ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Ивайло Калфин: Този проевропейски вот би трябвало да се прочете като много силен стимул Европейският съюз да промени стила на работа и начина, по който комуникира с гражданите

Ивайло Калфин: Този проевропейски вот би трябвало да се прочете като много силен стимул Европейският съюз да промени стила на работа и начина, по който комуникира с гражданите

Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи и евродепутат, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

4 Юни 2019 | 10:00 | Радио „Фокус“, „Това е България“

Вицепремиерът Ивайло Калфин: Държавният глава Росен Плевнелиев трябва много внимателно да преценява какво говори

Вицепремиерът Ивайло Калфин: Държавният глава Росен Плевнелиев трябва много внимателно да преценява какво говори

Ивайло Калфин, зам. министър-председател по демографската и социална политика и министър на труда и социалната политика, в интервю за „Денят започва“ на БНТ
Водещ: В студиото вече е вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Здравейте, г-н Калфин, и добре дошли в БНТ. Ивайло Калфин: Здравейте. Водещ: Разбира се, че дори този разговор ще бъде променен по това, което следим в момента и затова се изкушавам да ви попитам вече в качеството ви на дългогодишен европейски политик как гледате на усилията сега на Европа да се бори, да вземе мерки за сигурността. Какво трябва да се случи, в каква посока, със или без Русия, със или без военна интервенция в Русия и срещу гнездото на "Ислямска държава"? Пътищата са много, дискусиите също. Ивайло Калфин: Първо Европа трябва да не даде път на страха. Това е целта на терористите, хората в Европа да се уплашат, да се скрият, да променят начина си на живот. И второ, това, което се случва в Сирия, трябва да бъде всичко останало оставено настрана и да се потърси коалиция на всички, и арабски страни, и Русия, и САЩ, и Европа, които се борят срещу заплахата на тероризма. "Ислямска държава" е бацил, който в целия свят може да тръгне и тук има място за голямо обединение. Всичко останали сметки трябва да останат назад. Аз съм оптимист между другото. За съжаление след атентатите в Париж на другия ден имаше среща във Виена и тя показа, че има някаква перспектива. Много е важно наистина да започне процес от нея. Водещ: Говорите за голямо обединение, то обаче минава през голямото разширяване на конфликта. След като вчера Русия официално обяви, че терористичен акт е свалил руския самолет, след като френските самолети вече продължават да щурмуват и да нанасят ответни удари, очевидно е, че този конфликт се разширява. Дали не се радикализира обаче, как мислите? Живеем ли в една много по-радикална среда? Ивайло Калфин: Радикална ще е средата, докато съществуват и икономически и териториални възможност на "Ислямска държава" да захранва своите терористични действия. Водещ: Не е ли саморазрушаващо това? Говори се, че едва ли не ако сега започне сухопътна операция с френски войски, ако влезе и Русия там, това наистина е световна война. Ивайло Калфин: Според мен без сухопътна операция няма да мине, няма как да е световна война, ако държавите в света са от едната страна. Но там трябва да бъдат не френски, руски и български войски, а арабски войски, сирийски, от страните от Залива. "Ислямска държава" е заплаха за всички. Няма такава държава освен всичко, това са терористи, които са завладели териториите, държава такава няма. Водещ: Да, да, за да бъде истинска война, трябва да има две страни, нали така? Ивайло Калфин: И много се нервират, когато им казват, на Запад вече се прие името ДАИШ за тях, много се дразнят на това име. Водещ: При нужда, разбира се, и при информация от Париж ще се включим, за да продължим тази тема. Сега обаче вече в качеството ви на социален министър, след осигурихте коледната добавка към пенсиите, гледате ли вече към парите и към пенсиите, към минималната заплата за догодина, за 2016 г. с бюджет 2016? Ивайло Калфин: Гледам, разбира се, от няколко месеца работим по бюджет 2016. Той тази седмица влиза и в парламента, ако не се лъжа, днес бюджетът на държавното обществено осигуряване вече ще влезе в пленарна зала. Водещ: Точно така. Ивайло Калфин: Опитваме се с бюджета да подкрепяме политики, които водим. Това са за увеличаване на най-ниските доходи, за намаляване на безработицата не просто като статистика, подпомагане на тези, на които е най-трудно да си намерят работа, да стигнат на пазара на труда, и реформиране на социалните системи, така че със същите средства да се постигне по-добър ефект. Водещ: Коментирахте ли вече със социалните партньори исканата минимална работна заплата от 420 лева, ако не се лъжа, за догодина. Ивайло Калфин: Коментирахме я. Работодателите са против, синдикатите са съгласни, това не е ново. И това, което поех като ангажимент и което ще го направя, и едните, и другите настояват за ратифициране на една конвенция на Международната организация по труда, която дава някакъв общ механизъм, който ние ще го конкретизираме за България за определяне на минималната работна заплата. За да не изглежда, че тя се определя административно. Някой гледа в тавана. Но при всички случаи аз мисля, че минималните доходи в България трябва да растат. Водещ: Ясно е, че пенсионното осигуряване трябва да има независимост от бюджета, нали така? Защото колко процента от пенсиите се плащат от бюджета? Една фуния, една дупка, в която държавата постоянно изплаща пари, пари. Ивайло Калфин: Така е. За следващата година, всъщност ако погледнем целия бюджет, около 2 млрд. е увеличението на разходите за 2016 г., от тях малко под 400 милиона са за социалната сфера и 360 от тях за пенсиите. Всъщност най-голямото увеличение е за пенсионната система. И тя това го прави до голяма степен със собствени сили. Ако тази година 52 % е субсидията, за следващата година е малко над 50 – 50,5. Така че ако запазим тази тенденция с влизане в сила на пенсионната реформа, ще започнем да виждаме това, което и обещахме, да се стабилизира НОИ и хората да имат повече доверие, че ще си получават пенсиите, и в същото време да се отворят средства, с които могат да се правят политики. Водещ: Да, но пък партньорите ви, виждате как бойкотират тази реформа, казват не искаме нито да се вдига възрастта, не искаме нито по-високи вноски, нищо не искаме. Ивайло Калфин: Мисля, че тази тема я приключихме, тя беше подкрепа практически от голяма част от народните представители, от синдикати, работодатели, всички видяха, че сегашната система и демографската картина, която имаме, ако не бъде променена, на практика ще колабира НОИ. Така че тази реформа беше подкрепена, гледаме към следващите, защото тя не е всичко, което ще правим в тази система. Водещ: Сега социалният мир като че ли беше спасен и полицейските протести приключиха, но на каква цена? На цената на оттегляне от реформи. Правителството оттегли своите идеи. Последно остават ли 20-те заплати за полицаите? Ивайло Калфин: Аз се надявам да останат. Това, което се случи, те се оттеглиха от законопроекта или ще бъдат оттеглени от законопроекта за държавния бюджет, но ще започнат, те вече започнаха преговори с представители на силовите ведомства. Няма как да не се направят промени там. И най-малкото, част от тях са заложени в приетия преди няколко месеца кодекс за социално осигуряване със задължението да се разделят различните категории труд. Така че промени там ще има, нормалният път е да бъдат договорени. Трябва да си признаем, че правителството не избра най-добрия начин да изненада служителите с тези промени. Но сега мисля, че всичко върви в нормалния път, ще има дискусия, ще има обществена дискусия, не трябва да настройваме една група срещу друго в обществото и трябва да намерим доброто решение. Водещ: На фона на бурната обстановка, на променящата се картина и европейската сигурност полицаите пък протестират, ако нещо се случи хипотетично, кой ще носи отговорност? В среда на дестабилизация. Ивайло Калфин: Вижте, не случайно има ограничения за протеста на някои категории, включително в секторите сигурност. Не помага за доверието в системата, аз, разбира се, отчитам необходимостта да защитават правата си, има начин това да се случи и това е в залата на преговорите, които в момента се случват, а не по улиците. Водещ: Още една от отложените реформи е тази в телковете. Поне доколкото разбрах, 2017, нали така? Дотогава да бъдат ли спокойни всички, които имат ТЕЛК пенсии, инвалидни пенсии, че до 2017 ще си взимат парите, спокойни могат да бъдат в следващите две години? Ивайло Калфин: Не, ние веднага ще започнем промените. Както и съм обещал, още тази година ще започнем да обсъждаме концепцията, но тя трябва да влезе в съответното законодателство, а и ми се ще да бъде максимално широко обсъдена, тъй като създаваме една изцяло нова система, която подобава на системите в европейските страни, свързана с нетрудоспособността. Така че нека да обсъдим какво искаме да направим, след това ще обсъдим законодателството. Водещ: А какво искате да направите? Да може НОИ да връща хората с ТЕЛК , ако се усъмни, че нещо не е редно? Ивайло Калфин: В момента НОИ също може да обжалва, ако не е редно само процедурата, НОИ не обжалва преценката на лекарите… Водещ: Ами да, защото не са лекари все пак. Ивайло Калфин: А напротив, там има медицински комисии, които гледат тези протоколи от ТЕЛК. Обжалват обаче процедурата. И това, което се случи в Пловдив, на практика не е оспорване на преценката на лекарите, а неспазване на процедурите за издаване на такива решения. Водещ: Е, те достатъчно се обидиха лекарите в Пловдив, че да подадат масова оставка. Ивайло Калфин: Промени трябва да има и в самата система на ТЕЛК, което е медицинската експертиза. В момента на лекарите не им позволяват да работят друго, те са сравнително малко, затова са тромави тези механизми. Но за мен е много важно да създадем и една втора комисия за хората, които са в трудоспособна възраст, в които след медицинската експертиза да има индивидуална оценка за това кой какви нужди има конкретни и кой от хората с увреждания по какъв начин и на каква работа може да се яви на пазара на труда. Това е модерната политика. Водещ: А има ли обратния случай, хора с телкове да ги крият, за да бъдат наемани на работа? Ивайло Калфин: Има, да. За съжаление го има. В България работодателите, като видят решение на ТЕЛК, има тенденция да освобождават служителите. И това не е приемливо. Ние трябва да приемем, че между нас има хора с увреждания и които трябва да бъдат пълноценни граждани. Така че този проблем го има и аз разчитам и на работодателите да проявят повече активност тогава, когато става дума за хора с увреждания. Водещ: И пак в контекста на европейската заплаха, г-н вицепремиер, наскоро имахте повод да говорите за издръжката на бежанците. По-глобално казано, чак толкова ли тежат на социалната система те, на нашата? Ивайло Калфин: Не, те не тежат, защото не са много тези, които получават социални помощи. Водещ: И слава Богу, че не искат да идват в България. Ивайло Калфин: Да, както знаем, ние сме страна, която основният поток ни заобикаля, но все пак и вчера чухме, че полицията от началото на годината 30 хиляди души незаконно преминали в страната е хванала. Водещ: Ще има процес на връщане и настаняване, на квоти бежанци по квоти в България. Ивайло Калфин: Те са сравнително малко. До края на годината по тази процедура за релокиране ще приемем между 50 и 100 души. Общо до 2000 ще стигнат в рамките на две години. Там сме създали една изцяло ясна система какво да се случва. Тези чужденци, които към момента идват в България, не проявяват интерес, голямата част от тях, към оставане, съответно изучаване на език, посещаване на училище и т.н. Малък е процентът, който го прави. Това не ни успокоява, разбира се. Водещ: Конкретно каква е издръжката на бежанец в България и как ще се променя? Ивайло Калфин: Когато един бежанец дойде, докато му свършат процедурите да му се даде или откаже статут, той е в центровете на Държавна агенция за бежанците. Там получава подслон и храна. Това е издръжката. И според мен е по-добре така, особено първият етап, докато се реши какво да се прави, отколкото никой да не знае къде са тези хора. След това, след като получи статут, тогава получава правата на българските граждани. Той се записва в бюрото по труда и тогава има право на получаване на социални помощи. В момента има около 100 души, записани в бюрото по труда и още стотина души, които работят по различни програми. Водещ: Имате ли страхове в кабинета, г-н Калфин, че парите от еврофондовете могат рязко да намалеят? Едно съмнение, което изрази премиерът г-н Борисов, заради новите разходи по перо сигурност. Ивайло Калфин: Бюджетът на ЕС е за 7 години приет и е така приет, че в него почти няма резерви. А откакто беше приет, той е в действие от 2014 г. този бюджетен период, се случиха много неща, и бежанците, и кризи различни в ЕС. Водещ: И дискусията сега за европейската сигурност. Ивайло Калфин: И това, което се случи в Гърция, което като че ли мина по-на заден план и разходите, свързани със стабилизиране на икономиките. Така че е изключително важно в бюджета да има повече гъвкавост. Такава в него няма, но програмите, които съществуват, не са застрашени. Бюджетната процедура в ЕС е такава, че не могат, освен ако няма общо решение, да се намалят тези разходи. Според мен страните трябва да имат готовност за допълнителни разходи, за допълнителни вноски. Вчера Франция поиска никога неизползвания досега член 47 от договора, което означава, че всички страни трябва да й окажат помощ. Водещ: А кой е този член, този, дето, ако е нападната една държава и всички са нападнати ли? Това ли е или не? Ивайло Калфин: Това е в НАТО. Това е член 5-и в НАТО. А този член казва, че ако една страна е нападната въоръжено, останалите трябва да й помагат изцяло, без да се казва по какъв начин. Първото нещо, което каза френският премиер , е, че заради разходите за сигурност във Франция те няма да могат да си внесат вноската в европейския бюджет. Което значи не че ще се намали той, а че трябва да бъде компенсиран от другите страни. И мисля, че това е разбираемо. Водещ: Това, разбира се, е разбираемо, сравняваме една финансова държава като Франция с България, въпросът е дали имате притеснения правителството, че парите могат наистина рязко да намалеят, по различни оперативни програми за България. За сметка на това, че трябва да поддържаме т.нар. сигурност. Ивайло Калфин: Не. Това, което се казва, т.нар. пакети или пликове за страните, не може да бъде намалено, разбира се, нищо не мога да изключа, но без общо съгласие и единодушие на всички страни членки. Затова аз по-скоро си мисля, че европейските страни трябва по-скоро да се готвят за допълнителни вноски, отколкото за орязване на бюджета. Водещ: Г-н Калфин, лайтмотивът на опозицията е главно БСП като изразител на опозицията – е бедност, бедност, бедност. Вие знаете, че това говорят постоянно те, отстъпление от реформи, дългова спирала. Ето сега в бюджета за 2016-а възможност за нови дългове, проблеми с приходите в държавата. Въобще апокалиптична очевидно картина. Ивайло Калфин: Числата показват друго. Аз не разбирам някой път, действително има важни теми, по които всички парламентарни групи трябва да намерят съгласие. Не може на всяко нещо да си контра. Фактите показват друго, фактите показват известно намаляване на бедността, показват увеличаване на ниските доходи, излизане на хора оттам. Разбира се, проблемът е много тежък. Безработицата спада повече, хората тръгват на работа, но все още има една група, които много трудно, с ниско образование, някои от тях са демотивирани да отидат. Така че има много проблеми, но да кажеш, че вървим в обратна посока , не е сериозно. По отношение на дълговете, дълговете се трупат от дефицита в бюджета. В момента в който се появи, надявам се скоро да не се случи, някой нов министър Дянков и каже ей сега ще го направя на нула дефицита, колкото влиза, толкова ще похарчим, това означава тежък срив във всички системи, което го помним оттогава. Така че мисля, че сега финансовата политика на правителството е разумна, намалява се бюджетният дефицит със задвижването на икономиката, но това няма как да стане изведнъж. И дългът, който идва не от другаде, а от това. Включително виждам и едни елементарни вече, казаха, а, вие миналата година взехте 16 млрд., сега взимате 5. Няма такова нещо. Тези 5 са част от онези 16, те са за три години 16. Така че това не са допълнителни кредити, които се взимат. За три години миналата година парламентът реши, че 16 млрд. има нужда държавата. По искане и на АБВ финансовият министър заяви, че повече от 14 няма да вземе, и сега се вместваме в тези рамки тези три години. Водещ: Много ми е любопитно и според мен и на нашата територия как балансирате тези сложни вътрешнополитически движения сега, и коалиционни движения, така да кажа, тъкмо вие, г-н Калфин. Вижте първа страница на „24 часа“ – „АБВ и БСП обявиха истинска, не хибридна война на Плевнелиев“. С много остри думи знаете вчера от АБВ поискаха оставката на президента Росен Плевнелиев. Ивайло Калфин: Това следва едно негово интервю, което особено в тази ситуация, която трябва да търсим обединение на международната общност по отношение на тероризма, е абсолютно неприемливо. Водещ: Т.е. твърдо заставате зад позицията на АБВ? Ивайло Калфин: Позицията на АБВ не случайно беше толкова остра. Държавният глава действително трябва много внимателно да преценява какво говори и когато целият свят върви към търсене на съгласие в международната общност, изведнъж да се оплакваш, че някакви тъмни руски сили са ти блокирали сайта, извинявайте, обаче е несериозно. Водещ: А това не противоречи ли някак си на партньорството ви с ГЕРБ? Как така критикувате вие Плевнелиев. Ивайло Калфин: Партньорството ни с ГЕРБ е на принципна основа, то е свързано с политики и с това, което е разписала програмата. Така че доколкото се изпълняват тези политики, ние работим заедно и аз също се съобразявам с ангажиментите, които сме поели в правителствената програма и си върша работата по този начин. Гледам да не излизам извън нея. Водещ: А готови ли сте, понеже се говори, само за да приключим тази тема, за импийчмънт се говори, готови ли сте за импийчмънт на Росен Плевнелиев? Или такава процедура е трудно да бъде задействана. Ивайло Калфин: Тази идея дойде от БСП, за да могат и те да кажат нещо. Няма как , ако погледнете процедурно, да се задейства това нещо, но трябваше да се даде един ясен сигнал, че думите на държавния глава бяха абсолютно неприемливи. Водещ: А за общи процедури по общ ляв кандидат президент, или може би е много рано? Ивайло Калфин: Не, не е рано. Много пъти направихме предложения, обърнахме се към БСП като основна сила в левицата. И преди първия тур, и преди втория тур на изборите, и сега ,след като приключиха местните избори. За съжаление ръководството на БСП е заето с разчистване на вътрешни и външни врагове, а не толкова с правене на политики. Водещ: Добре, да ги оставим да си разчистват враговете. А в бюджет 2016-а ще има ли достатъчно пари за председателството на България на ЕС 2018 г. и тази конференция, която подготвяте през декември? Ивайло Калфин: Има допълнителни средства, ние вече започваме да се готвим за председателството. Декември месец в България ще сме домакини на най-голямото събитие преди председателството, това е Средноевропейските страни и азиатските страни, 52 страни участват. Конференция на министрите, комисарят Мариане Тисен ще бъде тук. Мисля, че това е и чест за България, че сме домакин на токова голямо събитие. Водещ: Добре. Време е да се разделим, но понеже през цялото време на нашия разговор гледахме кадри на живо от Париж, пак така да завършим, г-н Калфин, виждате ли опасност наистина от нови терористични актове? Може ли да живеем само в страх, може ли да казваме това са рисковете на свободата? Цитирам френския посланик, който каза, щом искаме да живеем в свят на свобода, ще поемаме и рисковете. Това нормално ли е, как психологически да живеем с това? Ивайло Калфин: Терористични заплахи има и ще ги има, докато тероризмът и специално "Ислямска държава" в момента има своята икономическа база. Така че това е факт в момента, докато не се вземат съответните мерки. Обаче отново и аз ще завърша с това не трябва да допускаме това, което искат терористите, да променят начина ни на живот, да сеят страх в Европа и в демократичния свят да се случи. Затова трябва да дадем всички възможни средства на службите за сигурност те да направят всичко възможно, така че да се предотвратяват подобни неща, и ние да се съгласим, че някои от свободите ни поне за известно време ще бъдат ограничени. Водещ: Вечната дилема свобода или сигурност. Ивайло Калфин: В случая според мен, особено като виждаме какво се случва, сигурността е изключително важна. Разбира се, никой не трябва да прекрачва границата с този аргумент, но мисля, че има достатъчно добри демократични начини за отговор. Водещ: Благодаря ви, че бяхте в студиото на БНТ.

18 Ноември 2015 | 10:00 | БНТ, "Денят започва"