ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Боян Дуранкев: Няма регулатор, който да се справи със сложната икономическа ситуация, породена от „черния лебед“ коронавирус

Проф. Боян Дуранкев: Няма регулатор, който да се справи със сложната икономическа ситуация, породена от „черния лебед“ коронавирус

Проф. Боян Дуранкев, специалист по глобалистика, стратегическо планиране и маркетинг, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус „Това е България“Водещ: България е пета в ЕС по бързо ра...

25 Февруари 2020 | 18:04 | Радио "Фокус" - София

Проф. Боян Дуранкев: Много хубаво е, че ще имаме еврокомисар по иновациите и младежта, само че иновациите в България вървят трудно, а младежта изтича

Проф. Боян Дуранкев: Много хубаво е, че ще имаме еврокомисар по иновациите и младежта, само че иновациите в България вървят трудно, а младежта изтича

Проф. Боян Дуранкев, икономист, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: България е сред държавите в Европейския съюз с най-голям спад на безработицата през август на годишна база, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Безработицата у нас през август бележи спад до 4% спрямо 5,2% година по-рано. Така страната ни се нарежда сред 10-те държави в ЕС с най-ниска безработица. Лидер е Чехия с 2%, следвана от Германия с 3,1% и Малта и Полша с по 3,3%. Какъв ефект ще има така отчетената ангажираност на труда върху икономиката на страната? Питаме проф. Боян Дуранкев. Боян Дуранкев: Благодаря за хубавото начало, експозето, с което започнахте. Водещ: Проф. Дуранкев, какво означава тази намалена безработица и всъщност нареждането на България сред 10-те държави в Европейския съюз с най-ниско отчетеното число? Боян Дуранкев: Само по себе си това нещо, че имаме една от най-ниските безработици в Европейския съюз, е свидетелство първо, че действително българската икономика намира добре баланс между търсене на работна сила и предлагане на работна сила. И второто нещо е, че заедно с други показатели, като растеж на брутния продукт, темповете на растеж имам предвид, като финансовата стабилност, която в голяма степен е осигурена, като тази стабилност от година на година, макар и с цената на много усилия, това са сами по себе си показатели. Но, за да се достигне онази благоприятна среда, при която безработицата напълно ще изчезне, разбира се, че трябват повече усилия, но пък, ако от друга страна се задълбочим и сложим микроскопа, като надникнем зад безработицата и зад заетостта на работната сила, има нещо, което все пак може и да тревожи. Това е съотношението между прост и сложен труд. Водещ: Какво означава? Боян Дуранкев: Надниквайки зад тези неща, зад търсенето на работна сила, се оказа, че в повечето случаи се търсят прости изпълнители, като започнем през бармани, масажистки, сервитьори, преминем през работници в железниците, и т.н., и т.н. Тоест търси се предимно прост труд и много по-малко сложен труд. А там, където се търси сложен труд, има несъответствие между кадрите, предлагани от образователната ни система, и самото търсене на друг тип по-високо квалифицирана и опитна работна сила. Плюс още нещо – в момента е пределно известно, че ние действително имаме силно застаряване на населението и съпътстващото застаряване на кадрите, което също е тревожен проблем, който поставя много въпроси за бъдещето след 2025 година, да не коментираме след 2030 година. Още нещо, което веднага трябва да добавим в посока на трудова заетост и безработица – президентът наскоро се обърна с послание към всички българи по света да се връщат в България. Това е хубаво като морално послание, като интелектуално даже послание. Но същевременно да припомним, че големите проблеми на Русия настъпиха, когато се върнаха войските от Източна Германия, от Чехия, от Полша, и трябваше няколко милиона души да търсят нова работа, и това създаде големи проблеми. Така че е хубаво в България да се потърси начин, даже да се осигурят по-добри отношения с нашите съграждани в чужбина, за да не се получи бумеранговият ефект – ние ги каним да се връщат в България, те идват и след това напускат още по-скандално нашата страна. Затова другите неща, които трябва да бъдат огледани, това е растежът на минималната работна заплата, на средната работна заплата, и на самото търсене, дано някога се случи, на предимно по-сложния труд, висококвалифицирания труд, високоплатен труд, който създава по-добра среда, не само икономическа, социална, ако щете, даже политическа. И това нещо изисква допълнителни усилия. Още един пункт, ако позволите – бизнесът трябва да превключи от търсене на екстензивно развитие, екстензивно – в мащабите на едно и също предприятие, все едни и същи машини, малки подобрения и продължава натам, интензивно развитие, замяна на техниката, на технологиите, с модерни, характерни за 21 век, които са свързани с търсенето на по-високо квалифициран труд. Така че проблемите са, досадно е да се каже, но все пак е факт, комплексни. И трябва да се решават както отгоре, от главния мозък, от централното управление, така и от, образно казано, гръбначния мозък – отделните фирми и техните браншови организации. Въобще предстои много работа, тъй като конкурентите – другите страни в Европейския съюз, бързат или са достигнали такива нива, от които ни гледат с леко пренебрежение, най-малкото, в този момент на тези показатели, като безработица и растеж на брутния продукт. Много, много е голяма разликата, ако позволите, даже между България и Германия, между България и Румъния в много отношения вече, и трябва да се наваксва. Иначе ефектът на магнита на по-добрите условия за живот, за работа, за развитие на семейството, за жилище и т.н., този ефект на магнита ще продължава да изсмуква млади интелигентни кадри от България към центъра на Европейския съюз най-вече. Водещ: Проф. Дуранкев, песимисти биха казали, че този нисък ръст на безработица у нас – 4%, се дължи и поради изтичането именно на тези млади, кадърни, образовани хора. Вярно ли е? Боян Дуранкев: Разбира се. Изчисленията, които се постарахме да направим, показват, че България е дарила на Европейския съюз във формата на инвестиции в кадри, имам предвид от самото раждане до навършването на пълнолетие, не по-малко от 40 милиарда лева. А пропуснати ползи при производителност на труда на един човек в България, брутен продукт на един човек в България, пропуснатите ползи от тези, които са ни напуснали, вече са над 600 милиарда лева. Това са огромни суми. И в това отношение имаме голям длъжник, който се казва Европейски съюз, и най-вече великите сили в Европейския съюз, мога и така да се изразя, предполагам, които имат интерес именно от изсмукването на такива кадри. За щастие или нещастие, нашите събратя, най-вече това са румънците, Литва, Латвия, Естония, Полша, които даряват непрекъснато все повече и повече точно този тип кадри на развитата част от Европейския съюз. Затова хубаво е да гледаме Западните Балкани, но е хубаво да погледнем общите проблеми на източноевропейските страни, към които още спадаме и ние, и да потърсим взаимно сътрудничество и компенсации от развитите страни на Европейския съюз. За съжаление така конструиран, както е в момента ЕС, и такива цели, каквито той си поставя, това нещо се отлага за следващите избори за Европейски парламент. А това е чак след около повече от 4 години и нещо. Водещ: Проф. Дуранкев, какво би могъл да направи ЕС за страна като България, при положение, че ние регистрираме 4% безработица, на фона на застаряване на нация, задълбочаващо се социално неравенство и миграция? Боян Дуранкев: Има една теза, която беше издигната навремето от Саркози, и след това повторена от Макрон, че такъв капитализъм, какъвто имаме в момента, такъв не ни трябва. Така че ЕС много мъдро, много наддържавнически трябва да подходи по отношение на условия, които да задържат хората в собствените им страни, не принудителни, разбира се, а косвени, екзогенни, които позволяват на хората да водят сносен, приличен, добър живот. И разбира се, това би означавало много повече инвестиции от европейските фондове точно към тези страни, преди малко ги изброих. Второ, да го кажем една 13 заплата или една 13 пенсия на всички, европейска пенсия, която да се дава на всички граждани, които работят в тези страни, веднъж годишно. И също така едно много по-добро изравняване на минимална работна заплата, постепенно на средните работни заплати. Няма нищо лошо в това да има обща европейска минимална заплата – този въпрос е поставян неведнъж, няма нищо лошо да се насърчава раждаемостта, няма нищо лошо да има държавни жилища чрез държавно субсидиране. Но, намирайки се все пак в периферията, трябва да бъдем и реалисти, че България засега при тези условия нито намира сътрудници и съмишленици в Европейския съюз, нито пък самата тя има достатъчно интелектуален потенциал, за да търси решение, и то точно тук, вътре в нашата страна. Водещ: Къде е изходът? Боян Дуранкев: Изходът, ако попитаме младите хора, е ясен. Водещ: Да, терминал 2. И докога? Боян Дуранкев: Условията в България ще се променят, а промяната ще засяга все повече и повече бюджета на страната, бюджета на пенсионния фонд, бюджета на здравния фонд, тъй като ги натоварва за по-възрастните хора – нещо, което означава, че в недалечно бъдеще, след няколко години, или ако щете даже до 10 години тези балони ще се пукнат и тогава решение няма как да се намери. Бих казал, че пропуснахме много време, бих казал също така и ще добавя, че не само пропуснахме време, но и не търсихме защита на националните интереси заедно с другите страни, но ги проиграхме и при последните евроизбори с тезите, с които пратихме нашите евродепутати там в Европейския съюз. Много хубаво е, че ще имаме еврокомисар по иновациите и младежта, само че иновациите в България вървят трудно, а младежта изтича. Явно доста са мислили саркастично по отношение на това, какъв ресор да ни дадат в Европейския съюз, за да ни дадат точно този. Това е сарказъм – така го разбирам. Водещ: Проф. Дуранкев, добра новина ли е ниската безработица от 4% в крайна сметка? Боян Дуранкев: Сама по себе си е добра новина, колкото може да бъде добра новина, ако кажем на някой – нищо ти няма, още не си умрял. Но все пак, сама по себе си това, че имаме ниска безработица, разбира се, че е добра новина. Но, гледайки напред, да не забравяме, че европейското развитие на България е доста далеч от нашата страна, може би на разстояние 20-30 години, докато достигнем тяхното ниво поне. Цоня Събчева

1 Октомври 2019 | 14:31 | Радио "Фокус", "Това е България"