ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Десислава Панайотова, богослов: По време на Черешова Задушница отдаваме почит на нашите предшественици, благодарение на които ние сме дошли на този свят

Д-р Десислава Панайотова, богослов: По време на Черешова Задушница отдаваме почит на нашите предшественици, благодарение на които ние сме дошли на този свят

Богословът д-р Десислава Панайотова в интервю за Агенция „Фокус“ за Черешова Задушница.

6 Юни 2020 | 12:00 | Агенция "Фокус"

Д-р Десислава Панайотова, богослов: Учебните програми по Религия обръщат внимание върху моралните закони на християнството

Д-р Десислава Панайотова, богослов: Учебните програми по Религия обръщат внимание върху моралните закони на християнството

Богословът д-р Десислава Панайотова в интервю за предаването „Светилник“ на Радио „Фокус“. Водещ: Какъв ще бъде ефектът от новата програма по религия, която е създадена в Министерството на образованието с участието и на Православната църква? Какъв ще бъде ефектът от нейното прилагане в училище? Десислава Панайотова: Написването на учебните програми по религия трябваше да се състои много отдавна – още при въвеждането на предмета като свободноизбираем през 1997 година, но така или иначе е добър знак това, че през 2019 година вече имаме заповед на министъра, с която тези учебни програми могат да залегнат като основа на учебници по религия, каквито досега не са правени по инициатива на Министерството на образованието и науката. И всъщност, ефектът от новите учебните програми по религия и това, че има обявен конкурс за учебници от I до XII клас дава една много по-голяма хомогенност, устойчивост и стабилност на предмета и неговото съдържание. При наличие на учебни програми много ясно е разписано съдържанието на изучаваните уроци във всеки клас. По този начин се гарантира едно автентично предаване на знанията за определена религия, и също така се подпомага учебния процес. И учители, и ученици имат една здрава основа, един гръбнак, върху който учителите ще извършват обучението, а учениците ще усвояват знанията по един и същи начин във всички училища, където се изучава религия. Освен това, фактът, че има нови учебни програми, и че вече предвижда процедурата за одобряване на учебници по религия ще даде много силен тласък на развитието на предмета, на неговото методическо осигуряване. И дай Боже, това да доведе и до по-широко изучаване на предмета, дай Боже, и до неговото въвеждане в раздел А на учебния план, тоест, в задължителните учебни часове. Водещ: Вие сама казахте, че програмата е предвидена от I до XII клас. На този етап учебниците, които Православната църква е депозирала, са от I до V клас. Кога се предвиждат и останалите? Десислава Панайотова: Светият синод е одобрил изработването на своите учебници. Разбира се, правенето на един учебник е много дълъг процес, даже бих казала, че изработването на 5 учебника за 5 поредни класа само в рамките на половин до една година е много сериозно постижение. По принцип около година-година и няколко месеца отнема изработването на един учебник. Църквата успя да изработи за 5 класа учебници само за около година, даже и за по-малко време фактически. Така че в следващите години Светият синод е благословил довършването на този проект и се надяваме той да се осъществи. Проблемът е, че предметът Религия не се предлага от директори еднакво, равнопоставено с останалите предмети, които подлежат на избор във всички училища на България. Това е големият проблем. Има родители, които се оплакват в цялата страна, че искат децата им да учат религия, но директорите дори не ги информират чрез класните ръководители в началото на учебната година или в края на учебната година на родителска среща, че такъв предмет се предлага и може да бъде изучаван. Родителите дори не знаят за това. Или пък директорът на дадено училище не се е погрижил да осигури учители по религия, което при добро желание може да се осъществи. И затова именно е притеснението на Църквата, че твърде дълго продължи този статут на предмета, че той не е сред задължителните учебни часове. Защото ако той е задължителен предмет, политиката за осигуряване на кадри ще е много по-сериозна. И както някога не във всички училища имаше компютри, не във всички училища имаше преподаватели, примерно по Информационни технологии, но предметът Информационни технологии бе припознат като важен и нужен за съвременните ученици, по същия начин, дори все още да не разполагаме от пълен набор от учители за цялата страна, може да се издигне статута на предмета. А това ще даде тласък на повече учители да придобият допълнителна квалификация, да завършат богословие с педагогически профил, за да може навсякъде в България децата да имат учители по религия. Това е въпрос на държавна политика, която е необходима за цялото ни общество, за да излязат децата и обществото ни от моралната криза, от агресията и насилите, в което сме потънали. Водещ: Този проблем, който споделихте току-що, в действителност е доста голям. Всъщност, как може да бъде преодолян? Защото той повече прилича на системен. Десислава Панайотова: Така е. Вижте, ако имаме предвид колко богослови са завършили, дори само от 90-те години насам, от периода на „Прехода“ в България, аз бих казала, че има хиляди подготвени богослови, които при добра допълнителна квалификация, при наличието вече на учебници по религия, при наличие на учебни програми, на много повече материали в сравнение с преди 20-30 години, биха могли успешно да се справят със задачата да бъдеш учител по религия, с разбира се, заплата и авторитетно място в колегията на даденото училище. Другият проблем, който може да се преодолее по отношение на учителските кадри, е преквалификацията на начални учители и на учители, специалисти в сферата на литературата, историята и философията. Слава Богу, Министерството на образованието и науката разбира този проблем, и заедно с богословските факултети в страната вече започнаха такива преквалификационни семенари за начални учители и за други учители и специалисти, които да придобият право да преподават и религия, което отчасти ще запълва недостига на учители. Затова казвам, ако държавата подкрепи духовно-нравственото развитие, възпитание и образование на децата и направи предмета Религия задължителен, тогава и много повече богослови ще завършат с педагогически профил, за да имат право да бъдат учители по религия, и проблемът с кадрите ще бъде ако не на 100%, то поне на 99% преодолян. Водещ: Прави ми впечатление, че в програмата по православно християнство се отделя голяма внимание върху практическите часове, включително от III клас нататък те взимат превес спрямо останалите по-скоро теоретични. На какво се дължи тази концепция? Десислава Панайотова: Този въпрос е хубаво да отправите към самите специалисти, изготвили учебните програми, защото учебните програми са изготвени от Експертния съвет към МОН, Експертният съвет по религия, докато учебниците вече се изготвят от по-различни екипи, които са натоварени за това съответно от Светия синод или от други общности и институции, които трябва да изготвят други учебници, съответно по Религия и свят и по Религия (неконфесионално образование). Така че за учебните програми по-скоро трябва да се говори с авторите им. Но при всички случаи аз мога да взема отношение, а именно, че практическите уроци в учебниците по религии, и то в частност по християнско православие, са насочени към това децата да осъзнаят актуалността на религията в съвременния живот – това че тя не е само минал пласт в живота на нашата нация, в живота на нашата държава, че тя не е само някакъв културен феномен, който днес няма значение за съвременните хора, а че религията и в частност православието за всички хора по света и за българския народ има културоизграждащо, сплотяващо и изключително важно морално и нравствено значение за ежедневния ни живот. И също така, има уроци насочени към това как примерно човек да се държи в храма, защото много хора не знаят дори как да се прекръстят, а искат да знаят. И съответно има и такива практически уроци, в които децата ще могат да научат правилно по автентичен начин, така, както първоизворът, тоест, Църквата учи, а не както някакви случайни източници на информация биха могли да им предложат. Затова е много ценно, че вече има учебници по религия от Светият синод, защото децата и учителите, както и техните родители на тези, които изучават религия, ще могат да се запознаят с автентичното православие. Водещ:Това, което казахте вие за възпитанието на морални ценности, всъщност се отделят и много часове, свързани със Сирни заговезни, как да прощават децата, учат за деветата Божия заповед – да не лъжат. Десислава Панайотова: Точно така. Обърнато е огромно внимание на основните морални закони на християнството, които са и общочовешки. И аз съм убедена, че ако тези наши църковни, синодални учебници, които са освен всичко и визуално много красиви, методически добре подготвени, с много интересни задачи, практически упражнения, стигнат до повече деца, а ако предметът добие още по-широко разпространение и авторитет, заниманията на децата по тези теми – за прошката, за това да не отвръщаш на злото със зло, да обичаш всички хора, да знаеш, че в семейството и в обществото има йерархия: има родители, има учители, има авторитети, има държавна власт, има обществен ред, има църковна йерархия и почит към свещенослужителите, всичко това, ако децата от малки го научат и разберат и вникнат в същността му, те ще израснат много по-зрели, по-умни и мъдри хора. Нашето общество има нужда от такъв градеж, а не от разрушителните процеси, на които сме свидетели в момента – разврат, пиянство, наркотици, агресия, убийства от най-малолетна възраст. Това е недопустимо да продължава и не може да бъде толерирано от никоя отговорна държава и от никоя отговорна религиозна институция. И затова аз съм много радостна да уведомим нашата общественост, че Светият синод има вече първите 5 класа с изготвени учебници, за да може малко по малко да бъдат обхванати всички деца в България от всички възрасти, от всички етапи на общообразователната подготовка от I до XII клас, и според възрастовите им особености и потребности да им се поднесат тези важни, екзистенциални теми за произхода на живота, за смисъла на живота и за предназначението на човешкия живот по най-адекватен начин, така че те да не търсят в сектите и в кривите пътища отговори на тези въпроси, да не изпадат в депресия и униние, а да растат светли, силни и градивни хора. Ето това е целта на църквата и желанието за доброто на нашето общество. Водещ: Отделя се и много голяма внимание, всъщност както и вие споменахте, върху семейство. Къде е неговото място в днешното модерно общество? Десислава Панайотова:Да, слава Богу, има и много теми и много уроци в учебниците, които Светият синод е изготвил, на базата на учебните програми, посветени на семейните ценности. Всъщност, църквата винаги е проповядвала и ще поощрява традиционното семейство от мъж и жена, както и необходимостта от това родителите да отделят внимание върху духовно-нравственото развитие на децата, а децата да отдават дължимата почит и любов на своите родители. От това ще спечели всяко отделно семейство и обществото ни като цяло. И когато уроците са изградени, така че всъщност вътре да се откроява силната връзка между църковната празничност и семейните традиции, и че те са едно хомогенно цяло, това е едно много силно, красиво и светло послание към децата. Когато те растат с мисълта, че да празнуваш в храма, а и да празнуваш със семейството си в храм, и да превърнеш семейството си в домашна църква и средище на празничност и на святост, и на благородство и добродетелност, е най-хубавото и добро послание, което може да се даде на подрастващите. И това ще закрепи българските семейства – това е целта на тези уроци – бъдещите наши наследници да могат да изграждат здрави връзки, здрави семейства, в които да растат здрави и спокойни деца. Водещ: Един друг любопитен момент ми направи впечатление – записано е, че детето ще започне да познава същността на вярата и суеверието, и ще може да ги разграничава. Въпросът ми тук ще бъде малко по-различен. Свикнали сме да не се изпращаме на прага на вратата, страх ни е от черни котки и т.н. Как да престанем да бъдем роби на подобни суеверия? Десислава Панайотова: Именно уроците по тези теми ще бъдат много полезни както на децата, които учат религия – християнско православие, така и на техните родители ако щете, а и на техните близки и приятели, защото поради своята духовна незапознатост, да се изразя по-меко, не да кажа неграмотност, но незапознатост, поради своята липса на духовен живот, но сблъсквайки се с предизвикателства в живота, ние търсим начини да избягаме от страховете си. И когато един човек не познава изконната си вяра, няма понятие за Бога, не отчита неговия авторитет, човекът започва да се осланя на други знаци, на други реалности, на други авторитети. И така подменя истинската вяра, истинското богопочитание със суеверия и със страхове. И всъщност, вместо да придобиеш мир и сила, вътрешна, каквато са имали истинските християни, мъчениците, светиите на нашата Църква, нашите възрожденци, които са имали точно този здрав православен дух, днешните хора, вместо да познават и обичат православната вяра, се страхуват от котки, 13-то число, от петъци, от какви ли не други абсурди. Това е именно поради една духовна незрялост и неориентираност на човека. Всъщност, за да се освободим от страха, ние трябва да помним, че имаме над нас един творец – това е нашият Бог, който ни е сътворил от любов, и с любов се грижи за нас. Той не само, че с любов се грижи, но Той е и всесилен. И ако ние сме с него, кой ще е против нас, от какво ще се страхуваме? Няма да има от какво да се страхуваме. И така отпадат и суеверията и излишните страхове, на които хората робуват, и които страхове разстройват тяхната психика. Аз не знам дали има епоха в историята на всички цивилизации, в която толкова хора да са в депресии, да вземат лекарства антидепресанти и да имат толкова много психически отклонения. Този феномен, тази болезненост на психиката на съвременния човек се дължи именно на това, че той се отдалечава от Бога. А когато се доближаваш до Бога, имаш вътрешен мир, спокойствие и усещане, че всесилният и вселюбещ Бог бди над теб и чрез неговата благодат ти ставаш силен. Ето това е смисълът на уроците, които се стремят да ни освободят от суеверията и да ни покажат какво означава истински духовен живот. Водещ: Благодаря ви много за отделеното време. Десислава Панайотова: И аз ви благодаря. Слав МЕХАНДЖИЙСКИ

3 Февруари 2020 | 09:00 | Радио "Фокус"