ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Радулов: МВР е умален, но точен модел на обществото и където би трябвало да са най-почтените, са такива с бандитски наклонности

Проф. Николай Радулов: МВР е умален, но точен модел на обществото и където би трябвало да са най-почтените, са такива с бандитски наклонности

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

22 Май 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“

Проф. Николай Радулов: Всяка криза има герои, въпросът е, дали наистина са тези, които ни се поднасят

Проф. Николай Радулов: Всяка криза има герои, въпросът е, дали наистина са тези, които ни се поднасят

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Потвърдените случаи на коронавирус у нас вече са 81. Часове след интервюто информацията няма да бъде актуална. Кризата е пандемия и от седмица констатацията не представлява новина, но поставя въпроса: как да живеем с нея? Да дефинираме националната сигурност в условията на пандемична криза поканих за анализ експерта по национална сигурност проф. Николай Радулов. Проф. Радулов, как да разбираме националната сигурност в условията на коронавирус? Николай Радулов: Ако трябва да бъдем точни, няма кой знае каква разлика в разбирането на националната сигурност при тази панадемия и при всички други обстоятелства, които ни се случиха през последните години. Например, кризата с бежанците. И тука има своите специфики, и тука има своите мерки, които трябва да се вземат. Главните действащи лица този път са различни. Не характерните за всичко, което се случва преди това, служители на МВР, този път са медицинските работници. И виждате, че и плюсовете, и минусите приличат на всички други кризи. Само че в своето собствено облекло, в своята специфика. Това, което много пъти сме говорили за това, как Министерството на вътрешните работи реагира на кризите, по същия начин важи сега за Министерството на здравеопазването и начина, по който действа. Както преди говорехме за това, че полицаите са недобре оборудвани, не са и добре платени. По същия начин, абсолютно като че ли с копиране само че заменени едните типове специалисти с другите, същото се случва с медицинските специалисти. Имаме добре специалисти, голяма част от тях обаче са в чужбина. Имаме медсестри, които прекъснаха протестите си, работят на много опасни места, но дори и днес не са обезпечени така, че да са сигурни, че животът им е вън от опасност, въпреки че работят в страшно напрежение и относително голям риск. Така че особена разлика няма. Като че ли властта използва ситуацията, за да наложи извънредно положение, което много прилича на военното положение или на специалното положение, което е рамкирано в Закона за борба с тероризма и екстремалните действия. Тоест освен че в приложените мерки има и разумни мерки, защото няма как, рискът е толкова голям, че става дума дори за собствената кожа, но има и мерки, които трябва да запушат устата на инакомислещите. И няма да ги коментираме надълго и нашироко, за да не би в това време на напрежение, на допълнителна уплах в хората да налагаме впечатлението, че само критикуваме управляващите. Всъщност тази криза се изнася на гърба точно от тези, които имаха най-големи проблеми, които през последните 3-4 години управляващите много неприятно лъжеха, че всеки момент ще им дадат още едни пари, пък след това още едни пари, едни средства, едни оборудвания за болници. И сега изведнъж когато настъпи кризата, се установи, че скъпа животоспасяваща техника се е продавала на безценица. И сега трябва много спешно да се закупува подобна техника на цени десетки пъти по-високи, от които е продавана. Като че ли в кризите някои хора, няма как да не са свързани с управляващите, виждат не нещо, което трябва да се изтърпи с дисциплина, с разбиране на ситуацията, а като нова възможност за обогатяване. Сега всички разбрахме, че ще се отпуснат средства, доста средства от ЕС. Дано съм лош пророк, но ние с вас, ако сме живи и здрави след няколко години, боя се, че ще говорим за това, как по неизвестни пътища е заминала голяма част от тия пари и не може да се каже, къде точно са отишли, както изчезнаха първите 300 милиона лева, които ЕС даде за укрепването на граничния капацитет. Така че кризата не е по-различна. Тук ужасното е, че последиците могат да бъдат необратими – починали хора, разстроени семейства и огромни проблеми за икономиката. Но иначе кризата и начинът, по който трябва да работим по време на криза и да се управлява противодействието на кризата, в учебниците не са много по-различни. Лошото е, че като че ли управляващите тези учебници или не ги четат въобще, или ги четат със закъснение, когато кризата вече е възникнала. Въпреки че няма закон в страната, който да засяга който и да е бизнес или което и да е съсловие, или какъвто и да е проблем, в който да не се говори вече като че ли учебникарски, че проблемите трябва да се решават предварително, че става дума за проактивност. Защото когато се действа реактивно, щетите са големи и често и невъзстановими. Така че кризата не е по-различни от другите кризи, реакцията не е по-различна от другите кризи. Вечно има едни герои, които се натрапват от сутрин до вечер по телевизията и като че ли най-малко в медиите се обръща внимание към челото на фронта. Водещ: Как можем да си опазим националната сигурност на фона на тази криза? Николай Радулов: Разбира се, трябва да се спазват мерките, които са мерки за карантина. Разбира се, след като се е стигнало до това положение, докато не отмре тази панадемия, трябва да сме много внимателни, да се стремим да си ограничим контактите. Разбира се, това ограничение на контактите е много по-различно от начина, по който се разбираше преди 20-30 години, защото и поначало през последните двайсетина година хората започнаха да се отказват от личните контакти и да контактуват през социалните мрежи. Вие знаете, това сме го и друг път коментирали, че често се случва двама млади студенти или учащи се седят и вместо да си говорят, си чаткат по телефоните. Така че днешните съвременни технологии, които са навлезли много в бита, няма човек без умен телефон, ни дават възможност, без да влизаме в личен контакт, да продължим да си поддържаме връзките, да си споделяме новини, и, разбира се, да търсим истината, което е много важно. Защото във всяка криза има герои, въпросът е, дали наистина са тези, които ни се поднасят. Водещ: Главният прокурор поиска почти военно положение и прогнозира, че ситуацията неизбежно ще премине към него. Какво означава? Николай Радулов: Ами, много, много често главният прокурор преекспонира нещата. Аз не съм забелязал или поне още нямам такава информация, например, че се насочва да проверява държавния резерв и какво се е случвало и как се е случвало с продадената техника. Не съм уверен, че наистина ще повери, какви са и къде са цените на лекарствата. Не съм много сигурен, дали ще се заеме наистина със спекулата, която още от началото на тази карантина е очевидна. Например, при опит мой близък да закупи строителен материал, защото той си седи вкъщи и е решил да извърши някаква работа без да контактува с други хора, и стока, която струва 20 лева, магазинът не работи, но има складове, предложи да му я достави за 120 лева. Така че ще има търсене на възможности за бързо забогатяване, но това се нарича по един друг начин – мародерство. Много ми се ще наистина главният прокурор да покаже, че неговите думи през последните месеци имат и някакво покритие. Водещ: Проф. Радулов, за какво всъщност съществува т.нар. държавен резерв? Николай Радулов: Има смисъл и няма държава без държавен резерв. Тука проблемът е, как се стопанисва този държавен резерв. В края на краищата аз съм бил в тази комисия в Министерския съвет, бил съм член в тази комисия, която отговаряше за държавния резерв. Той, разбира се, има своя организация и ръководство, но в Министерския съвет имаше такава комисия, която се занимаваше с него. Например, в такива случаи съм участвал и констатирал лично: има на хартия огромни количества шперплат, а реално ги няма. Тоест 20 години са прехвърляни от страниците на един отчет в страниците на друг отчет и на края на 20-ата се установява, че такова нещо няма и се налага комисията да го отчисли със задна дата, да го бракува, въпреки че той не съществува в природата. Та този шперплат и други такива материали, които са задължителни за държавния резерв, те са отишли някъде, те не са изгнили и са се превърнали на прах. Водещ: Това май е резерв за бракуване на качествени стоки? Николай Радулов: Това е май резерв за забогатяване на някои хора и ако проследите, ще видите, как тези хора много често се издигат или в бизнеса, или във властта. Директор на Държавния резерв в момента е член на комисията за контрол на специалните разузнавателни средства. Вие знаете г-н Пеевски беше зам.-началник на резерва. Тоест Държавният резерв е резерв и на хора, които се наместват по един или друг начин в управлението на страната и на бизнеса. Това е многозначително. В една обикновена структура не би могло да се случи такова разнородно, разнопосочно развиване на кадрите. Казвам го с ирония, разбира се. Водещ: Доколко реална е информацията за продадените респираторни апарати и кой е разрешил такава продажба? Николай Радулов: Тъй като има и правила, по които работи Държавния резерв, аз не се и съмнявам, че ако се направи проверка, тяхното продаване ще отговаря на изискването – през определен период от време наличностите се заменят с нови. Само че не сме наясно, доколко е било добро качеството или лошо качеството на продадената стока. Кой е установил, че качеството е такова, че обезателно трябва да бъдат продадени? Освен това кой ги е купил и защо като са негодни, се налага да бъдат подменени с други? Разбирате ли, има много въпроси, които прокуратурата би могла да почне и ако желае, разбира се, да стигне до резултат, който да ни помогне да разберем какво се случва в тая държава. Водещ: На какво ще ни научи тази криза? Николай Радулов: Предполагам, че хората ще си извлекат поука от много неща. Не съм сигурен, доколко управляващите ще си извлекат поуки, защото би трябвало с кризата с мигрантите от 2013-2014 г. да са си извлекли поуките. И да имаха готовност в управлението на извънредни ситуации. Такова нещо, както виждате, няма. Има един министър-председател, който непрекъснато взима думата, намесва се в абсолютно всички проблеми, които са свързани с кризата, повтаря това, което казват медиците около него, понякога го повтаря неправилно, защото не го е разбрал. Не министър-председателят е главното действащо лице. Тази криза не може да се разреши с пиар и с разпореждания. Тази криза се решава главно от специалистите. Специалистите са лекарите. Водещ: Необходимо ли е да се приемат допълнителни законови актове? И в каква посока? Николай Радулов: В нашата страна законовите актове са израз на това, че се прави нещо. Обикновено започва да се правят закони, когато стомната се счупи. Помните и при терористичния акт в Сарафове беше така. Веднага се направиха Законът за противодействие на тероризма и екстремистките действия, стратегии веднага се написаха, въпреки че месеци преди това имаше изготвен много хубав стратегически план в тая насока. Въпросът е, какво правим, след като ги създадем тия нови закони и подзаконови актове, дали някой ги прочита, след като веднъж са излезли? Или веднъж са отчетени, че е извършена страшно много работа, ето ние сме даже по-напред от западните държави, особено по производство на закони, дали след това наистина следва нещо. А понякога има закони, които е трябвало да бъдат приети десетки години преди това. Има толкова остарели закони, че не отговарят на действителността. За тях се сещат обаче чак когато има криза, свързана с предмета на действие на този закон. За който в конкретния случай става дума. Цоня Събчева

18 Март 2020 | 10:00 | Радио „Фокус“