ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Н.Пр. Наргиз Гурбанова: Азербайджан работи в тясно сътрудничество със СЗО във връзка с COVID-19

Н.Пр. Наргиз Гурбанова: Азербайджан работи в тясно сътрудничество със СЗО във връзка с COVID-19

Н.Пр. Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в България, в интервю за предаването „Азербайджан – непознат и близък“ на Радио „Фокус“

26 Юни 2020 | 15:00 | Радио "Фокус"

Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Потенциалът на азербайджанските петролни и газови находища е огромен

Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Потенциалът на азербайджанските петролни и газови находища е огромен

Н. Пр. Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в България, в интервю за предаването “Азербайджан – непознат и близък” на Радио “Фокус” Водещ: Датата 31 март е значима за историята на Азербайджан. Г-жо Посланик, разкажете ни защо? Наргиз Гурбанова: Нека се върнем назад в историята преди събитията от март. Петролният бум от края на 19 век е превърнал Баку в растящ мултинационален и индустриален град. Хора от различни националности, включително арменци, идват в Баку, за да работят. Работническата класа в Баку е била активна в руското революционно движение. Арменците също участват в този процес. За съжаление арменската националистическа партия „Дашнакцутюн“ под прикритието на революцията работи за своите националистически цели. Членове на партията, които се наричат дашнаци използват колапса на Руската империя, за да реализират своите планове срещу азербайджанците. След Октомврийската революция през 1917 г., когато лидерът на руските болшевици Владимир Ленин назначава етническия арменец Степан Шалмян като извънреден комисар на Кавказ, арменските дашнаци реализират своите намерения под чадъра на болшевизма. През март и април 1918 г. убиват хиляди азербайджанци под маската на борбата с контрареволюционни елементи. Както самият Степан Шаумян признава, 6000 въоръжени войници от Съветската армия и 4000 дашнаци са взели участие в това безмилостно масово убийство. Убийствата от март 1918 г. са добре подготвени и безмилостно извършени от националистите арменци срещу азербайджанците въз основа на расова дискриминация и етническо прочистване. Според различни изчисления в Баку са убити до 30 хиляди души на 31 март и първите дни на април 1918 г. В районите на Карабах, Губа, Шамахъ, Зангезур, Нахчиван, Ширван и други се извършват масови убийства и грабежи. Ованес Атрисян, арменски офицер, е активен участник в масовото убийство на азербайджанци. Той пише в мемоарите си, че само в Баку са убити 25 хиляди азербайджанци през март. Степан Шаумян, председателят на Бакинския съвет не крие задоволството си. Той казва: „Бяхме изплашени от националната структура на града. Страхувахме се, че борбата може да получи нежелано оцветяване. Трябваше даже да разчитаме на арменския дашнашки полк. Не можехме да си позволим лукса да се откажем от услугите им. Арменският национален съвет извършва арести, претърсвания, конфискации по свое усмотрение. Но победата е толкова голяма, че засенчва реалността.“ Бакинският съвет предизвиква реакция сред болшевиките от други народности. Един от свидетелите на геноцида срещу азербайджанците Блюмин по-късно пише в мемоарите си – „В началото на събитията от март 1918 г. разчитахме на бошняшките войски, тъй като нямахме наши въоръжени сили, но тези войски свършиха своята мръсна работа. Превърнаха гражданската война в етническо прочистване като избиха 20 хиляди бедни азербайжданци“. През 2007 г. по време на строителството на спортен център в Губа в Азербайджан са открити масови гробове. Проучването показва, че по време на арменското въоръжено нападение на Губа през 1918 г. много местни са подложени на безпрецедентно насилие и са жестоко убити. През първите 5 месеца на 1918 г. над 16 хиляди души са убити в Губа по особено жесток начин. Наред с азербайджанците са избити и евреи и лезгини. Жертви са и хората, които призовават да се сложи край на насилието. Това са руснаци и грузинци. Арменците Андраник Озанян и Гарадин Нижде са сред извършителите на тези масови зверства срещу азербайджанците. След провъзгласяването на Азербайджанската демократична република е създадена специална извънредна комисия, за да разследва насилието срещу азербайджанското население. Тази комисия включва най-добрите адвокати, представители на различни националности – руснаци, евреи, поляци, грузинци, дори арменци. Въз основа на доказателствата, комисията отваря наказателни дела срещу 194 лица, обвинени в различни престъпления срещу мирното население. През 1919 г. и 1920 г. Азербайджанската демократична република започва да отбелязва 31 март като национален ден на траур. Това е първият опит да се даде политическа оценка на геноцида, извършен срещу азербайджанците. Краят на Азербайджанската демократична република не позволява този процес да завърши. Когато отново става независим през 1991 г., Азербайджан подновява своята политическа оценка на този геноцид. На 26 март 1998 г., в навечерието на 80-та годишнина от трагедията, нашият национален лидер и президент по онова време Гайдар Алиев подписва специален декрет за геноцида на азербайджанците. От тогава 31 март е обявен за Ден на възпоминание на жертвите на геноцида. През 2018 г. при отбелязване на 100-годишнината от геноцида президентът Илхам Алиев подписва специална заповед. Оттогава отбелязваме тази дата и насочваме вниманието на световната общност към масовото убийство. Водещ: Госпожо Посланик, знаем че наскоро с българския министър на енергетиката Теменужка Петкова сте посетили Шестата годишна министерска среща на Консултативния съвет за Южен газов коридор, проведена в Баку. Бихте ли ни дали повече информация за резултатите от тази среща? Наргиз Гурбанова: Както винаги срещата беше много продуктивна под председателството на президента на Азербайджан Илхам Алиев. Участваха ключови фигури от енергетиката не само от тези държави, но и от съседни държави, компании, международни финансови организации. Президентът Илхам Алиев откри срещата и специално спомена, че Консултативният съвет се е превърнал в много ефективен механизъм, който укрепва усилията на всички партньори за реализацията на гигантския проект Южен газов коридор. Той каза, че след завършване на проекта, ще продължи многостранното сътрудничество в други сфери. Азербайджан е инициатор на проекта, но също така инвеститор и домакин. На по-късен етап е подкрепен и от съседните Турция и Грузия. Също така заедно успяхме да реализираме други проекти в транспорта, инфраструктурата. Сътрудничеството в енергетиката се превръща в многостранно сътрудничество с всички съседни държави и ключови международни енергийни компании. Президентът спомена, че приключването на Трансадриатическия газопровод не означава край на работата в екип. Затова каза, че има и много други теми, по които да укрепим това сътрудничество, и покани всички партньори в Баку следващата година през февруари, за да се продължи дискусията. Той също така представи важни данни за енергийните източници на Азербайджан. Каза, че находището Азери-Чираг-Гюнешли и находището Шах Дениз са не само голямо богатство за Азербайджан. Разбира се те са важни активи. Азербайджан е подписал споразумение за удължаване на договора до 2050 г. като това показва, че потенциалът на азербайджанските петролни и газови находища е огромен. По предходни прогнози Азери-Чираг-Гюнешли се очакваше да произведе 500 милиона тона, но сега сме сигурни, че залежите там са над 1 милиард тона. Също така каза, че прогнозният обем на газови ресурси в Азербайджан е 3 трилиона кубически метра. Това означава, че Азербайджан ще продължи да бъде надежден доставчик на въглеводородни ресурси още един век, т.е. 100 г. Спомена и други газови находища в Азербайджан като Шафаг-Асиман, където работим заедно с BP, а по друг проект наречен Shallow Water, също си партнираме с Бритиш Петролиум. Каза, че този проект има огромен потенциал по отношение на неоткрити залежи, защото те се намират близо до брега. Следващата година започва добивът от друго газово находище Апшерон, чиито потенциал е 300 милиарда кубически метра. Държавната компания Сокар самостоятелно е ангажирана в разработването на друго находище, където дневният добив е 3 милиона кубически метра газ. Спомена и други проекти на сътрудничество, например с Еквинор, която е бившата норвежка компания Сат Ойл, заедно се работи на находището “Карабах“. Както споменах тези партньорства помагат на Азербайджан да идентифицира нови маршрути за износ на енергийни ресурси – петрол и газ, да инвестираме тези пари в нашата икономика и икономиката на съседите, да се превърнем в надеждна транзитна страна за производители и потребители на тези ресурси. Подчерта специално и усилията на азербайджанското правителство да превърне черното злато в човешко злато. Да инвестира в човешкия капитал, в икономическото развитие, в голям брой социални проекти, образование, здравеопазване. Друг участник, представителят на ЕК, който е и голям приятел на България, Клаус Дитер Борхарт, каза, че тази среща е специална. В отговор на изказването на Илхам Алиев той заяви, че е невероятно, че всички тези проекти, инициирани от Азербайджан са започнали през 2011 г. Сега е 2020 г., минали са едва 9 г., а отчитаме огромен напредък. Каза, че доставките на газ от „Шах Дениз-II“ до ЕК през Италия до края на годината ще бъдат голямо постижение. Похвали Южния газов коридор като чудесен проект, който няма да се използва само за 10 млрд. куб. метри, така че трябва да работим в нови насоки, например Западните Балкани. Много представители на региони са били в Баку за срещата. Други европейски държави като Унгария и Румъния също проявяват интерес. В резюме, според него сътрудничеството е много обещаващо, а това е чудесна възможност за съвместна работа и реализиране на други проекти и увеличаване на капацитета на Трансадриатическия газопровод /ТАП/ от сегашните 10 милиарда до 20 милиарда кубически метра. Българските ни партньори бяха много активни. Госпожа Теменужка Петкова се изказа много подробно за усилията на България да завърши IGB интерконектора. Каза че Южният газов коридор е много важен проект за България за диверсификацията на доставките на газ за страната и за региона. Подчерта политическата воля на българското и гръцкото правителство да ускорят строителството на интерконектора и най-важното – строителството на ТАП, което е последната отсечка от Южния газов коридор. Каза че България ще получава 1 милиард куб. метра газ годишно от Азербайджан през IGB. Друг представител от България, директорът на проектната компания ICGB Теодора Георгиева, каза, че този проект е един от седемте приоритетни проекта на ЕС като целта е да се осигури сигурността на енергийния пазар. Тя заяви, че проектът е от голямо значение за България и за Югоизточна Европа, където енергийното потребление зависи от изкопаемите горива. Изрази оптимизъм за скорошното завършване на газопровода по план. Проведохме много конструктивни дискусии, чухме позитивни послания от всички партньори и от международните финансови институции, които играят ключова роля за финансирането на проектите. Настроени сме оптимистично и нашият президент заяви, че очакваме партньорите, включително новите, и България в Баку следващия февруари. Водещ: През месец март отбелязваме Международния ден на жената. За нас ще бъде интересно да ни разкажете каква е ролята на жените в обществения и политически живот на Азербайджан? Наргиз Гурбанова: За мен е много голяма чест да говоря за усилията на моята страна да насърчи равенството между полове, особено като посланик на Азербайджан в България. Знам, че ролята на жените в България се цени високо. Много се радвам, че жените посланици тук са над 20, но и работим с толкова много министри, зам.-министри, представители на всички клонове на политическия живот. Жените са представени на много високо ниво. И за мен е голямо удоволствие да работя с всички жени-лидери. Да се върнем към Азербайджан. Стремежът на страната към прогрес и свобода е критичен компонент още от началото на борбата за правата на жените. Виждаме пример за това в други решения на нашето правителство. Преди 102 години е създадена Азербайджанската демократична република – първата светска парламентарна демокрация в мюсюлманския свят. Още тогава равенството между половете е поставено високо на дневен ред. Тогава жените получават възможност да избират и да бъдат избирани, както и да участват в политическия и публичния живот. Така универсалното право на вот обхваща жените. Важно е, че на първото си заседание азербайджанският парламент обсъжда равенството между мъжете и жените преди повече от век. Глобалният индекс за разликата между половете на Световния икономически форум от 2018 година анализира ангажираността на жените в политическия, икономическия и социалния живот в конкретни категории. Според възможностите за образователни достижения за жени, Азербайджан се нарежда пред много ключови държави от Европейския съюз. Това е голямо постижение за моята страна. Ако говорим за образователните достижения, то при нас те са над 99%. Над 1000 жени служат в нашата армия. В образователната сфера 80% от всички служители са жени. В здравеопазването – 66%. Имаме поне 6 ректори на университети, 15 председатели на колежи, над 1 300 директори на училища. През 2018 година 56% от докторантите са жени. 58% от желаещите да се развиват кариерно в науката са жени. Наскоро новоизбраният азербайджански парламент Мили Меджлис избра Сахиба Гафарова за председател. Проф. Сахиба Гафарова е голям приятел на България. Тя беше зам.-ректор на Бакинския славянски университет, където се преподава българска. Тя беше инициатор на откриването на Център по българистика преди 16 години. В дипломатическата служба заедно с другите жени-посланици и като представител именно на младото поколение жени-лидери в Азербайджан, ние сме силно вдъхновени от куража, от дейността и упоритостта на нашата първа дама и първи вицепрезидент г-жа Мехрибан Алиева. Тя е пример за всички нас как да съвместяваме семейния живот, да бъдем активни в обществения живот, политическия живот, как да изпратим правилните послания до всички млади момичета в Азербайджан – да работят усилено, да учат сериозно и много важно послание е да преследват своите цели. Нека да спомена и законодателството. Конституцията ни гарантира пълно равенство между мъжете и жените. През 2006 година бе приет Закон за равенство между половете, преди почти 14 години. Той гарантира, че жените получават равно заплащане на работното място. Това законодателство забранява дискриминацията при наемане и повишаване в длъжност. Например минималната възраст за встъпване в брак за жените е 18 години. В Наказателния кодекс има специална разпоредба със санкции за принуда за сключване на брак. Всички тези разпоредби са включени в Семейния кодекс, в Трудовия кодекс. Имаме и държавна комисия за семейните въпроси и въпроси, свързани с децата. Председател е изтъкнатата дама Бахар Мурадова, която беше зам.-председател на парламента. Като говорим за законодателния контекст, политическите традиции, културното приемане на равенството, трябва да кажа, че ние сме сред малкото държави, които насърчават тези положителни промени в обществото. Нека да подчертая един важен елемент – споменах за продължаващата окупацията азербайджанските територии. Имаме над 1 милион бежанци и вътрешно разселени лица – от тях 1/4 са жени. Бих казала, че почти половин милион са жени, 300 хиляди пък са деца. Това е една много уязвима група. Правителството предлага много иновативни идеи. Една от тези идеи е жените, които живеят в селски райони и са с бежански произход, да получават финансиране за приложни изкуства и занаяти. Така те произвеждат сувенири. Правителството финансира производството, популяризира техните изделия, това разбира се им помага да издържат своите семейства. Това е много важно послание. В Азербайджан сме много щастливи, че можем да споделим тази експертиза с нашите приятели, включително в България, по различни проекти, засягащи жените. Водещ: Празникът Новруз е един от емблематичните за Азербайджан. Той има 3-хилядолетна история. Празнува се през месец март и за нас ще бъде интересно да разберем как всъщност се отбелязва той? Наргиз Гурбанова: Това е любимият ми въпрос. Много обичам да разказвам за Новруз. Както казахте, това е празник на повече от 3 хилядолетия. Независимо от преследвания, окупации, наказания, ние винаги сме го празнували, винаги сме носили факела на Навруз, на обновлението и уважението през тези 3 хилядолетия. Красотата на Новруз се състои в това, че всеки, който го празнува, казва, че това е негов празник. Това е празникът, който се отбелязва от над 300 милиона души по света. През XV век известният владетел и поет на Азербайджан Шах Исмаил Хатаи ясно описва естеството на Новруз в своя поема. Той казва, че Новруз не е само триумф на разцъфващите цветя и събуждащата се природа, но е преди всичко възобновяването на любовта и огъня в душата на хората. Новруз е универсален празник заради това чувство на любов и филантропия. Най-древните следи на празника Новруз в Азербайджан са открити в древното селище Гобустан. Това е красиво място на 60 км от Баку. Предполага се, че скалните рисунки в Гобустан са на 40 хиляди години. Те демонстрират древните корени на празника Новруз. През ХII век друг известен поет Низами Ганджеви пише творба за Александър Велики и описва как азербайджанците празнуват Новруз като национален празник, описва произхода на Новруз и красотата на Новруз в своите лирически творби, наричани „бахария“, тоест, поеми за пролетта. Така че азербайджанците обичат Новруз, защото е демократичен празник, не е посветен единствено на пролетното равноденствие – това е празник на равенството, обединява хората от различни социални прослойки, укрепва взаимното разбиране и социалната кохезия. Всяка година отбелязваме четири вторника преди Новруз. Те са посветени на стихиите: земя, вятър, огън и вода. Има много поеми и ритуали, вярвания, посветени на всеки от тези вторници. Всяка година в навечерието на традиционния празник Новруз се правят специални сладки: шекербура, шор гогал, пахлава, бадамбура, семини халвасъ. Отглеждането на зелените семени кълнове е най-свещеният ритуал за Новруз. Те са символ на богата реколта и плодородие. Ще припомня думите на бившия генерален секретар на ООН Бан Ки-Мун – през 2010 година Общото събрание на ООН по инициатива на Азербайджан и редица съседни страни признава 21 март като Международен ден на Новруз. Тогава Бан Ки-Мун казва: „Новруз ни напомня за ценностите и надеждите ни за мир, толерантност, уважение и взаимно разбирателство“. Също така, по инициатива на Азербайджан през 2009 година Новруз е вписан в представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. Както казах, отбелязваме четири вторника. Първият е водният вторник – палят се огньове и хората ги прескачат, за да се пречистят от болести, трудности и стрес. Започват да чистят домовете и дрехите си с вода, защото се смята, че тя е жизненоважна. Тя е символ на чистотата преди самите ритуали за Новруз. Вторият вторник е посветен на огъня. Хората продължават да палят огньове. Това е вторникът на слънцето, свързано е с огъня. Той е символ на живота, богатството, силата. Огънят лекува болестите, прогонва злините. За хората това е дар от Бога, затова го боготворят. В Азербайджан когато се кълнете, че казвате истината, казвате: „Заклевам се в Слънцето“. Третият вторник е посветен на вятъра. Вярваме, че ветровете се събуждат, започват да бродят по света. Топлите ветрове са предвестник на пролетта. Това е и вторникът, посветен на предците. Хората се връщат по родните места и посещават гробовете на своите починали предци, изричат молитви и поставят свещи на гробовете. Приготвя се традиционна хонча – плато със сладки, които се слагат на гроба. Последният вторник е посветен на земята – току-що го отбелязахме. Това е окончателното събуждане и възраждане. Последният вторник е различен от другите. Той е празник сам по себе си и това е много важен свещен ден за азербайджанците. Те показват най-доброто от себе си: гостоприемство, топлина, човечност. Отново се палят огньове, приготвят се хонча семени, правят се представления и се играят игри. Това подготвя идването на новия дух и новата година. Всички членове на семейството, независимо къде живеят, се събират на празника. Играят се много игри, например папазахса – от думата папаз – „шапка“. Младите чукат на вратата, хвърлят шапката си и се крият. Домакинът отваря вратата, вижда шапката и я пълни с бонбони, ядки, дарове, след това я оставя до вратата, за да си я прибере собственикът. Младите момичета за женене застават пред дома и хвърлят белите си обувки през дясното рамо. Сутринта гледат как са паднали обувките на земята. Ако върхът на обувката сочи към портата, а токът към къщата, то момичето скоро ще се омъжи. Още един забавен ритуал, свързан с дърветата – той се казва арач борхутма. Ако някое овощно дърво не е дало плод няколко години, се счита за замръзнало. За да го размрази, стопанинът идва с брадва и казва сърдито: „Безплодно дърво, защо си ми, ще те отсека“, приближава се, вдига брадвата и леко удря дървото. Тогава някой уважаван възрастен мъж идва и го спира с думите: „Не сечи дървото, гарантирам, че ще дава плод от сега нататък.“ Както виждате, много ритуали повдигат духа ни преди Новруз. Нека пожелая на всички български приятели много успешна година, крепко здраве, мотивация. Нека прекарват времето си с любимите хора, със семейството и децата. Нека Новата година им донесе много хубави възможности и добро здраве. Росица АНГЕЛОВА

27 Март 2020 | 17:00 | радио „Фокус“