Доц. Георги Лозанов: Изпитвам някаква жал към македонците, които правят напълно обосновани пречките да влязат в ЕС
Доц. Георги Лозанов, бивш председател на Съвета за електронни медии и преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: „Идва ми да покажа среден пръст на българите“, заявява премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев в ефира на местна телевизия в отговор на провокативен въпрос. Надцакването продължава. Председателят на Надзорния съвет на Македонска информационна агенция Зоран Иванов написва в социалната мрежа, че „Захариева и Бакояни са фригидни кучки“. Дора Бакояни е бивш министър на външните работи на Гърция и сестра на сегашния гръцки министър-председател Кириакос Мицотакис. И вече няма никакво значение, че премиерът Зоран Заев и външният министър Буяр Османи още тази нощ са поискали отстраняването на Зоран Иванов заради неговите епистоларни откровения. Те, епистоларните откроения обаче станаха част от историята на навлизането на вулгарния език в междудържавните отношения. Да добавим ли и заглавие от македонско издание, според което българските жени сме стрували „2 чорапогащника“. Какво изразява вулгарният език в политиката? Въпроса задавам на доц. Георги Лозанов – бивш председател на Съвета за електронни медии и преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Доц. Лозанов, казахте преди време на дискусия, че езикът на омразата е една от формите на преразпределение на публични ресурси чрез езиконасилие. А как бихте определили използването на вулгарен език като кулминация на езика на омразата?
Георги Лозанов: Изпитвам някаква жал към македонците, които техни представители когато реагират по този вулгарен начин, някак си правят напълно обосновани пречките, които им се създават да влязат в Европейския съюз, тъй като Европейският съюз винаги е бил сфера на толерантност и коректност в отношението, на политически коректен език. Това е част от маниера на правене на политики и живеене в тази общност. Така че с това те самите дават някакви доказателства, че все още не й принадлежат, за съжаление. И тези доказателства са тревожни. Не тази постоянна подялба на история, която стана смешна, та даже и ние там сме смешни частично, а именно тези доказателства, свързани със съвременния начин на поведение и мислене, и реакции, които аз смятам, че те са въобще много лоша реклама политическа за Македония.
Водещ: Ако словата на омразата са мунициите на хибридните войни – това са пак ваши думи, които се водят в момента, то каква е войната на Македония към България? И сама ли е тази държава в тези сражения?
Георги Лозанов: За съжаление действително това е част от хибридната война, това е геостратегическа война, свързана е не само и не толкова с македонските чувства, а през тези чувства върви едно преразпределение, и фактически тези, които създават антибългарски настроения в Македония и ги подклаждат, те не искат да пуснат Македония да влезе в Европейския съюз. Някак си ние изглеждаме като пречка, но пречката е много по-дълбока и свързана с обвързаностите – политическите, а в някакъв смисъл и социокултурните обвързаности на македонците по линия на православната дъга, която опира до Кремъл. Така че оттам идват според мен пречките, и оттам и нежеланието да се разшири Европейският съюз по посока на Македония и Албания. Важно е за Македония, която е спъвана през зависимостите от Сърбия – а някак си Сърбия срещу България, такъв някакъв псевдоисторически мач се играе на територията на Македония. През това практически се блокират възможностите на Македония да стане член на Европейския съюз, което членство може да бъде в полза на България, разбира се, на Балканите, ако ще на демократизацията на нашия регион. А във всички случаи и на България.
Водещ: Ако се върнем пак към езиковата стилистика, не превръща ли езикът на омразата с неговия апотеоз вулгарният изказ политиката в пропаганда? В груба, грозна пропаганда?
Георги Лозанов: Това е действително, както съм настоявал многократно, словесно насилие – тъй като все пак има граници в съвременния свят, които не позволяват насилието да бъде друго, и то се съсредоточава в словото, използва се словото да нанасяш удари, по някакъв начин да уязвяваш противника. Аз затова обичам да говоря не толкова за език на омразата, колкото за враждебна реч. Защото с нея създаваш от другия враг. И в момента за съжаление тече такъв процес в Македония да се създава от България враг. И ето, да се показва, че този враг пречи на развитието, практически е срещу нея, и даже да се доказва и исторически, че ние не сме свързани народи, а сме враждебни. И враждебната реч върши това – превръща другия в враг. Тоест, тя, враждебната реч има своите представители и в България, не специално и непременно към Македония, но българско-национализми също много често си служат с враждебна реч, а и не само национализмите: тук имаше закана, че ще покаже среден пръст, докато един директор на медия в България го показа. Така че спазването на добрия тон е проблем не само на македонците.
Водещ: Случайно ли е, че и журналистите се оказаха изкушени от вулгарния език? Вие припомнихте примера за България, докато в Македония председателят на Надзорния съвет на Македонската информационна агенция Зоран Иванов, в България – директор на национална медия, та журналисти намират вулгарни квалификации за свой изказ? Защо?
Георги Лозанов: Вижте, това нещо почва да става действително много сериозен проблем. В някакъв смисъл в световната политика започна такъв тип поведение да става повече или по-малко приемливо, и това се свързва според мен със свалянето на либералния консенсус и силните атаки въобще срещу либералната демокрация, която именно поддържа толерантността и от нейна гледна точка е невъзможно използването на такъв език. А от гледна точка на някакъв тип мачизъм и патриотарски мачизъм даже е гордост да използваш някакви остри и груби, често пъти със сексуални аналогии нападателни думи. Има един свят, в който това беше невъзможно, сега с извинение светът става все повече такъв, че това е възможно. Аз даже по едно време се бях окуражил, че дори може да намери разбиране един мой призив – да се спре псуването на майка, защото той е фактически сексуална закана, която е станала нещо като „добър ден“. Сега, всичко това изглежда съвсем наивно и останало далеч във времето, а по-скоро се настървяват хората да си разменят езикови удари.
Водещ: Защо и кои политици прибягват до вулгарния език?
Георги Лозанов: Най-простото, което мога да кажа, че е израз на безсилие, разбира се, безсилие на аргументите, безсилие на реторическата убедителност, както и псуването, и всичко това прекъсва фактически мисловния поток в езика. И това е един просто жест на агресия, с който ти защитаваш в крайна сметка себе си, собствената си неспособност да убедиш другия в това, което искаш. Така че който пръв употреби този език, и даде тон, той повече или по-малко признава слабостта си.
Водещ: Доц. Лозанов, на Балканите ли е патент този език в политиката и междудържавните отношения, и означава ли, че ние сме все още неосъществени демокрации? А Македония може би и неосъществена държава?
Георги Лозанов: Не, разбира се. Аз не свързвам непременно вулгарния език и такъв тип жестикулации с тоталитаризъм и с неосъществена демокрация, те в и демократичните държави се появяват, и освен това, дори да не са чисто словесни вулгарностите, вулгарността на присъствието, цинизма на присъствието, на мисленето – ето сега Тръмп и тръмпизма до голяма степен го прояви в най-развитата фактически демокрация. А пък ние тук на Балканите носим вътрешно в себе си една патриотарско-мачистка ценностна система, от която не може да излезем, и тя е повече или по-малко несъвместима не с демокрацията общо казано, а с либералната демокрация, която се създаде и се наложи в развитите държави във втората половина на ХХ век, и която за съжаление в ХХI век е силно атакувана. Така че този тип говорене за съжаление си пробива все повече път. А и личи, че и ние не сме осъществена демокрация, аз това много пъти съм го обявявал за съжаление, ние сме нещо хибридно, което елементи от старото общество, към които са прикачени елементи на демократичното развитие. Така че, ако ме питате, какво е това, не мога да кажа – нито е комунизъм, нито е демокрация, това е нещо трето, което за съжаление даже няма име.
Водещ: Дефицит на какво е невъзможността да излезем от мачистките представи за света?
Георги Лозанов: Какво да кажа? Това зависи от широтата на политическите идеи, на идеите, а пък в случая понеже говорим за политика, на политически идеи. Трябва да има политически идеи доста време, включително и в хоризонта на националната перспектива. Нашето национално мислене е силно ретромислене. То винаги е свързано с някаква историческа слава, с някакви минали величия, за които сме готови днес да се бием. Ние непрестанно делим успехите на предците. А всичко това създава слабости и комплекси. В настоящото израз на този комплекс са подобни езикови жестикулации. И разбира се, също това е и опит за преразпределение на публични ресурси, защото този език, заставането в такива мачистки пози продължават да имат силна подкрепа в част от избирателите. И затова политиците смятат, че по този начин могат да спечелят нещо. И печелят.
Водещ: Това дали ще се прояви и в предстоящата в България предизборна кампания?
Георги Лозанов: Тази предизборна кампания ще е много сложна, защото няма след едни протести, които поставиха твърде наедно големият проблем на България – тази именно несъстояла се демокрация през всичките тези 30 години, това че мутрите в някакъв смисъл продължават да бъдат моделът на поведение и на престиж, което впрочем обяснява и езика, тъй като такова говорене е част от езиковата палитра на мутрите. И да излязат младите хора, следващото поколение, не знам вече кое поред, ето с 1989 година, което отново да излезе, за да иска да прогони мутрите, в това има нещо много историческо клаустрофобично. Не може 30 години да се борим все със същото. Така че на тези избори абсолютно възможни са два сценария: или всичко да се преразпредели по начина, по който досега върви, общо взето в един политически елит, който няма голямо значение точно как ще се разположи по банките на Народното събрание, или пък може действително да се случи нещо, предвестие на което в някакъв смисъл бяха тези протести, поне в началния им вариант, тогава, когато младите хора се бяха върнали в България заради пандемията, и си бяха за първи път поколенчески направили сравнение между демокрацията тук и онези демокрации, от които идват и където учат, и им се стори невъзможно просто така да си останат в къщи и след това да си отидат, все едно че нищо няма. Така че това усещане, че повече не може да се държим все едно, че е нищо, може и да смени и изборната картина.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Доц. Георги Лозанов: Политиците у нас не могат да разберат, че задължения на медията е да създава дискомфорт на властта
Доц. Георги Лозанов, бивш председател на Съвета за електронни медии и преподавател във Факултата по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, в интервю за о...
Доц. Георги Лозанов: Не бива да се развиват спекулации и конспиративни тези в ме...
Европейски избори 2019: Доц. Георги Лозанов: Досега не е имало такава кампания, ...
Доц. Георги Лозанов: Медиите трябва да казват истината, но така, че максимално да съхранят човешките права
Доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ и преподавател в Софийския университет, в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Случаят с пребитото бебе от акушерка в столична болница шокира цялото общество. Мнозина граждани обаче се възмутиха и от начина, по който някои медии отразиха трагичното събитие – разкриването на самоличността на новороденото, публикуването на кадри, за които се твърди, че са от видеокамери в болницата, в която бебето е било пребито. Превърна ли се сензацията в запазена марка на българските медии, това ще коментираме в следващите минути с доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ и преподавател в Софийския университет. Доц. Лозанов, отразяването на случая с пребитото бебе показателно ли е за състоянието на българските медии? Георги Лозанов: Показателно е. Общо взето в такава посока върви отразяването на такива трагични инциденти. Има приближаване повече до болката и страданието на участниците в тях, на жертвите и на близките на жертвите и заради това и СЕМ, пък и всички експерти, посочват необходимостта за една по-голяма дистанция и по-голяма защита на личната неприкосновеност на участниците в трагедията. Вижте, когато участваш в трагедия, това не сваля твоя праг на лична неприкосновеност, така да се каже животът ти, частният ти живот, преживяванията ти не стават по-достъпни за обществото и не би трябвало да стават по-достъпни за обществото отколкото в нормална ситуация. Даже обратното – в такава ситуация много повече трябва да щадиш хората. В случая говоря за близките на бебето, за неговите родители, за които несъмнено има риск, да го кажа така бегло, повтарянето на тези кадри от насилието върху детето отново и отново възпроизвеждат травмата. Това в теорията се нарича вторична виктимизация – едни път си станал жертва на някаква трагедия и втори път начинът, по който се отразява трагедията, допълнително те кара да се чувстваш зле, още по-зле, да се чувстваш втори път жертва. Така че тук правилата са прости, обаче има една граница и това вече изисква професионална намеса само, а не повтарянето на едни и същи стандарти. Границата е кога е в обществен интерес да покажеш нещо, което е травматично като преживяване, т.е. когато даваш достатъчно информация, обществено значима информация, именно в този факт. Сензационно е, когато го показваш само защото буди някаква емоционална реакция и интерес в аудиторията. Това се нарича сензация. То престава да бъде сензационно, когато го показваш с цел да докажеш нещо, което е обществено важно. В случая с битото бебе е важно да се покаже, че наистина е било така, защото имаше гледни точки, свързани със защитата, които твърдяха, че няма особено посегателство върху него, за да се покаже степенна на посегателство, което е част от картината, която медиите информационно трябва да изградят. Разбира се, много е важно как го показваш - да не е брутално, по-скоро само в някаква илюстративна степен, а не да го превръщаш в централно преживяване и в централен обект на тази драма, защото така професионалният проблем около този случай е главно във връзка с, както и Вие споменахте, тези кадри, които пък преди това неизвестно как са стигнали до медиите, но така или иначе са стигнали и са започнали да се въртят. Тогава това клипче изведнъж започва да се превръща в една едновременно травматична за аудиторията, едновременно предизвикваща интерес и любопитство, бих казал в някакъв смисъл нездраво, но вече извън информационния повод, по една линия започна да се възпроизвежда. Затова СЕМ днес има заседание и живот и здраве ще разглеждаме начина, по който е отразен този сюжет в електронните медии, и дали има нарушение на закона. Водещ: Казвате тези сцени на агресия, тези сензации предизвикват интерес в аудиторията. В тази връзка можем ли да кажем, че аудиторията, обществото с неговите интереси определя медийното съдържание? Георги Лозанов: Разбира се. Това е всеизвестно, но освен търсенето на рейтинг, разбира се, има и закон, има и правила, а пък има и човещина. Журналистът, репортерът в един момент влиза в човешките отношения с участниците около себе си. Журналистката е хуманна професия, създадена е да помага на хората, информирайки ги, трябва да ги информираш така, че максимално да ги щадиш пък от друга страна, не да превръщаш информацията в някаква репресия върху аудиторията, пък камо ли върху близките, включително и върху аудиторията впрочем, защото нашата аудитория, особено по-възрастното поколение, много се оплаква в този смисъл, че медийната картина не е психологически щадяща. И аз съм имал повод да кажа, че сега медиите не са терапевтични институции. Те трябва да казват истината преди всичко. Това е целта, но заедно с това там, където могат, да се оберат негативните психологически ефекти на показването – това трябва да се търси и това трябва да е част от професионалното мислене. Освен да кажеш истината, да я кажеш така, че максимално да съхраниш човешките права, а и човешката психика на тези, за които говориш и на тези, на които говориш. Водещ: Една мисъл на Радой Ралин гласи: „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации“. В такава ситуация ли се намираме в момента? Георги Лозанов: Не, не. Аз сега не бих искал да казвам, да давам такава оценка, защото по-скоро бих казал обратното. В по-голямата си част журналистиката, особено електронните медии, по-скоро си свършиха работата. Каква им е работата на електронните медии – когато има един сюжет, да информират обществото за него, защото това е човешко право, правото на информация. Аз мисля, че по този случай имаше достатъчно силен информационен поток, който мина през електронните медии. Нещо повече – не само да информират, а да извадят различни гледни точки, различни интерпретации, да сблъскат гледни точки, да отидат от конкретния проблем към по-общия проблем със здравеопазването, с начина, по който то е организирано, и за рисковете, които това носи. Даже медиите отидоха още една крачка нататък – за това, че в социалните системи, включително и в здравеопазването, вътре стоят живи хора, които често са поставени в стресова ситуация. Нашата идея е, че системите ще работят, защото хората ще са в нормално състояние. Обаче изведнъж се оказва, че има изтрещяване, нещо може да се случи и все повече трябва да се мисли за защитата на обществото и от такава гледна точка, от риска хората, човешкият фактор в тези системи да поддаде. Този въпрос възникна по много драматичен начин наскоро във връзка със самолета, който пилотът разби, защото създаваш цяла система за сигурност, технологична чрез форми на охрана и т.н., камери и всичко друго, но вътре има един човек, който живее своя собствен живот и се изправя пред своите собствени страхове, проблеми и ужаси и трябва все повече да се мисли как да се предпазва обществото от риска в един момент този човек да се поддаде на драма, да не може да издържи повече и т.н. На нас ни се струваше, че щом построиш системата като цяло, тя ще функционира със сигурност безотказно, само че има повод да се замислим върху човека в тези системи. Искам да кажа, че цял кръг от проблеми се появиха и медиите не само отразиха това събитие, но и извадиха тези проблеми. Да не говорим, че пък показването на жертвите, във всички случаи тяхното страдание, също има обществен ефект, защото предизвиква съчувствие и солидарност у аудиторията. Това също е търсен ефект, а не сензация. Така че тук общественият интерес, съчувствието и солидарността, сензационността и гоненето на рейтинги и тиражи – това са аспекти, за които трябва да се намери баланс. Всеки професионалист трябва да търси този баланс. Водещ: Преподавате в Журналистическия факултет на Софийския университет. В обучението на младите журналисти заложено ли е именно това запознаване с етичните норми, обръщането на внимание на човешкия фактор, а не само на информационното отразяване? Георги Лозанов: Да, да, разбира се, че са запознати. Има специални дисциплини. Във всеки разговор за журналистиката, по всяка тема стигаш до това, защото журналистиката е професия, и то една от няколкото „градски“ професии. Обичам да казвам така „градски“, в смисъл важни за съвременния човек – както лекарите, които се грижат за тялото му, както адвокатите, които се грижат за имуществото, сигурността и достойнството му, така и журналистите, които всъщност му създават най-добрата защита в съвременния свят, а това е в правото да си информиран. Информацията е защита, така че това са такива професии. А като кажем професия – професия не е нищо друго, освен един кодекс от етични правила. Това наричаме професия. Така че, когато стигнем до журналистиката, когато кажем какво е журналистика, въобще когато говорим по този въпрос, започваме да възпроизвеждаме етичния кодекс – журналистика е информация, която отговаря на тези условия и т.н. Така че не само ги запознаваме, по същество това се обучават хората, които учат журналистика. Само че аз пак казвам – едно е обучението, едно са абстрактните схеми, това е творческа дейност, дейност, свързана с човешките отношения, и там няма златен метър да кажеш: „ето това, спазвай го и всичко е решено“. Трябва вътре, на терен, във всяка ситуация на базата на чувствителност, а и на талант да можеш да построиш картината. Симона МЕДАРОВА