ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Васил Велев, АИКБ: Очакваме спад на продажбите от 30 до 50% за повечето предприятия, почти всички сектори ще бъдат засегнати

Васил Велев, АИКБ: Очакваме спад на продажбите от 30 до 50% за повечето предприятия, почти всички сектори ще бъдат засегнати

Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

27 Март 2020 | 12:00 | Радио "Фокус"

Васил Велев, АИКБ: Не може да станем по-богати без да работим по-добре и без да крадем по-малко

Васил Велев, АИКБ: Не може да станем по-богати без да работим по-добре и без да крадем по-малко

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“. Водещ: Г-н Велев, защо оценихте бюджета на Държавното обществено осигуряване с двойка? Васил Велев: Добре е да кажем преди това, че оценихме държавния бюджет с петица. Водещ: Да, ще стигнем и до него. Васил Велев: Бюджетът на Държавното обществено осигуряване получи двойка, защото не получи подкрепа от нито една представителна организация на работодателите, защото в него не са заложени нови политики, продължава грубото административно вмешателство на държавата на пазара на труда, а в същото време не се взимат очевидно мерки за ограничаване на кражбите и злоупотребите с болнични листа и с инвалидни пенсии. Отново виждаме ръст и по двата параметъра. Най-много се увеличават пенсиите по инвалидност в заложения бюджет, растат с над 3% и болничните след четвъртия ден. Трудно е да си представим, че ще нараснат болничните от четвъртия ден нататък, а пък първите три дни болнични няма да нараснат. Т.е. ние имаме един отказ на държавата да се справи с тия проблеми и в същото време – едно административно увеличаване на минимални осигурителни доходи, каквито прагове няма в нито една европейска държава, а у нас те се определят тази година административно във всички 88 икономически дейности и девет категории персонал. Водещ: Държавата каза, че няма да посяга върху обезщетението, което се получава за първите три дни болнични, но пък ще засили контрола. Възможен ли е този контрол и имате ли свои идеи как това да се осъществява? Васил Велев: Този контрол е не само възможен, а наложителен. Но не виждаме да е заложен в бюджета, защото отново се залага ръст на болничните. Вижте, тук има измама и това е очевидно за всички, защото не са единични случаите на заловени такива. Но ние се превръщаме в пъдари, вместо да си гледаме работата. Тук е мястото на контролните органи да се справят с този проблем. Трябва да определят рисковите случаи, където един лекар издава масово над средното ниво болнични листа и едно предприятие има над средното заболявания, особено по време на прибиране на реколтата, например, и да се направят такива внезапни проверки, да се заловят измамниците и да се накажат – да им се отнемат права, първо с глоба, след това – отнемане на права. Защото това е една лъжа, в която тънем. Това е за сметка на изрядните работници и служители, които изкарват всъщност тия болнични, пълнят социалните фондове, които се източват от такива хора. Водещ: 510 лева минимална работна заплата от 1 януари догодина – това е заложено в проектобюджета. Как това ще рефлектира върху бизнеса? Васил Велев: Ние продължаваме да твърдим – не само ние, а Европейската комисия това го твърди, че трябва да има прозрачен механизъм, в резултат на който да се определя, договаря обосновано размера на минималната работна заплата. У нас минималната работна заплата не се договаря, няма такъв прозрачен механизъм. А ние твърдим, че този размер ще доведе до по-трудно наемане на нискоквалифицираните и неквалифицирани работници и служители, а всъщност безработните, повечето от тях, са такива и те все по-трудно ще си намират работа. Освен това някои сектори, като облекло и текстил, дървообработване и производство на мебели, кожарска промишленост, хотели и ресторанти, охранителния бизнес – там минималната заплата е много близко, ще се приближи, а някъде и ще изпревари средната. Което означава, че за различен труд ще се получава еднакво възнаграждение. А квалифициран-неквалифициран, трудолюбив-нетрудолюбив –еднакво възнаграждение. Ще доведе и до освобождаване на персонал. И вижте, има търсене на работна ръка у нас, но шивачките не могат да заваряват. Масово освободени шивачки не могат масово да се преквалифицират на заварчици. Това трябва да става постепенно във времето и не сме сигурни, че ще може този процес да се осигури. Толкова повече, че не са предвидени никакви увеличения на разходите за Националния план за действие по заетостта, т.е. именно за преквалификация на безработни. Водещ: Синдикатите поискаха минимум 700 лева заплащане за току-що завършил висшист, който е специалист. Успява ли бизнеса да се поберете в тези рамки за по-висококвалифицираните кадри? Васил Велев: Различни са, животът е много пъстър. В някои региони това не е проблем, в други е проблем. Но тук парадоксално е следното: в своята декларация от протеста те настояват държавата да определи минимални работни заплати, каквито те искат и за когото искат, а след това настояват работодателите да преговарят с тях. Ами ако държавата вече е определила тези нива, ние за какво точно ще преговаряме? Нали разбирате вътрешното противоречие на тази декларация от протеста? Всъщност в този протест убягна най-важното, а то е, че не може да станем по-богати без да работим по-добре и без да крадем по-малко. И всъщност това важи за всички, не само за работниците и служителите. Това важи и за мениджмънта, това важи и за държавната администрация. И ако лежим на тази кълка, че някаква магическа пръчка, без да работим по-добре, можем да станем по-богати, ние никога няма да станем достатъчно богати. Защото какви ли не приказки си изприказваха: как печалбите на компаниите били големи – ако се намалят, ще се увеличат заплатите. Ама в тези компании, в които има печалби, заплатите са увеличени, а тези, които са на загуба или едвам кретат, там са ниски заплатите. Или пък как производителността на труда не съответства на заплащането. Всъщност при нас е отворена икономика, където по-голямата част от брутния вътрешен продукт минава през износ. Тук говорим за производителност на труда. А всъщност производителността на труда в евро на отработен час у нас е 15% от средноевропейската и отново средната работна заплата в евро у нас е 21% от средноевропейската, т.е. производителността ни е по-ниска от заплатата. Т.е. ние произвеждаме по-малко, отколкото разпределяме. Това показва и всъщност процента на компенсация в Брутния вътрешен продукт, който у нас е по-висок от повечето балкански и източноевропейски страни. И тук има много спекулации и много търсене на философски камъни, които да направят така, че без да работим по-добре, да получаваме повече. Няма такъв начин. Това отклонява вниманието от важните въпроси, които трябва да се решат, за да се повишат доходите на хората. Водещ: Класът за прослужено време също е един от спорните моменти между вас и синдикатите. Има ли напредък по тази тема в разговорите? Васил Велев: Това е като че ли разговор между глухи. Синдикатите казват „То е така, както работодателите искат“, ние казваме „То, ако е така, както вие казвате, ние няма да го искаме“. Всъщност у нас има административно определяне от държавата на процент прослужено време за реалния сектор, какъвто случай няма в нито една страна в Европейския съюз. В Европейския съюз има класове за ограничен брой държави в ограничени случаи и те са, само когато държавата като работодател ги е определила за свои работници и служители, или когато са договорени в колективните трудови договори. Ето, ние искаме да стане така. Синдикатите обясняват, че то е така. То всъщност не е така и аз не мога да разбера – те не познават нормативната уредба или не искат да я познават, за да им е по-лесно да манипулират, да не ги обвиним в откровена лъжа. Вижте, класовете са вредни за хората, когато не са договорени в колективните трудови договори и условията за това. Те правят така, че за равен труд се получава различно възнаграждение. Те дискриминират младите и това е една от причините точно младите да напускат. И ние тук отказваме да приемем, че синдикатите са говорители на нашите работници и служители. От нашите работници и служители нямаше нито един на протест. Вижте, членовете само на АИКБ дават работа на 500 000 заети. Това е повече, отколкото в двата синдиката заедно има синдикални членове. Ние отказваме синдикални самозабравили се лидери на КНСБ да говорят от името на нашите работници и служители. Толкова повече, прекарвайки повече време в чужбина, отколкото в България, камо ли в заводи. Водещ: Но пък не е ли логично от хора с еднакво образование, но с различен трудов стаж, да се очаква по-голяма компетентност от този, който е натрупал повече стаж в професията си? Васил Велев: Допълнителното стимулиране, изобщо възнаграждението е по-мотивиращо, когато е за постигнати резултати, не за проседяно време зад бюрото или зад машината, а за постигнати резултати, за произведена продукция, за подобрено качество, за реализирани печалби и участието на работниците в ръста на продажбите, в ръста на печалбите е много по-мотивиращо, стимулиращо и справедливо, отколкото въпросните класове. И в Европейския съюз Европейската фондация по труда в Дъблин точно това им е написала, но те скриха писмото. Там пише, че системите за заплащане по старшинство се отменят и те се заместват с по-мотивиращи начини за заплащане на труда. А ние искаме България да остане едно такова „бяло петно“ в Европейския съюз. Само у нас има минимални осигурителни доходи, определяни административно от държавата, само у нас има класове за прослужено време, определяни административно от държавата в целия Европейския съюз, само у нас няма прозрачен механизъм за обективно определяне на минималната работна заплата. Това е едно недопустимо вмешателство на държавата на пазара на труда. Водещ: Как коментирате данъчната политика, която е заложена за 2018 г.? Васил Велев: Ние подкрепихме бюджета и една от причините е точно тази – че запазваме добрия данъчен модел, данъчен модел, който имаме, и към който все повече държави в Европейския съюз, а и не само, се стремят. Запазва се ниското преразпределяне на брутния вътрешен продукт през бюджета, което значи, че остават повече доходи в хората, в домакинствата, в компаниите, а не се изземват централизирано, за да се преразпределят от държавни чиновници. Ние подкрепихме бюджета, защото той се основава на една реалистична прогноза, която съвпада и с нашите очаквания. Предвидено е и добро управление на държавния дълг, неговото процентно отношение към брутния вътрешен продукт намалява значително. Ние оставаме и се представяме все по-добре в европейската класация по този параметър. Има редица приоритети, които за нас са важни – например в образованието – се увеличават средствата. В същото време има и редица недостатъци, които ние критикувахме и където отправихме препоръки. Например за нас не е ясно защо се планира бюджет на дефицит, след като две поредни години ние ще завършим без такъв и след като икономиката е в растеж, и след като се наливат средства в нереформирани сектори, каквито са сигурността и държавната администрация. Там ръстът на доходите на хората трябва да дойде за сметка на оптимизация на персонала, за сметка на преструктуриране, за сметка на запазване на тези функции, които са необходими и тези хора, които са необходими за изпълнение на тези функции. Водещ: Това ли беше в основата и на възражението ви срещу бюджета на Здравната каса – нереформираната система? Васил Велев: Всъщност бюджетът на Здравната каса получи две „да“ и две „не“, затова ние казахме, че е оценен на 4 по шестобалната система. Специално АИКБ подкрепи бюджета на Здравната каса с условието, че ще бъдат приети промените, които направи Министерство на финансите. В бюджета на Здравната каса има едно значително – над 10%, увеличаване на разходите, но в същото време също не виждаме достатъчно политики, които да доведат до това хората в крайна сметка да бъдат по-здрави. И там се върви към все пак ограничаване на разхищенията, за да не кажа кражбите, но бихме желали да видим и повече усилия за електронизация на здравеопазването и за вкарване на по-голям ред. Водещ: Как определяте прогнозния икономически растеж от близо 4% за следващата година – по-скоро оптимистичен или реален? Васил Велев: Казахме, че той е реалистичен, но консервативен. Би могъл да бъде и по-висок, ако се решат проблемите пред икономиката, а те са свързани с недостига на човешките ресурси. Иначе има добро темпо за отпадане на административни прегради. В това отношение правителството работи системно и упорито и надяваме се, вярвам, че така ще продължи и през следващата година. Но що се отнася до недостига на човешки ресурси, проблемът става все по-остър. Ние оценяваме в средносрочен план този недостиг на над 500 000 души, като само в шест сектора, икономически, сме идентифицирали 80 000 недостиг в момента. И затова трябва да отпаднат изкуствено създадените прегради, бариери пред трудовата имиграция – така, както са направили останалите страни от Централна и Източна Европа. Росица АНГЕЛОВА

28 Октомври 2017 | 19:00 | Радио "Фокус"