ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Десислава Панайотова, богослов: Неделята веднага след Петдесетница е неделята на Всички светии – благочестиви хора, водили богоугоден живот и надмогнали човешките страсти

Д-р Десислава Панайотова, богослов: Неделята веднага след Петдесетница е неделята на Всички светии – благочестиви хора, водили богоугоден живот и надмогнали човешките страсти

Богословът д-р Десислава Панайотова в интервю за Агенция „Фокус“ по повод празника на Всички светии.

14 Юни 2020 | 18:00 | Агенция "Фокус"

Д-р Десислава Панайотова, богослов: На Томина неделя и единайсетият апостол св. Тома участва в срещата с възкръсналия Спасител

Д-р Десислава Панайотова, богослов: На Томина неделя и единайсетият апостол св. Тома участва в срещата с възкръсналия Спасител

Интервю на Агенция „Фокус“ с богослова д-р Десислава Панайотова за значението на празника Томина неделя. Фокус:Г-жо Панайотова, първата неделя след Великден се нарича Томина неделя. Какво е посланието на този ден? Д-р Десислава Панайотова: Тази неделя се нарича още антипасха, което означава „вместо пасха“. Тоест ликуването от Великден продължава. То не се прекратява и е двойно, защото вече не само десет са с Господа, а и единайсетият апостол св. Тома участва в срещата с възкръсналия Спасител. Естествено дванайсетият апостол вече го няма, това е предателят Юда. Негов заместник ще бъде избран по-късно. Празникът е голям, защото свети Тома присъства на поредното явяване на Господ Исус Христос на неговите ученици с думите „Мир вам“, които той отправя към апостолите. Радостта на всички е пълна. Фокус:Какво разказва църковното предание за случилото се на Томина неделя? Д-р Десислава Панайотова: Не само свещеното предание на църквата, но и свещеното писание описва поредното явяване на Господа, когато св. Тома е заедно с останалите ученици и казва „Ако не видя и не пипна, не ще повярвам“. Това го казва, защото действително иска да се увери във Възкресението, за да бъде уверен после в своята апостолска мисия. Тогава Господ специално казва „Тома, ела и пипни. Сложи ръце в раните ми.“. Той пипва. Уверява се, че това не е привидение, че това е самият Христос, възкръснал с тялото си, с човешката си природа, истинският богочовек, който му се е явил. Той казва „Господ и Бог мой“. Тоест изповядва, че това е истинският Христос и че той е Господ и Бог, а не само пророк или учител, според човешката си природа, а е богочовек. Тогава Господ му казва „Тома ти повярва, защото видя, но блажени ония, които не са видели и са повярвали“. Тоест с тези думи много благо и много светло всъщност се отнасят за всички нас, защото ние не сме живели в апостолските времена. Ние сме чада на 20 и 21 век. Не сме видели самия Господ, докато е бил на земята с хората. Не сме били свидетели на Неговото Възкресение, тогава когато то се е състояло, но сме повярвали и Господ нарича такива хора блажени, които не са видели, но са повярвали. Така че всички ние, българи и хора от всички други народи, които вярват истинно, правилно в Господ Исус Христос, които са повярвали в Неговото Възкресение и не се съмняват, Господ ни нарича блажени. Фокус:Кой е апостол Тома и какво знаем за него? Д-р Десислава Панайотова: Св. Тома е един от дванайсетте апостоли, от най-близките ученици на Господ Исус Христос. Той също като другите апостоли след като се уверява в Христовото Възкресение и след като участва във великите събития, следващи Възкресението, а именно поученията, които Господ дава на апостолите в четиридесетте дена след Великден, духовната власт, която им поверява, да прощават и да не прощават грехове, тоест да бъдат духовници. Това, че е свидетел на Възнесението, както и на Петдесетница, когато Светия дух слиза над апостолите. Св. Тома се изпълва с огромна духовна сила, вярност и готовност да благовести, че Христос възкръсна на целия свят. Той е този апостол, който стига най-далече от всички тях в своите мисионерски пътешествия. Той стига чак до Индия, където създава първата християнска община. Днес има останали християни, които са едно много малко количество хора, които са приемници на някогашните първи християни от първи век, покръстени от св. Тома в Индия, но, за съжаление, те нямат канонична църква. В крайна сметка св. Тома умира мъченически някъде далечните азиатски предели, както и повечето от светите апостоли, които даряват своя живот в името на благовестието. Фокус:Какви чудеса са известни на църквата, които дават уверение за вярата на християните и можем ли да ги търсим във всеки един наш ден? Д-р Десислава Панайотова: Църквата и православното християнство са именно тази вяра, която единствена има действителна святост, хиляди светии и действителни чудеса, не факирства, не шарлатании, не магии, а истински чудеса, които с Божията благодат и благоволение са се случили. Такива доказателства са множество. Още когато Господ е бил на земята е възкресявал починали хора, а по-късно когато св. Царица Елена през 326 година намира Неговия свят и животворящ кръст в Йерусалим, когато пред този кръст спира погребално шествие, мъртвият е възкръснал. Също така имаме множество чудеса и възкресения в следващите векове, когато мъртви са възкръсвали. Например в светли петък, празникът на света Богородица, се знае, че при един извор, който тя е благословила и при който тя е пребивавала и се е явявала чудесно на бъдещия император Лъв Първи през пети век. Там завеждат един починал моряк, който е бил помолил да го заведат още като е бил жив , за да се излекува от извора на св. Богородица, но по пътя умира. Преди да почине помолил своите събратя да го заведат така или иначе при извора, дори мъртъв и да излеят върху него три ведра от лечебния извор на Божията майка. Те изпълняват това негово моление. Отиват, изливат три ведра върху мъртвия си събрат и морякът възкръсва. Също така се знае за подобен случай със св. Климент Охридски. Когато той умира, а той е имал святост още приживе и Бог го прославя и след смъртта му като истински божиугодник. Тогава една процесия с починал млад човек минава през Охрид и се изцелява голямо множество народ близо до мощите на св. Климент Охридски, а мъртвото момче възкръсва. Така че това са свидетелствата на нашата вяра, защото нашата вяра е в живия Бог, в подателя на живота, във възкръсналия богочовек. Затова и според вярата ни, според искреността ни се случват много чудеса. Ако не вярваш, не си пълноценен човек. Живееш само според своя разум, своя разсъдък, но сърцето ти е като камък. Докато ако вярваш и имаш разумна богопросветена вяра и сърцето ти е топло и искрено, тогава си двойно по-силен, защото умът ти е стоплен от вярата на сърцето, а сърцето е просветено от богопросветения разум. Така че истински зрелият човек работи, живее и с разума, и със сърцето си. И затова Господ е казал „Блажени, които не са видели, но са повярвали“. Вярата е дело на цялостния човек, а не само на разсъдъка, не само на рационалното в нас. Вярата е подвиг, в който се срещаме с бога чрез пълното доверие към Него и тогава ставаме действително силни и нищо не може да ни поклати, нито проблемите, нито болестите, нито катастрофалните бедствия по света не могат да ни разклатят и да ни изпълнят с отчаяние. Напротив, вярващият човек във всичко вижда Божи промисъл. Знае, че Бог има спасителен план за света и независимо от временните страдания Бог е приготвил нещо по-добро за нас – новото небе и новата земя или Царството Божие, в които ни е обещал, че няма да има нито сълза, нито болест, нито въздишка. Фокус:Какво е характерно за богослужението на Томина неделя? Д-р Десислава Панайотова: Томина неделя е типично пасхално богослужение. Тя съдържа множество песнопения, свързани с Възкресение Христово и има света литургия, на която християните, ако са се подготвили, могат да се пречистят и да участват в голямата радост на църквата. Теодора ПАТРОНОВА

26 Април 2020 | 12:00 | Агенция "Фокус"