ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Очерк за войвода Стоян Попов Гушле, списание „Македония“

Забравени страници от българската литература: Очерк за войвода Стоян Попов Гушле, списание „Македония“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Очеркът за Войвода Стоян Попов Гушле е публикуван в месечното илюстровано...

27 Юни 2020 | 18:32 | Агенция „Фокус“

Забравени страници от българската литература: Ичко Димитров – Гюпчев III, „Илюстрация Илинден“

Забравени страници от българската литература: Ичко Димитров – Гюпчев III, „Илюстрация Илинден“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Ичко Димитров Гюпчев е поместен в Списание „Илюстрация Илинден“ от ноемврийския брой от 1930 г. Списанието излиза в София от април 1927 г. до май 1944 г. в 10 книги годишно. Тиражът му варира от 1400 до 5000 броя. Списанието е издание на Илинденската организация. Разказът е публикуван с подзаглавие „Из революционните борби в Паяк планина“ и е трета част от поредицата. Може да прочетете първа част. и втора част. Ичко Димитров – Гюпчев (Из революционните борби в Паяк планина) На 19 септември 1912 г. ( ст. стил) Ичко Димитров със своята чета и тая на стария Въндьо влиза в село Крива по организационна работа, а също и да узнае, каквото може за действията на неговите съселяни - баровци, където санданистите бяха доста силни и си служеха с хората и средствата на младотурския комитет. Селото Крива е разположено по един голям Паячки хълм под билото на „Поглед“ и по равното Солунско поле; оттук се вижда и град Солун и неговият голям и защитен залив. Под селото, на разстояние 2 часа път, е град Гемендже – центърът на Боймията, а над селото и по страните му се разтиялт вековни гъсти кестеняви гори, на които личи като зелена лента билната тревиста ивица на високопланински тлъсти ливади. След пристигането си четите се настанили в две къщи в горната част на селото. Будното око, обаче, на продажниците забелязали пристигането на четите и още същата вечер гърманинът Манчо Карпуцов заминал за Гумендже и обадил на отдавна заселилия се тук Танас Кармезов, сега гъркомански кмет, който от своя страна съобщил това на коменданта на войсковото отделение в града. Още в тъмни зори квартируващата турска войска, състояща се от пехота и кавалерия, се отзовала в Крива и обкръжила селото, а едно отделение пехотинци се втурнало в селото да търси къщата, в която квартирувала четата. На селския мегдан войниците срещнали един селянин, когото заставили да върви пред тях, за да им посочи къщата, дето се намирал „Ичко капетан“. Селянинът тръгнал пред тях и след като изминал стотина крачки, ударил да бяга по една пресечна крива и тясна улица, в която се изгубил. Войниците намерили за благоразумно да не стрелят по него и да не го гонят, та продължили пътя по главната селска улица, която ги отвеждала в горната махала, дето е била Ичковата чета. Обаче, избягалият селянин успял да обади на четата, че в селото са пристигнали войници и че едно отделение от тях върви по направление към горната махала - към къщата на Гоно Мелев. Ичко дава нареждане на четата си да се приготви за бой и път, а отделението на стария Въндьо заедно със самия него успяло да излезне от селото и се окопало на една височинка над него, доминирайки над цялата горна махала. Понеже четата на Ичко не успяла да се оттегли от селото, та се завързало сражение с пристигналите до къщата войници. Селяните се изпоплашили: едни се скрили по зимниците си, а други се разбягали в кестенявите гори. Селският пък свещеник Димо Цивков заедно с дъщеря си също успял да излезе от селото и покрай поискал да се скрие в града, но тук той бил заловен, разпитан от мюдура в града и повърнат обратно в селото, като му е било дадено едно турско знаме да носи в ръка и след пристигането си в селото, да се представи на коменданта на войските. Когато дядо поп пристигнал в селото, сражението се водило още слабо: селото се обстрелвало от войските от всички страни, а четата, пръсната на няколко места, водила е бой непосредствено с намиращите се в селото войници, които, изглеждало, по нареждане се държели на почетно разстояние. Щабът на турската войска се намирал в двора на селската черква, където били донесени от града десетина тенекии, пълни с газ. Когато дядо поп се явил при коменданта, последният, след като го нахокал и изругал, казал му да обиколи селото със знамето в ръка и да вика високо: „Селяни, мъже и жени, стари и млади излезте от къщи и се приберете в черковния двор, защото селото ще бъде подпалено от всички страни и изгорено до основи“. Бедният свещеник под град куршуми трябвало е да изпълни едно правителствено нареждане и един християнски дълг, за да се спасят от предстоящия пожар невинни жертви. Между свитата на коменданта бил и Трайо Курлев и други ренегати. Те също са ругаяли свещеника и му се заканвали, че ще му отрежат главата като на яре… След обяд сражението се усилило, защото пристигнала войска, която била спряна на Гумендженската станция от тая, която заминавала за Скопие и сръбската граница; доведена била и артилерия, която била нагласена по ридищата на Гумендженските лозя и насочена срещу Крива. След обяд, на 20 септември, поради пристигането на допълнителните войски, сражението е било ожесточено: четниците трябвало да миняват позициите си често, за да се избавят от съсредоточената срещу тях пушечна стрелба на многобройната вече турска войска, както и поради подпалването на селото. Привечер се почнало и бомбардирането на селото с полска и горска артилерия и в него са били изстреляни 160 гранати. Въпреки това, късно вечерта, четата успяла да напусне селото заедно с мнозина селяни, без да даде жертви и се прибрала в Корнишорската планина. От селяните паднали убити 18 души и 7 души били ранени, между които и деца. Бомбардировката на селото продължила и на другия ден, когато селото бе обърнато на развалина. Не засегнати от бомбардировката останали само черкватаи намиращото се в черковния двор училище, поради обстоятелството, че тук се помещавал щабът на турската войска. Бомбардирооването и разрушението на голямото българско село Крива е първата жертва в надвечерието на гърко-българския съюз против Турция, в което разрушение голямо участие взе гръцката пропаганда с нейните оръдия, които винаги са били на страната на турците. Пострадалото и обездомено население бе настанено по свободните квартири в Гумендже, а една част от мъжкото население, годно да носи оръжие, се присъединило към четата на Ичко Димитрова, който наредил по селата час по0скоро всичко да бъде въоръжено, като от всяко село се съберат по няколко пушки, каквито и да са те. А за обмандировката им той поръчал на Ливаднския ръководител, който за няколко само дни успял да приготви нужното количество горни дрехи. Митре Робков, който с другарите си бил в обиколка по организационна работа в полските села на Боймия, като видял това, което ставало в Крива, и знаейки, че в селото е четата на Ичко, упътил се на помощ. На 22 същия месец той срещнал Ичко в Корнишорската планина, където се уговорило да се приложи отмъщението за убийството на Апостол Петкова. За тази цел Ичко изпратил Данго в село Педгъс да се разправи с ичко Ичков и Никола Ичков, а той с Въндьо и другарите му заминава за село Крушаре, за да накаже убийците на Апостола. Четата пристигнала в селото незабелязана. Една част останала извън село и охранявала главните изходни места, а другата, начело с Въндьо, влиза в селото и залавя Дино Тъпов, брата му и зетя му, които пред насъбралите се на селсикя мегдан селяни признали вината си, какво те са виновниците за убийството на Апостола и неговите двама другари. Преди да им се наложи наказанието запитани били жените и децата им, дали са виновни и дали саслужваат да бъдат наказани, на което отговорили: „Що направиха, това да намерят“. Тук и тримата публично били екзекутирани, след което четата се прибрала в Корнишорската планина при оставените там четници и забегнали селяни. (Следва)

6 Юни 2020 | 21:00 | Агенция „Фокус“