Енчо Господинов, експерт по хуманитарна дипломация: Много често политическите съображения и императиви се намесват в хуманитарната помощ и объркват приоритетите

Експертът по хуманитарна дипломация Енчо Господинов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Външните министри на страните от Г-7, а именно Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония ще обсъдят създалата се ситуация във формат видеоконференция. Какви са техните интереси, какво да очакваме и има ли от какво да се опасяваме? Тези въпроси задаваме на днешния ни събеседник, експертът по хуманитарна дипломация Енчо Господинов. Предполага се, че главната цел на страните от Г-7 е опазването на човешките животи, но веднага след това се нареждат и икономическите интереси. Имате ли предположение какви решения биха взели външните министри на днешната видеоконференция?
Енчо Господинов: Предполагам, че те ще отделят значително време за намиране на баланс, един много труден баланс за това какво внимание да се отдели на човешкия фактор, на световната система на здравеопазване, така да я наречем, и световната икономика. Това е много труден разговор и в момента да ви кажа, както и световните лидери от миналата видеоконференция Г-7, така и утрешната среща на лидерите на Г-20, водена от Саудитска Арабия, ще разговарят на същата тема. Това е много труден разговор, защото в момента продължава да се спори кое трябва да се спасява най-напред –хората или икономиката? Проблемът е, че това са скачени съдове – едното не може без другото. Но както сигурно вашите слушатели са чули, директорът на МВФ Кристалина Георгиева каза, че усилията трябва да се насочат преди всичко към спасяване на световната здравна система, преди да започнем да спасяваме фабрики, заводи и фирми, защото без хора световната икономика няма да оцелее.
Водещ: Така е, да. Хуманитарната помощ е от изключително значение в този труден момент, но какви политически интереси обслужва тя и подчинява ли се в световен план на някакви политически игри? Ще има ли възвращаемост?
Енчо Господинов: Много ви благодаря за този въпрос, защото той първо е много деликатен, и второ – някак си избягваме, именно поради деликатността на материята, да дискутираме открито някои от тези аспекти на така наречената международна хуманитарна помощ. Първо, трябва да ви кажа, че примерно в практиката на ООН и на глобални организации като Международния Червен кръст, да речем, където се борави с милиарди и работят 30-40 хиляди специалисти във време на големи кризи, има кодекс на поведение, където 4 основни принципа ръководят международната хуманитарна помощ. И това, ако ми разрешите много набързо да ги изредя. Това са принципът на хуманността, т.е. хуманитарният императив е водещ. Второ, безпристрастността, т.е. помага се на всички, които имат нужда, без разлика на пол, раса, религиозна принадлежност и т.н. Независимост, това означава, че хуманитарна помощ трябва да бъде независима от политически съображения. И неутралност. Вземете Йемен днес, който гори. Когато се помага, трябва да се помага от позицията на неутрален играч. Това са международните хуманитарни играчи и агенциите, да речем на ООН, Международният Червен кръст или много от така наречените НПО-та. Проблемът е, и трябва да го кажем честно, че много често политическите съображения, политическите императиви се намесват в играта и нещата се объркват. Приоритетите се объркват. За голямо съжаление трябва да кажа на вашите слушатели, че днешната политическа игра по време на коронавирус, по време на тази пандемия, в тази игра има няколко елемента, които са много притесняващи. Единият е липсата на глобално лидерство, липсата на координираща роля от страна на ООН, да речем, както беше по време на епидемията на вируса на СПИН преди 25-30 г. Аз работех в Ню Йорк по това време и трябва да ви кажа, че Кофи Анан, като лидер на ООН, и американският посланик тогава Ричард Холбрук, подпомогнат от тогавашния руски посланик Сергей Лавров дадоха пример за такова лидерство, когато болестта СПИН, епидемията СПИН беше обявена за световен проблем на сигурността и Съветът за сигурност се занимаваше с нея. Отделиха се огромни финансови средства, мобилизираха се най-елитните учени и медицински институти на света, водени от проф. Питър Пайът и в общи линии СПИН-ът беше обуздан. Ние се нуждаем днес от такова лидерство. За съжаление имаме дефицит на лидерство както в хуманитарната област, така и в политическата.
Водещ: За жалост да. Видяхме, че ЕС не можа да помогне на Италия с предпазни средства за борба с коронавируса. Такава помощ страната получи от Китай, Русия и Куба. Заговори се дори за разпад на ЕС и ценностите му. Можем ли в днешната ситуация да разчитаме на Европа или е по-добре държавите да се спасяват поединично?
Енчо Господинов: Ето този ваш въпрос, който е и констатация донякъде, ни прави още по-тъжни, защото за голямо съжаление първо, не само Европа, но и целият свят проспа времето, когато можеше да се свърши превантивна и подготвителна работа. Второ, Брюксел не можа да наложи една координираща роля в страните от ЕС. И трябва тук да кажем ясно, че Брюксел не е някакъв капитански мостик, откъдето се насочва корабът. Капитанът в Брюксел е толкова ефективен, колкото му позволяват държавите членки. Това трябва да го разберем ясно. Колкото свобода му дадат, толкова Брюксел ще може да координира или няма да може. За съжаление както виждате и както вие казахте, така наречената общоевропейска солидарност или тези вече станали съмнителни общоевропейски ценности, които ние превърнахме в клишета, някак си не работят. И се стигна дотам, че една натовска държава, една европейска държава, която пред очите ни фалира или катастрофира от тази драма, наречена Италия, която всички обичаме, наложи се Китай, след това Куба, сега и Русия да й помагат пред очите на целия парализиран ЕС, който от своя страна ни кандърдисва, да кажем на стар архаичен език, убеждава ни да пеем „Белла чао“, докато хората имат нужда от респиратори, маски и дезинфектанти.
Водещ: СЗО предупреди, че САЩ могат да станат новият епицентър на коронавирус. Там заразените към момента са над 55 хиляди. Ще могат ли САЩ да се справят сами или те ще трябва да търсят помощ от други държави? И предполагате ли кои биха им помогнали?
Енчо Господинов: Няма да могат сами американците да се справят без да почерпят от опита на Китай най-напред, без да потърсят най-малкото съвет и интелектуална мощо от своите партньори, било от Европа, било ако щете и от Русия, защото аз бях свидетел през 2005 г. август месец, когато ураганът „Катрина“ връхлетя Луизиана, нашият любим щат, където Марк Твен написа някои от най-хубавите си произведения. И когато Ню Орлиънс бе потопен под водата, американският Червен кръст ме помоли да мобилизирам Международният Червен кръст от Женева да изпрати специалисти в координирането на тази трагедия в Ню Орлиънс и това се направи. Но американците загубиха известно време, докато някак си признаят, че не могат сами, за да се обърнат за помощ. Трябва да ви кажа, че имаше един много деликатен момент, когато през есента някъде септември 2005 г. вървеше сесията на Общото събрание на ООН и принц Албер от Монако беше дошъл на тази сесия на ООН, и както знаете неговата майка е американка, прочутата красавица, холивудската актриса Грейс Кели, той искаше да изпрати един кораб с лекари, медицински специалисти, санитарни материали, храни и т.н. и в началото от гордост американците не приеха този жест. Но като мина малко време и като видяха, че не могат сами, ми се обадиха да помоля принца, но мисля че вече беше късно, този кораб вече не си спомням успя ли да отиде или не успя да отиде в Ню Орлиънс. Така че ние днес имаме общ враг, наречен вирус и съответно отговорът трябва да бъде общ. Поединичното спасяване няма да даде резултат.
Водещ: На фона на всичко случващо се има още един немалък фактор и това са мигрантите. Има ли яснота какви хуманитарни помощи се дават в момента за тях и продължават ли да са заплаха за Европа те?
Енчо Господинов: Помощи се дават по линия на ООН, на Агенциите на ООН, предимно Върховният комисариат за бежанците, Международната организация по миграция, Международният Червен кръст, както и някои по-малки НПО-та. Това е в общи линии, как да кажа, това е фокусирано главно върху физическото оцеляване на тези хора. За голямо съжаление при една по-голяма епидемия, която може да обхване бежанските лагери, били те в Европа или в Африка, или на други места, това може да усили неимоверно много сегашната пандемия и да доведе до нови бели. Представете си, ако хиляди от тези хора тръгнат през границите, успеят да пробият телените мрежи и нахлуят в Европа или в други държави на света, представете си хаосът, който ще настъпи. За голямо съжаление пак се работи на парче и отново някак си липсата на общо командване, хуманитарно командване, липсата на обща политика, води до това, което виждаме днес. Да не говорим, че тук има голяма доза морални проблеми, в една ситуация, в която световната икономика и световното здравеопазване са разпънати на кръст, ние трябва да фокусираме върху най-важните неща, за да можем да предотвратим още по-голяма загуба на човешки животи. Трябва да ви кажа, че в моята практика 20-30 г. по прахоляците на света войни и бедствия, има много тъжни примери. И когато вървеше войната в бивша Югославия, в Босна и Херцеговина например, една богата арабска държава ми предложиха 50 милиона долара за хуманитарна помощ за бедстващите в Босна, при условие че да речем, че тази помощ от лекарства и храни, включва и разпределянето, да кажем, на два вагона от Свещената книга, от Корана. Много деликатна ситуация, да приеме ли човек или да не приеме. Тогава Ватикана ще се обърне ли към мен с предложение за още 50 милиона долара, но и за 2 вагона Библии да раздаваме на хората. По време на земетресението в Армения, когато за 20-секунди 25 хиляди души загинаха и 50 хиляди бяха ранени, аз бях там на работа в Ереван и в Спитак, епицентърът, и тогава имаше една такава тъжна история, когато част от пациентите християни арменци питаха „да не би тази кръв, която ще ми преливате, да е мюсюлманска от Азербайджан или някъде другаде?“ Можете ли да си представите? Представете си моралната драма днес на италианските лекари, които трябва да решават дали един умиращ 75-годишен човек се нуждае повече от респиратора или един да речем 68-годишен и трябва да решат кой да умре. Ситуацията е много е деликатна.

Биляна БОЗИНАРЕВА