ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Радулов: Каквито и чудовищни записи и снимки да се поднесат на хората, те вярват, защото държавността отдавна е съсипана

Проф. Николай Радулов: Каквито и чудовищни записи и снимки да се поднесат на хората, те вярват, защото държавността отдавна е съсипана

Проф. Николай Радулов, бивш заместник-министър на вътрешните работи, сега университетски преподавател, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

19 Юни 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“

Проф. Николай Радулов: Кризата с пандемията се управлява по метода на пробата и грешката, а има разработени документи за това от 2011-та година

Проф. Николай Радулов: Кризата с пандемията се управлява по метода на пробата и грешката, а има разработени документи за това от 2011-та година

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Извънредното положение преля в извънредно епидемично. Видимо ни се налага съвместен живот с коронавируса. Въпросът е: как да реорганизираме всекидневието си така, че предизвиканите от пандемията кризи да не разрушат сигурността на нашето битие и на държавата. Кои са факторите, които в тази усложнена ситуация влияят на сигурността в държавата, от където и на личната ни сигурност? Ето днес, в резултат на човешка грешка "малка производствена авария" в завод "Арсенал” в Казанлък се материализира в силен взрив. В завода периодично се случват инциденти, които взимат и жертви. В края на март при мощен взрив на площадката на завода в град Мъглиж бях ранени шестима, през ноември миналата година три жени пострадаха тежко при друг инцидент. "Арсенал" не е изолиран случаи. Инциденти се случват и в други оръжейни заводи, така че през последните години в тях загинаха общо 19 работници, а ранените са десетки. Поредният взрив в оръжеен завод в първия ден на извънредното епидемично положение ни кара да потърсим връзката между събитията в общ план и техния частен измерител. За анализ поканих експерта по национална сигурност и бивш заместник-министър на вътрешните работи проф. Николай Радулов. Защо зачестяват взривовете в „Арсенал“? Николай Радулов: Аз бих казал, че причините са комплексни, но наред с обичайните, които се случваха и преди извънредното положение, имаме и няколко други фактора, които според мен доведоха до толкова времева разлика между два инцидента. Първо, вероятно вашите слушатели ще си спомнят, че в края на месец март се наложи поради загуба на оръжейни доставки, свързани с извънредното положение с коронавируса по света, наложи се ръководството на „Арсенал“ да направи сериозно съкращение на работници. То трябваше да бъде по техни сметки около 3 000, но следствие на преговори с профсъюзите бяха в крайна сметка съкратени 2 000 души. Това не може да не оказва психологическо влияние както върху тези хора, които са оставени без работа в такава сложна обстановка, така и върху тези пък, които са останали на работа. По начало за някои хора и бих казал за не малка част от българите извънредното положение допълнително натовари и товари психологически. Почти всяка седмица ходя по различни причини до близката аптека и по далечни аптеки, когато ми трябва някое по-специално лекарство, но хората в аптеките са абсолютно единодушни, че се е увеличило употребяването на антидепресанти. Това значи, че специфичната ситуация, в която ние сме поставени, много угнетява хората, въздейства им психологически, и разбира се, това не може да не натовари така мозъка, че да доведе до грешки, човешки грешки както при боравенето със специализирана техника, така за нейното поддържане и ремонти. Така че аз си обяснявам, че най-вероятно това се е случило – човешка грешка в следствие на претоварване, следствие на преумора, следствие на психологическа депресия. И много е вероятно такива, разбира се, без жертви, такива пропуски или такива аварии да се случват и в други заводи, но поради естеството на продукцията им не са станали толкова забележими. Ние всъщност не сме ги отчели. Възможно е и за в бъдеще такива неща да се случат. Аз тук ще сметна, че съвсем наскоро, миналата седмица ако не се лъжа, имаше една авария на самолет, при която български бизнесмен аварира, също си го обяснявам с това, че хората като са затворени дълго време на едно място, потиснати, и в момента, в който се допусне те да на малко по-свободен режим, все още не могат да си приспособят начина на мисленето и действието към малко по-свободната форма, която им се разрешава. Така че за съжаление ръководствата на подобни предприятия сега трябва да са особено внимателни, да си наблюдават хората от персонала, особено тези, които работят на възлови и работещи с общо опасни средства предприятия. И нещо много важно, което ние като че ли го пренебрегваме – във всички сфери в България липсата на психолози. Липсата на психолози или назначаването на психолози без да бъдат използвани като че ли е повсеместно в България. Водещ: Проф. Радулов, умората или психологическата депресия ще бъдат сред водещите фактори при гарантиране на сигурността? Кои са останалите, които в тази усложнена ситуация ще повлияят? Николай Радулов: Това са много важни фактори. Но нещата ги гледам под един малко по-различен ъгъл, тъй като аз мисля не само за това, което ни се случи, как го възприехме и какво следва пряко от него, а си мисля и за това, което не ни се случи, но можеше да ни се случи. Изобщо тази пандемия с коронавируса макар че много се говореше и много се наплашиха хората, не би била толкова опасна, колкото едно терористично нападение с бойно отровни вещества, той като терористични актове се извършват непрекъснато и с различни подръчно и неподръчни, по-специализирани средства. Последният терористичен акт, за който знам поне, се случи само преди 2 дни в Афганистан. Така че задавам си следния въпрос – дали нашите специални служби са в състояние да реагират при ситуация, предизвикана от терористичен акт? Вие знаете, че новите технологии изключително бързо и агресивно навлизат във всички области на човешкия живот. Това е така и в сферата на сигурността и в сферата на престъпността, в сферата на тероризма. Терористите, може би не тези, които се самовзривяват, не тези, които извършват практически престъпните си актове, а тези, които стоят зад тях и им дърпат конците, не са безпросветни муджахидини с бради до пъпа, а са хора, които са завършили в повечето случаи елитни учебни заведения. Така че на тях не им се чужди новите технологии, нито пък начините за използване. Въпросът, който аз за себе си си задавам, може би защото се занимавам през последните години със сигурността и високите технологии, е дали в този съвременен свят нашите служби биха могли да се справят с такива предизвикателства? И за съжаление отговорът, който сам си давам, не ми харесва. Не е благоприятен нито за мен, нито за гражданите. Водещ: Тоест, те не могат да се справят, така ли? Николай Радулов: Вижте, оказа се, че нямаме предпазни средства за какво ли не: нямаме ръкавици, нямаме облекла. Там, където би трябвало те да са обикновен консуматив. А представяте ли си, какви са предпазните средства, които специалните служби държат на склад – никакви. Нямат никакви предпазни средства на склад. Затова това, което ни се случи преди няколко години в Сарафово, би могло да се повтори отново с още по-тежки и обезсърчаващи резултати. Може би, че това, което се случи, тази пандемия, беше непредизвикана от терористи, тоест, други са началните източници и т.н., нещата, което доведоха до това разпространение на вируса, но може би ето сега е много добре специалните служби да обмислят своята стратегия и тактика във връзка с подобни технологични новости. Не е тайна, че в доклада, който миналата година публикува Централното разузнавателно управление на САЩ, той е доклад за стратегическите проблеми за следващите 10-15 години, и там едни от опасностите са свързани с високите технологии и възможността да бъдат използвани от престъпници и терористи. Надявам се много, че този доклад е четен в нашите специални служби и са си извадили необходимите изводи. И ако не са направили това и ако не са направили постъпки за практическа подготовка за действия в особено усложнена обстановка, това, което се случи, тази пандемия трябва да им е обица на ухото и веднага трябва да започнат да се готвят. Водещ: Бих искала да разширя вашия анализ – дали нашите специални служби могат да бъдат адекватни в условията на коронавирус? Защото очевидно, че ние с тази зараза тепърва ще си живеем. Николай Радулов: Това, което се случи, показа, че никой в България не беше готов за подобна ситуация. Но ако някой си направи труда да прочете Стратегията по национална сигурност от 2011 година, вижте колко години минаха вече, ще види, че там наред с миграцията, засилените терористични вълни, се говори и за пандемии в световен мащаб. Тоест, някъде след приемането на тази стратегия, което я прави закон, специалните служби най-вероятно както са задължени да го правят, са направили стратегически и тактически планове. Дали всичко не е останало само на хартия? Ето нещо, което много ме притеснява. И начинът, по който задейства цялото държавно управление, почти ме убеждава, че по-нататък от планирането не се е стигнало. И вие виждате, че и в начина, по който управлението на държавата реагира при тази ситуация, беше на хора, които не са подготвени. Защото има няколко закона, включая Закона за действие при бедствия и аварии, при които са описани стъпките, които при такива случаи се правят. Както видяхме, всички бяхме свидетели, ръководителите на държавата и висши държавни чиновници като че ли не познаваха този закон и няколко свързани с него закона, така че измислиха съвсем нови форми, които да служат за управление и за мониторинг на ситуацията, като прословутия щаб, който независимо, че непрекъснато го гледахме, всъщност имаше чисто съвещателен глас. Водещ: Проф. Радулов, можем ли да кажем, че държавата разполага със съответните анализи на службите за предстоящите социални промени и икономическите варианти пред тях? Николай Радулов: Много ми се ще това да е така. Водещ: Вие виждате ли го в действията на правителството? Предприемат се някакви мерки, но дават ли индикация за подобна наличност? Николай Радулов: Вижте, има мерки, но те не изглеждат като внимателно премислени и планирани, свързани помежду си. Тоест, като мерки, които се изпълняват по стратегически план, който е предварително направен, свързан с прогнози и прогнозни оценки, така че да се чувства увереност. Тук по-скоро виждаме начин на управление по метода на пробите и грешките. И не че такъв начин на управление не съществува и не че това не може да доведе до по-добро управление, колкото е било преди това, но когато имаме управление по метода на пробите и грешките, грешките засягат всички нас. По-добре е да се учим от чужди грешки, да прогнозираме и да планираме, да ги избягваме, отколкото сами да допуснем всички тези грешки, защото често те могат да костват живота на хората. Що се отнася до това, дали правителството разполага с анализи по тези всички въпроси, за които си говорим, от специални служби, на мен ми се ще това да е така, и просто това, което се случи, да се дължи на подценяване на тези документи от управляващите. Водещ: А възможно ли е, проф. Радулов, социалното напрежение да се превърне в разрушителен фактор? Николай Радулов: Ние не можем да го усетим това все още, защото и този случай е както порастването на тока през лятото. Знаете, на тока обикновено цената му се вдига през лятото. Но през лятото като изключим тези, които са си включили климатиците, а това са по-заможни хора, другите не усещат качената цена. Чак някъде когато дойдат големите сметки през януари-февруари, тогава хората се усещат, и тогава има основание за негодуване. Това, което ще се случи, и вероятно ще има такова негодуване, защото виждате, че макар че се полагат мерки, макар че се отпускат средства, те в начина, по който се отпускат, винаги има по нещо, което вълнува ако не едни, то другите участници в социалния живот. Ще ви дам един пример: и медсестрите, тоест, и медицинските работници, и полицаите получиха поощрения по време на тази сложна ситуация. Те абсолютно правилно и справедливо го получиха това поощрение, и според мен даже малко пари им се дадоха, трябваше повече, защото рискът беше много голям и няма риск, който може да се плати с пари. Тези хора имат деца, имат съпруги, имат семейства, имат близки, имат възрастни родители, на които трябваше да помогнат, вместо това те търчаха отвън и се опитваха да опазят от опасности, които често самите хора си вкарваха. Но забележете, разпределянето на парите отново предизвика разслоение, обида и недоволство в средите на полицаите и медицинските работници – на едни се даде, на други не се даде. На полицаите, които бяха на КПП-тата и водеха двойни смени, се даде, но другите, които пък не бяха на КПП-тата, работиха и заради тях на смени тук, вътре в града – те не получиха. И както се казва, трудно може да се направи сравнение, дали противодействието на престъпника, който се опитва да ограби някой в града, е равностойно на хората, които се опитват да излязат и хитруват на пътя на страната, извън София да кажем. Така че когато се дават поощрения, трябва да се обмислят много внимателно, защото и медицинският персонал, който не се занимаваше пряко с коронавируса, беше не по-малко застрашен както от коронавируса, така и от много други неща. Видяхте, какво се случи, ако така продължава, ще има много сериозен проблем с медицинския персонал. Да оставим, едно на страна е, че всеки медик, особено медсестрите, които могат, си взимат шапката и заминават в Германия, където получават по-добра заплата. Но с подобно неравенство вътре например в полицейските структури, които без това не получиха нищо от това, за което протестираха предния път, когато протестираха, може да е взривоопасно. И не забравяйте, че само преди няколко месеца преди извънредното положение властимащите в България и тези, които са около тях, включая и медиите, които абсолютно еднопосочно трактуват събитията, се подиграваха на медиците и на медсестрите, видяхте сега, че без медици, без медсестри и без полиция няма как да оцелеем. И следващият път, когато тези хора протестират, трябва да се замислим, защо протестират, тези хора вярно ли е, че взимат шапка пари, защото не е вярно – кой се опитва да ни накара да мислим така, кой се опитва да постави от едната страна едните, добрите медици, от другите – лошите медици, кой се опитва да насъска хората срещу полицията, която има своите нужди, своите задължения и своите рискове? Много важни въпроси са, и се надявам, че следващият път когато някоя медицинска сестра се опита, докарана от бяс, че не може да си изхрани семейството, да скочи от някой прозорец, да не бъде засипвана от гадости, обиди и надменни приказки. Водещ: В заключение на този разговор, проф. Радулов, какви са опасностите пред националната сигурност? Николай Радулов: Опасностите са не малко. Водещ: В тази ситуация на кризи? Николай Радулов: Оставяме настрана, защото това е толкова очевидно, че все още не сме сигурни дали няма да има продължение на кризата с коронавируса, но ни дебнат други опасности – опасностите от мигрантска вълна. Това не е отменено. Опасностите от завишена престъпност, защото престъпниците, които намалиха по ред причини посегателствата, някои от престъпници, не всички – хората бяха по домовете си, активните кражби малко намаляха, та поизтънял им е портфейла, натъпкан със средства от кражби и сега ще се опитат да компенсират. Полицията е доста изнемощяла от тази двойна работа, която им се отвори повече от 2 месеца. Така че не ни чака лесно лято. Цоня Събчева

15 Май 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“