ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Георги Лозанов: Политиците у нас не могат да разберат, че задължения на медията е да създава дискомфорт на властта

Доц. Георги Лозанов: Политиците у нас не могат да разберат, че задължения на медията е да създава дискомфорт на властта

Доц. Георги Лозанов, бивш председател на Съвета за електронни медии и преподавател във Факултата по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, в интервю за о...

25 Април 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“

Доц. Георги Лозанов: Медиите трябва да казват истината, но така, че максимално да съхранят човешките права

Доц. Георги Лозанов: Медиите трябва да казват истината, но така, че максимално да съхранят човешките права

Доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ и преподавател в Софийския университет, в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Случаят с пребитото бебе от акушерка в столична болница шокира цялото общество. Мнозина граждани обаче се възмутиха и от начина, по който някои медии отразиха трагичното събитие – разкриването на самоличността на новороденото, публикуването на кадри, за които се твърди, че са от видеокамери в болницата, в която бебето е било пребито. Превърна ли се сензацията в запазена марка на българските медии, това ще коментираме в следващите минути с доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ и преподавател в Софийския университет. Доц. Лозанов, отразяването на случая с пребитото бебе показателно ли е за състоянието на българските медии? Георги Лозанов: Показателно е. Общо взето в такава посока върви отразяването на такива трагични инциденти. Има приближаване повече до болката и страданието на участниците в тях, на жертвите и на близките на жертвите и заради това и СЕМ, пък и всички експерти, посочват необходимостта за една по-голяма дистанция и по-голяма защита на личната неприкосновеност на участниците в трагедията. Вижте, когато участваш в трагедия, това не сваля твоя праг на лична неприкосновеност, така да се каже животът ти, частният ти живот, преживяванията ти не стават по-достъпни за обществото и не би трябвало да стават по-достъпни за обществото отколкото в нормална ситуация. Даже обратното – в такава ситуация много повече трябва да щадиш хората. В случая говоря за близките на бебето, за неговите родители, за които несъмнено има риск, да го кажа така бегло, повтарянето на тези кадри от насилието върху детето отново и отново възпроизвеждат травмата. Това в теорията се нарича вторична виктимизация – едни път си станал жертва на някаква трагедия и втори път начинът, по който се отразява трагедията, допълнително те кара да се чувстваш зле, още по-зле, да се чувстваш втори път жертва. Така че тук правилата са прости, обаче има една граница и това вече изисква професионална намеса само, а не повтарянето на едни и същи стандарти. Границата е кога е в обществен интерес да покажеш нещо, което е травматично като преживяване, т.е. когато даваш достатъчно информация, обществено значима информация, именно в този факт. Сензационно е, когато го показваш само защото буди някаква емоционална реакция и интерес в аудиторията. Това се нарича сензация. То престава да бъде сензационно, когато го показваш с цел да докажеш нещо, което е обществено важно. В случая с битото бебе е важно да се покаже, че наистина е било така, защото имаше гледни точки, свързани със защитата, които твърдяха, че няма особено посегателство върху него, за да се покаже степенна на посегателство, което е част от картината, която медиите информационно трябва да изградят. Разбира се, много е важно как го показваш - да не е брутално, по-скоро само в някаква илюстративна степен, а не да го превръщаш в централно преживяване и в централен обект на тази драма, защото така професионалният проблем около този случай е главно във връзка с, както и Вие споменахте, тези кадри, които пък преди това неизвестно как са стигнали до медиите, но така или иначе са стигнали и са започнали да се въртят. Тогава това клипче изведнъж започва да се превръща в една едновременно травматична за аудиторията, едновременно предизвикваща интерес и любопитство, бих казал в някакъв смисъл нездраво, но вече извън информационния повод, по една линия започна да се възпроизвежда. Затова СЕМ днес има заседание и живот и здраве ще разглеждаме начина, по който е отразен този сюжет в електронните медии, и дали има нарушение на закона. Водещ: Казвате тези сцени на агресия, тези сензации предизвикват интерес в аудиторията. В тази връзка можем ли да кажем, че аудиторията, обществото с неговите интереси определя медийното съдържание? Георги Лозанов: Разбира се. Това е всеизвестно, но освен търсенето на рейтинг, разбира се, има и закон, има и правила, а пък има и човещина. Журналистът, репортерът в един момент влиза в човешките отношения с участниците около себе си. Журналистката е хуманна професия, създадена е да помага на хората, информирайки ги, трябва да ги информираш така, че максимално да ги щадиш пък от друга страна, не да превръщаш информацията в някаква репресия върху аудиторията, пък камо ли върху близките, включително и върху аудиторията впрочем, защото нашата аудитория, особено по-възрастното поколение, много се оплаква в този смисъл, че медийната картина не е психологически щадяща. И аз съм имал повод да кажа, че сега медиите не са терапевтични институции. Те трябва да казват истината преди всичко. Това е целта, но заедно с това там, където могат, да се оберат негативните психологически ефекти на показването – това трябва да се търси и това трябва да е част от професионалното мислене. Освен да кажеш истината, да я кажеш така, че максимално да съхраниш човешките права, а и човешката психика на тези, за които говориш и на тези, на които говориш. Водещ: Една мисъл на Радой Ралин гласи: „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации“. В такава ситуация ли се намираме в момента? Георги Лозанов: Не, не. Аз сега не бих искал да казвам, да давам такава оценка, защото по-скоро бих казал обратното. В по-голямата си част журналистиката, особено електронните медии, по-скоро си свършиха работата. Каква им е работата на електронните медии – когато има един сюжет, да информират обществото за него, защото това е човешко право, правото на информация. Аз мисля, че по този случай имаше достатъчно силен информационен поток, който мина през електронните медии. Нещо повече – не само да информират, а да извадят различни гледни точки, различни интерпретации, да сблъскат гледни точки, да отидат от конкретния проблем към по-общия проблем със здравеопазването, с начина, по който то е организирано, и за рисковете, които това носи. Даже медиите отидоха още една крачка нататък – за това, че в социалните системи, включително и в здравеопазването, вътре стоят живи хора, които често са поставени в стресова ситуация. Нашата идея е, че системите ще работят, защото хората ще са в нормално състояние. Обаче изведнъж се оказва, че има изтрещяване, нещо може да се случи и все повече трябва да се мисли за защитата на обществото и от такава гледна точка, от риска хората, човешкият фактор в тези системи да поддаде. Този въпрос възникна по много драматичен начин наскоро във връзка със самолета, който пилотът разби, защото създаваш цяла система за сигурност, технологична чрез форми на охрана и т.н., камери и всичко друго, но вътре има един човек, който живее своя собствен живот и се изправя пред своите собствени страхове, проблеми и ужаси и трябва все повече да се мисли как да се предпазва обществото от риска в един момент този човек да се поддаде на драма, да не може да издържи повече и т.н. На нас ни се струваше, че щом построиш системата като цяло, тя ще функционира със сигурност безотказно, само че има повод да се замислим върху човека в тези системи. Искам да кажа, че цял кръг от проблеми се появиха и медиите не само отразиха това събитие, но и извадиха тези проблеми. Да не говорим, че пък показването на жертвите, във всички случаи тяхното страдание, също има обществен ефект, защото предизвиква съчувствие и солидарност у аудиторията. Това също е търсен ефект, а не сензация. Така че тук общественият интерес, съчувствието и солидарността, сензационността и гоненето на рейтинги и тиражи – това са аспекти, за които трябва да се намери баланс. Всеки професионалист трябва да търси този баланс. Водещ: Преподавате в Журналистическия факултет на Софийския университет. В обучението на младите журналисти заложено ли е именно това запознаване с етичните норми, обръщането на внимание на човешкия фактор, а не само на информационното отразяване? Георги Лозанов: Да, да, разбира се, че са запознати. Има специални дисциплини. Във всеки разговор за журналистиката, по всяка тема стигаш до това, защото журналистиката е професия, и то една от няколкото „градски“ професии. Обичам да казвам така „градски“, в смисъл важни за съвременния човек – както лекарите, които се грижат за тялото му, както адвокатите, които се грижат за имуществото, сигурността и достойнството му, така и журналистите, които всъщност му създават най-добрата защита в съвременния свят, а това е в правото да си информиран. Информацията е защита, така че това са такива професии. А като кажем професия – професия не е нищо друго, освен един кодекс от етични правила. Това наричаме професия. Така че, когато стигнем до журналистиката, когато кажем какво е журналистика, въобще когато говорим по този въпрос, започваме да възпроизвеждаме етичния кодекс – журналистика е информация, която отговаря на тези условия и т.н. Така че не само ги запознаваме, по същество това се обучават хората, които учат журналистика. Само че аз пак казвам – едно е обучението, едно са абстрактните схеми, това е творческа дейност, дейност, свързана с човешките отношения, и там няма златен метър да кажеш: „ето това, спазвай го и всичко е решено“. Трябва вътре, на терен, във всяка ситуация на базата на чувствителност, а и на талант да можеш да построиш картината. Симона МЕДАРОВА

28 Април 2015 | 13:05 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“