Проф. Боян Дуранкев: Налага се принципът в държавната политика „няма таван на разходите, няма таван на инвестициите в хората“

Проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Продължаваме темата с внесените между първо и второ четене поправки в проектозакона за извънредното положение. Какво предприема или трябва да предприеме държавата? Поканих за анализ и специалиста по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг проф. Боян Дуранкев, с когото очаквам и повече подробности, а съответно и идеи.
Боян Дуранкев: Да започна с това, че ние сме в състояние на шок. И всякакви грешки, които понякога се правят, са оправдани донякъде, тъй като наистина шокът е голям, тотален. Той не е само български, той е и в другите страни на ЕС и отвъд океана, имам предвид САЩ. И само една сега страна излиза от този шок и тя дава пример донякъде на други страни. Но шокът е в период, който е наистина начален на развитие на коронавируса в България. Никой не знае, колко ще продължи този първоначален период, но съдейки по китайските примери, това означава горе-долу три месеца, четири месеца, може би. А ако не се вземат съответните мерки може би и половин година. Да не продължавам по-натам, но най-важното са хората и това, ще се съгласите, няма никой, който да го отрече. Разбира се, държавата трябва да мисли, тъй като държавата в момента е платецът последна инстанция. Няма друг, който да замени държавата. Нито бизнесът ще поеме тежките разходи, нито частните болници ще поемат атаката на коронавируса изцяло. Единственият, който е гъвкав и който умее, но на базата на добре премислени решения в момента, това е държавата и държавата ще се завърне, и то голямата държава от раз. И сигурно дълго ще остане. Разбира се, какво трябва да се направи? На този етап е необходимо държавата да излива пари, каквито не е очаквала да излива и да прави дефицити, каквито не е очаквала и никой от нас не може да подозира, какъв ще бъде дефицитът на бюджета на държавата през следващите месеци. Но той ще бъде такъв, какъвто се наложи, т.е. принципът, който в други страни го въведоха е: няма таван на разходите, няма таван на инвестициите в хората. Затова държавата ще се прикрепи към това решение. Тя очевидно започва да прави и да раздава хеликоптерни пари, както се наричат тези 60% подпомагане на компаниите. Но що се отнася до това дали да се ползва този прогнозен коефициент, който е от миналата година, мисля че това не е най-доброто решение. Най-малкото по няколко причини. Първо, най-големите компании в България буквално не плащат данък печалба. Те се водят години, десетки години, че са на тотална загуба. Т.е. имат отлични счетоводители и юристи, ако ме разбират слушателите добре. Данък печалба плащат средните и малките фирми, които имат някакъв пазарен успех и които не могат да скрият разходите по начина, по който го правят големите компании. Т.е. оттам няма да дойдат големите приходи. Но това, което трябва да се поддържа и което трябва да се насърчава да не се спира, това е да продължава да се плаща данък добавена стойност, тъй като той се плаща от купувачите, той се превежда от фирмите на бюджета, но всъщност крайният купувач плаща точно това ДДС. Другото нещо, което трябва да продължи да се плаща и в това отношение съм солидарен с правителството, това което човек може да плаща и да поеме в момента като битови разходи, те не са толкова фантастични за голямата част от населението. Те са трудни за около 1 милион от хората, но ние сме все пак около 7 милиона, тогава държавата сигурно ще ги подпомогне пряко. И това пряко подпомагане пак ще води до плащане на тези битови сметки, защото иначе не само ресторанти ще банкрутират, но има опасност и цели сектори да замръзнат. Но мисля, че това нещо до второ четене ще бъде изчистено и ще се появят след този шок, малко по-разумни решения, защото точно такива решения в момента имаме в доста европейски страни. Но таван на разходите държавата не може да си позволи, колкото и да бъде бюджетният дефицит накрая. Може и 20% да бъде, няма проблем. Важното е да спасим 200 човека повече.
Водещ: Проф. Дуранкев, а какви мерки реално ще подпомогнат бизнеса да преодолее пандемичната криза?
Боян Дуранкев: Много искам да извадим отнякъде този магически жезъл на Хари Потър, който той има, за да реши всички проблеми. Но е очевидно, че имаме сектори, които в момента са в криза. Това ще бъде туризмът, това ще бъде в голяма част и пътническият транспорт, това ще бъде ресторантьорството, но имаме в момента пък сектори, които вървят напред и това са фармацевтиката, шивашката индустрия, която се включи в изработката на тези защитни облекла и маски, които се оказаха по-добри, отколкото някои вносни. Но какво да се прави? Естествено, че когато има нещо, важно е дали то ще има след време отново купувачи, т.е. потребители. Със сигурност туризмът тази година ще замръзне в много отношения, няма спасение за него, но това не означава, че хотелите ще бъдат взривени, а ресторантите разрушени. Означава, че през това време държавата трябва да поеме частично разходите на персонала, бизнесмените собственици трябва да си поемат охраната на празните хотели и ресторанти. Вероятно това няма да бъде две седмици или месец, може би ще бъде доста по-дълго. Що се отнася до пътническия транспорт, тук шоковата терапия отново няма да помогне. Разбира се, че трябва да съкратят разписания на автобуси, влакове, каквото трябва те ще останат и ще запълнят след като отмине тази епидемия. Дано това да се случи в рамките на два-три месеца окончателно. И да празнуваме след това. Но че наистина има и туроператори, и също така отделни шофьори с малки фирмички. Това нещо в момента няма как да се подпомогне, защото това е черен лебед, от който не може да се избяга. Няма как да отворим и държим хотелите и ресторантите отворени на този етап. Това е ясно на всеки. Така че държавата да насочи помощите към хората, а през хората като купувачи, да прибира данъци след това от компаниите, които продължават да живеят в този труден период. Това е целият цикъл, който не е толкова сложен. И да кажа, че в някои отношения той прилича на България след Втората световна война. Ние сме тръгнали от разрушена икономика. От съсипана изцяло, но успя държавата да се изправи на крака, както се вижда. И сега ще трябва да преодолеем този шок, но най-важното е да спасим хората независимо от разходите и твърдостта на мерките, които трябва да се проведат.
Водещ: Проф. Дуранкев, как може да се синхронизира продължителността на двата противоположни процеса – изолацията, за да задуши коронавируса и ограничаването на тази изолация, за да не смаже икономиката и да доведе до много повече жертви от глад, отколкото от заразата?
Боян Дуранкев: Имаме китайският пример, който е успешен. Имаме отложеният пример на вземане на решение на Италия, който е неуспешен. Кое ще изберем? Мисля, че в това отношение ще бъдем категорични, че твърдите мерки са крайно наложителни. При твърди мерки икономиката, както казват китайците, икономиката умира временно, за да оцелеят гражданите. Що се отнася до това, което трябва да остане и което трябва да работи, това са магазините за хранителни продукти, аптеките, здравните услуги, онлайн образованието, доколкото е възможно да го има, защото имаме ученици и студенти, които нямат лаптопи вкъщи, и даже учители, които не знаят как да работят в момента по този начин. Така че преминаваме към наистина извънредно положение. То не е военно положение, но е извънредно положение, което изисква смели действия. И ще останат онези предприятия да работят с всички защитни мерки, които е възможно да се вземат, а те вероятно ще се вземат до края на следващата седмица. И със снабдяване на облекла, маски, каквото е необходимо. И тогава тези предприятия, които са в хранително-вкусовата промишленост, в търговията, ще заработят по онзи начин, който е необходим, за да оцелеем и след три месеца да празнуваме края на кризата.
Водещ: Защо пропускате, проф. Дуранкев, и медиите? Защото ние сме единствените в момента, които даваме все още на хората увереност, че жалоните в техния живот съществуват?
Боян Дуранкев: Разбира се, че медиите са специален сектор, специален отрасъл. Но в момента трудно можем да намерим хора, които ще отидат да пипнат вестник, докато електронните медии се оказаха изключително важни. Радиото отново излиза на преден план и телевизията. Това, което го мислеха, че е умряло радиото, това нещо в момента се оказа изключително слушаемо. Имам данните на две компании, които се занимават с пипъл метрия, за радиото и телевизията се оказа, както и електронните медии, изключително сериозно, изключително ценно. В това отношение обаче ще има проблеми и тук. Рекламодателите ще замразят известно време някои от рекламите. И даже е неетично в момента да се рекламират продукти, които обикновените хора и децата не могат да си ги позволят. Да припомня за времената на Франклин Делано Рузвелт в САЩ - през 1929 до 1932 г. вкарват проектозакон за забрана на рекламата, тъй като не може да се рекламират продажби на автомобили тогава, когато хората не могат да си ги позволят. Но след трите месеца и това нещо вероятно ще бъде решено като проблем. Ще се върнем отново към нормалните релси, въпреки че светът няма да бъде същият.
Водещ: А дали не трябва да се помисли и за някакъв стимул за електронните медии, тези които са на поста си, които работят? Защото журналистите сме като лекарите. Ние сме на първата линия, избрали сме си тази професия и сме там, когато е необходимо.
Боян Дуранкев: Разбира се, че трябва да се помисли, първото нещо, което е собственикът на медията трябва да помисли. Това е първото нещо, което трябва да направи. И със сигурност, поне във вашата медия това е сторено. Въпреки че забелязвам журналисти, които ходят без маски и които са сред групи хора, нещо което е нарушение на сегашните правила. Но че трябва да се премине към извънреден режим на медиите към момента и това трябва да се премине. И в това отношение държавата спокойно може да разшири територията на обхват с така наречените хеликоптерни пари.
Водещ: Да. И с финансово стимулиране, защото при положение, че рекламите ще се свият, тези медии и хората, които работят, трябва да бъдат подкрепени.
Боян Дуранкев: Точно така. За тези хеликоптерни пари, за работещите в тези медии и за работещите, които остават на постовете си навсякъде. Със сигурност пропускаме още няколко десетки хиляди души в някои сектори. Но там, където трябва да се работи и там, където е крайно наложително, това нещо държавата трябва да помисли да оцелее, защото ще ни е необходимо и на другия ден.

Цоня Събчева