ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Очерк за Георги Корубинов, списание "Македония"

Забравени страници от българската литература: Очерк за Георги Корубинов, списание "Македония"

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Очеркът за Георги Корубинов е публикуван в месечното илюстровано популярн...

11 Юли 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“

Забравени страници от българската литература: Очерк за Тодор Христов Саев, списание "Македония"

Забравени страници от българската литература: Очерк за Тодор Христов Саев, списание "Македония"

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Очеркът за Тодор Христов Саев е публикуван в месечното илюстровано популярно списание "Македония" от март 1903 г. Списанието се издава от комитет от македонци в печатница "К. Г. Чинков" на ул. "Гурко" 54. Уреждат го М. Грашев и М. Копанов. Тодор Христов Саев. Тодор Саев, героят в есенното въстание и победителя при „Чавка“, е роден в село Белица (Разложко) на 15 декември 1872 г. Баща му Христо Тошев е бил леяр в селото. Занаятът давал малко, а пък голямото семейство искало много. Христо оставя селото и тръгна по чужбина. Установява се най-сетне в Тулча (Добруджа), отваря дюкян за леярство. Година не се минало и Христо бил намерен една заран мъртъв: бил отровен от дървените въглища. Тежка е била участта на семейството, но то не пропаднало. Христо умира и оставил стара майка, жена и шест малолетни деца, в които и малкия Тодор. Милана, примерна жена – къщовница, трудолюбива и умна майка нагърбила се с цялото бъдеще на челядта и къщата. Най-голямото дете Константин, сега свещеник в Ески Джумая, бил пратен в наскоро откритата българска гимназия в Солун. Излиза Константин от там и става вече голяма подпора за семейството. В Банско се отваря трикласно училище. Грижите на майката и усилията на Константина са дали възможност на буйното дете Тодор да свърши учението си в родното си място. Успехът му насърчил домашни и роднини. Изпратен бил в Сяр, обаче Тодор не можал да завърши. Забъркан и провинен бил като инициатор в бунта и го изключили. Съветите на брата му накарали Тодора да дойде в София и да учи по-нататък. Далеч от родно място, далеч от майка и братчета. Тодор лягал и ставал се с въздишка за изгубено щастие. Така се изработва в него оная любов към Татковината му, която днес прави от него безстрашен и крилат войвода. Скъдно е живял в София, но не изпущал занятията. В края на 1892 г. Военното министерство обявява, че ще прати момчетата в странство да учат морското изкуство. Тодор тогава бил в V клас. Допуснат бил на изпит и конкурса издържал бляскаво. Изпратен бил в Триест, дето свърши морското училище и се върна в България. След друга една малка подготвителна работа заедно с другарите си бе произведен в първи офицерски чин. От 1895 г. до 1900 г. Тодор Саев служил във флотилията. През пролетта на 1900 г. той замина в отпуск за град Радовиш, дето беше брат му Константин. Тук не можа, обаче да преседи. Турското тиранско правителство го арестува и екстернира, но той същата година (края на 1900 г.) навлезе със соколите си и би варварина-турчин през цялото време на есенното въстание. Волята и характерът му са железни. Мишците му не знаеха и не знаят умора. Сред зима той мина границата и даде сражение, което учуди света. Той е предаден на делото и му служи безукорно, честно и доблестно и ще умре с идеала, който е прегърнал с целия пламък на бодрата си душа. Лани държеше целия десен бряг на Струма. Всекиму са известни неговите юнашки похватки и ожесточени сражения с турците. При село Лешко и село Железница той направи чудеса и накара редовния многочислен аскер да остави полесражението. По-нататък вместяваме разказ за тазгодишното му сражение при „Чавките“.

20 Юни 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“