ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Овчаров: Македония е под български скиптър през 9-ти, 10-ти и 11-ти век до падането под Византийска власт

Проф. Николай Овчаров: Македония е под български скиптър през 9-ти, 10-ти и 11-ти век до падането под Византийска власт

Археологът проф. Николай Овчаров в интервю за Агенция „Фокус“ по повод годишнината от кончината на княз Борис Михаил и българо-македонските отношения.

2 Май 2020 | 16:00 | Агенция "Фокус"

Проф. Николай Овчаров: Богатствата на старите столици Плиска и Велики Преслав са били унищожени през XVI – XVII век – турците ги използвали за добив на вар

Проф. Николай Овчаров: Богатствата на старите столици Плиска и Велики Преслав са били унищожени през XVI – XVII век – турците ги използвали за добив на вар

Археологът проф. Николай Овчаров, в интервю за предаването “За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Продължаваме със Златния век на цар Симеон Велики. Преди новините военният историк полковник Мишо Йорданов ни разказа за всички детайли около легендарната битка при река Ахелой, където България за пореден път нанася тежко поражение на Византия. А сега какво е достигнало до нас от времето на Златния век на цар Симеон, ще ни разкаже археологът и историк проф. Николай Овчаров. Здравейте. Николай Овчаров: Добър ден. Водещ: Ако трябва с няколко изречения да пресъздадем епохата на цар Симеон Велики, управлението му и наследството, което ни оставя, кое би било най-същественото? Николай Овчаров: Ами, няколкото изречения се характеризират от две думи, които са отдавна известни – Златният век. Защото това е времето, в което цар Симеон реализира една програма, започнала още при неговите предци, говоря още за езическите храмове, от Крум нататък, за създаването на българската средновековна империя, фактически именно при Симеон тя става факт. И заедно с неговия наследник, веднага искам да кажа, сина му Петър, който управлява 40 години мирно страната, това е всъщност времето – 9-и-10- век, на най големия разцвет и на Българската държава, и на нейната култура. Разбира се, обаче става дума освен за политическите завоевания, за които разбирам, че се е говорило, става дума за културните завоевания, които са описани от Йоан Екзарх, от Константин Преславски, от други книжовници към двора на царя. За неговия опит да достигне културата на най-могъщата държава през това време в Европа Византийската империя или както аз, всъщност не лично, не византийска, а с нейното истинско име Римска империя, Източната римска империя, Византийска империя, както всъщност я знаем, един термин, създаден през 16-и век от френските учени. Така че всъщност става дума за един многостранен процес, в който има и политически моменти, завоевания, дипломатически ходове, но най-вече културният процес, който върви заедно с тези политически завоевания. Не случайно тогава е изградена, всъщност започнато още от Борис, затова казах, че това е проява на редица български владетели. Но при Борис започната, усъвършенствана при Симеон и завършена при цар Петър, програма за изграждането и на столица, такава столица, която да съперничи на единствената според тогавашните виждания империя в Европа, в тогавашния цивилизован свят, Римската империя с център Константинопол. Водещ: През 2013 г. вие участвате в реставрационни дейности по проекта „Векът на цар Симеон оживява“. Успя ли тази идея да върнете блясъка на Велики Преслав от времето на Симеоновата столица, която е сравнявана с Константинопол? Николай Овчаров: Аз не участвам от 2013-а, 2013-а беше този европейски проект. Иначе в Преслав съм израснал може да се каже, още от дете с моя баща, покойния професор Димитър Овчаров, който ръководеше разкопките там тогава. Но от горе-долу от 1978 г. аз без прекъсване разкопавам Велики Преслав. Първо с баща ми, после вече сам. Практически в това време разкрихме значителна част от центъра на Велики Преслав, голямата базилика, двореца на патриарсите, комплексът, площади, дворове и прочее други неща, които заедно с постижението на други наши колеги, които копаеха в съседните райони, показаха блясъка на Симеонова и Петрова България през 10-и век. За съжаление този блясък е много силно унищожен и замъглен през вековете от историческите събития, от унищожението. Мога да кажа, че тази дворцова базилика, която е дълга 42 метра, грандиозна сграда, от нея беше останал само един камък на мястото. Така че трябваше да се направи нещо, с което да бъде показан блясъка на центъра на Симеоновата столица от 10-и век. Между другото тук става дума и за съседната друга голяма базилика, която колегите, водени от проф. Маргарита Ваклинова, разкриха малко по-късно, 46-метровата, владетелска, както те я нарекоха църква. Тоест две грандиозни базилики, по 42 и 46 метра, които са давали облика на центъра, заедно, разбира се, с дворците от това време. Така че този проект, който вие имате предвид, беше нещо, с което се опитахме да покажем тези силно унищожени сгради, сгради, каквито не е имало на други места в Европа. Казвам го с пълна степен на сигурност. Нито във Франция, нито в Англия има толкова големи църкви през това време. Между другото заедно с голямата базилика в Плиска, създадена от княз Борис Покръстител, това са всъщност най-големите църкви на своето време. Така че това бяха нашите идеи. Донякъде успяхме. Веднага ви казвам, че е много трудно да се покаже този невероятен блясък, който е имала столицата на Първото българско царство Велики Преслав. Водещ: Как си обяснявате това, че през вековете толкова малко е запазено, прецедент ли е България в това отношение? Николай Овчаров: Не е прецедент. Аз обикалям много по света и виждам и други унищожени култури, за които даже вече не се и знае, както се казва. Но наистина е жалко, че тази велика империя, практически Европа от 9-и и 10-и век е съставена от три големи държави – това е Източната римска империя – Византия, нейният голям съсед България и както тя се оформя тогава, на запад западната граница минава река Тиса, днеска в центъра на Будапеща. На изток стига до река Днестър и Днепър даже дори, целите Карпати, вече знаем за победоносните битки на Симеон срещу византийците и какво взема той от Византия. И третата голяма империя това са франките на запад, с които България в центъра днес на Будапеща си граничи тогава. За съжаление от тези прекрасни строежи е останало много малко, което вече казах е твърде превратна съдбата. Мога само да разкажа за тоя момент, че примерно на територията на дворцовата църква ние открихме 17 варници с огромен диаметър, някъде до 4-5, 6 метра, в които е съществувало огромно богатство. Защото тук не става дума само за големината на сградите, става дума за техния интериор, за прекрасните скулптури, мраморни облицовки, мраморни подове, които са ги украсявали. Всичко това просто е отишло през 16-и – 17-и век. Даже има един турски документ, в който се казва, че в Шуменския санджак става най-доброто сладко от сини сливи, пък то се прави с вар. А най-хубавата вар се добива именно оттам. Ами това са всъщност кариери – Плиска и Велики Преслав. Двете прекрасни, велики столици на България, които са се превърнали в сладко за сини сливи, ако мога така да кажа образно. Наистина е така. Някой път откривахме, може би един случай или два имаме, в който варниците не бяха напълно изгорели и в тях, това са всъщност огромни пещи, в тях намирахме цели капитали, корнизи, части от колони и т.н., които бяха частично овъглени. Представете си за какво става дума? Тази цялата красота, цялата гордост на човечеството, бих казал, просто за съжаление е загинала. Евелина БРАНИМИРОВА

28 Юли 2019 | 12:00 | Радио „Фокус“