ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Наум Руков, Списание „Македония“

Забравени страници от българската литература: Наум Руков, Списание „Македония“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Наум Руков с подзаглавие „Героя-мъченик на гръцките козни“ е п...

26 Септември 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“

Забравени страници от българската литература: Максим войвода, Списание „Македония“

Забравени страници от българската литература: Максим войвода, Списание „Македония“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Максим войводае публикуван в месечното илюстровано популярно списание "Македония" от юни 1903 г. Списанието се издава от комитет от македонци в печатница "К. Г. Чинков" на ул. "Гурко" 54. Уреждат го М. Грашев и М. Копанов. Максим войвода Максим Ненов е роден в село Тресонче (Дебърско) през 1870 година. Умен и паметен по природа, даровит и мил по дух, той правеше впечатление на интелигентен човек. Буйният му темперамент, мил жест и приятни обноски му печелеха горещите симпатии на всички ръководители на движението. Уравновесен, и в говор, и в мислите, и в действията си, той беше любимец на всички емигранти, които го познаваха, особено дебърчаните. В неговия образ една чудна християнска кротост сияеше винаги, за да пленява своите събеседници. Със силна умствена и морална енергия, той на 20-ата си година още напуща своето родно село и като отличен иконописец, удивителен калиграф и обожаем ръководител-майстор, той заобикаля цяла България, като престоява повече време в Стара Загора. Недоволен от положението си, което винаги му е било добро, неговият дух го прехвърля в Македония. От 1899 година до своята героична смърт на „Чавките“, той се предава всецяло на освободителната идея, като агитатор, деец и войвода. През миналата година, от април до зимата, той води чета юнаци по дебърските планини, и в есенешното въстание даде няколко боя на турците сам и с Юрдан Пиперката. През зимата се върна в България и с помощта на своите съотечественици , стъкми нова чета и замина пак на своето родно място. На 29 май при „Чавките“, след едно кръвопролитно сражение с хиляден турски аскер, неговият дух, мил и непрежалим отлетя, за да догони оня на Софроний Стоянова, Съева, Делчева, Давидова, Сугарева, Милева и безброй още други идеални в своята чистота души.

5 Септември 2020 | 19:00 | Агенция "Фокус"