ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Георги Лозанов: Не бива да се развиват спекулации и конспиративни тези в медиите за коронавируса

Доц. Георги Лозанов: Не бива да се развиват спекулации и конспиративни тези в медиите за коронавируса

Доц. Георги Лозанов, бившият председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) и преподавател във Факултата по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, в инт...

22 Март 2020 | 18:00 | Радио „Фокус“

Доц. Георги Лозанов: Свободата на словото винаги е струвала скъпо на обществото

Доц. Георги Лозанов: Свободата на словото винаги е струвала скъпо на обществото

Доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ и преподавател в Софийския университет, в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Доц. Лозанов, ще се променят ли медиите във Франция, а и в Европа след атаката срещу „Шарли ебдо“? Георги Лозанов: Целта на атаката според мен е тъкмо тази – да се променят медиите и да се въведе една, да речем може би малко драстично, кървава цензура, която да опита върху светската публичност да наложи елементи от един религиозен канон и да ограничи отразяването на религията, на връзката на религията с определени политически процеси, особено в такива жанрове като карикатурата. Фактически този атентат в този смисъл действително е срещу свободата на словото и има желание да прекрои нейните граници. Въпросът е до колко Европа, до колко Америка ще се поддадат на това. За съжаление виждам, че има тенденция да се разшири зоната на политическата коректност и в известен смисъл да се преформулира действително начинът, по който се отразява ислямът, свързаните с исляма процеси в обществото, което е тревожна тенденция. Обратното на това, разбира се, е шествието в Париж, обратното на това е изкупуването на огромния тираж на изданието след събитията, което създава една солидарност и казва: „Няма да се подадем на тази кървава цензура, която се опитват да ни наложат“. Водещ: Каква е цената на свободата на словото? Георги Лозанов: Цената на свободата на словото е да не позволяваш друг да ти диктува границите, а ти сам да стоиш зад това, което говориш и мислиш. Разбира се, има човешка цена и в този смисъл вероятно е въпросът. Винаги свободата на словото е струвало скъпо на обществото. Това е, ако мога да кажа така, един от най-големите луксове на демокрацията, който трябва да се пази от всички тоталитарни тенденции, които целят да я ограничат. Впрочем тези атентати, цялата тази терористична вълна е тъкмо един такъв опит, в либералните западните общества да се имплантират елементи на тоталитаризъм, да се превърне самият ислям в тоталитарна идеология, защото това няма връзка с исляма като религия, няма връзка с вярата, а това е използване на исляма за целите на една тоталитарна агресия, ако мога така да кажа. Водещ: И все пак свободата на словото има ли някакви граници? Георги Лозанов: Има, разбира се. Свободата на словото е културен феномен, така да кажем, културна конструкция, а културата започва от табу, започва от ограничения, от граници, но въпросът е това кой и с какви средства налага граници. Всъщност защитата на „Шарли ебдо“, солидарността с жертвите не е глас в защита на свобода без граници, а напротив – свобода, в която един определен тип граници, които се опитват да бъдат наложени, не се приемат. Тези граници са свързани с карикатурите, с хумора в отразяването на социалните процеси. Вижте, в тези карикатури няма никъде окарикатуряване и гавра с религия, има друго. Сатирата е срещу това, че ислямът, Коранът се използват за целите на една агресия, че се използват като прикритие, като алиби на насилие. Това се осмива и това е обект даже не на осмиване, а на сатира. Това е всъщност една измама, по отношение на вярващите в исляма и тези карикатури разкриват тази измама и затова тези, които се опитват да ги цензурират, именно се плашат да не би тази измама да бъде разбрана от вярващите, да стигне до тях, защото хуморът е много бърз начин да говориш на обществото и на хората. Освен това хуморът, рисунката, карикатурата, лесно преодоляват езиковите бариери. Водещ: Защо образът на пророка Мохамед е толкова предпочитан от карикатуристите? Спомняме си, че преди години датският вестник „Юландс Постен“ също публикува карикатури на Мохамед, които отново предизвикаха скандали. Георги Лозанов: Около пророка, около това, какво казва ислямът на хората чрез устата на пророка, техният Бог, в това е измамата. Тероризмът, този тип агресия, която се оправдава чрез исляма, всъщност противоречи на самата същност на исляма. В този смисъл аз даже бих казал, може да звучи малко радикално, карикатурите защитават исляма от неговите злоупотреби, а не са срещу исляма, не са в този смисъл богохулски. Те окарикатуряват опита да се внуши на вярващите, на хората от ислямския свят, че Аллах ги подтиква към тази агресия, че Аллах ги подтиква към това, да дават живота си за фалшива кауза. Водещ: Къде е разликата между автоцензурата и проявата на предпазливост? Веднага след атентата срещу „Шарли ебдо“ много издания публикуваха карикатурите , но от друга страна доста американски се въздържаха. Георги Лозанов: Тези издания, които се въздържат, аз ги разбирам, но това е фактически успех за терористичния акт, защото той цели точно това – да промени същността на поведението в публичността в Евроатлантическия свят, да наложи една друга, чужда на развитата светска публичност, в която ние живеем, демократична публичност, норма и граница. Така че за мен това е тъжен знак. Замъгляването на карикатурите е проява на политическа некоректност там, където политическата коректност изисква обратното – да застанеш на страната на словото и да я пазиш. Няма никаква причина върху една светска публичност да се налага един религиозен канон или по-скоро една религиозна претенция, която при това не е автентично религиозна, както казах, а тя е свързана с определени социални процеси, с определени геополитически битки и в тези битки се използва Коранът. Водещ: Големият интерес към новия брой на „Шарли ебдо“, който вчера излезе на пазара, само от любопитство ли е или по-скоро е знак за съпричастност към загиналите, към каузата? Георги Лозанов: Разбира се, това е символичен акт. Едва ли това са реалните читатели на това издание и едва ли ще се запазят в този обем за в бъдеще. Сега по-скоро този брой е просто един вот, едно гласуване, така да се каже, за свободата на словото. Защото, вижте, терористичният акт задава един задочен въпрос: „Ще се съобразите ли с тази нова цензура, която ви налагаме с куршуми и кръв?“. И 3 милиона души, мисля че такъв е тиражът, гласуват за това, да не се съобразят. Водещ: Което е положителен знак. Георги Лозанов: Което е положителен знак и което е окуражаващо за разлика от опитите да се замъгляват карикатурите и да започваме да се държим така, както диктуваше гласът на куршумите. Водещ: Доц. Лозанов, Вашият поглед, Вашият коментар какъв е за това, могат ли медиите да бъдат напълно свободни днес, на фона на текущите глобални събития? Георги Лозанов: Не. Първо, „напълно свободни“ е една абстракция, те не съществува никъде. Второ, самата свобода, както казах, е културно произведена, създадена от културата, а културата стъпва, започва от табута, от забрани, тоест тя е свързана с граници. Само че, пак казвам, много е важно кой и по какъв начин поставя границите. Граници, дошли през един религиозен фанатизъм, към който се прокламира, наложени върху светската публичност, това е невъзможно и всъщност бунтът е срещу това. Бунтът, процесът не е в подкрепа на свобода без граници, а е срещу това, да се наложат такива граници на свободата на словото. Процесът е срещу това, да се извадят определени зони в светската публичност от хумора, така да се каже, да нямаш право да посягаш към тях с ирония и със сатира. Всъщност това е опит да се вкарат елементи на тоталитаризъм в съвременната демократична публичност и по този начин тя постепенно да започне отвътре да се руши, да се разваля нейното постигнато през вековете човешко качество. Симона МЕДАРОВА

15 Януари 2015 | 11:31 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“