ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

11 ноември 2019 | 11:07  Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: В народните вярвания Св. Мина дарява с благополучие семейството и скрепява разклатените бракове

11 ноември 2019 | 11:07 Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: В народните вярвания Св. Мина дарява с благополучие семейството и скрепява разклатените бракове

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, в сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус”Фокус: Добро утро и ч...

11 Ноември 2019 | 12:00 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: Вярванията за свети Антон, Атанас и Евтимий са свързани с традиционните представи за болестите

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: Вярванията за свети Антон, Атанас и Евтимий са свързани с традиционните представи за болестите

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) в интервю за Агенция „Фокус“ по повод тридневния празничен комплекс-Антоновден, Атанасовден и Евтимовден. Фокус:Г-жо Банкова, на 17 януари се поставя началото на три последователни празника Антоновден, Атанасовден и Евтимовден. С какво свързваме тези дни? Петя Банкова: Във фолклорната култура свети Антоний е представен като по-малкия брат на свети Атанас. В повечето разкази те са ковачи, налбанти, които измайсторяват ковашките клещи, с които се вади желязото от огъня. В миналото 17 и 18 януари са отбелязвани в отделните райони на страната с различни обичаи. Така например в Странджа наричат Атанас, сиромах Атанас и вярват, че светецът се преборва с тежки болести. В Пиринския край е регистрирано вярване, че на Антоновден всички болести се събират на едно място и тръгват по хората. За това хората залоствали домовете си, дори не палели свещите вкъщи, за да не привлекат болестите. Фокус:Какви са народните вярвания и поверия около този тридневен празничен комплекс? Петя Банкова: Тези вярвания за свети Антон и свети Атанас и последващия свети Евтимий, до известна степен са свързани с традиционните представи за болестта. При тях болестта има свой образ, място и време на действия. В народните поверия, болестта често пъти е представяна като стара, много слаба и грозна жена. Понякога носи дрипави дрехи и друг път косите и са дълги и рошави. Тя срещала човека в лош час, за такъв се приема времето от полунощ до пропяването на първи петли. В лошия час, започнатото не успява, желаното не се сбъдва, клетвата се осъществява, лошата магия се захваща, раждащият се човек е нещастен през целия си живот. Тези представи са засвидетелствани в множество етно-конфесионални общности. Имаме ги сред българи християни, мюсюлмани и евреи. Последните вярват, че ако в лош час се спомене името на някоя болест, тя веднага пристига при човека. Не само времето, но и пространството може да бъде добро или лошо, в зависимост от това дали е свързано с добри или зли сили. Ако върху обиталище на зла сила се построи къща, децата в нея ще боледуват или скоро ще останат сираци. Кошара построена на лошо място е причина за безплодие на стадото, воденица на такова място означава неизбежно отнасяне от водата. Ако в къщата се появи мравуняк или червей, който прояде гредата на покрива, домът ще опустее. Разбира се, според старите традиционни вярвания на хората, живеели по нашите земи, ако човек попадне на лошо място, веднага ще се разболее и може да умре. Така в традиционната култура си представяш всичко в околния свят в тясна връзка с човека. Сега се връщам отново на Антоновден. Болестта, така наподобявана на жена, има и своите слабости, които позволяват тя да бъде победена. Тя например може да бъде „подкупена“ и омилостивена. Един от начините е с нежни, гальовни имена. Така например чумата е леля, шарката е баба, ситната сипаница е сладка и медена. Най-страшните болести са епидемиите, наричани от народа ни „редня“, защото като че ли болестта има списък, по който изрежда всички, които засяга и те са опустошителни, както казва познавачът на народната ни култура Димитър Маринов. За да ги посрещнат подобаващо, хората са организирали празненства с жертвоприношения. Дните, в които се правят тези обреди са Антоновден, Атанасовден, Евтимовден. В тези дни не се работи, за да не се разсърди болестта, не се изричат клетви и лъжи, домът се пази чист и подреден. Знае се, че чумата обича да върлува в къщи, в които живеят крадци, разбойници, измамници, дори според архивните източници и при кръчмари, които смесват ракията и виното с вода. За сметка на това, дори чумата има жал към вдовиците и сираците и техните домове. Разбира се, съществуват редица забрани, свързани с трапезата в тези два дни. Те са подчинени на асоциативната връзка между вида и състава на храната и представата за болестите. Фокус:Каква е връзката между тях и защо се празнуват обединено? Петя Банкова: Те не се празнуват обединено. В различните райони, най-вече в миналото, в отделни дни са се извършвали отделни ритуали. По принцип добре известна е представата за свети Атанас, като господар на зимните студове, виелици и бури. Във вярванията на традиционния българин той е свързан със свети Илия. И двамата отбелязват средата на два отделни сезона-зимата и лятото. За това някъде наричали Атанасовден- „сред зима“. Във фолклорни източни е добре познат и е запомнено това предание, че свети Атанас прогонва зимата, като съблича кожуха си и облича копринена риза. Така възседнал на коня си и се качва на върха на снежната планина и се провиква „иди си зимо, да дойде лято.“ Цикълът от три дни празници или три дни ритуализирано поведение е характерен за българската традиционна култура. Това го свързваме обикновено с астрономическите представи на българина, с промяната в сезоните и стопанските цикли. Фокус: Има ли разминавания в различните краища на страната относно празниците? Петя Банкова:Бих искала да направя една уговорка, че този тип регионално-локално разнообразие, което можем да наблюдаваме по етнографски източници, в съвременността не съществува в този си колорит и тази си специфика, която е имало в миналото. Правя тази уговорка заради следното. Напоследък сме свидетели на редица опити, да бъдат възстановени или представени за автентични отделни празнични комплекси, ритуали, обичаи или практики. Българската народна и традиционна култура, такава, каквато ние етнолозите, фолклористи и антрополозите изследваме, не може да бъде извадена от контекста на времето и пространството, в което е засвидетелствана от различните по тип източници. Нейното познаване би трябвало да се прави чрез специализираните научни изследвания, тъй като очевидно е, че за един твърде дълъг период от време, годините на комунизма, поради наложената идеология и пропаганда, тя престава да съществува в своя доиндустриален, предимно селски контекст. Именно заради това, там се загубват регионалните специфики, колоритът, които могат да бъдат открити в едни краеведски проучвания. Доброто познаване на традициите и обичаите в техното историческо развитие, би могло да ни предпази от известни уклони на неуместно, да не кажа гротесково представяне на отделни елементи, ритуали, практики. Подобен тип „изобретени“, както на скоро бяха обсъждани в научните среди термините „ъпдейтнати“ и „ъпгрейднати“ традиции, имат в повечето случаи обратен ефект. Отблъскват потребителя или наблюдателя на различни нива: познавателно, естетическо и етично дори. Фокус:Какви трапези е необходимо да подготвим за честването на празниците? Петя Банкова: Споменах идеята, че храната в традиционен план е подчинена на асоциативната връзка между вида, състава и представата за болестите. За това се препоръчва да не се яде варена царевица, боб или леща, за да не боледуват децата от шарка. Това е асоциацията между варивата и раните, които шарката причинява по кожата на човек. За да не се разсърдят болестите не трябва да се яде свинско месо в тези дни и се раздават тъй наречените сладки медени питки, защото това се прави с цел да се омилостивят болестите и те да не са сърдити. Фокус:Кои именници празнуват в тези дни? Петя Банкова:Разбира се, в съвременността, това е преди всичко празник на хората, които се намират под покровителството на тези светци. Антоновден, Антония, Антон, Андон, Донка и техните многобройни, производни мъжки и женски аналози. Атанас е едно прекрасно име, което в съвремието има своите модификации на Настя, Анастася, Разбира се и Евтимий. Фокус:Какво място заема тридневният цикъл във фолклорния календар на българите? Петя Банкова: Проучванията за този модел на празнуване, върху този цикъл, както Вие казахте, откриваме в изследванията на проф. Рачко Попов, който ни показва този модел на празнуване в рамките на три дни. Тази обредност, която измина Йордановден, Ивановден, Бабинден е също един цикъл с три поредни дни. Сега в празничния цикъл Антоновден, Атанасовден, Евтимовден също можем да видим това преливане. Пример за това са и трите Горещници през лятото, обвързани със съответните светци. Не казвам, че непременно това навсякъде в миналото се е правило, има си своите регионални и локални различния, които обаче с течение на времето са модифицирани, избледнели, да не кажа, напълно изчезнали. Даяна ДЮЛГЕРОВА

17 Януари 2019 | 11:01 | Агенция „Фокус“