ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Радулов: Националната ни сигурност е като управлението на държавата - от хора с подозрително минало и със съмнение в настоящото

Проф. Николай Радулов: Националната ни сигурност е като управлението на държавата - от хора с подозрително минало и със съмнение в настоящото

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, бивш заместник министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на Радио „Фокус” „Това е България.

11 Юли 2020 | 16:00 | Радио „Фокус“

Проф. Николай Радулов: Ако прокуратурата дели престъпниците на свои и чужди, то това не я прави с нищо по-различна от обвиняемите

Проф. Николай Радулов: Ако прокуратурата дели престъпниците на свои и чужди, то това не я прави с нищо по-различна от обвиняемите

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Четвърто голямо залавяне на кокаин след предишните количества край нос Калиакра в Бургас и столичния квартал „Слатина“ бе осъществено в два поредни дни в „Студентски град“. Днес в резултат на акция на ДАНС, Специализираната прокуратура и МВР са задържани 6-ма, сред които заместник-министърът на околната среда и водите Красимир Живков и бившият началник на РИОСВ-Плевен като част от организирана престъпна група, извършвала закононарушения по линия на вноса, износа и преработката на опасни отпадъци. Допуска се, че сред задържаните са и бизнесмените братя Атанас и Пламен Бобокови. С какво да си обясним толкова мащабни акции в рамките на няколко дни? поканих за анализ проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш заместник-министър на вътрешните работи. Да започнем с кокаина. Появи се изведнъж до „Студентски град“. Как стигна до общежитието и гардеробчето? Николай Радулов: Тук трябва да бъдем доста прецизни, защото трябва да кажем, че този кокаин се е появил внезапно в „Студентски град“, защото другият си присъства там от години и като че ли никой не му обръща внимание. Даже това, което имам аз като информация, е, че заради коронавируса и извънредното положение доставчиците са доставяли на дозите на място по заявка и с малко по-високи цени. А пък начинът, по който е разкрит този склад, това е склад, говори за това, че като че ли най-много са стреснати от това, което са направили, служителите на МВР. От една обикновена проверка на подозрително лице, може би изглеждащо пияно, се стига до разкриване на съхраняването на много сериозно количество кокаин. Това по-скоро върви към половин тон, хайде да не е половин тон, 360 кг, но вие си спомняте на времето Поли Пантев и още двама души ги застреляха за 600 кг, така че и тук можем да очакваме с почти голяма сигурност някъде отнякъде да изплува някой труп. Това са много пари и този, който е придвижвал наркотика, едва ли ще стои без да предприеме някакви мерки. Тук хората се запитват, този кокаин от същата транспортна верига ли е на разкритите по-рано също не малки количества? Защото тук явно става дума за транзитно придвижване на големи количества, тъй като в такива количества кокаин не е възможно да се използва в България. Пазарът е спаднал дотам, че тази дейност да се превърне в нещо безсмислено, така че той е за някъде другаде. Но се питаме, източникът и частта от канала, стигаща до България, дали е същата, която си загуби кокаина пакетиран в морето при Шабла? Водещ: Или дали не е същият кокаин? Николай Радулов: Има и такъв въпрос, тъй като се е случвало и друг път с веществените доказателства да изчезват и да се появяват някъде другаде. Например, на времето в прословуто конфискуваните евра по много мистериозен начин се оказаха на пазара на парите в Русия. Те бяха толкова хубави, че бяха по-хубави от истинските и в Русия се приемаха с удоволствие, тъй като там е гигантски пазар и винаги има нужда от пари в кеш. И също така тази истерия, която се развива около Васил Божков, но неумелото даване на информация или поднасяне на информация от прокуратурата и службите за обществен ред и сигурност не намаляват пожара, а го разпалват. И то като че ли излиза подобно подозрение и за други веществени доказателства. Божков твърди, че конфискуван ритон се е появил на пазара в чужбина. Много лесно би могло да се обори това, като се покаже ритонът, но очевидно никой няма желание да го покаже. Твърденията са, че така ще бъдат изложени на обезценяване доказателства. Не знам как би могло да стане това. Но и то звучи по-скоро в подкрепа на това, че веществените доказателства изплуват някъде на пазарите. Затова е съвсем обосновано подозрението, че арестуваният в морето кокаин по някакъв начин се е оказал в „Студентски град“, където има мрежа за разпространение, но явно че не това е било целта. Целта е била съхраняване, докато дойде другата част, дойдат хората на другата част от веригата за транспортиране. Водещ: Въпросът е, че този кокаин не е ясно как е достигнал до „Студентски град“. Отговор за него няма отникъде? Николай Радулов: Не е ясно в смисъл, че никой не поема отговорност да си признае, че го е пропуснал ей тъй, на. А всъщност всички знаем, че един от основните пътища на наркотиците минава през България по един или друг начин и забележете – има една официална статистика за разпространението на наркотици в световен мащаб, която се казва, че заловените наркотици, ангро, всичките наркотици в света, са около 3 до 5% от общо разпространяемите наркотици. Така че, ако предположим, че тези наркотици са 5%, можете да си представите, какво е останалото количество, което се транспортира през нашите земи. Но това са само мои предположения и предположения на анализаторите. Чудно е, че на такъв човек, който бързо окачествиха като муле, му се доверява такова гигантско количество наркотик. То това не е муле, това е тритонен камион. Мулето гълта презервативи пълни с наркотици или си ги носи някъде по тялото, но това наистина не е муле. Има една друга вероятност, вероятност за която имаме основание да мислим, че е възможна, защото се е случвало в нашите земи. Например, пак се връщам на случая с Поли Пантев и с изчезналото пюре за картофи. И друг път са се крали наркотици. Дали това момче не е от групата, която ги е откраднала от някъде. Но по-скоро това момче не ми изглежда толкова сериозно, че да му бъде поверена от организация, която придвижва такива големи количества наркотик. Водещ: Как се е оказал наркотикът у него? Николай Радулов: Това е загадката. За да го държи в гардеробчето, както се казва…. Водещ: До прахосмукачката, както видяхме. Николай Радулов: …,да, до прахосмукачката, даже прокуратурата каза какъв тип е гардеробът, много беше забавно това, защото то е много важна информация за това, което се случва, в крайна сметка момчето си мълчи, на никому не е ясно с кого е свързан, той не е част по никакъв начин от това, което виждам и чувам от мрежата на „Студентски град“. И като че ли въобще не принадлежи на света на наркотрафика. По-скоро някой му е гарантирал, че няма нищо страшно, че може да го пази известно време този наркотик там и че никой няма да го закача. По-скоро ми прилича на това, че той е бил уверен в това, че има чадър над него. Защото сама се досещате, никой няма да седне да съхранява вкъщи килограм наркотик, камо ли половин тон. Така че тук по-скоро въпросите трябва да са към специалните служби, а най-много акцентът е към ГДБОП: какво всъщност се случва. Тази служба има две структури. Едната се занимава с трафик на наркотици, а другата с производството и разпространението. Видяхте, че опитът им в началото на това разкритие да се закачат за случая се оказа, че е неуспешен. Просто ръководещите Сектор „Сигурност“ се усетиха, че това е нелепо и ще станат за подигравка, и ги дръпнаха настрани, и те не се появиха повече пред медиите. Но тяхно е задължението да следят пътя на наркотика, да конфискуват наркотици и да се борят с наркоразпространението. За съжаление, наркоразпространението, особено в „Студентски град“ върви необезпокоявано години наред, въпреки че се говори от студенти, от всички, които се разхождат там. Моите студенти са ми споделяли къде, пред кои дискотеки, кой продава и т.н. И аз им казвам, защо не кажете вие, баща ти на теб е полицай, на теб вуйчо ти и т.н., „ами, че те всички ги знаят“. Значи има нещо друго, което ме кара да мисля, че този район, „Студентски град“ е обявен за град свободен за наркотици и затова там така спокойно се случват всички тези неща. Водещ: Но това може да се случи, само ако е под специално покровителство? Николай Радулов: Да, някой, който е много влиятелен, някой на който всички тези разбойници и бандити твърдо вярват, че щом е обещал закрила, то това ще е така. Явно има такъв някой, за да се случва всичко това. Водещ: Проф. Радулов, като споменахте ГДБОП, днес Специализираната прокуратура задържа 6-ма, сред които зам.-министър на околната среда и водите, бивш началник на РИОСВ, но се допуска и двамата братя, едни от най-влиятелните бизнесмени Атанас и Пламен Бобокови, обаче ГДБОП в тази акция я няма. Там е ДАНС, там е Специализираната прокуратура, ГДБОП ги няма. Има ли някаква връзка? Николай Радулов: Вероятно има някаква връзка, защото се говори в средите на полицаите, че ще има промени в ГДБОП сериозни, но … Водещ: Че ще има, предстоят? Николай Радулов: …че ще има, да, но самите служителите не са много наясно. И там има няколко лагера. Има някакви прерастановки сега. Едните са с едните, другите с другите. Може би това е известно на ръководителите на сектор Сигурност, затова считам, че атмосферата, че обстановката е такава, че може би ако се използва ГДБОП в такава акция, тя може и да не бъде успешна. Освен това всички сме свидетели, че бяхме позабравили за съществуването на ДАНС. Доста време не участва в някоя сериозна операция. И тяхното появяване е заявка, че може би ще започне да се работи по корупцията. Защото наличието на зам.-министър говори за корупция. Водещ: И то зам.-министър, който се счита близък до много влиятелна в бизнес средите фигура, особено в петролния бизнес. Николай Радулов: Това няма как да не се случи по простата причина, че точно влиятелният бизнес използва своите политически връзки, за да си решава бизнес проблемите и в това се състои корупцията – възможността да влияеш по един или друг начин върху сделки, върху данъци, върху начините, по които дадена компания си разпространява стоките. Вие виждате, че скандал след скандал, свързан с министри, със зам.-министри, ръководни кадри в държавната администрация и всички много спокойно казват – да, то нашата работа е да се срещаме с бизнесмени. Наистина е така, тяхната работа е среща с бизнесмени, но това обикновено става на форуми, а не на четири очи, не с любовни писма по телефона и най-накрая не и с епистоларна връзка за бели пликове. Водещ: Проф. Радулов, вие виждате ли някаква връзка в акциите срещу Васил Божков, сега срещу братя Бобокови, залавянето на кокаина междувременно, има ли някаква връзка, може ли да се тегли някакъв пунктир, и ако се тегли такъв пунктир, той накъде ще продължи? Николай Радулов: Значи има една обща връзка между всички, че всичко се случва „след дъжд качулка“, т.е. извършени са престъпления, консумирани са изгодите, обикновено дълги години преди това да се случи. Сега случаят с Бобокови не знам, говори се, че става дума за конкретни договори и конкретен боклук, който представлява нещо опасно и това се случва сега. Но с другите държавата ги е търпяла години. Самите Бобокови се прегръщаха пред очите на телевизионната публика години наред с всички държавни ръководители, като започнем от президента Първанов, та стигнем до министър-председателя. Така че общото между всички е, че дълги години, аз се съмнявам, че специалните служби не са знаели за начина им и темпа на забогатяване, но са ги търпели… Водещ: Как така се търпи без чадър? Явно някой им нарежда да ги търпят. Николай Радулов: Естествено, значи такава е ситуацията в специалните служби и МВР, че никой не може от тези, които са публично известни фигури да бъде проведена акция спрямо него без най-високо разрешение. Водещ: Защо тези горят сега? Защо са „отмилели“, ако така можем да кажем, на властта? Николай Радулов: Значи моето виждане е, че натискът да се доказва, че се бориш с корупцията е толкова силен, толкова голям, че се жертват най-немилите фигури. Има други фигури, които са по-близки д властта, по-невидими от тези и естествено, че тези, които са най-далеч, най в периферията, най-малко знаят, какво точно и как прави властта, за да забогатее, ще бъдат жертвани първи. Водещ: Вие очаквате ли следващи такива акции? Николай Радулов: Вижте сега, акции ще има много. Много е лесно да отидеш с гръм и трясък да арестуваш някой и след това тихо, кротко, по живо, по здраво да го пуснеш от задния вход да излезе. И много от делата се разсипаха по този начин. Виждате сега, в четвъртък съдът е освободил семейство Арабаджиеви. Водещ: Както се казва „да се готви Миню Стайков“? Николай Радулов: Да се готви Миню Стайков. Но забележете при Арабаджиеви, част от хотелите им вече не са техни. Т.е. можем да мислим върху това, че са ги държали, докато им окажат натиск, докато прехвърлят собствеността си на този или на онзи, на някой, който е по-мил на държавата. Има много неща, много обстоятелства, които се случват, между които можем да направим паралели и връзки. Може и да не е истината това, но обикновеният човек като види например между няколко събития, имащи връзка помежду си, как стоят, например спирате филма, заснет в хотела на Арабаджиеви „Виктория Палас“ на Слънчев бряг, няколко дни след това той променя собствеността си и става собственост на Маргините, и няколко дни след това съдът решава, че има много процесуални неуредици при събирането на доказателства за Арабаджиеви. Т.е. един обикновен човек би си казал: „а бе, няма дим без огън“. Това е. Тук с Бобокови има едно излизане от общия сценарий, те нямат дете, което да арестуват. Мисля че това е едно от най за публиката забавни елементи, за обвиняемите не толкова забавно, но във всички тези случаи първата стъпка беше арестуването на детето. Помните още от историята с Захарните заводи в Плевен. Синовете се арестуват, дъщерите, слава Богу, не. И ги държат, докато отнякъде бащата се пропука или се яви, когато е извън страната, или си плати някакъв откуп. Т.е. нещо се случва в тази държава и то не е много лицеприятно. Ние дълги години с възмущение говорихме за отвличания, за взимане на заложници, но някои подходи на властта имат много странни и нелицеприятни белези. Водещ: Какви белези? Николай Радулов: Белези на натиск, който законите и НПК не предвиждат, натиск чрез взимане на заложници. Ако само аз виждах, ако само аз правех тази алюзия, щях да кажа: може да съм се объркал, но това се говори масово. Не говоря въобще за социалните мрежи, където направо се говорят тези неща, че властта се е превърнала в рекетьор, аз не го казвам това нещо, но има подозрителни неща, които се случват по един и същи модел. Синът на Миньо Стайков го прибраха, след това малкият Арабаджиев и т.н., един след друг. Нещо куца в начина, по който се водят разследвания. Първо се арестува човекът, след това се събират доказателства и т.н. Неща, които са били много ярки през 1933 г. в Съветския съюз, но не са довели до нищо добро. Лошото е, че там е имало смъртни присъди, когато тези хора се е разбрало, че не са виновни, нямало е как да ги оживят. Слава Богу, ние живеем в една хуманна Европа, тук смъртни присъди няма. Водещ: Авгиевите обори как да се разчистят, проф. Радулов? Николай Радулов: Очевидно, че трябва воля. Но не просто да се разхождаме по телевизиите и да говорим, че има воля. А да се демонстрира тази воля. Хубаво е, че прокуратурата се е активизирала, да видим докъде ще стигне. Защото ако в определянето на корумпираните, на престъпниците има деление на свои и чужди, то това не я прави с нищо по-различна от самите арестувани обвиняеми. Цоня Събчева

29 Май 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“