ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Румен Христов: Демокрацията не е нещо вечно и завоювано, за нея трябва да се борим всеки ден

Проф. Румен Христов: Демокрацията не е нещо вечно и завоювано, за нея трябва да се борим всеки ден

Проф. Румен Христов, председател на Съюза на демократичните сили, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

6 Юли 2020 | 18:00 | Радио „Фокус“

Проф. Румен Христов: Във време на криза се строи, а във време на подем се продава

Проф. Румен Христов: Във време на криза се строи, а във време на подем се продава

Проф. Румен Христов, председател на Съюза на демократичните сили, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Съюзът на демократичните сили в своя позиция предлага час по-скоро да се обсъдят мерки за подпомагане на малките и средни фирми, които осигуряват около 90 процента от всички работни места в България. Допълват ли техните мерки предложените преди минути от правителството? Наш гост е председателят на СДС проф. Румен Христов. Кое ви накара да излезете с позиция? Румен Христов: Ние обсъждаме от няколко дни предвид на обстоятелството, че почти всекидневно чуваме за това, как бизнесът търпи несгоди във връзка с коронавируса не само в България, и по целия свят, как затварят огромни компании най-вече от автомобилната индустрия, пък ние знаем, че клъстерно много наши предприятия работят в този бранш. И всичко това като дясна формация не можеше да не ни притеснява. И в този смисъл ние решихме да кажем нашето мнение. Разбира се, преди малко, както казахте, преди броени минути буквално чухме и мерките, които правителството предприема в тази посока. Така че мисля, че навреме даваме нашата позиция, нашето мнение. Да не забравяме, че ние сме най-старата формация в България, преживели сме много кризи, и се опитваме на базата на опита, който имаме, натрупан през годините да помогнем с нашето виждане, с нашите предложения, с нашите мерки, които смятаме, че биха били от полза за българския бизнес - основно за средните и малки предприятия, но така също обръщаме малко внимание и на едрия бизнес, който е също български, и трябва да продължи да работи, да съществува. Водещ: Акцент във вашето предложение е решението държавата да поеме изплащането на 60% на заплатите, то да влезе в сила колкото се може по-скоро и да се отнася до всички заети в частния сектор, да важи поне 3 месеца. На този етап обаче не сме наясно от правителството дали точно по този начин ще го направят. Румен Христов: Слушах коментарите от премиер-министъра и от финансовия министър – в тази посока се върви. Целта е тези 60% от брутното възнаграждение, върху което се осигуряват работниците, това е правилното, разбира се, да бъдат поети от държавата, да се облекчи бизнесът с цел да бъдат запазени работниците. Това е изключително важно, защото както всички добре знаем, преди месец имахме остър недостиг на работна ръка и много хора са добре обучени, но предвид обстоятелства, независещи от бизнесмените, от хората, които ръководят бизнеса и имат бизнес, има свиване на производствата, има спиране на производства, тези, които могат да оцелеят, трябва да получат помощ. 60% е добра помощ. Защо 3 месеца – защото смятаме, че тези проблеми няма да приключат за 1-2-3 седмици, може би няма и за месец, дай Боже да приключат за 3 месеца. После може да се мисли отново, дали мярката трябва да остане или не. Между другото, говорейки за това, че СДС е най-старата дясна партия, искам да ви кажа, че ние много ревностно, много последователно през годините сме отстоявали тезата за по-малка намеса на държавата в икономиката. Тезата за бюджета, който няма дефицит, т.нар. „балансиран бюджет“ или толкова, колкото изкарваме, толкова харчим, за нисък дълг спрямо БВП. Но ситуацията е крайно чрезвичайна, крайно кризисна и това налага да мислим малко, ако мога така да кажа, по-социално, да не казвам думата „ляво“. Но явно в такива моменти има и други приоритети, освен тези за финансовата макростабилност. Водещ: Проф. Христов, тази подкрепа от 60 на сто за заплатите, предоставена от държавата, ще важи за целия частен сектор, така ли? Румен Христов: Много се надявам това да е така. Очевидно е, че това ще важи със сигурност за секторите, които буквално затвориха за броени часове. Това е туризмът, развлекателните заведения, част от транспортните фирми, търговски вериги, търговски центрове, които имат по-скоро увеселителен характер и т.н. Но и тези, които работят, но изпитват затруднения, и оборотите, които правят, намаляват силно, би било редно да получат и те подкрепа. Защото какво може да направи един работодател, който примерно работи на 50% от капацитета си – първата работа е да посегне към съкращаване на тези хора, които автоматически отиват в бюрата на труда и отново са на шията на държавата. По-разумно е, те да получават законно полагащите им се обезщетения като трудово неработещи, незаети, да си останат в предприятията, да си получат държавната подкрепа, да се съхранят, да работят. А дали ще бъдат на пълен работен ден или не, това ще се реши от самите работодатели. Но това е взаимна помощ – помощ от държавата към бизнеса, и същевременно бизнесът, който получава тези средства, между впрочем тук има дебат, повдигнат от синдикатите – средствата, които държавата би дала под формата на 60% от възнаграждението на работниците, да не се дава на работодателите, да се дава директно на работниците. Няма нищо лошо в това, ако те смятат, че това е по-спокойно и по-сигурно, това е също помощ, без значение дали ще минат през сметките на работодателите или директно ще отидат в сметките на работниците, важното е тази помощ да я получат тези, които работят. Водещ: Вие предлагате да се удължи срокът на плащане на всички данъци и такси да се увеличи до 6 месеца, идеята на правителството е 3. По-разумно ли е вашето предложение? Румен Христов: Смятахме, че малко повече време, малко глътка въздух за корпоративния данък „Печалба“, пък и в известен смисъл по отношение и на физическите лица, при които срокът е още по-къс. Истината е, че бюджетът се пълни включително от Корпоративен данък „Печалба“ и от Данък „Общ доход“ на физическите лица. И ако искаш да имаш по-широк и по-голям обем средства за свързани с кризата мерки, ти трябва да имаш в бюджета постъпления от една страна. От друга страна обаче, пък това е глътка въздух и за физически активните, които работят като физически лица или като самоосигуряващите се, за самите фирми. Сега, дали 3 или 6 месеца, въпрос на виждане. В крайна сметка, правителството е това, което носи отговорността за управлението на държавата. Това е виждането на една дясна формация, каквато споменах няколко пъти, че е СДС. Водещ: Вие предлагате също да се осигурят от осигурителни данъци работодателите, работещи и самоосигуряващи се за срок от 6 месеца. Това с какво ще помогне? Румен Христов: Това беше нещо, което го предложиха в много държави, разбира се, с доста по-развити икономики. Нека да прецени правителството дали е възможно, дали в рамките на 6 месеца. Ние смятаме също, че е стъпка в правилна посока. Въпрос на разчети, на възможности. Но ние пак заявяваме, че този път ако мерките бъдат насочени към съхраняване на предприятията, за съхраняване на работниците, за съхраняване на всеки работещ човек, независимо от това, че ще наруши нашите принципи за балансиран бюджет и за нисък дълг спрямо БВП, СДС ще даде своята подкрепа за такива мерки. Водещ: Проф. Христов, във вашата позиция предлагате и преговори с Централната банка и с търговските банки. Смятате ли, че това би било възможно? И дали договореностите, които предлагате, ще се постигнат? Румен Христов: Въпрос на добра воля, предвид на това, че търговските банки са си търговски дружества, и не са държавни, те са частни, е въпрос на добра воля от страна на търговските банки – аз смятам, че те ще имат такава. Тук не става въпрос за опрощаване, трябва да бъда добре разбран, става дума за разсрочване. Става дума за намаляване на месечните вноски или пък почти отмяна на тези месечни вноски за сметка на крайния погасителен срок. Тоест, ако примерно 3 или 6 месеца кредитът на съответното предприятие или на съответния гражданин бъде намален, примерно от 5000 лева на 2500 лева, това означава да се преизчисли и срокът да бъде удължен със съответните месеци, за да бъдат покрити тези суми. Става дума за разсрочване в най-трудния, най-тежкия момент, в който се намират и гражданите, и фирмите. Аз смятам, че тук това предложение за изграждане, макар че има Съвет за тристранно сътрудничество, но има предложение, което ние подкрепяме, за съставяне на Антикризисен икономически съвет не е лошо, защото там биха могли да седнат освен традиционните представители или законните представители – Тристранният съвет: синдикати, работодатели и правителството, биха могли да седнат и банките, и БНБ. Водещ: Да, и да бъдат поканени и доста експерти. Необходима е концентрация на експертния потенциал на България. Румен Христов: Разбира се, мненията ще бъдат разнопосочни, но това не значи, че не трябва да бъдат чути. В крайна сметка в многото мнения ще се роди истината и ще налучка правилния път. Водещ: Имате идеи и за едрия бизнес. Докато тези дни всички говорят само за малкия и среден бизнес, вие предлагате мерки и за едрия бизнес. Защо? Румен Христов: Вижте, едрият бизнес е също български бизнес. Аз гледам, какво правят в Китай. В момента цената на желязото там скочи неимоверно много, защото те започват градско строителство. Спомням си кризата 2008-2009 година, тогава мой познат се върна от Германия, те набираха строителни работници от България и т.н., строеше се жестоко, ако може да ползвам тази дума. И аз питам – как във време на криза вие строите, и той ми отговори, че във време на криза се строи, а във време на подем се продава. В този смисъл, гледайки какво прави Китай, вижте, по този начин обекти, които са обществено значими, важни за държавата и обществото, и които са отлагани по една или друга причина, биха могли да се пуснат процедури и да се възложат. Имаме нужда от детски градини, имаме нужда от училища, имаме нужда от болници, имаме нужда от реновации – пътища, мостове, КПП-та, каквото се сетите. В момента кредитният ресурс е евтин, за разлика от малките и средните фирми големите компании могат да си осигурят кредитен ресурс и да започнат да работят. А след като държавата е обявила тези поръчки, тя след 2-3 години с нисколихвени заеми ще може да ги изплаща тези обекти, които, пак подчертавам, трябва да бъдат важни и необходими за обществото. Но така ще работи икономиката, защото ако се строи един обект, той ползва горива, на горивата се плаща акциз, плаща се ДДС, плащат се заплати, плащат се осигуровки, изобщо цялата икономика не спира, тя работи. Така че във време на криза по-скоро трябва да се търси не затваряне на предприятия, а отваряне на нови дейности, нова работа, доколкото това е възможно и там, където е възможно. Водещ: Това няма ли да бъде и част от стратегия за по-бързо излизане от кризата? Румен Христов: При всички положения да, от гледна точка говорим за икономическата криза. Иначе, ние категорично подкрепяме мерките на щаба и на правителството по отношение на здравните дейности. В СДС имаме лекари, и смятаме, че мерките са правилни и подкрепяме в това отношение правителството. Да, това е част от ускорения път за излизане от кризата. Икономиката не бива да спира. Предприятията са като машина – спре ли, остане ли известно време без да работи тази машина, тя после трудно тръгва. В този смисъл трябва да се направи всичко възможно икономиката да работи. В това отношение може би трябва да се търсят и дори допирни точки, и изобщо интегрирано решение на въпроса заедно с Европейския съюз и по отношение на коридори, на зелени коридори, по отношение на неспиране на важни дейности, пък и не само важни дейности. Защото какво се получи – в един определен момент в солидарна Европа, в обединена Европа се самозатвориха всички държави в черупката си и започнаха да се самоспасяват. Тези мерки по отношение на ограничаване на достъпа на гражданите, за да не се разнася коронавируса, бяха правилни, но те може и трябваше да бъдат на макро ниво, на европейско ниво взети, а не всеки да се спасява така както може. Водещ: Тоест, необходима бе координация на ниво европейски институции и координация в две посоки: за справяне с кризата с вируса и за финансово-икономическото оцеляване, така ли? Румен Христов: Абсолютно сте права. Аз смятам, че след тази криза светът ще бъде доста променен. Надявам се това да бъде в положителна посока и съм убеден, че ще бъде в положителна посока. И когато говорим за промени в Европейския съюз, може би трябва да започнем, ние няколко пъти повдигаме тази тема от СДС, да говорим за малко по-голяма федерализация, за интегриране на важни процеси, които да бъдат решавани на общоевропейско равнище, за да бъдем по-силни, по-солидарни. Водещ: Проф. Христов, именно за времето за след кризата, не е ли добре и страната ни да помисли какви са нашите ниши и възможностите, за да използваме тази криза като шанс за българската икономика? Ако трябва да се преструктурира бизнесът, ако трябва да се преструктурира производство накъде да се насочи? Румен Христов: Вижте, за мен един отрасъл, който аз познавам добре и има перспектива, това е отрасълът „Земеделие и хранителна промишленост“ е с най-големи шансове. Водещ: За него специално щях да ви попитам, тъй като вие бяхте и министър на земеделието. Румен Христов: Да. Това е отрасъл, който има перспектива в България. След тази криза ще има нужда от храни, ще има нужда от продоволствия. България има традиции в тази посока, въпросът е да се разгърнем и да фокусираме вниманието си не само върху зърнопроизводството, където сме на световно ниво, а да помислим и за друг земеделски бизнес, свързан с отглеждане на екологични продукти: плодове, зеленчуци, местни, млечни и т.н. Това, според мен, е нещото, което може най-бързо да заработи. Трябва да се осигури всичко възможно тазгодишната реколта да бъде достатъчна, защото трябва да си осигурим продоволствията в страната - не се знае дали няма да продължи по-дълго време кризата с коронавируса, дали няма да има забрана за внос за хранителни продукти, дали в континентите ще се развива заразата? Дай Боже, да приключи по-бързо, но ние трябва да сме подготвени. Това от една страна. От друга страна, Европа може би ще си направи извода за тези много тесни кооперирани връзки с Китай. Няма нищо лошо, че работихме заедно, но се оказа, че има цели сектори, каквито са примерно помощните средства, личните предпазни средства, които се бяха се съсредоточили като производство в Китай на 90-100%, и понякога може би трябва да произвеждаш малко по-скъпо в своята държава или в Европейския съюз, но да си сигурен, че при нужда го имаш. Да не говорим, че някои от автомобилните индустрии заради липса на резервни части, които се произвеждат също в Китай, заради части за по 1000-2000 долара, не могат да изкарат на пазара автомобил, който струва 50 хиляди долара. Много трябва да се обмисли, дали да нямаме малко по-самостоятелно развитие, като Европейски съюз говоря, не като държава, а като икономически силен Европейски съюз. Водещ: Какво е мястото на България в тези перспективи? Румен Христов: Мястото на България, разбира се, е в Европейския съюз. Да се надяваме, че всичко, което се случва, ще мине безпроблемно, с минимален брой пострадали и жертви в България, и да си гоним основната цел, за която СДС настоява много отдавна и смята, че е най-важната пред България – членството в Еврозоната. Защото както каза преди малко премиерът, видяхме какво направи Европейската централна банка – близо 1 трилион евро бяха отпуснати за справяне с кризата. Ние от една страна нямаме суверенитет на самостоятелна централна банка, не можем да печатаме пари, както се казва, от друга страна не сме член на Еврозоната. Може би това колебание, което имаше в обществото, трябва да приключи, да станем член на Еврозоната, за да можем да се възползваме в такива тежки ситуации от солидарността, която се проявява в рамките й. Водещ: Предстои ли ви среща с министър-председателя? СДС бе коалиционен партньор в предишните избори, работите съвместно, членувате в Европейската народна партия. Румен Христов: Не сме уговаряли среща. Водещ: Но редно е да бъдете поканен в Антикризисния икономически щаб, защото сте и експерт, освен лидер на най-старата дясна партия. Румен Христов: Това не е важно. Аз виждам натовареността на правителството и на премиера, така че дали ще имаме среща или не, не е важно. Важно е това, което се прави, да се прави навреме, да го свършим тези дни, защото след седмица-две може да бъде късно. Защото понякога един работник може да е спасен днес, утре вече да е късно. А тук става дума за съдби на български граждани, става дума за глави на семейства, става дума за хора, които издържат своите семейства, и по-добре да подпомогнем тях и на предприятията, те да останат на работните си места, да не изживяват този шок, който биха изживели, и да могат да продължат след отминаване на кризата. Много ми се иска тя да приключи час по-скоро. Цоня Събчева

25 Март 2020 | 10:00 | Радио „Фокус“