ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Атанас Градоболията, Списание „Македония“

Забравени страници от българската литература: Атанас Градоболията, Списание „Македония“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Атанас Градоболията е публикуван в месечното илюстровано попул...

17 Октомври 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“

Забравени страници от българската литература: Наум Руков, Списание „Македония“

Забравени страници от българската литература: Наум Руков, Списание „Македония“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Наум Руков с подзаглавие „Героя-мъченик на гръцките козни“ е публикуван в месечното илюстровано популярно списание "Македония" от юни 1903 г. Списанието се издава от комитет от македонци в печатница "К. Г. Чинков" на ул. "Гурко" 54. Уреждат го М. Грашев и М. Копанов. Наум Руков (героя – мъченик на гръцките козни) Наум Руков (Рука) от село Костенец – Костурско – е един от многобройните фанатични дейци и емигранти по освобождението на Македония. Участник в боевете при Макриница, Каралар и Сиглица под началството на Сучо и Тертипи в 1879 г., той се отличил при пленяването на 60 войници с едно знаме при Дървени. След свършването на Руско-турската война, нашият герой отделя се от четата и със Стефо войвода, Димитър Илиев Далиб, Яначко Василев и други, се установява в Костурско. Две години те са бродили из тоя край на нашето Отечество в борба с турчина. При Смърдеш те са се били геройски срещу цял турски табур; при село Прекопана са разбили един турски отряд и хванали в плен 70 войници с един ротен командир, които след четири дена освободили. Това не е никак за чудение, защото в тия времена турската армия беше съвсем деморализирана вследствие на войната. След това, в 80-та година Руков се установява в Атина, гдето около него се образува най-твърдият патриотически кръжок. Тука той забогатява и става трън в очите на гърците. В едно спречкване, защото в дюкяна му имало български картини, той ранява един гръцки офицер и с револвер в ръка си пробива път всред страхливата атинска тълпа. В 85-та година ний го виждаме в редовете на Паницовия отряд. След тая война той пак се връща в Атина, гдето при откриването на българския княз, той представи българската колония, за която е получил царската благодарност. Компрометиран пред гръцкия шовинизъм, той бива преследван и затварян, както пише и в. „Кери“, и освободен след застъпванието на двама народни представители. Търсен от гръцката полиция, защото организирал чети, той напуща Гърция и дохажда в България, за да влезе наново в редовете на борците.

26 Септември 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“