Д-р Димитър Димитров: Основният приоритет на община Ветрино за 2020 г. е насърчаване на туристическия продукт
Д-р Димитър Димитров, кмет на община Ветрино в интервю за Радио „Фокус“ - Варна
Фокус: Г-н Димитров, какви ще бъдат основните Ви приоритети през следващите години за развитие на община Ветрино?
Д-р Димитър Димитров: Основните приоритети, които сме заложили през този мандат в развитието на община Ветрино са различни и разнообразни. Започвам с инфраструктурните проекти. В някои от населените места на общината - улиците и пътищата не са в много добро състояние, като имаме намерение да използваме всички възможности – било то Европейски програми или собствено финансиране, за да подобрим инфраструктурата.
Особено голямо внимание ще отделим на водопроводната мрежа и изграждането на нова такава. Община Ветрино през настоящата година ще изпълнява огромен за нас проект. Той е на стойност 5.8 млн. лв., като след изпълнението на проекта ще бъдат подменени водопроводите в няколко населени места, с обща дължина около 15 км.
Основният приоритет за нас обаче си остава насърчаването на туристическия продукт. Имаме голямото щастие на наша територия да присъства сериозен инвеститор в тази сфера, а именно този който реализира проекта за „Историческият парк“ с управител Ивелин Михайлов. Както знаете през миналата година паркът беше избран за обект номер 1 в сферата на туризма и то по класация на хора от цяла България.
Пред мен в момента е грамотата издадена от Министерството на туризма, която показах на всички общински съветници по време на сесията на Общинския съвет. За нас това е повод за гордост, а освен това работим отлично и с инвеститора.
„Историческият парк“ във Ветрино вече се оформя като един притегателен център за много туристи. Преди няколко години и за миг не ми е минавало през ума, че можем да развиваме такъв тип туризъм или ако развиваме то той ще бъде в много по-малки размери. Разбира се, ние имаме и други по-малки туристически обекти, които по никакъв начин не трябва да бъдат подценявани.
Така например в село Невша имаме прекрасни забележителности, както исторически, така и природни. Имаме добре запазени останки от църкви, скални манастири , както и части от сгради. В село Невша има и защитени растителни видове, но така също е животински, като белоглавия лешояд, който се среща на много малко места в страната.
По мярка 7.5. през МИГ „Възход“ ще кандидатстваме по проект за развитие на туристическата дестинация, като целта е изграждането на еко пътеки. Очакваме през месец март да подадем документите по проекта и се надяваме да бъдем одобрени.
Успоредно с това имаме голямото желание да направим няколко информационни павилиони, разпределени на различни места в общината. Единият ще бъде поставен в центъра на село Невша, откъдето ще тръгват еко пътеки. Другият туристически павилион имаме идея да го поставим в село Ягнило, което село може да се превърне в чудесна туристическа дестинация. Там има изграден параклис направен с дарения от жители на селото. Историята му е много интересна. Мястото на параклиса е било определено още отпреди 100-на години. Хората разказват, че когато дървосекачи отишли в гората да секат дървета , при един напречен срез на едно от дърветата се открива, че сърцевината му е под формата на кръст. Хората приемат това като Божия поличба и решават, че там трябва да бъде изграден параклис. Първоначално правят едно малко параклисче, което е под формата на къщичка, където жителите на селото са можели да си палят свещи.
В последствие, благодарение на настоящия кмета на село Ягнило Венко Костадинов, който поема инициативата и с дарения от бизнеса и жителите на селото се построява един параклис, който е изключително красив и винаги отворен за хората. С гордост мога да кажа и това, че за толкова години, откакто съществува параклиса – никой не е откраднал или разрушил нещо в него.
Освен всички тези дадености, с които община Ветрино разполага, смея да кажа, че в последните години се увеличава и търсенето на къщи за гости. В село Невша вече има изградени няколко такива имота, а в село Неофит Рилски, където се намира „Историческият парк“ ще бъдат направени около 100-на къщи за гости.
В заключение мога да кажа, че с всички тези природни и културни забележителности, община Ветрино има абсолютен капацитет за развитие на туризъм.
Фокус: Г-н Димитров, водите ли статистика по отношение посещаемостта от страна на туристите и наблюдавате ли сериозни ръстове?
Д-р Димитър Димитров: Ако вземем предвид туристите, които идват на територията на село Неофит Рилски, където е „Историческият парк“ то със сигурност се увеличават. Миналата година при откриването на парка, което се състоя в рамките на три дни, са преминали между 10 и 15 хил. човека. Такъв поток от туристи не е имало от години. За мен истинският наплив ще започне през тази година, поради факта, че вече започват да работят Първо и Второ българско царство и доколкото съм наясно в началото на лятото те ще бъдат готови да приемат посетители. Така че смело мога да заявя, че всеки ден нещо се случва на територията на община Ветрино – възстановяват се къщи и мостове, при това в един много интересен вид, характерен за Първото българско царство, а това добре знаете, че няма много места в България, където да се види.
Фокус: Какви са и косвените ползи за община Ветрино от реализацията на такъв проект?
Д-р Димитър Димитров: Вярвам, че ползите са много и тепърва ще бъдат усетени от жителите на община Ветрино. Предполагам, че дори вече жителите на село Неофит Рилски са ги усетили, особено по отношение на цените на недвижимите имоти. Ако дореди 5-6 години една къща в Неофит Рилски струваше от порядъка на 7-8000 лв., то сега цените се вдигнаха до 40 и дори 50 хил. лв. Сега обаче е и трудно да се намерят имоти, защото докато един имот излезе на пазара за продажба, веднага се намира купувач. Мисля, че са малко общините и общински администрации, които са успели да повишат жизнения стандарт на жителите си, при това в пъти.
Фокус: Д-р Димитров, традиционно община Ветрино кандидатства по различни проекти свързани с европейско финансиране. Каква е равносметката Ви за реализираните средства?
Д-р Димитър Димитров: С гордост мога да заявя, че община Ветрино е изключително активна по това направление. По отношение на усвоените средства и тези, които предстои да се усвоят ще спомена само някои от нещата, които сме направили. Както вече споменах – предстои изграждането на нов водопровод на стойност около 5,8 млн. лв.
Освен това в момента изграждаме лятна сцена в двора на училището във Ветрино, за която съм убеден, че ще стане прекрасна. Стилистиката й ще бъде подобна на това, което споменах за Неофит Рилски.
Предстои и изграждането и на две спортни площадки, едната от които е в село Белоградец, а другата във Ветрино. Стойността на този проект е около 100 000 лв.
В момента приключваме и възстановяването на проводимостта на дере в село Габърци.
Предстои и ремонт на улица в с. Неофит Рилски, което е важно с оглед на туристическия поток, който очакваме през този сезон.
Предвидили сме средства и за ремонт на сградата на кметството в село Ягнило. Там е заложен ремонт на втория етаж, защото имаме намерение да преместим в същата сградата и читалището. Причината е, че сградата, в която се помещава към момента читалището е в лошо състояние, а проблемът там е, че не можем да вложим средства, тъй като има и други собственици.
В момента кандидатстваме и за рекултивация на депото в завода за битови отпадъци във Ветрино.
През МИГ „Възход“ сме кандидатствали за средства нужни за ремонт на две читалища, едното в Белоградец, а другото във Ветрино.
Имам и информация, че отново сме одобрени по проект „Красива България“, за ремонт на спалните помещенията в хижата в село Ягнило.
Фокус: Как стои ситуацията с нивото на безработица в община Ветрино?
Д-р Димитър Димитров: Безработицата спада и аз лично съм много щастлив от този факт. Даже с кметът на село Неофит Рилски често се шегуваме, че там безработицата е като в Севлиево. Благодарение на инвеститора в селото много от трайно безработните вече са устроени на работа.
Фокус: А, сега д-р Димитров, да Ви насоча и към зимната готовност на община Ветрино – имате ли готовност?
Д-р Димитър Димитров: Ветрино е една от малкото общини във Варненска област, която извършва снегопочистването със собствени средства. Общината разполага с необходимата техника, като част от нея е изпратена от Министерството на отбраната, от „Пожарна и аварийна безопасност“ и други институции.
Доста добре сме заредени от техническа гледна точка. Разполагаме с 2 ATC-а, отделно имаме доста голяма машина, която е ракетен влекач с гребло, имаме 3 други машини с гребла, а на едната е монтирана и водоноска, с която пръскаме луга, там където има рискове от подледяване. Разбира се, имаме и машина за извозване на хора, в случай на бедствие. Предстои и да закупим специална машина, с която да опесъчаваме там където се подледява, а нека не забравяме, че през предния мандат със собствени средства си закупихме и фадрома. Смятам, че с наличната техника можем да се справим със зимната обстановка, като всяка година сключваме договори с местни фирми, които в случай на сериозно бедствие помагат да стигнем до по-крайните райони. Освен това искам да отбележа, че всички обществени сгради са в готовност за зимния сезон, както и детските градини, училищата, социалните домове, кметствата са заредени с гориво за отопление.
Десислава ВАСИЛЕВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. д-р Димитър Димитров: Борбата с тероризма вече трябва да е за умовете на хората
Проф. д-р Димитър Димитров, завеждащ катедра „Национална и регионална сигурност” в УНСС, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.
Д-р Димитър Димитров: С новата методика на НЗОК се лимитират пациенти, а не сред...
Проф. д-р Димитър Димитров: Преди изборите е необходимо да се преразгледат мерки...
Д-р Димитър Димитров: България е една от първите страни с интегрирана програма за превенция на хроничните незаразни болести
Д-р Димитър Димитров - директор на дирекция „Обществено здраве” в Министерството на здравеопазването в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус” Водещ: Министерството на здравеопазването публикува на интернет страницата си проект на Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2013-2020 година. Какво предвижда документът и какви резултати се целят, питаме доктор Димитър Димитров, директор на Дирекция „Обществено здраве” в министерството. Какво наистина предвижда тази Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести? Имало ли е досега такава, за първи път ли се създава? Димитър Димитров: Да, това е наистина един много значим документ на Министерство на здравеопазването, който предстои да бъде приет в скоро време от Министерски съвет. Може би първоначално трябва да кажем съвсем накратко, разбира се, защо се налага да има такава Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести и кои са те. Може би слушателите не знаят, но почти 80% от изобщо всички смъртни случаи в България и до 60% изобщо в света се дължат на една група заболявания, това са сърдечно-съдовите заболявания, злокачествените новообразувания, хроничните белодробни болести и диабет. Именно поради широкото разпространение на тези заболявания и поради факта, че те се причиняват най-вече от общи рискови фактори като тютюнопушенето, нездравословното хранене, ниската физическа активност и злоупотребата с алкохол, се счита, че когато се намалят тези рискови фактори и се положат мерки за ранно откриване на тези най-често срещани хронично незаразни болести ще има осезаем ефект върху цялостното състояние на здравето на нацията. Именно поради това се налага да има такава национална програма. Това е, разбира се, и в съответствие с подобни програми на Световната здравна организация, както на световно ниво, така и на европейско ниво, тъй като Световната здравна организация поощрява всички страни да предприемат такива национални програми. Това, което можем да кажем и за нашата национална програма, което наистина е новото, е, че България е една от първите страни, която успява да направи една интегрирана програма за превенция на хроничните незаразни болести, защото в миналото, а и все още на много места в страните и в Европа, и в света съществуват частични или секторни програми, примерно само по отношение на тютюнопушенето или за нездравословното хранене, или за ниската физическа активност, но тъй като, както разбрахте, всички тези вредни фактори са свързани и водят в аспект на едни и същи заболявания, се счита, че когато се направи една интегрирана програма много по-правилно може да се разпределят и ресурсите и мерките, и действайки във всички направления, да постигате ефекти по отношение на целия този проблем. Така че това са основните мотиви. В миналото, разбира се и в България имаше секторни програми, които от доста време са съществували. Например, имало е секторна програма по отношение на тютюнопушенето, по отношение на храненето, имаше и програма СИНДИ, която беше ориентирана към сърдечно-съдовите заболявания и тези програми, разбира се, също са реализирали своите дейности, също са постигали своите цели, но в много по-частична степен от това, което се опитваме сега да направим с тази нова национална програма. Водещ: Какви резултати се целят с мерките, заложени в програмата? Димитър Димитров: Преди всичко основната цел е да се подобри здравето на населението и да се повиши качеството на живота чрез намаляване на преждевременната смъртност, заболеваемост и последствието на здравето от основните хронични незаразни болести, които споменах. Основните цели са редуциране на нивото на тези хронични незаразни болести и ранна диагностика за тях. Разбира се за всяка от тези приоритетни цели има конкретни параметри, които са заложени в този проект на програма. Тази програма е за периода 2013-2020 г. И всъщност мога само част от тях да цитирам, тъй като са много, но ето едно от нещата, които е много важно за голяма част от населението, например по отношение на сърдечно- съдовите заболявания тази програма ще се опита да постигне намаляване на смъртността от исхемична болест на сърцето с 10%, смъртността от мозъчна съдова болест с 10%. По отношение на злокачествените заболявания намаляване с 30% на случаите с напреднало злокачествено новообразувание при тези случаи, когато това се проследява сравнително често като ракът на гърдата, ракът на маточната шийка, ракът на дебелото черво и правото черво. По отношение на диабета също се цели с 10% намаляване до 2020 г. на заболеваемостта от диабет. Смъртността от хроничните белодробни болести с 5% и т.н. Голяма е програмата. Към нея има и една много подробна работна програма. Затова всеки, който би желал по-подробно да се запознае би могъл да види на сайта на Министерство на здравеопазването и подробната работна програма на всяка една от мерките, отговорните институции и ведомства и сроковете, в които тези мерки трябва да бъдат реализирани. Водещ: Какво следва като стъпки след приемането на програмата от Министерски съвет ? Димитър Димитров: След приемането на програмата от Министерски съвет в съответствие с работната програма и съответно заложените срокове започва изпълнението на съответните дейности. Както казахме те са насочени в две насоки – веднъж към рисковите фактори, втори път към ранното откриване на водещите хронични незаразни болести. Така че съобразно това, което е заложено в работната програма ще се стартира по всички направления. Може би е хубаво да се поясни, че дейностите, които са свързани с ранно откриване на хроничните незаразни болести се предвижда да бъдат изпълнявани в голямата си степен от общопрактикуващите лекари, както и от медицинските специалисти, които работят в съответната област. Докато дейностите, свързани с превенцията на рисковите фактори, за тях се разчита повече на съответните министерства и ведомства, като Министерство на здравеопазването, на образованието, на физическото възпитание и спорта, на труда и социалната политика, също така Национален център по опазване на общественото здраве и редица други здравни институции, регионалните и здравни инспекции, които са една от основните движещи фигури в тези мерки. Така че общо-взето по всички заложени цели, които са в тази национална програма ще се работи. Много е важно също така да се каже, че приемането й от Министерски съвет означава, че и за тази програма ежегодно ще се отпуска и целеви бюджет за изпълнение на заложените в нея дейности, именно за да може нещата да бъдат практически реализирани. Има и подробна обосновка за необходимите разходи по години за изпълнение на дейностите. Водещ: В какви размери ще бъде този бюджет, уточнено ли е това? Димитър Димитров: Не бих желал да коментирам ТОВА предварително, защото все пак програмата не е приета от Министерски съвет и затова мисля, че не е редно предварително да коментираме конкретни неща като суми и размери, защото все пак това трябва да бъде официализирано, след което би могло вече да бъде изявено. Водещ: Освен публикуването на програмата на сайта на Министерството на здравеопазването, предвидени ли са други форми на обществен дебат преди този документ да влезе за обсъждане и приемане от правителството? Димитър Димитров: Тази програма се изработваше в продължение на повече от 2 години. И именно този дебат и това участие на всички заинтересовани страни е вече факт. Още от самото начало, когато започна работата по тази програма, освен медицинските специалисти, освен специалистите от министерствата, от националните центрове, съсловните организации на лекарите по определените направления, голямо участие в изготвянето на програмата взеха и пациентските организации, също така неправителственият сектор. Извършиха се няколко обществени срещи и обсъждания, включително и проектът на национална програма беше предоставен на Европейското бюро на Световната здравна организация. Тук се проведе също така и дискусия-среща с представителите на Световната здравна организация, именно за да можем да бъдем сигурни, че нашата национална програма напълно отговаря и на насоките и целите на Световната здравна организация. Това е фактически заключителният етап на приемане на тази програма от Министерски съвет. Разбира се тя ще бъде официално съгласувана с всички министерства, преди да бъде приета от Министерски съвет, за да може всяко едно ведомство, което има ангажименти по тази програма да знае и да предвиди своите ресурси, за да могат да се включат и те активно, както е заложено в програмата. Димитър ДРАГАНОВ