Проф. Боян Дуранкев: Уважаеми работодатели, ако обичате, временно си намалете максималните ваши заплати, давайте повече на работниците си
Проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: Отлага се заседанието на парламента, на което трябваше да бъде обсъдена актуализацията на бюджета. Предложението за промяна в държавния бюджет включва увеличение на максималния размер на държавния дълг до 10 млрд. лв. и дефицит в размер на 3% от Брутния вътрешен продукт или 3,5 млрд. лева. 1, 43 млрд. лв. са предвидени за мярката „60/40“, състояща се в поемане от държавата на 60 на сто от заплатите на заетите в предприятия, чийто бизнес е пострадал в най-голяма степен от въведените извънредни мерки. Предложението срещна острата реакция на работодателите, които го определиха като неработещо. И още: разчетите показват, че бюджетът ще събере почти 2 милиарда и половина лева по-малко от различните данъци и осигуровки. В очакване сме Централната и търговските банки да обявят своите мерки за облекчаване на кредитополучателите. Дали подготвяният временен мораториум върху плащането на вноските по кредитите на гражданите и фирмите ще се отложи и с колко дни, и дали изобщо ще се случи? Овладим ли е очертаващият се икономически и финансов хаос? Питаме проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг.
Боян Дуранкев: И дано да намерим решение на всичко това, което вие казахте. Разбира се, това, което споменахте като факти, като данни, все още донякъде е и теория, защото парламентът трябва да си каже в края на краищата тежката дума. А за разлика от учениците и учителите, които минаха на онлайн обучение, явно парламентът не е способен или му се забранява, или нещо друго. Но все пак тъй като нещата са сериозни, действително мерките, които трябва да се вземат, са много по-сериозни, отколкото си даже въобразяваме в момента, че това, ще бъде достатъчно.
Водещ: Какви по-сериозни, проф. Дуранкев?
Боян Дуранкев: Първо трябва да признаем, че в момента светът има своя глобален Сталинград. Или ще смачкаме този неприятен коронавирус, или той ще ни смачка тотално. Преди малко получих данните от САЩ. В най-лошия сценарий прогнозират 2,5 милиона души загинали. А по време на всичките войни през последните 75 години САЩ имат четири пъти по-малко загинали хора. А що се отнася до България, това, което става, прилича на микробългарски Сталинград, а всъщност Сталинград го споменавам, тъй като там се решава изходът на Втората световна война. Не се решава в Берлин.
Водещ: И какъв ще бъде нашият Мамаев Курган?
Боян Дуранкев: Много го добре го споменахте. Там битката е била жестока.
Водещ: Известна е като една от решителните битки от Втората световна война. И какво трябва да се прави?
Боян Дуранкев: Отговорът на света още веднъж ще го спомена. В момента гледаме хората, забравяме сектори от икономиката. Ще го кажа още по-трудно, както го споменават в Европа, в Испания, в Италия, вече навсякъде: спасете хората, убийте икономиката. И за да не се убие самата икономика, трябва да функционират така наречените съществени сектори. Тъй като несъществените са замръзнали. Круизните в момента движения са абсолютно спрени. Спряха самолетите, изключително много. Затвориха хотели и ресторанти. Това са несъществените сектори за момента, но съществените трябва да останат в битката за хората. И в този момент, когато се намираме на първи април, не зная дали е сериозно или не да мислим, за два или за три месеца извънредно положение, за трудности до края на годината. Защото никой няма познание нито кога ще спре тази пандемия, нито кога ще се открие лекарство за лечение на болните, нито кога пък ще има ваксина за здравите. Но да допуснем среден сценарий, засега трите месеца с евентуално продължение до още шест месеца, което ще означава едва ли не смърт на някои от несъществените, както сега е модерно да се наричат, сектори, въпреки че те за българската икономика са много важни. Но какво трябва да се направи, за да се спасят хората? Първо се мисли за хората и затова може би трябваше решението, което да се вземе, първоначално е хеликоптерни пари за хората, които са в първите окопи, които ще бъдат най-засегнати. В случая правителството реагира с този жест към лекари, медицински сестри, санитари, които са в първите окопи, които ще пострадат и те пострадаха също първи. Вече имаме жертви и от тях. С тези 1000 лева ще бъдат подкрепени - малко или много, парите са добре дошли. Но също така трябваше да се помисли за децата, които не могат да ходят на детски ясли, на детската градина, на училище, и родителите трябва да бъдат, поне един от около тях, поне до 11-годишна възраст. Хеликоптерни пари в размер на 100-150 лева на семействата, които са под екзистенц-минимума в България са необходими. И за възрастните хора, които също са с пенсии под екзистенц-минимума, мисля, че казусът при тях ще се реши възможно най-лесно.
Водещ: Проф. Дуранкев, извинете, за какви хеликоптерни пари говорите? Нямаме печатница в мазето, както казва Левон Хампарцумян. Откъде да ги вземем, за да ги хвърляме от хеликоптера?
Боян Дуранкев: Веднага отивам откъде да ги вземем. Първото нещо, актуализацията на бюджета предстои да се направи и това надуване на дълга, на този етап с 10 млрд., както се очертава, въпреки че то ще надмине и най-страшните неща като дълг, които бяха във времената на Живков, брутният дълг на България като цяло имам предвид.
Водещ: Той беше 10 млрд. с лихвите през 1989-а година.
Боян Дуранкев: Беше 8 млрд. и нещо реално. Да, не е много при 9 милиона население. Сега ще стане доста повече. Но спасението на хората вероятно ще изиска тези хеликоптерни пари. Защото тези, които са против хеликоптерните пари, само да спомена, че получават хеликоптерни пари от фондации от чужбина. Това не е много различно от хеликоптерните пари в България. И те живеят десетилетия вече с хеликоптерни пари. Точно тези, които са против хеликоптерните пари. Но пак се връщам към бюджета. Първото е да се помисли как да се ориентират приходите при намаляващи възможности на бюджета. И тука някои от сметките са добри, някои от сметките не са никак добри, защото не е тайна, че в момента цената на петрола беше довчера 23 щатски долара бренд, суровият петрол, а разчетите, които бяха подготвени в нашия бюджет в началото на годината, бяха за 58 щатски долара, а сега в момента са 36 щатски долара за барел. Това означава, че ще имаме спад в приходите от акцизи и от ДДС съответно, защото хората пътуват много по-малко, отколкото преди кризата. И намалението трябва по някакъв начин да се компенсира. И тук ще си позволя елегантна критика към финансовия министър, който се радва и е щастлив от стабилността на данъчната система. В такива времена данъчната система се пипа към и от тези, които имат най-много. Защото например по линия на данъците на физическите лица ние имаме хора с месечни заплати 50, 60, 100, 200 хиляди лева. И ако на един такъв доста богат човек му се вземат, да кажем, 30 % като данък, това няма да го ощети много. Защото със 140 хиляди лева все пак ще може да преживее. Така че има възможности бюджетът. Бюджетът има възможности да преразгледа много сериозно корпоративния данък. Защото сред 100 или даже 500 най-големи компании, които оперират в България, до този момент някои от тях не са платили и лев данък. И то ще станат 10 години. Как живеят, как функционират тези компании, явно, че имат скрити резерви. Ще трябва да бюджетът да преразгледа трансферите към офшорките, които излизат от България, ще трябва да преразгледа много пера, и сивия сектор включително. Така че има поле за маневри финансовият министър и неговият екип да потърсят малко по-добри възможности на този етап. В извънредното положение, както всички хора се стягат, минават към аскетичен, диетичен режим, да поогледат откъде могат да вземат и ако нямат 100 диоптъра късогледство, ще видят доста места, откъдето могат да увеличат приходите. Що се отнася до разходите, също трябва да се погледне и по какъв начин да се доусъвършенства тази система 60:40, въпреки че работодателските организации, част от тях казаха, че това е напълно недостатъчно, искат 80 на 20 или даже 100 на 100 покриване. Но пак поставям въпроса: ние трябва да държим хората да оцеляват тези, които работят, и да имат за своите семейства за храна, за отопление, за енергия, за образование на децата си. И тези хора трябва да получат достатъчно средства, така че минималната заплата там, където е необходимо, трябва да се пипне леко нагоре. Работим в извънредни положения все пак. И максималната заплата също може да се насърчи, от трибуната на парламента да се каже: уважаеми работодатели, ако обичате, временно си намалете максималните ваши заплати, давайте повече на работниците си и да преминем заедно през този период. Защото ако вземем съотношението минимална-максимална работна заплата и неравенството в България, в крайното неприятно, отвратителното състояние на тази стабилна икономика и на това стабилно социално състояние е, че имаме най-голямото социално неравенство в целия ЕС. И то при положение, че сме най-бедната страна. Тоест при едно по-мъдро, по-зряло управление, не така детински, не така просто технически смятащо, могат да се видят много резерви и както и щабът с лекарите, както и министър-председателят го виждаме всеки ден, може да се помисли много сериозно по какъв начин някои трябва леко да си позатегнат колана в тези времена, защото целият български народ го затяга, а не се знае колко ще продължат тези тежки времена не по Дикенс.
Водещ: То да не се скъса този колан, проф. Дуранкев. Но като ще се подпомагат фирмите, как това ще стане, след като няма класация на компаниите?
Боян Дуранкев: Ето че опряхме до нещо много важно, което вие сте го усетили. Защото в САЩ, в други страни компаниите си имат класации. И тъй като нямаме такава класация в България, това нещо е изключително трудно. Но решението сме го обсъждали с колеги, даже днес и вчера го обсъждахме. Виждате, че всеки човек, който излиза от населено място или влиза в областен, общински град, той носи декларация. Ако се пуснат такива декларации с това, какво е в момента състоянието на компанията, това не е трудно да се види. Защото те държат част от резервите, от спестяванията си в чужбина. Едни официални декларации, които да носят тежест и след това, ако някои не отговорят правилно, тогава ще се види в кои сектори при преки и пълни разходи икономиката може на този етап да оцелее. А след това междувременно правителството е длъжно заедно с парламента, разбира се, да подготви цялостен план за възстановяване и развитие. Защото ако спадът е 6% сега, ще ни трябват поне две години да достигнем нивото отпреди началото на кризата, хубавото време на 1 януари тази година.
Водещ: А имаме ли картина на стойностно-статистическия живот? Колко струва той?
Боян Дуранкев: За щастие има нещо подобно, което се изчислява в САЩ. И те правят много хубави и точни изчисления. Това е радостното. И показаха, че колкото повече се спасяват човешки животи, толкова повече след това тези човешки животи се отплащат. Защото икономията води до смърт, води до тежки поражения. Да не се заблуждаваме, че тези, които излязат след това спасени, излекувани, няма да имат здравословни проблеми: когато изминеш 10 метра, все едно че си изминал над 10 километра, твърдят тези, които са преминали през заразата. Но имаме модела, той е на Университета в Чикаго, който изчислява точно по какъв начин може след това да се прецени тази стойност на живота. Те казват, че при техните изчисления това е около 11 милиона долара на човек. И ако се спасят тези 1,76 милиона животи, които се допуска, че могат да загинат, това означава повече от 20 трилиона долара. Това е повече от БВП на САЩ за година. Така че безценното нещо, което се изчислява, е, че това е човешкият живот. И няма съмнение, че колкото и да го смятаме днес, на първи април, други ще бъдат сметките на първи май, трети ще бъдат сметките на първи септември. Но да спасим хората, това е. И да си извадим поуките, разбира се. Защото няма да се върне предишният свят. Например виждаме едно нещо, че много важни сектори, и то които сме ги забравили, които тълкувахме, че не са толкова важни, дигитализацията, да, суперважна е, стената за катерене, ако позволите да се пошегувам, много интересна и много важна е, но за мен не е толкова важна, колкото общественото здравеопазване. И изведнъж в целия свят, забележете, в целия свят общественото здравеопазване излезе пред всички останали. Което означава, че секторът обществено здравеопазване стана не търговски, национализираха се по един или друг начин частните болници, включително в България, тези задължения, които се поемат, това са вече частично по един или друг начин национализиране. И националната здравна каса, слава Богу, че не я демонополизираха , за която настояваха откровените лобисти на корпорациите. И най-важният извод, до който трябва да опрем, е: ЕС трябва да се събуди от летаргията, че след като е минал толкова години от своето основаване, след като са влезли държавите в него без референдуми, с изключение на Ирландия, може да продължи така да съществува. Ами, трябва да мисли вече за единна минимална и средна работна заплата на заетите лица в дадения сектор. За да няма преливане на българи и румънци към Италия, към Испания и Германия. Трябва да мисли за единни нормативи, за поликлинично и болнично обслужване в обществения сектор. Трябва да помисли, какво да оставя на частния сектор. И това са т.нар. несъществени здравни дейности, които са нещо по-различно. И забележете, това, за което европейците настояват, е нещо, което го знаем ние по-възрастните. Навремето си казвахме Живков го возят на мерцедеса, пък нас – не. Това, което трябва да кажем днес, е, богатите не трябва да се лекуват в бутикови болници, а в нормални болници както всички останали граждани. Или водещото става връщането на европейския принцип, който гласи: равенство на достъпа. А не богатият при богатите, бедните към дърводелците, както се казва.
Водещ: Бедните кучета ги яли, така ли?
Боян Дуранкев: Да, да, да. Най-големият дефицит в момента в Италия и в Испания е за дърводелци. За съжаление. За коване на онези неприятни сандъци, които не достигат там в момента. Та така. Хубаво е, че благодарим, както казаха вече някои, на този коронавирус, че ни разтърси съзнанието. Защото много неща, много човешки, хуманни отношения бяха пренебрегнати, а в икономиката на преден план стана ясно, кое е важното: точната, честна информация, тоест медиите. Второто нещо са здравеопазването, образованието и науката. Третото нещо са храната, водата и енергията. И след това можем да мислим за други весели работи, включително за навика на обикновения българин да отиде през лятото две седмици на Халкидики. Родопите и Стара планина тази година ще ни посрещат по-топло и по-приятно, отколкото Бяло море, например.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Боян Дуранкев: Налага се принципът в държавната политика „няма таван на разходите, няма таван на инвестициите в хората“
Проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Проф. Боян Дуранкев: Няма регулатор, който да се справи със сложната икономическ...
Проф. Боян Дуранкев: Корупцията в България е уникално развита, уникално прикрита...
Проф. Боян Дуранкев: Щом САЩ налагат санкции заради „Турски поток“, да предложат компенсации
Проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус „Това е България“ Водещ: Компании, свързани с изграждането на газопроводите „Северен поток 2“ и „Турски поток“, ще попаднат в санкционен списък на Съединените щати. Гласуваните от Конгреса и приети от Камарата на представителите мерки срещу двата газопровода имат за цел да блокират свързаните с тях последни строителни дейности. На теория те трябваше да са готови тази година. САЩ вярват, че тази инфраструктура – с която Москва опитва да заобиколи Украйна – ще увеличи зависимостта на европейците от руски газ. Санкциите включват замразяване на авоари или анулиране на американски визи за компании и техни представители, предоставящи услуги като полагане на тръби, както и предоставяне на съдове за процеса. Според експерти формулировката на САЩ дава възможност да бъдат санкционирани и правителства. Припомням, че морската част на „Турски поток“ е напълно завършена, но предстои полагането на тръби в България. У нас тръбопроводът се нарича „Балкански поток“. Този месец руският президент Владимир Путин обвини страната ни, че умишлено забавя изграждането в момент, когато Сърбия е почти готова със своя участък. Посланикът на САЩ в България Херо Мустафа пък постави ползите от „Турски поток“ под въпрос. Възникват въпросите: какво правим, ако ни наложат санкции и най-вече какво можем да направим, за да ги избегнем? Задаваме ги на проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг, преподавател в Университета за национално и световно стопанство и член на Съвета на старейшините на Университета. Проф. Дуранкев, какво следва за България? Боян Дуранкев: Какво следва за България е трудно да се каже, но какво следва за тези, които ще бъдат наказани, а те не са много, между другото, ако бъдат санкционирани, на по-народен език означава: американски пердах на наши политици и на наши фирми. Нищо повече. Ако разсъждаваме обаче малко по-широко и по-просторно по въпроса, все пак да се замислим за интересите на България, а не за интересите на САЩ, картината става друга. Защото, ако САЩ продължи в този дух, например в момента „Боинг“ тази година е реализирал продажби на 345 самолета, докато конкурентите от „Еърбъс“ са продали 725 – над два пъти е спадът на продажбите на „Боинг“. Значи по същата логика Тръмп трябва да наложи на Европейския съюз санкции за това, че произвеждат „Еърбъс“ – нещо, което не звучи колегиално, приятелски, или даже евроатлантически, защото все пак не се намираме във времената на онзи открит колониализъм. Но все пак да продължим, ако позволите, да помислим за самите интереси на България. Първото, те са икономически. От икономическа гледна точка няма значение, какво пише на газа. Важното е да е качествен и второто нещо – да е на конкурентна цена. Ако ни се предложи конкурентна цена от друго място, естествено, че трябва да го купим от там, откъдето ще е по-изгодно и където е стратегически приложим. На второ място, интересите са политически. Ние сме свързани с Европейския съюз, а ЕС, въпреки че и той участва в санкции срещу Русия, не се срамува да ползва руски стоки, включително и газ. Така че ние като членове на Европейския съюз имаме интерес да поддържаме интересите на Европейския съюз, а не интересите на Русия или САЩ. Ако САЩ предложи по-изгодно нещо по-добро, хубаво. Но засега такова нещо не се задава. И третото, което е с една добавка, включва екологичните интереси на България. В този момент газа се води изключително екологичен и чист. Да добавим, ако позволите, още една гарнитура – транспортните интереси. Все пак разстоянието между София и Москва е 2000 км, докато между София и Вашингтон е три пъти повече. Затова засега изглежда е икономически изгодно ние да се завържем към тези, които ни предлагат и които имат условия да изграждат добри газопроводи. Позволих си една справка – до този момент Русия е изградила над 37 244 км газопроводи. И може би ще е интересно да се помисли за капацитета, който се предлага, да се сравни с т.нар. „Турски поток“. Например най-голям капацитет има т.нар. газопровод „Южен коридор“, който опира недалеч от България. Капацитетът е от 63 милиарда кубически метра в година. Това е най-голямото нещо, което Русия е построила и което опира на юг. На второ място се нарежда газопроводът „Северен поток“ и „Северен поток 2“, които ще имат мощност, единият работи вече, 55 милиарда кубически метра на година, и продължава, развит е на 1224 км. И „Северен поток 2“, който също искат да го санкционират от САЩ, който се строи и се завършва в момента, който има също 55 милиарда кубически метра в година и ще бъде готов, подводният, и пуска в експлоатация в края на тази година, поне по план. На трето място е известният вече газопровод т.нар. „Силата на Сибир“, който опира в Китай. Китай не се срамува, започнат е газопроводът 2014 година, завършен е наземен, с мощност 38 милиарда кубически метра. И стигаме до знаменития „Турски поток“. До този момент неговото продължение е около 1090 км, мощността му ще бъде 31 милиарда кубически метра в година. Що се отнася до състоянието до този момент е, че той продължава да се проектира, казвам това, което се вижда в момента в сайта, и то техния, не българския, и продължава да се проектира. Той трябва да опре, засега се тълкува, през Истанбул до Люлебургас. А къде ще продължи и накъде ще отиде – това нещо не е много ясно, може би поради нашите специфики, да ги наречем. Защото да се изкаже Владимир Путин, че не се строи добре и бързо, това означава, че все пак има някакви сведения. А другата възможност е този газопровод „Турски поток“ да продължи може би през Гърция и да заобиколи България – нещо, което не е много приятно. Защото само от изгубването на „Южен поток“ – това, което беше в България предприето от 2010 година, ние загубихме около три милиарда евро само от транзита на газ. Така че се намираме в сложен период, сложен момент, и ще трябва да се реши в края на краищата има ли икономически дългосрочен интерес България; второ, членки ли сме на Европейския съюз или сме щат на САЩ; и трето, доколко екологично транспортно и ценово е изгоден този поток за България. Засега сметките излизат в полза на т.нар. „Турски поток“, за съжаление вече се нарича „Турски поток“. И ако преди при „Южен поток“ щяхме, в кавички казано, да зависим от Русия, сега зависим от две страни – едната е Русия, другата е Турция. Ако, разбира се, се говори за диверсификация, това означава на мястото на „Турски поток“ на България да се предложи нещо стратегически дългосрочно на доста по-ниска цена, отколкото газта, която ще получаваме от „Турски поток“. Така че да му мислят финансистите и политиците, които този път не трябва да допускат да бъдат притискани като дечурлига от детска градина. Впрочем даже към детската градина така не ги санкционират и не ги натискат, както си позволяват от други страни. Но сметката трябва в края на краищата да бъде направена и това е икономическата сметка. Водещ: Проф. Боян Дуранкев, бихте ли могли експертно да ни кажете в цифри: колко печелим с продължението на „Турски поток“ или „Балкански поток“ през България и колко губим? В цифри, да го знаем, за да го съпоставим със съответните санкции, които може би ще дойдат. Боян Дуранкев: Нека да дойдат санкциите. Ние няма да бъдем санкционирани. На всичкото отгоре ние не продаваме „Еърбъс“ на САЩ, ние не изнасяме нещо огромно, което да бъде страшно и което да наруши равновесието в момента и приятелските отношения включително в САЩ. Да не коментираме, че ние сме санкционирани, тъй като българските граждани още изваждат визи, въпреки че по правилата на Европейския съюз отдавна трябваше, преди 10 години, да сме приключили с визите към САЩ. Но, както и да е. Сметките обаче до този момент са условни, защото в края на краищата има допълнителни неща, които трябва да се направят. Ако направя аналогия с „Южен поток“, нашият участък щеше да струва 4 милиарда евро, като нашият енергиен холдинг щеше да финансира 15% от стойността чрез заем и щеше да се връща този заем 22 години. Но приходите, които щяха да бъдат, са почти три милиарда евро само от транзита на газ. Що се отнася сега до момента това нещо, което ще бъде завършено и което ще бъде продължено, в смисъла като крайна цена за потребителите, засега изглежда, че ще бъде изгодно за българските потребители и преносът на газ ще бъде също така изгоден за България от гледна точка на транзита. Така че засега изглежда, че политиците ни неслучайно мълчат, тъй като сметките ни излизат на плюс. Обратно, какви ще бъдат сметките, ако ни наложат санкции и какъв тип ще бъдат санкциите, защото не се казва точно, какъв тип ще бъдат, до този момент не е ясно какви и като конкретика, като данни, но колкото и да бъдат санкциите, може би става дума за няколко милиона или няколко десетки милиона долара, които на фона на нашия брутен продукт звучат нещо като по-слабо от ухапване на комар. Разбира се, в рамките на Европейския съюз ние трябва да погледнем, защото „Северен поток 2“ изглежда, че ще получи пуск, и не е редно, след като ние сме членки на Европейския съюз, в края на краищата да се съобразяваме с всеки, който по някакъв начин го тълкуваме като наш стратегически партньор. Имаме интерес, САЩ също имат интереси, но ние трябва да отстояваме нашите икономически интереси. Водещ:Проф. Дуранкев, дали изграждащите „Балкански поток“ у нас на фона на санкциите няма да се откажат? Или пък България ще трябва да плати санкциите вместо тях? Боян Дуранкев: Сметката трябва да я направим в момента, а нямаме данните. Защото какво до този момент е изградено на българска територия, колко точно е инвестирано в него, и съответно от другата страна какви санкции ще ни наложат – нито от едната, нито от другата страна имаме ясни сметки. Допускам, че строителството ще продължи и този път няма да се случи така, както се случи навремето с известния случай за нашия „Южен поток“, когато едно пристигане на трима сенатори накара нашето правителство, ако не се лъжа през юни 2014 година, да спре „Южен поток“. Да не забравяме, че министър-председателят още от лятото на 2016 година се изказа в полза на този проект, ние инвестирахме, това са български инвестиции, и не може така лесно да кажем: всичко най-хубаво, каквото сме направили ще го пишем като загуба на България и ще слушаме отвъдокеанските си приятели. Нека да разберат, че и ние имаме характер. Уважаваме ги, но в края на краищата уважаваме малко повече България, отколкото САЩ. Това ясно трябва да се каже на отвъдокеанските приятели. Нека да знаят, че ние можем да се държим така мъжки, както се държат германците, както се държат французите – да казват на приятелите в очите, че имаме икономическа изгода от подобен проект. Водещ: Тоест вие препоръчвате България да продължи да изгражда продължението на „Турски поток“, независимо от санкциите на САЩ? Боян Дуранкев: Той толкова малко остава да се направи, че ще е позор да го спрем. Отгоре на всичкото те говорят за санкции. Нека да помислят и за компенсации. Нека да помислят за компенсации – ако се спре такова нещо, как ще компенсират България. Мисля, че е време да се замислят и те малко по-отговорно. И ако желаят, можем да седнем, да седне правителството, експертно ниво първо, след това вече на ниво правителство, да се поговори за компенсациите на България, ако стане такова нещо. Но засега „Турски поток“ има зелен светофар. Цоня Събчева