идеи, които могат да се реализират и без конституционна промяна. Конституцията не е пречка пред магистратите да правораздават по съвет и по закон. Дори най-качествената конституционна норма не е в състояние сама по себе си да гарантира независимостта на съдебната система. Независимостта от икономически кръгове, от силните на деня се отстоява и от политиците, и от институциите, и от гражданите и от съдиите, които да вярват и да действат така, че върховенството на закона да е над всички и над всеки. Работим заедно, за да се присъединим към свободното шенгенско пространство. Политическата воля и общественият консенсус са налице. Да бъдем част от това пространство, което няма граници е висша форма на политическо доверие. Трябва да покажем ясни резултати в съдебната реформа, да покажем устойчивост на промените и да гарантираме тяхната необратимост. Така се работи за доверие – за доверието на гражданите, които ще преминават свободно през границите, но и на инвеститорите, които искат да са сигурни, че на наша територия господства правото, а не интересите. Налице е пълен консенсус относно коректното управление на еврофондовете и възможността да се възползваме максимално от европейската солидарност. Нека 2015 година бъда рекордна за България за усвояване на еврофондове. Нека ускорим модернизацията на страната. Нека приемем и да заработи закон за еврофондовете, който да премахне административните пречки и да заложи електронното кандидатстване за проекти, както и по-ефективен контрол на системата. През 2015 година можем да приемем и нова стратегия за борба с корупцията. Народът очаква резултати. Благодарение на европейската солидарност се изпълняват хиляди обекти за обновяване на училища, детски градини, публични сгради, паркове, пътища, пречиствателни станции и много други. Държавата и общините са възложили обществени поръчки за почти 10 млрд. лв. за 2014 година. За съжаление, възложителите избягват всячески електронния търг, въпреки че европейското законодателство предписва поне 30% от обществените поръчки да са електронни. Нека приемем нов закон за обществените поръчки, който да доведе до масовото използване на електронни обществени поръчки. Който иска да пребори корупцията трябва да въведе, първо – типови и стандартизирани обществени поръчки. Второ – електронни обществени поръчки. Трето – електронни услуги за гражданите. Четвърто – електронна карта на пациента и пето – енергийна борса с либерализация на пазара като контрапункт на безотговорните действия на група хора в енергетиката, която е доведена до предфалитно състояние и е символ на непрозрачност, неефективност и огромна корупция в системата.Проблемът в българската енергетика е държавата и начинът, по който тя действаше до сега. Проблемите на сектор „Енергетика“ са много и трудно разрешими. Години наред този сектор трупаше проблем след проблем върху финансовата стабилност на държавата и се е превърнал в сериозен риск пред социалната стабилност и националната сигурност. Има широко политическо съгласие за провеждането на реформа в сектор „Енергетика“. Важно е да се фокусираме върху принципите, които ще подобрят системата. Сега, когато Европа изгражда своя Енергиен съюз ние нямаме право да пропуснем този шанс. Трябва да се разделим с подхода да разрешаваме всеки проблем сам за себе си и да погледнем върху цялата енергетика като система. Три са стълбовете върху, които ще бъде разделен Европейският енергиен съюз – диверсификация, либерализация и енергийна ефективност. Това трябва да е основният фокус и на нашите усилия. Всичко останало – големите газови проекти, ядрени мощности са единствено средства, инструменти за постигане на целите. Не е толкова важно колко газ транспортираме, а каква цена плащат българските фирми и домакинства. България е с най-високата цена на газа от десетилетия. Справедлива цена обаче се постига само чрез конкуренция, чрез либерализация на пазара. Първите стъпки в тази посока вече са направени. Първите стъпки са факт, но и консенсусът е факт, че енергийната либерализация, както за бизнеса, така и за гражданите ще бъде приоритет през 2015 година. Българите заслужават да получат свободата да избират доставчик на ток от свободния пазар. Енергетиката е един от най-важните стълбове на националната сигурност. Сигурност няма как да има, когато зависим от един единствен доставчик, който и да е той. Имаме шанса именно в контекста на Европейския енергиен съюз и възползвайки се от европейската солидарност да преодолеем своята слабост като свържем своите мрежи с тези на съседите. Това ще ни направи по-свободни, по-независими, по-сигурни и ще даде импулс за нови инвестиции. В енергетиката на първо място поставяме ефективността. Няма да се уморя да повтарям, че най-евтината енергия е спестената. Енергийната ефективност вече се превръща в национален приоритет. Сигурен съм, че осъществяването на приетия мащабен план за енергийна ефективност и саниране на българските жилища ще осигури на милиони българи и на икономиката много по-големи и видими ползи, отколкото всеки един от проектите на „Големия шлем“. Съгласихме се, че политическата стабилност е тази здрава основа, върху която можем да стъпим, за да реформираме важни обществени системи. Постигнахме стабилност – до тук добре. Но стабилността не може да е трайна, ако не се извършат реформи. Без значение кои са управляващите и кои в опозиция, ясни са областите и има съгласие от нуждата за качествена променя. Здравеопазване, пенсионна система, образование, административната реформа, водна реформа, сектор „Сигурност” и „Енергетика” – това са области, в които българското общество очаква да бъдат съсредоточени усилията на правителството и на парламента. Първите стъпки са налице. Нека през годината видим и първите резултати. Знам, че предстоят местни избори и съзнавам колко трудно се правят тежки реформи в година на избори, но избори ще има и занапред, а българските граждани ще оценят принципността и отговорността при решаване на проблемите. Всяка една система може да бъде подобрена. Обществото очаква искреност – да покажем истината и разчетите за състоянието на болниците и Спешната помощ, и на осигурителната и пенсионна системи, да обсъдим в най-широк публичен формат всичко, което планираме да свършим с реалистични очаквания и оценка на въздействието. Тогава и най-тежките реформи ще бъдат възможни, защото ще разполагаме с най-ценния ресурс – обществената подкрепа. Тежкият удар, който пое българската финансова система с фалита на четвъртата по големина банка трябва да ни покаже колко важно е да осигурим финансовата стабилност и сигурността на гражданите и на държавата за техните финанси. Това може да стане само чрез работещи регулатори. Важно е не просто да се справяме с кризите, а да погледнем напред, да създадем надеждни механизми, които да ни предпазят от повтаряне на грешките. В месеца на политическите консултации, уважаеми народни представители, постигнахме пълен консенсус за присъединяването на България към Единния надзорен механизъм на Европейския банков съюз, аз благодаря за това. Това членство носи със сигурност финансова стабилност и сигурност за гражданите и икономиката. България е страната с най-нисък дълг на Балканите и една от трите държави с най-нисък дълг в ЕС. Това преимущество трябва да се запази. Икономиката през 2014 година постигна ръст от 1,7%, което е над очакванията, но е недостатъчно, за да го усетят хората. Има раздвижване в повечето сектори на икономиката. Усилията за постигане на стабилност вече дават резултати. Да се надяваме, че сме в началото на позитивен процес. Реформите ще отпушат още повече потенциала. През годината планираме консервативно растеж от 0,8%, но можем да реализираме ръст и до 2%, а през 2016 година дори над 3%. Инвестициите в инфраструктура трябва да се форсират – те водят до растеж и намаляване на регионалните дисбаланси. Националната програма за саниране и енергийна ефективност също подкрепя решително растежа, потреблението и повишаването на качеството на живот на българските граждани. Ще се създадат десетки хиляди работни места за малки и средни предприятия. Каквито и реформи да правим, без фокус върху образованието няма да успеем. Необходима е базова компетентност за всеки. Качественото образование и неговите съвременни форми са стратегически приоритет и плод на широко политическо съгласие за действие. Има пълен консенсус и за въвеждането на дуалната система на обучение, за да може нашите деца получат освен знания, но и умения. Те трябва да знаят, но и да могат. Мерките в подкрепа на малките и средни предприятия, финансиране на стартиращи предприятия, фокусът върху намаляване на младежката безработица се ползват с пълно политическо съгласие и очакване за действие и резултати. Българският зимен туризъм има огромен потенциал. Нека дадем перспектива за развитие на българските ски дестинации, съобразно европейските екологични стандарти. През 2015 година можем да приемем принципни промени в Закона за туризма, които да поставят туристическата индустрия на здрави основи и да дадат устойчива перспектива за развитие. За съжаление, международната среда за сигурност е силно и негативно променена. Много от принципите, с които бяхме свикнали и които приемахме за даденост са застрашени. България е член на Европейския съюз – уникален и демократичен съюз, в който държавите не се делят на малки и големи, на силни и слаби, а гласът на всеки тежи, той е равен на другите. Мирът и просперитетът са невъзможни без върховенството на закона. Спазването на правилата е истинската гаранция за мир. Балканите и Европа са съсипвани многократно именно, защото някой е решил, че може да наложи целите си чрез силата на оръжието. Оръжието обаче е доказателство за липса на аргументи. В 21 в., учейки се от грешките на предците, ние сме единни, че няма алтернатива за разрешаване на конфликта Русия-Украйна, освен мирния път на дипломацията. Не бива за пореден път да делим българите на фили и фоби, мотивирани единствено от очаквания за тясно партийни ползи. Българското общество от своето възраждане насам подкрепя европейския път на развитие, и то не по географски съображения. Европа е нашият цивилизационен избор, защото избираме международния правов ред, защото уважаваме суверенитета и териториалната цялост на всяка държава, защото избираме човешките права и свободи и върховенството на закона, които са в основата на европейския проект и формират българските национални идеали. Променената среда за сигурност поставя по нов начин и въпроса за изграждане капацитета на нашите въоръжени сили, за да бъдат адекватни на рисковете. Националната сигурност е гарантирана единствено и само като част от системата за колективна сигурност на НАТО. България е длъжна да бъде партньор, на който може да се разчита като изпълнява поетите ангажименти. Всички осъзнаваме финансовите трудности през последните години, но сигурността няма цена. Липсата на достатъчно средства не е оправдание. Българската армия се нуждае от разумен и достоен бюджет, а инвестициите в отбрана са инвестиция в националния суверенитет и спокойствието на гражданите. България трябва да се придържа стриктно към поетите ангажименти на Срещата на върха на НАТО в Уелс, като изразявам надежда, че народните представители и правителството ще осигурят необходимия допълнителен ресурс. Сигурността струва пари, но мирът и свободата са безценни. Уважаеми народни представители, вече повече от 20 години в центъра на политическите дебати в страната стои изборното законодателство. Даваме си сметка, че ние нямаме два последователни избора, проведени по един и същ закон. За да постигнем устойчивост на демократичната традиция и изборен процес инициирах провеждането на национален референдум по изборни права на гражданите. Силата на пряката демокрация е именно в това. Ще създадем тези норми, които са скрепени не само с волята на управляващите, а и на народа. Уверен съм, че пряката демокрация ще укрепи демократичната ценностна система на обществото, ще ангажира в много по-голяма степен потенциала на нацията. Ще направи важните политически решения далеч по-легитимни. Пряката демокрация може да лекува представителната демокрация. Целта на референдума е да се укрепи многопартийната система, като се съхрани интересът на партиите като носител на парламентарната демокрация. Ще упражня конституционното си право и ще инициирам национален референдум по изборните права на българските граждани. Има съгласие националният референдум да се проведе заедно с предстоящите местни избори. Нека работим за това. Уважаеми народни представители, в месеца на политическите консултации се обединихме, че трябва да си поставяме амбициозни, но постижими цели. Нека се обединим около постигането на 4 приоритетни цели до поемането от България на председателството на Европейския съюз, които да мотивират политиците, институциите и администрацията, и да задълбочат европейската интеграция на страната. Първа цел: Влизане в Шенген. Втора цел: Влизане в преходния валутен механизъм ERM II на Еврозоната. Трета цел: Влизане в Единния надзорен механизъм на Европейския банковия съюз. Четвърта цел: Задействане на Европейския енергиен съюз в България, чрез постигане на заложените критерии – минимум три независими източника на газ, либерализация на пазара и създаване на енергийна борса за Югоизточна Европа. Осъществяването на тези цели ще създаде качествено нова среда, ще повдигне самочувствието и амбициите на българите да изковем своето достойно място в семейството на европейските народи. Нека през годината дадем нов тласък на интеграционни процеси и национално отговорни действия. Позволете ми да обобщя: има много смислена работа за вършене. Нека 2015-та е година на стабилност и на реформи, година на прогрес по националните приоритети. Благодаря за вниманието. Желая Ви успешна работа.

19 Март 2015 | 11:00 | Агенция "Фокус"