ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Десислава Панайотова, богослов: Светите жени мироносици са първите, които са благовестили, че Христос е възкръснал

Д-р Десислава Панайотова, богослов: Светите жени мироносици са първите, които са благовестили, че Христос е възкръснал

Богословът д-р Десислава Панайотова в интервю за Агенция „Фокус“ за Неделята на светите Мироносици.

3 Май 2020 | 12:00 | Агенция "Фокус"

Д-р Десислава Панайотова, богослов: Св. Йоан Златоуст е оставил най-голямо наследство в Православната църква с многото и различни по жанр съчинения

Д-р Десислава Панайотова, богослов: Св. Йоан Златоуст е оставил най-голямо наследство в Православната църква с многото и различни по жанр съчинения

Интервю на Агенция "Фокус с богословът д-р Десислава Панайотова, във връзка с отбелязването на един от тримата „светители“ – „вселенски учители“, наравно с св. Василий Велики Кесарийски и св. Григорий Богослов - св. Йоан Златоуст. Фокус: Православната църква чества Йоан Златоуст на 13 ноември, на 27 януари – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари – Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов). Разкажете ни повече за битието на Йоан Златоуст? Десислава Панайотова: Св. Йоан Златоуст се е родил около 347 г. в град Антиохия, това е древен християнски център, който е известен още от апостолско време, че именно в този град за първи път Христовите последователи са започнали да се наричат християни. В същият град Антиохия живеят много светии, но св. Йоан Златоуст е роден там в семейството на бивш военен в императорската войска. Баща му Секунд е заемал висока длъжност във войската на императора и благочестивата му майка Антуса, която се постарала да даде едно много благочестиво и християнско възпитание на своя син. Той дължи своите духовни интереси на майка си, която станала вдовица само на 20 години. Въпреки това не е встъпила във втори брак, а е посветила целия си живот на възпитанието на св. Йоан Златоуст. Фокус:Той оставя най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. В какво точно се състои неговото творчество? Десислава Панайотова: Бих уточнила, че той е оставил най-голямо наследство, въобще, в църквата, защото Православната църква независимо днес къде се намира дали на Изток, или в Америка. Съчиненията на св. Йоан Златоуст са наистина много и най-различни по жанр. Тълкования на свещеното писание, той има много книги, в които обяснява смисъла заложен в свещения текст, и на книги в Стария завет и на книги в Новия завет, например тълкованието на Евангелието му от Йоан. Същевременно той има и много писма. Изключително известни са неговите шест слова за свещенството, това е поредица от текстове, които са посветени на това колко велико и отговорно е свещеническото служение, въобще да си духовник, било дякон, било свещеник. било епископ. Особено това се отнася до свещеника и епископа, защото те са тези, които имат правото да извършват тайнствата на светата църква. В тези изключителни слова св. Йоан Златоуст е ненадминат и до днес. По тези слова духовниците в Православната църква измерват висотата на своите служения и на своите отговорности. Св. Йоан Златоуст ни е оставил и едно друго съкровище, това е светата Литургия, която в неговата редакция се отслужва всеки ден в Православната църква, с изключение на 10-15 или малко повече дни в годината, когато се отслужва света Василиева литургия или света Преждеосвещена литургия. Във всички останали дни на годината се върви по Златоустовата литургия, с което той е дал изключителен, безценен принос в това църквата да води своя богослужебен живот и ние, вярващите да се освещаваме чрез участието си в светата Литургия. Също така св. Йоан Златоуст има огромно наследство от проповеди, изобличителни, празнични и други слова, които той е произнасял, както в Антиохия, така и в качеството си на Константинополски архиепископ, или както днес наричаме Константинополски патриарх. Той е играл тази роля в края на своя живот, поради това и народът в Константинопол го е нарекъл Златоуст, тъй като той е бил неповторим проповедник, така влияещ на човешките сърца, че хората са плачели по време на неговите проповеди, или дори са го прекъсвали в дадени моменти и са почвали да ръкопляскат на изключителните поучения, които той е давал. Фокус: На 30 януари Православната църква освен Йоан Златоуст почита паметта и на Василий Велики и св. Григорий Богослов. Разкажете ни повече за тях и каква е връзката им с Йоан Златоуст? Десислава Панайотова: Василий Велики е по-голям от св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов. Той умира по-рано от тях, в 379 г., но заедно със своя най-добър приятел св. Григорий Богослов, Василий Велики е бил много ревностен изобличител на ересите, арианство и духоборство, във времето, в което той е живял през 4 век. Връзката между Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст е такава, че и тримата са велики богослови, и тримата са изключително влиятелни православни мислители и просветители на църквата. И тримата са светители на църквата, тоест епископи, които са ни оставили книжовно наследство и са просияли в святост. Това ги обединява до степен, че хората от следващите векове са започнали да ги почитат изключително. Някои от хората са били поклонници преди всичко на Василий Велики, други на св. Григорий Богослов, трети на св. Йоан Златоуст. Това почитание към светиите е достигнало деформирана форма до степен да почнат да се противопоставят едни на други, да казват ние сме на Василий, пък вие сте на Григорий и да се стига до някакви конфликти и неразбирателства. Поради това след като те се явяват на един епископ на сън, заедно тримата, като свидетелство на своето единство в Христа, църквата учредява специален празник в чест на тях тримата, за да се научи народът, че не бива да се дели, а да помним всички, че сме Христови и че празнуваме светиите, не защото с тях заменяме Бога, а защото чрез почитта към тях, почитаме Бога. Тройното почитание към Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст на 30 януари е за поука на всички християни, че трябва да почитаме светиите еднакво, че не бива да ги разделяме на по-висши и по-нисши и да не се разделяме помежду си на такива, които почитат, например, св. Николай, а други св. Георги. Това е неправилно, защото Господ е дивен в своите светии, ние почитаме Божията благодат, която е ръководила живота на тези светии и не бива да стигаме до никакви крайности. С еднаква любов да отдаваме Божието богу, а почитта към светиите да я отдаваме с пълно разположение към всички останали без никакви предпочитания, защото това не е правилно. Фокус: Как православната църква ще отбележи 27 януари, денят в който са пренесени мощите на св. Йоан Златоуст и 30 януари - денят, в който честваме тримата светии? Десислава Панайотова: Църквата винаги по най-тържествен начин отбелязва празниците като отслужва света Литургия в съответните храмове. Хората, които участват в Боголсуженията, независимо дали те се падат в делничен ден или в събота или неделя, почитат най-пълноценно светиите и им се отдава прослава, именно чрез службите, които се отслужват в рамките на светата Литургия в рамките на празничния ден. Всяка литургия има един устойчив ред, по който се служи. В нея според деня, в който се пада и според празника и светията, който се чества се вмъква службата с нейните песнопения, молитви и други текстове посветени на конкретния светец или светица. На 27 януари в Литургията ще се възпее св. Йоан Златоуст, а на 30 януари в Литургията ще се възпее подвига, приноса към християнството, приноса към светата Православна църква, приноса на тримата светии Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. Хората, които са се подготвили с пост, изповед за причастие и ще се причестят по време на светата Литургия, а именниците, които са кръстени на тези светии също отбелязват и тогава именни дни. Виолета СИМЕОНОВА

27 Януари 2020 | 17:00 | Агенция „Фокус“