ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов: Христо Ботев е разностранна и пламенна личност, надраснала времето си

Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов: Христо Ботев е разностранна и пламенна личност, надраснала времето си

Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“Водещ: 172-а годишнина от рождението на поета-революционер Христо Ботев ще бъде о...

6 Януари 2020 | 16:00 | Радио "Фокус" - София

Д-р Емил Кабаиванов: Не може кметът на един град да е виновен за всичко, за какво има заместник-кметове, за какво има администрация

Д-р Емил Кабаиванов: Не може кметът на един град да е виновен за всичко, за какво има заместник-кметове, за какво има администрация

Д-р Емил Кабаиванов, заместник-председател на Съюза на демократичните сили и кмет на Карлово, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Качеството и естетическата стойност на извършващия се в центъра на столицата ремонт, в които може да се убеди всеки от нас, от началото на месеца та до днес получиха и продължават да получават невъобразими и неподозирани измерения. Поводът за гражданско недоволство произлиза от ремонта на ул. „Граф Игнатиев“, градинката около църквата „Свети Седмочисленици“ и градинката „Кристал“. И докато третият ремонт все още тъне в загадки, първите два са с видими резултати. Съвсем не успокояват обясненията от общината, че работите все още не са завършени, а там, където са калпави, ще бъдат коригирани. Факти за недостатъци не спират да излизат, напрежението и последвалите го поне на пръв поглед нямащи нищо общо с него трагични дори събития, доведоха до там, че министър-председателят нареди оттеглянето на фирмата извършител от всички поръчки – обществени и такива с европейски средства, до тогава, докато се изяснят обстоятелствата около нея. Но, така или иначе, лошият ремонт в центъра на София ни кара да хвърлим поглед и върху ситуацията на ремонтите в центровете в България. Поканих за разговор, защото той както е специфичен, той е и политически, заместник-председателя на СДС доктор Емил Кабаиванов, той е и кмет на Карлово. С него ще поговорим за извършените ремонти и възможността за тяхната политическа употреба. СДС има ли позиция, има ли отношение към ремонтите в центъра на София? Емил Кабаиванов: СДС естествено, че има позиция. И тя не е само по отношение на ремонта в София, а е принципна позиция по отношение на програмата, която обхваща 39-те градски агломерации в България. Защото по тази програма „Региони в растеж“, включително и градът, на който аз съм кмет – община Карлово, попада в тези 39, и затова ще изразя, без да сме я публикували официално в публичното пространство, ние между нас като ръководство с общинските съветници на София сме коментирали и ще се постарая да я изложа максимално аргументирано, изхождайки от позиции, които да бъдат максимално аналитични и не толкова да се впускаме по плоскостта дайте да атакуваме, защото има недоволство в публичното пространство. Аз ще започна оттам – тази програма, както и други програми от кохезионните фондове на Европейския съюз, имат една задача, а тя е да се опитат чрез проекти и чрез благоустрояване да изравнят условията на живот в различните региони на страните членки на Европейския съюз и между тях. Тоест още когато бяха заложени разпределенията на средствата по тази програма, принципът беше такъв – на големия град повече, на малкия град по-малко – сгрешена стратегия още от началото. Трябваше да бъде така – щом ще изравняваме условията на живот или ще се опитаме да ги изравним, за да съхраним населението там, където живее, за да намалим вътрешната миграция и емиграцията, трябваше повече средства на жител от населението да бъдат оставени в по-малките и средни населени места. Получи се точно обратното – на големите, които и без това имат голям бюджет, им се даде повече. Другият проблем – не беше обърнато достатъчно внимание на етапа, в който гражданите чрез обществени обсъждания трябваше да изразят своите забележки, идеи и предложения към проектантите, кметовете, общинските администрации и общинските съвети на тези 39 града. Някъде там още беше заложен проблемът, който сега е в София, но вероятно ще се появи и в други градове от тези 39 градски агломерации. Защото, ако гражданите имаха времето и техните забележки и идеи бяха взети под внимание още тогава, нямаше да има голяма част от недоволството, което се появи сега. Защото според мен софиянци не бяха убедени, че тези ремонти трябва да бъдат правени точно на тези места и по този начин, по който се извършват в момента. Водещ: Доктор Кабаиванов, обаче освен качеството и естетическата стойност, става дума за почтеността, за отговорността, за контрола при харчене на държавни и на европейски средства. Емил Кабаиванов: Категорично. Аз ще продължа по-нататък. Когато правиш нещо за тази местна общност, чрез гласуването на която ти си кмет, трябва да я убедиш, че това е необходимо за града. Това е първото. Според мен тук има вина Министерството на регионалното развитие в онзи период, защото то не действаше като Министерство на регионалното развитие, просто раздаде на по-големите повече, на по-малките – по-малко. Сега идваме на момента и на контрола. Кметът на София, тук не искам да атакувам госпожа Фандъкова, напротив, тя е един много съвестен кмет, който си изпълнява много добре задълженията, но тя не може да бъде контрольор на всичко и навсякъде. Водещ: А кой трябва да бъде? Емил Кабаиванов: Има надзорни фирми, има фирми за строителен контрол, за авторски надзор, има служители на администрацията. Просто отговорността трябва да бъде персонифицирана от най-ниското, през средното, до най-високото ниво. И ако някой си е позволил да недооцени, да не контролира достатъчно изпълнението на тези обекти, нека името му да се знае и той да си получи това, което заслужава, заради това, че не е контролирал. Не може кметът на един град да е виновен за всичко. За какво тогава има заместник-кметове, за какво има директори на дирекции, началници на отдели и т.н.? Водещ: За какво има общински съветници? Емил Кабаиванов: Категорично. Защото общинските съветници са вдигнали ръка, когато са ги подкрепяли тези проекти. Водещ: А защо не са проследили след това какво е изпълнението и какви материали са вложени? Защо не са проверили, дали няма подмяна при изпълнението? Защото базовите материали са вложени, тяхното качество е видно. Емил Кабаиванов: Точно така. Да не забравяме и отговорността на архитектите. Няма проект, аз ще ви дам пример за градове, които са от моя калибър – Карлово, Асеновград, Димитровград – с колегите съм говорил, главните архитекти имат категорично водещо място през целия процес – от проектирането, до общественото обсъждане, до избора на изпълнител и до контрола след това. Главният архитект задължително трябва да мине през всеки един от обектите и да си каже своето становище. Ако това не е направено, кметът не може да носи вина, кметът не може навсякъде да погледне във всички до най-малки детайли. Водещ: Но той е политическото лице. Емил Кабаиванов: Да, той носи политическата отговорност. И в крайна сметка нашите съграждани след една година ще кажат за всички нас – и за мен, и за колегите, които са работили в тези 39 градски агломерации и са реализирали тези проекти, дали сме се справили. Това е истината. Иначе аз апелирам за все по-голяма персонална отговорност на всички нива – от ниво строителен техник, ниво началник отдел, директор на дирекция, главен архитект, заместник-кмет до кмет – всеки да носи ако обича своята отговорност. И когато се изправим пред гражданите, ние като кметове ще понесем най-голямата отговорност – това е ясно. Водещ: Доктор Кабаиванов, направихте важна забележка – да се разпределят средствата по европейските проекти спрямо нуждите на населението, като малкият получи повече, големият – по-малко. Когато парите бяха разпределяни по обратен принцип, кметовете от страната защо не реагираха? Къде бе Националното сдружение на общините? Емил Кабаиванов: Защото процесът на децентрализация в последните 5-6 и повече години замря. Ще дам другия пример – ние по всички въпроси, които са важни за българските граждани, в които българските общини участват, имаме наши позиции. Обаче тези позиции на национално ниво се възприемат от министерствата в малко от случаите, бих казал. Тук предишното ръководство, говоря, когато министър на регионалното развитие беше госпожа Лиляна Павлова, просто в един хубав ден ни поканиха, в края на мандата 2011-2015-та, и съобщиха, че 39-те общини за тях са разпределени толкова и толкова средства. Принципът беше сгрешен още тогава. Тези средства бяха за това да се изравнят условията на живот, а те задълбочиха различията между общините. Ето там беше първата голяма грешка. Оттук нататък каквито и средства да се разпределят за българските общини, те трябва да бъдат насочени към изравняване на условията на живот, а не на задълбочаване на различията, които и без това в регионите на България все по-големи стават в последните 10-15 години. Водещ: Доктор Кабаиванов, когато говорим за начините и възможностите да се разбие порочната схема, можем ли да потърсим разковничето и във факта, че на големите общини се дават повече средства, защото там проектите са по-скъпи и съответно възможностите за отклонения на пари са по-съблазнителни, по-реални? Емил Кабаиванов: Преди малко говорих за личната отговорност. Всеки от нас, кметовете, отговаря за това, което върши. Не могат нещата да бъдат слагани под общ знаменател. Ако някъде има нещо, което не е както трябва, всеки колега си отговаря. Ние и без това сме под прицела на нашите съграждани, искам да кажа пред погледите на нашите съграждани, общински съветници, Сметна палата, Агенция за държавна финансова инспекция, Специализирана прокуратура и т.н. Никое българско министерство не е поставено под такъв голям контрол, както са българските общини. Така че да не правим обобщения и аналогии. Всеки от нас, кметовете, си носи личната отговорност за това, което прави. Но определено изкривяванията дойдоха от неправилно планирания и сгрешен принцип. Не на по-големия, който и без това има повече, да дадем повече, а да направим така, че да доближим условията на живот в Свищов и в Пловдив, в Карлово и във Варна, примерно казвам, а не да направим още по-голяма разликата. Защото с това разпределение разликата стана още по-голяма. Водещ: И в крайна сметка бумерангът пак се връща в ролята на държавата, тъй като няма децентрализация, а държавата не я позволява именно може би и заради това. Емил Кабаиванов: Ами в богатите държави принципите са ясни – половината от данък доходи на физическите лица остава в общините, 30 или 35% отива в централното правителство и 15% остават в регионалното правителство. Националното правителство решава национални проблеми с тези пари, регионалното има регионални проблеми, общините имат общински проблеми и ги решават бързо и евтино с тези средства. Това е принципът. Няма какво да търсим друг, той работи. Защото държавите, в които той е в действие, са богатите държави, най-развитите европейски икономики. Водещ: И още една тухла в стената на нашата бедност – ние сме бедни, защото не приемаме принципите, работещи в богатите държави, а те са принципи за справедливост, почтеност, отговорност и контрол. Емил Кабаиванов: Така е. Водещ: Много ви благодаря за този анализ. Неприятни са въпросите, неприятни са и за отговор, но е редно да ги поставим, ако искаме да започне промяна и тази промяна да е в основата на реформи – такива, каквито гражданите на България очакват. Емил Кабаиванов: България се нуждае от реформи в много области. Една от тях е функционирането на държавната и общинска администрация, и взаимоотношенията между централното правителство и общините. Не като началници и подчинени, а като хора, които ръка за ръка трябва да решаваме проблемите на българските граждани и на България. Цоня Събчева

17 Октомври 2018 | 17:31 | Радио "Фокус"