Проф. Михаил Неделчев: Младите хора протестират за по-висока политическа култура и стил на живот
Проф. Михаил Неделчев, участник в създаването на СДС, народен представил в 7-то Велико и 36-то обикновено Народно събрание, в интервю за Радио „Фокус“
Водещ: Днес е 13-и ден на протести с искане на оставка на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор. Чуват се гласове и за свикване на Велико народно събрание.
Проф. Неделчев, има ли място за сравнение на протестите днес и тези преди 30 години? Повтаря ли се историята по някакъв начин или не може да се търсят паралели?
Михаил Неделчев: Не, не могат да се търсят такива паралели на всяка цена. Разбира се, в историческите процеси понякога съществуват такива аналогии. Идеята за Велико народно събрание, която възникна още преди свикването на Кръглата маса, и която беше лансирана и формулирана за пръв път от нашия покоен приятел Стоян Ганев, беше идея за преучредяване на държавата след големия крах на комунистическата система. Така че това беше идея, която ни заплени. Разбира се, както ни заплени, така след това, специално ние групата на 39-те, преживяхме и краха на приемането на една Конституция, в която ние видяхме компромисни моменти. Конституция, която не успя да създаде пълните условия за разгръщането на демократичните процеси в България.
Водещ: Това означава ли, че днес има нужда от промяна на Конституцията и респективно свикване на Велико народно събрание?
Михаил Неделчев: Самото свикване на Велико народно събрание е една много сложна процедура. По какъв начин да бъде свикано това Народно събрание зависи от сегашното Народно събрание. То трябва със съответно мнозинство, суперквалифицирано мнозинство, да приеме такова решение за свикване на Велико народно събрание. Освен това, Великото народно събрание какво ще направи – ще промени сегашната Конституция и ще приеме нова Конституция, ще създаде нов режим. Примерно, както очевидно са въжделенията на сегашния президент, за президентска република, тоест за еднолична президентска власт, което не е в духа на разбиранията на демократично мислещите хора в България. Това е действително един много сложен процес, очевидно е, че една огромна част от исканията на сега протестиращите просто са утопични. Те са пожелателни и не е възможно да бъдат осъществени, дори ако реши сегашното мнозинство в Народното събрание да тръгне да ги осъществява.
Водещ: На протестите виждаме много млади хора. Това е поколението, което на практика е израснало в годините на демократична България. Какво според вас провокира бунта им?
Михаил Неделчев: Много е хетерогенен този протест. Вие видяхте вчера да кажем противоречието за символите, което се разгърна в рамките на протестиращите във Варна между нашите приятели от „Да, България“, които аз решително подкрепям, и формации като БОЕЦ, като „Възраждане“. Тази битка на символите тлее по някакъв начин и в софийския протест. Там беше реагирано срещу знамената на Европейския съюз, защото очевидно е, че една част от сега протестиращите са антиевропейски настроени, което просто е ужасно. Това е отвратително като явление. Освен това, над протеста се извършва според мен един терор. Извършва се едно насилие от страна на т.нар. „Отровно трио“. То ескалира или поне се опитва да ескалира протеста, не съответства на общите настроения на тези млади хора, за които споменахте. И последното, което може да се добави: тези млади хора не са точно традиционните млади хора, които ние виждахме при предишните протести. Заради ковид-кризата и ковид-ваканцията, младите хора, които учат в чужбина, които са възпитаници на някои западноевропейски университети, се съпреживяват като сегашните положителни герои. Това е чудесно, разбира се, но те идват и с целия наивитет, който носят възпитаниците на западноевропейските университети. Знаем, че там ги възпитават доста левичарски. Разбира се, че всички искаме да живеем по-добре, всички искаме да получаваме по-големи пенсии или заплати и т.н. Всички искаме да живеем в една чиста и свята Република, да живеем в едно Отечество, в което корупционните нагласи не са така доминиращи, но всичко това изисква друг тип последователност на усилията. Вчера г-н Томислав Дончев много хубаво каза в своето слово в Народното събрание, то беше с много ефектни реторически хватки, че в крайна сметка промените стават по законов път, а не чрез някакъв такъв тип насилие.
Водещ: Рискува ли тази генерация - идващите от Европа млади хора, които сега протестират, да преживеят разочарованието на родителите си, които не са успели да постигнат мечтите си преди 30 години?
Михаил Неделчев: Разочарованието е индивидуално усещане, ако има разочарование. Естествено, че всички в някакъв смисъл не сме доволни от това, че България не прилича дори на Полша. Казвам Полша, защото примерно нашите приятели, либерално мислещите в Полша не са доволни от този фундаментализъм, който доминира в момента в Полша. Ние не сме доволни и от това, че България не прилича на Литва, Латвия, Естония, не прилича на Словакия, не прилича на Словения. Ето от това не сме доволни. А инак, ние сме доволни разбира се от това, че сме в Европейския съюз, от това, че сме членове на НАТО и прочие. Тоест, разочарованието не трябва да бъде доминиращо усещане. Аз лично се чувствам напълно не само удовлетворен от моите лични постижения, аз съм напълно реализиран човек. Аз съм издал след 1989 година 20 и няколко книги. Току-що излезе моя нова книга в съавторство с доц. Елка Трайкова за списание „Златорог“. Кога бих могъл преди 1989 година да напиша книга за „Златорог“? Да не говорим, че миналата година излезе един голям том с мои съчинения от един тритомник, сега в момента е подготвен втория том и т.н. Тоест, всеки трябва да се вгледа в себе си и в своята собствена реализация. Аз беседвам непрекъснато и с хора, които казват: „Какво мислихме, какво искаме, какво стана?“. Виждаш, че самият човек, който ти задава тези въпроси, очевидно не е успял да постигне личното си, ако не благополучие, то личната си пълноценна реализация.
Водещ: Не е ли точно това, проф. Неделчев, нещото, което отличава този протест от тези, които виждаме през последните години? На преден план не са толкова социални искания, колкото желанието за личностна реализация по правилата на честната игра?
Михаил Неделчев: Да, напълно сте права, че този протест в този смисъл е различен. Тези прекрасни деца, които сега протестират, нямат нищо общо нито с БОЕЦ, нито с лудата Мая Манолова, нито с тези екстремисти от „Отровното трио“, те просто нямат нищо общо. Тези деца по-скоро протестират за по-висока политическа култура, те протестират за стил на живот. Стил на живот, който означава друг тип регламентирани взаимоотношения във всекидневието, и разбира се, за по-високо качество на живот естествено. Тоест, те би трябвало да знаят, че това, за което протестират, трябва да насърчи по-скоро българското гражданство да постига този по-висок стил на живот, а не да му казва: „Абе вие нищо не направихте“, което не е така.
Водещ: Може би и това е нещото, заради което трудно ще бъде постигнато съгласие между управляващи и протестиращи, защото става дума за нещо различно като модел, а не за удовлетворяване на едно или друго социално желание?
Михаил Неделчев: Да, така е. Аз лично смятам, че независимо от всички несъгласия, от всичките ни възмущения, ние все пак трябва да отчетем, че днес България е абсолютно различна страна. Ние живеем в друга страна. Този президент дето размахва комунистически юмрук пред Президентството, очевидно, че не е от тази нова България, той е от някаква стара България. Разбира се, той се опитва да се адаптира, така да се каже, към тази нова България, да й даде нови думи, но той не е от нея. Защо? Веднага ще кажа. Той защитава в случая тези свои чукундури, а те са очевидни чукундури, т.нар. „съветници и секретари“, които през цялото това време са се занимавали именно те с корупция. Защото корупцията не е само даване на пари, корупцията е и телефонни обаждания, корупцията е натиск, корупцията е получаване на някакви документи, използване на тези документи по несъответен път и прочие. Тоест, всичко това, което прокуратурата разследва, е корупция. Пак ще кажа, корупцията е и един феномен, който за съжаление е много разпространен и сред обикновените хора. Както правиха някои от моите колеги, инак големи демократи, се обаждаха непрекъснато на главните редактори, например във вестник „Демокрация“: „Това пусни, онова махни“ и т.н., това пак е корупция. Или пък, когато търся връзки, също е корупция. Моите синове, и двамата през цялото време, докато бях депутат във Великото, в 36-то Народно събрание, бяха безработни. Не се обадих никога на никого, защото не ми е в стила, да кажа: „Абе я вземете ги назначете тези хора“. Те имаха и имат качества. Затова много се възхищавам днес от дъщеря ми, която е на 20 години, но сама, без връзки вече е преподавател, следва кино, има и хоби, занимава се с различни неща.
Водещ: Може би всичко това доказва, че системата никога няма да се промени преди ние самите да престанем да тарикатстваме – да караме в аварийната лента, да не плащаме глоби, да укриваме данъци.
Михаил Неделчев: Ето за това става въпрос – за коректността на всеки един от нас. Всеки един от нас трябва да се държи с абсолютна нетърпимост към всякакви прояви на връзкарство и на корупционни нагласи. Пак ще кажа, корупцията е взаимен процес. Когато едно мнозинство хора е склонно да участва в корупция, ще има винаги корупция и по високите етажи.
Водещ: Какъв изход да очакваме от създалата се ситуация? Как виждате развитието на сценария оттук нататък?
Михаил Неделчев: Аз съм съгласен с моя колега от НБУ Антоний Гълъбов, който каза, че протестът очевидно утихва, че тази негова хетерогенност по някакъв начин става все по-очевидна, че протестът не излъчва лидерски фигури. Защото „Отровното трио“ не са лидери, те са просто активисти, които са открояващите си в някакъв смисъл, но то не може да дава тон на протеста. Аз мисля, че протестът в някаква голяма степен изпълнява своята роля, защото той ще накара управляващото мнозинство да се вгледа в себе си. Тук искам да добавя, че акцията на Христо Иванов в парка „Росенец“ беше прекрасна. Ето това е образец на политически хепънинг от най, най-висш ранг, който изпълни своята роля. Тоест, ето такъв тип протести трябва да се правят. За съжаление, това с пиенето но кафе в някакъв хотел, дето прочутият Шиши пиел кафе, не успя да се превърне в толкова ефектен протестен акт, както беше в парка „Росенец“ с прочутите летни сараи на т.нар. „почетен председател“.
Водещ: Казвате ли ни, че няма да се стигне до оставка на правителството?
Михаил Неделчев: До оставка няма да се стигне, но очевидно е, че ГЕРБ ще направи някакви сериозни трансформации в структурата на управляващото мнозинство, в неговото изпълнително тяло.
Водещ: Това би ли могло да бъде отчетено като успех?
Михаил Неделчев: Да, би било успех в голяма степен. Това ще означава, че протестът е изпълнил до голяма степен ролята си. Разбира се, знам, че хора като Мая Манолова, като „Отровното трио“, като Румен Петков, като БОЕЦ и прочие, няма да бъдат удовлетворени от един такъв резултат. Но това е резултат за едни нормално мислещи хора, а не за политически екстремисти, които в други ситуации не са политически екстремисти, но сега просто действат екстремистки. Разбира се, това няма да бъде удовлетворително за платените агитки на Божков и за всички наркотизирани, полудели момчета, това не са нормални млади хора. За всички тези екстремисти това няма да бъде удовлетворително. Надявам се обаче, че не те ще задават тон и на бъдещите оценки за резултатите от протеста.
Водещ: Новината за влизането на страната ни в „чакалнята“ на еврозоната, беше подмината, защо?
Михаил Неделчев: Тя беше затрупана. И разбира се, че ние всички имаме подозрението, че нарочно беше затрупана. Тоест, има сили, и те са около президента, които са щастливи, които са доволни да затрупат такава новина. Те са проруски, проевразийски и всякакви други такива одиозни хора.
Водещ: По същия начин ли ще стане сега и с бюджета, който получава страната ни по Многогодишната финансова рамка?
Михаил Неделчев: Това са реални пари, това са пари, които могат да бъдат усвоени и всички ще имат апетити да бъдат усвоени. Както и има подозрение, че всъщност правителство, което евентуално президентът би направил, си точи лигите да харчи тези пари. Разбира се, че това не трябва да се допуска, защото те ще бъдат похарчени така, както винаги левицата харчи парите – харчи така, че след това България ще трябва да връща част от тези пари. По този начин ще бъдат похарчени.
Росица АНГЕЛОВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Михаил Неделчев: Както всички сме антифашисти, трябва да бъдем и антикомунисти
Литературният критик, общественик и политик проф. Михаил Неделчев в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 10 ноември
Проф. Михаил Неделчев: Аз реконструирам липсващите неща в българската литературн...
Проф. Михаил Неделчев: Подредени една до друга и като колекции картичките ни пок...
Проф. Михаил Неделчев: Когато браним нашата национална идентичност, не се противопоставяме на Европа
Проф. Михаил Неделчев в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Каква е връзката между Пражката пролет в Чехословакия от 1968 година, предхожданото от продължителни всенародни протести принуждаване на БСП да върне мандата през 1997 година у нас и делото на родения на 4 февруари в Кукуш Гоце Делчев? Наш гост е проф. Михаил Неделчев. Проф. Неделчев, формално изброените събития, историческите времена и участниците в тях са различни. Виждате ли обединяващо звено? Михаил Неделчев: Естествено, темата е свободата, защото Гоце Делчев е вторият, големият апостол на българската свобода след Васил Левски, защото Пражката пролет също беше, аз съм свидетел, тъй като бях в Прага тогава, беше стремеж към свобода, един опит унищожен, заглушен, един опит всъщност да се демократизира, да се освободи от оковите т.нар. лагер социалистически. А пък, разбира се, ако направим връзка и с годината, когато всъщност БСП беше принудена да върне мандата, това беше също спонтанен акт на една голяма част от българското гражданство, най-вече на столичани, но разбира се и на присъединили се от цялата страна хора, да предотвратят пропадането в пропастта, което беше се случило в предишните години. Водещ: Съдбата на Гоце Делчев, нейният край е нерадостен, на 31 година той е убит след предателство. Пражката пролет с мечтите си е прегазена от танковете през август 1968 година. През 1997 година връщането на мандата от БСП довежда до еуфория и очаквания, които не се осъществяват докрай, независимо че България стъпва на нов път в развитието си. Има ли трагизъм в борбата и стремежа за свобода? Михаил Неделчев: О, разбира се, има трагизъм. Но това не означава, че би трябвало да се обезверяваме от този трагизъм. Този трагизъм е светъл, висок трагизъм. Това не е трагизъм на безпросветния мрак. Това е трагизъм, който по някакъв начин, включително гибелта на Гоце Делчев, е трагизъм, който мен винаги ме преизпълва с усещане за това, че всички ние, българите, сме длъжни да браним тази свобода, която днес имаме. Аз миналата година бях на Баница и се поклонихме пред този олтар, където са били укрити костите на Гоце Делчев. Ние снимахме тогава епизод с това как Яворов на връщане от прочутото си овладяване на Кавала, превземането на Кавала с още трима войводи и един малък брой четници, на връщане всъщност прави ритуално тържество, като измиват костите на Гоце Делчев. Това е нещо, в което аз винаги се вживявам и всеки от нас би трябвало да се вживява и да помни. Това са събития, това са съдби, които ни свързват, които ни правят българи. Водещ: Какви са изводите от тези събития? До каква поука на историята водят? Михаил Неделчев: Поуката е, че трябва отново и отново да защитаваме свободата. Свободата не е нещо веднъж завинаги придобито. Свободата може много скоро, било от популизъм, било от някакъв друг абсурд, било от някакво вражо не дай си Боже, това все пак остана в миналото, нападение, свободата може да бъде погубена. Така че свободата всъщност е нещо, което всеки от нас трябва да защитава непрекъснато. Това според мен е основната поука. Водещ: Тези събития как се съотнасят към случващото се в България днес? Михаил Неделчев: Те ни предупреждават. Наскоро много представителна група европейски интелектуалци предупредиха за опасността Европа такава, каквато е сега, а именно свободна, обединена Европа, да бъде пометена от вълна от популизъм. И ето, това е всъщност, което е заплаха и за България. Разбира се, аз веднага искам тук да отбележа, че не съм съгласен с иронията в едно изречение на този документ, на този манифест на тези, които бранят Европа, където те иронизират националната душа. Те са го сложили в кавички, защото са имали предвид начина, по който популистите употребяват подобни изрази. Аз обаче оставам твърд привърженик на Европа на нациите, Европа на националните държави и смятам, че двете идентичности не си противоречат, не се бият една с друга. Ние трябва някак си действително, ние, източноевропейците, би трябвало да убедим и нашите приятели от Западна Европа, че когато браним нашата национална идентичност, не се противопоставяме на Европа. Това не означава, че ние сме срещу Европа. Просто това са различни равнища на идентичността, която всеки от нас има. И мисля, че включително и днес, когато се чуват или крайни становища, че Европа, стига с тези отечества, или обратно – отечествата, стига с тази Европа. Ние трябва да браним и Европа, и отечествата, и в едната, и в другата посока. Водещ: Може би трябва да обясним, това е ролята на българските интелектуалци, да се чуе и техният глас, че сърцето на Европа не може да бие без душата на народите й. Михаил Неделчев: Да, абсолютно съм убеден, че е така. Нещо повече, всеки от нас, когато е пътувал из Европа, знае, колко прекрасни места има, ето да кажем веднага ще дам пример с полуостров Бретан. Ами полуостров Бретан така ревниво пази своята идентичност, която е наследница на келтската идентичност, брани своя специфичен език, обичаи, инструменти, пеене, носии, шапки и т.н. И такива места из Европа има страшно много. Тоест Европа не е нещо унифицирано. Знаем, че почти във всеки град в Западна Европа има традициите, които са вековни, на карнавали, на какво ли не, начинът, по който се почитат местните светци и т.н. Ние това трябва да го браним, и не само в Източна Европа, но трябва да го браним и в Западна Европа. Тоест спецификата на мястото, спецификата на региона, спецификата на нацията, на националната държава и на Европа като едно огромно богатство на многообразни специфики, е нещо, което всъщност е една основна ценност. Водещ: Политическият прочит – и то особено този на последните събития от 1997 година с принуждаването на БСП да върне мандата – промени ли политическият пейзаж? Михаил Неделчев: Слава Богу, промени го, разбира се. От тогава, всъщност от 1997 година насам имаме един необратим път в Европа. Не към Европа, а в Европа, тоест все по-навътре в Европа, така да се каже, с все повече задълбочаване на точно тази европейска идентичност, която си е и българска идентичност открай време, но тя беше по някакъв начин заглушена. От 1997 година насам всъщност се случиха всички тези неща, включително по-късното ни приемане в НАТО, в Европейския съюз. Тоест цялата тази посока е всичко това, срещу което сега чуваме истерични гласове и от БСП, и от други политически субекти, антиевропейски гласове. Разбира се, те слава Богу, не звучат съвсем дефинитивно, а по-скоро така: ама стига с тази Европа, стига с тези документи, които от Европа ни ги пращат, и прочие, и прочие. Значи ние трябва да си отстояваме идентичността, да си отстояваме и позицията тогава, когато имаме някакви възражения срещу общоевропейски документи, които се предлагат, но това в никакъв случай не трябва да означава разгръщане на антиевропейска риторика и антиевропейско общностно съзнание. В никакъв случай. Водещ: Проф. Неделчев, предлагам ви да чуете едно мнение на президента Георги Първанов, той е една от водещите политически фигури в събитията от 4 февруари 1997-ма. Откъсът е от специалното интервю, което той даде за радио „Фокус“. В този откъс, правейки изводите си от събитията, той искрено говори за надеждите си, за очакванията си, за вярата си за промяна в БСП. Чуйте го и ще попитам за мнението ви. Георги Първанов: Какви са изводите? Големият извод е, че когато не можеш да управляваш добре, а БСП, уви, по онова време – времето на правителството на Виденов, не успя да се справи и със зърнената криза, и финансовата, банковата такава, доведоха до много тежко напрежение в българското общество, и протестите бяха само част от явно изразените недоволства на хората. Ние трябваше да се съобразим с това и да влезем в разрез с настроенията вътре в партията. Знаете, в левицата винаги е имала едно отношение, в София бих казал спрямо властта: „Власт с кръв се взема и през кръв не се дава“. Е, показахме, че може да бъде и друго. И това сложи началото на голямата промяна на БСП, която 5 години по-късно доведе до радикална промяна и в ролите – БСП да се върне във властта, първо чрез Президентството, а след това и в управлението на страната. Това е, защото наистина бих теглил чертата, защото трябва да има лидерство в политиката. Трябва да си готов да тръгнеш понякога срещу масовите настроения, дори и срещу своите ако щете, когато си убеден, че това е правилният избор. И историята доказа правилността на това решение. Водещ: Проф. Неделчев, промени ли се БСП така, както я вижда бившият й лидер? Михаил Неделчев: За съжаление, не. И той неслучайно не е в БСП в момента. Чест прави на президента Първанов, че казва тези думи, дори ги потвърждава по някакъв начин в един по-късен етап, но всички знаем, че за съжаление това връщане във властта на БСП – т.нар. Тройна коалиция, също беше доста печален опит за цялата ни страна. И всички знаем, че точно с този истеричен стремеж към властта, без да се обяснява в тази власт какво ще се случи, само просто ще се раздадат едни пари на някакви хора и отново ще достигнем до една криза, действително това е някаква патология на тази партия, това е някакъв атавистичен стремеж и атавистично желание да бъдеш все във властта. Защото една голяма част от хората, които са привърженици на БСП, възрастни хора, не говорим за младите, има и такива, но възрастните хора все още симпатизират на БСП, защото имат илюзията, че принадлежат към партията на властта. Тоест едно такова самочувствие, че принадлежат, макар да са бедни хора, макар да са с ниски доходи или мизерни пенсии, но те продължават да имат усещането, че ако гласуват, „нашите“, така да се каже, ще удържат властта, каквото и това да означава. И за съжаление това е действително социално-психологическа болест. Водещ: Какво е бъдещето на България? Може ли страната ни, може ли народът да намери опора от моментите на пробуждането на своето достойнство? Успява ли? Михаил Неделчев: Бъдещето на България е в неотклонен стремеж да се постигне единодействие между социално активните хора, защото в България поне половината от сегашното население е пределно социално активно, включително добре работещи, добре печелещи хора и прочие, и за съжаление тези хора, които са изпаднали от тази социална активност и които в малки селца, в малки градчета, не навсякъде разбира се, има прекрасно развиващи се малки градчета, но живеят в едно провинциално безвремие и се чудят, въртят се около мегдана и се чудят какво да правят. А всъщност всеки от тях би могъл да намери своята активност наоколо в неразораните земи, в това, че не би трябвало на т.нар. зърнари всичките си площи да дават и те да ги разорават, да сеят само пшеница, овес и царевица. И така нататък, и така нататък. Тоест ето това голямо противоречие между социално активните хора, европейските хора на България и тези, които са в едно блатно безвремие, трябва да бъде унищожено това противоречие, трябва да се свържат двете общности. Водещ: И понеже говорим за Гоце Делчев и заради годишнината от рождението му, не можем да не си припомним неговия завет – да бъдем единни, да бъдем българи. Михаил Неделчев: Да, разбира се. Гоце Делчев е великият член на една най-велика българска система от биографии – Левски и Ботев, Гоце и Яворов – тези две велики двойки в нашата национална история създават особен ритъм, особена приемственост в нашата национална история, която ни движи напред всъщност именно като европейци. Водещ: И която ни дава самочувствие, независимо от вътрешнополитическите напрежения, борби и икономическата ни несъстоялост. Михаил Неделчев: Така е. Е, несъстоялост в някаква степен. Цоня Събчева