ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. д.и. н. Светлозар Елдъров: Чрез Кирило-Методиевото дело България играе лидерска роля в славянския свят

Проф. д.и. н. Светлозар Елдъров: Чрез Кирило-Методиевото дело България играе лидерска роля в славянския свят

Историкът от Института за балканистика при БАН проф. д. ист. н. Светлозар Елдъров в интервю за Агенция "Фокус" за значението на делото на Св. св. Кирил и Методий.

11 Май 2020 | 12:00 | Агенция "Фокус"

Проф. Светлозар Елдъров: Победата при Сливница може да мери ръст със славата на Шипка

Проф. Светлозар Елдъров: Победата при Сливница може да мери ръст със славата на Шипка

Историкът проф. Светлозар Елдъров в интервю за Агенция „Фокус“ по повод отбелязване на 134 години от битката при Сливница Фокус: Проф. Елдъров, на 5 ноември се отбелязват 134 години от битката при Сливница. Какво носи на България победата в нея? Светлозар Елдъров: Тридневните боеве при Сливница на 5 – 7 ноември 1885 г., завършили със съкрушителна българска победа, бележат кулминацията на Сръбско-българската война през 1885 г. и имат изключително голямо военно, политическо и психологическо значение за България и българския народ. При Сливница е решена не само съдбата на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, осъществено на 6 септември същата година, но е предопределено и бъдещото развитие на българската държава, армия и политика такова, каквото днес го познаваме от историята. Една сръбска победа при Сливница би означавало победоносно влизане на крал Милан в българската столица преди великите сили да се намесят и да наложат прекратяване на войната. Ако през 1885 г. Сърбия беше постигнала своите военно-политически цели, актът на Съединението без съмнение щеше да бъде анулиран, България щеше да бъде изолирана от Македония, военното строителство и развитието на Българската армия като инструмент на националното обединение щяха да бъдат сериозно разстроени, едно евентуално поражение би имало и сериозни вътрешнополитически последици, а българският народ, възкръснал за нов политически живот след петвековното робство само преди седем години, щеше да претърпи жесток психологически удар. Всичко това беше провалено и предотвратено от триумфа на Българската армия в Сливнишкото сражение, а Сръбско-българската война остана за историята като военната защита на Съединението, постигнала пълен успех. Тази победа окрили българския народ и даде мощен импулс за развитието на българската държава и армия. Неслучайно през 1885 г. българите спонтанно нарекоха войната Отечествена и вложиха в нея цялата воля, сила, смелост, дух и готовност за саможертва, на каквито бяха способни. Затова са прави ония военни историци, които смятат, че победата при Сливница може да мери ръст със славата на Шипка. Фокус: Защо тази битка е определяна като бойно кръщение на младата Българска армия? Светлозар Елдъров: Тъй като сравнението между Сливница и Шипка естествено се наложи, ще припомня, че нерядко в дните, когато се чества Шипченската епопея от 1877 г., тя също се определя като бойно кръщение. В нея обаче участват пет дружини на Българското опълчение, първообразът на бъдещата редовна българска войска, подкрепени от два руски полка (Орловския и Брянския). Така или иначе, тогава съдбата на България пак виси на косъм и само жаждата за свобода и готовността за саможертва на опълченците предопределят хода на войната, за да остане тя в нашата история като Освободителна. Затова, когато военните историци сравняват двете събития, те не го правят, за да изтъкват значението на едното пред другото, а да покажат приемствеността между тях. Всъщност мнозина от героите на Шипка участват и в боевете при Сливница като бойци или командири, а още по-важно е, че през 1885 г. българската войска и целият български народ са обладани от Шипченския дух, който не познава отстъпление и поражение. Разбира се, строго погледнато и обективно оценено от гледна точка именно на военноисторическата наука, битката при Сливница и цялостното участие на Българската армия във военната защита на Съединението могат и следва да се разглеждат като нейното същинско бойно кръщение. В Сръбско-българската война българският народ пое в своите ръце собствената си съдба, а младата българска войска достойно изпълни отечествения дълг. „Българското чудо“ – така чуждите наблюдатели оценяват българската победа при Сливница срещу превъзхождащия по численост противник. Няма как да не се съгласим с тях. Фокус: Дълго време ли е продължила подготовката на сражението? Светлозар Елдъров: Както е добре известно, веднага след Съединението на Княжество България и Източна Румелия българското правителство и военното командване очакват евентуална враждебна реакция от страна на Османската империя. Затова българската войска е разделена приблизително по равно на Източен и Западен корпус (първоначално Южен и Западен отряд) с назначение да отразят възможно турско нападение откъм Одринска Тракия или Македония. Едва в началото на месец октомври, когато сръбския крал Милан отхвърля предложението на българския княз Александър І за приятелство и неутралитет, окончателно става ясно, че истинският противник е Сърбия. Именно тогава височините западно от Сливница са избрани като позиция, на която да бъде спряна и бита сръбската войска. На практика времето за подготовката на позицията и за съсредоточаването на войската е крайно ограничено – само един месец. Незабавно е направен компетентен оглед на местността, съставени са планове, започва инженерно оборудване. В работата освен личния състав на войската масово се включва и цивилното население от Сливница и околните села. Благодарение на стратегическото мислене на българското военно командване, когато на 2 ноември 1885 г. войната фактически започва, на Сливнишката позиция вече са разположени 21 пехотни дружини, 5 ескадрона и 40 оръдия, общо около 18 000 души. Срещу тях противостои Нишавската сръбска армия, наброяваща около 42 000 души със 116 оръдия. Така боевете на 5 ноември започват при значително превъзходство в жива сила и артилерия на противника. Въпреки това българските войски удържат позицията, докато бившите източнорумелийски дружини, организирани сега в Източния отряд, със своя забележителен денонощен преход пристигат на бойното поле и накланят везните на победата на наша страна. Тридневните боеве приключват на 7 ноември с категорична българска победа. Противникът е обърнат в бягство и преследван чак до Пирот. Фокус: Ще бъде ли отбелязана годишнината? И ако да, по какъв начин? Светлозар Елдъров: Доколкото ми е известно, няма подготовка за някакво по-специално честване на 134-та годишнина на Сръбско-българската война и Сливнишкото сражение. Все пак кръглата годишнина ще бъде през 2020 г. През настоящата се изпълват 100 години от Ньойския договор, подписан на 27 ноември 1919 г., по силата на който България не само губи придобивките си от Първата световна война, но и части от старите територии. Затова тази годишнина доминира научния и обществения интерес в страната и вече бяха организирани или предстоят да се състоят научни конференции и други публични прояви на тази тема. Във всеки случай обаче на Сръбско-българската война изобщо и на победата при Сливница сякаш не им върви на чествания. Дълго време в годините на тоталитарния режим заради игнорирането на националната проблематика и заради „международното положение“ и „добросъседските отношения“ те тънеха в принудителна забрава. Едва във връзка със 100-годишнината на Сръбско-българската война беше направен пробив и през 1985 г. бяха организирани национални чествания с откриване на паметници, музейни експозиции, научни конференции и пр. Тогава бяха публикувани много изследвания и сборници с документи, които върнаха героите и победите от Сръбско-българската война в националната историческа памет. След 1998 г., когато Денят на Съединението, 6 септември, беше обявен за официален държавен празник, и на военната му защита започна да се отдава по-голямо значение, но чествания от национален мащаб обикновено се правят на кръгли годишнини. Сянката на Ньойския диктат обаче продължава да тегне над българските победи от 1885 г. Фокус: Има ли някаква връзка между Ньойския диктат и Сръбско-българската война, освен това, че техните годишнини се отбелязват през месец ноември? Светлозар Елдъров: 27 ноември не е само датата, на която е подписан Ньойският диктат. Това е забележителна дата от българската военна история, свързана именно със Сръбско-българската война като последния победен ден на Българската армия и превземането на Пирот на 15 ноември 1885 г. Скоро тази дата се превръща в боен празник на Българската армия – Празникът на победите. Въведен е през 1888 г. и се чества тържествено с военни паради, придружени с панихиди и молебени, патриотични слова и други публични прояви, в които освен войската участват също представители на държавата, църквата и обществото. Този празник става особено популярен в годините на Първата световна война, когато се чества не само в старите предели на страната, но и в Македония и Поморавието. Първият голям военновременен парад по случай Празника на победите е проведен в Ниш на 15 ноември 1915 г., броени дни след като българските войски овладяват града. Със смяната на календарния стил през 1916 г. Празникът на победите преминава от 15 на 27 ноември. И тук именно се крие връзката между Сръбско-българската война и Ньойския диктат. Сръбското офицерство, от обикновения поручик до най-старшия генерал, изживяват болезнено поражението през 1885 г. Убедени, че тръгват на победоносна разходка до София, само след две седмици те се оказват победени, посрамени и унизени пред очите на целия свят. За някои от тях унижението е и лично. Такова е например за полковник Радомир Путник, бъдещият главнокомандващ сръбската армия в годините на Първата световна война, който на 6 ноември 1885 г. претърпява унизително поражение при Белоградчик, където освен бойци и оръжие губи и личния си кон. Подобни лични поражения търпят и много други сръбски офицери при Сливница, Драгоман, Цариброд и Пирот. Сръбското офицерство взема своя реванш на Парижката мирна конференция през 1919 г., тъй като по военно-стратегическите въпроси тежи мнението на Военната мисия, ръководена от генерал Петър Пешич. На всичко отгоре той е от Ниш и много добре знае за българските военни паради по случай Празника на победите в родния му град. Ньойският диктат е можел да бъде подписан веднага, след като българският министър-председателят Александър Стамболийски пристига в Париж. Вместо да пристъпят към полагането на подписите върху вече готовия документ, представителите на Антантата потъват вдън земя, а Стамболийски е настанен в хотел Шато дьо Мадрид, където българската делегация пребивава от началото на мирната конференция в условията на фактически арест. Протакането продължава до 27 ноември – деня, в който българската войска традиционно отбелязва Празника на победите като възпоменание на Сръбско-българската война. Едва тогава Стамболийски е отведен под конвой в кметството на предградието Ньой сюр Сен, където го чакат делегатите на държавите победителки. Процедурата по подписването на договора отнема едва 25 минути. Не са съществували причини за нейното двумесечно забавяне, освен една – да се накара България да изпие до дъно горчивата чаша на символичната дата, олицетворяваща нейната военна и национална чест. През 1925 г. Празникът на победите е честван за последен път в България, а от следващата година Българската армия се сдобива с нов боен празник – 6 май, Св. Георги Победоносец, Ден на храбростта и победите. 27 ноември обаче остава в националния календар чак до Втората световна война като ден на всенароден протест срещу несправедливите клаузи на Ньойския диктат. Зорница КОСТАДИНОВА

8 Ноември 2019 | 12:00 | Агенция "Фокус"