Проф. Александър Маринов: Има тотално преструктуриране на публичното поле в България, като зад сцената се появява нов тип олигархия
Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: Продължаваме с налагащата се тема на деня. Опитвам се да я формулирам от многото разпилени събития така: разследван и подслушван президент. Разследван и подслушван, но не от военни прокурори командващ един от родовете войски. Седем обвинения към обявен вече за международно издирване богат българин. Три подсъдими богати фамилии с наложени за конфискация и крупни за страната ни суми. Накратко: показни арести, кризи от всякакъв характер и по спешност приемани закони. Така описано всекидневието ни пита – къде се оказва реалната власт в държавата и още по-простичко – къде е държавата, в коя държава живеем? Задавам въпросите на проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, съществува ли термин в политологията, който може да обобщи случващото се пред очите ни?
Александър Маринов: Затруднявате ме. Може би не е имало много такива ситуации, което не е позволило на учените да измислят такова понятие. Но има близки понятия, макар че те са доста метафорични. Всъщност аз бих прибавил към всичко, което казвате още един знак на случващото се от деня. Едно масирано бих казал невнимателно използване на метафори и на термини, които уж имат някакво значение по подразбиране, но всъщност не фигурират нито в правния, нито в обществения мир в точния смисъл на думата. Ето, главният прокурор употреби по адрес на Васил Божков думата олигарх, той така го квалифицира. Какво значи олигарх, какво е съдържанието на това понятие? Може би го има в журналистиката, в публицистиката, в киното. Но как, когато един главен прокурор нарече един бизнесмен олигарх, какво значи това? Да се върнем на вашия въпрос. От всички понятия, които биха могли да имат отношения, това е според мен класическото, вече станало класическо понятие – фасадна демокрация. Защото ние имаме някаква фасада, имаме Конституция, която твърдим, че е добра и тя вероятно като текст е добра, имаме закони, имаме институции и т.н. Общо взето горе-долу както е в демокрациите, в известните с традиции демокрации. Обаче у нас се случват неща, които там не се случват. И аз ще си позволя да направя паралел, с всичките условности на аналогиите, разбира се, вие ме разбирате. Както знаете, през последните години срещу президента на САЩ Тръмп имаше прокурорски мерки, него го разследваха, него и негови приближени и т.н. Което по същество е чудесно. Аз по принцип нямам нищо против абсолютно всеки при определени в закона условия да подлежи на разследване, да носи отговорност за делата си. Само че какво се случи там – оказа се, че цялата тази дандания не доведе до обосноваване на обвиненията, те се оказаха недоказани и съответно длъжностните лица, които бяха видимите и задкулисните пружини на тази история, си понесоха последиците. Тук правим аналогията с България. Защо казвам фасадна демокрацията? Защото при демокрацията с всичките й разновидности има отчетност и отговорност за властта, която върховния суверен – народа предоставя на някакви длъжностни лица. Няма значение какви са те, в кой клон на властта и така нататък. Въпросът е: ти имаш власт, употребяваш я, предполага се, че я употребяваш за благото на обществото, за публичния интерес, но ако не правиш това, ако бъркаш или недай Боже злоупотребяваш – носиш отговорност. И тук стигам до същността на проблема – всички тези случаи, които ви изброих, някой има правомощия, взема някакви решения, които засягат други хора. Може да е един човек, може да са милиони. През тези дни ние виждаме и от двата случая примери. И този някой, който взема решения, който говори, каквото му скимне, позволете ми да отворя скоба. Слушах днес изказването на премиера на заседание на Министерския съвет. Този човек говори напълно безотговорно, той говори очевидни неистини. Казва – ние ще го построим този водопровод за 30-40 дни. Няма да се построи. Няма такава сила на света, която да го построи за 30-40 дни. Той казва – днес въздуха на София е много по-чист от времето, когато го имаше Кремиковци. Не е вярно. Не е вярно, просто има за това съответни регистри, има данни, има изследвания и ще се види, какво е положението. Замърсяването е било по-различно тогава, но това, което е днес, не е било никога и т.н. Тоест някои хора облечени в най-високата власт говорят и не просто говорят, предприемат дела, харчат публични пари и за това не носят никаква отговорност. Ето това е смисълът на понятието фасадна демокрация.
Водещ: Какви са целите на това, което се случва в страната ни през последните дни? Кой печели?
Александър Маринов: Тук вече ще се съглася, че става дума за олигархически цели. Има тотално преструктуриране на публичното поле в България, като на дневен ред на сцената или по-точно зад сцената, но с огромна сила се появява нов тип олигархия. Това е системна промяна. И преди е имало олигархия, но и най-силните олигарси са били доста слаби и уязвими. Както знаем някои от тях преждевременно приключиха жизнения си път. И най-силните от действащите олигарси бяха сравнително слаби. Олигарси в смисъл хора с огромни финансови възможности, които се опитват да влияят върху политиката, за да защитават интересите си. Днес имаме съвършено ново явление. Днес имаме истински олигарси, но от друг тип, който в наши дни трудно може да се срещне по земята. Това са политици, които използват държавата за своите интереси, в това число и икономически. И тези няколко души на практика контролират всичко в България. Това е истината. Това е голямата промяна. Такова нещо, според мен, трудно може да се намери в съвременния свят, изключвам някои по-далечни, по-изолирани, по-изостанали държави.
Водещ: Какво трябва да внушат действията от последните дни?
Александър Маринов: Какво се внушава, това е ясно. Внушава се активност, енергичност, раздаване на справедливост, само че според мен хората не вярват на това. Защото прекалено тенденциозно е всичко, прекалено избирателно е. Прекалено точкови са ударите. А в същото време прави впечатление, че тази голяма активност на правоприлагащите органи внимателно заобикаля истинските източници на големите проблеми на българското общество.
Водещ: Кои са те?
Александър Маринов: И хората, разбира се си задават този въпрос, нали. Задават си го и си намират отговора.
Водещ: Кои са истинските източници на проблемите на българското общество, проф. Маринов?
Александър Маринов: Тези, които управляват държавата. Тези, които имат правомощията да взимат решения и би трябвало да ги взимат в полза на обществото, а ги взимат само в своя полза. Тези, които превърнаха публичните блага, даже насъщните ресурси за съществуване – въздух, вода, природа, здраве, образование, те го превърнаха в стока при това в изключително деформиран, уродлив пазар. Тази отговорност тя се носи поименно. Мога да ви уверя, че ако наистина някой добросъвестен борец за справедливост седне, замисли се и не е нужно да използва специални разузнавателни средства. Просто проследява политическите, управленските решения, резултатите от тях и стига до определени изводи. И това е положението. Тази отговорност се носи от 50-100 човека, не повече. Даже и това са им много в случая.
Водещ: Ако имате предвид хората в управлението или свързаните с управлението на държавата, то не се ли получава, че те всъщност са били зрители, съучастници, създатели в процесите, срещу които в момента се борят. Защо чак сега проглеждат?
Александър Маринов: Разбира се, но са били не само свидетели. Били са участници и заинтересовани страни.
Водещ: А защо сега решиха да се заинтересоват по друг начин?
Александър Маринов: Аз смятам, че те не се борят срещу явленията, още по-малко срещу техните причини. Тук става дума за битка на интереси. Битка на интереси, която няма нищо общо с интересите на обществото, с проблемите и потребностите на обикновените хора. Така се внушава, защото вие знаете, че българското общество е много болезнено чувствително на темата за справедливостта. Само че не ми се привиждат тези люде, които сега размахват сабята, не ми се привиждат като борци за справедливост.
Водещ: Кой срещу кого играе?
Александър Маринов: Вероятно няма да е толкова лесно да направим един подробен списък. Но е ясно, че се води последователна битка за елиминиране на всички фактори, които по някакъв начин в някакъв сектор – политически, икономически, медиен, културен, образователен, какъвто искате, пречат на статуквото. Посочват статуквото, разобличават статуквото. Или просто се борят за своето съществуване и за своето оцеляване. Това е борба на живот и смърт. И затова не е въпрос, свързан с една или друга личност. Имах възможност тези дни да го напиша. Аз не идеализирам в никакъв случай Васил Божков, въпреки че той трябва да получи заслуженото за това, че все пак 30 години е оцелял в българската действителност. Аз понеже имам възможността да го познавам отдавна, макар и не близо, той хич не е глупав човек. За разлика от много други хора с много пари. Но въпросът не е за него. Въпросът е, че тук се прилага модел, който вече е прилаган и за който ние вече платихме веднъж много скъпо. Кой плати за КТБ? Ние с вас и вашите слушатели, и всички други българи. Кой плаща, когато самоволието или беззаконието на правораздавателните органи завършват с осъдителна присъда в европейските съдилища. Кой плаща тогава? Някой прокурор? Някой министър на вътрешните работи? Не. Плащаме ние данъкоплатците. Нали си спомняте случая с бебето във фризера? Е? Лекарите осъдиха българската държава, кой плати? Цветан Цветанов? Който размахваше СРС-тата от трибуната на парламента? Между другото това е един повод да си припомним – съдът вече се е произнасял по такива хватки. И аз тези дни, буквално вчера и днес чета становища на уважавани юристи. Защото има юристи, които в България са наистина уважавани. Независимо дали са съдии, адвокати или хора на академичното дело. Аз чета и те са абсолютно единодушни. Това, което се върши, е произвол. То е произвол, който граничи с по-тежки неща. Между другото аз съм напълно съгласен, че трябва Конституционния съд да даде едно разяснение, какво означава държавна измяна, какво означава нарушение на Конституцията. Не само за президента, разбира се, за всички длъжностни високопоставени лица. Защото може да се окаже, че става дума за узурпиране на власт. Къде отиваме тогава?
Водещ: Тоест Вие смятате, че прокурорски произвол е упражнен спрямо президента, спрямо хазарта, спрямо господин Божков и т.н.? Това всичко под един знаменател ли е?
Александър Маринов: За господин Божков не мога да твърдя. Но имам съмнение за начина, по който се действа. А вече ще видим, прочетох преди малко, че има седем повдигнати обвинения, ще видим, какви са тези обвинения. Те ще бъдат обосновани, ще се стигне до съд и т.н. Тези обвинения не са в това, че е счупил някой прозорец. Това са много сериозни обвинения. Въпросът е само да не свършат, както други подобни случаи свършват. Но, що се отнася до президента, там вече ситуацията е друга. Това наистина според мен е произвол. И това е произвол, който е с тежък рецидив, защото Вие знаете добре, че българските правоохранителни органи неведнъж са постъпвали по този начин, неведнъж са изтичали СРС-та, неведнъж са били обявявани. Въпреки че точно такова чудо, каквото вчера виждам, не е било. Но общо взето такива злоупотреби има. И тази практика: а бе ние съвсем случайно попаднахме на този човек, защото всъщност търсихме друг, следяхме друг, подслушвахме друг, ама хоп, той се оказа на линия. Въобще в този случай с подслушването на командира на военновъздушните сили има много съмнителни неща, много съмнителни неща. Цялата тази история е много съмнителна. Аз няма да влизам, разбира се, в амплоато по този въпрос. Вчера и днес говориха авторитетни юристи и журналисти, компетентни, които поставят въпроси. Но нека да се върнем към тази тема, която ние сме обсъждали. Когато няма механизми за контрол, отчетност и отговорност, тогава защо се чудим, че се появява чувството за недосегаемост и безнаказаност? Вероятно всеки в такова положение, или почти всеки би си повярвал в един момент, че може да си прави, каквото си иска, стига да е сигурен, че е прав.
Водещ: Какви ще са последиците? Какво се случва оттук нататък?
Александър Маринов: Аз смятам, че последиците ще бъдат сериозни. Няма да е просто поредният скандал, поредната сензация и т.н. Те ще са сериозни по много причини. Първата причина е, че тук вече нещата наистина достигат високи нива и важни личности, не просто личности, а институции. Наистина според мен е прекрачена една граница, бих казал границата на здравия разум е прекрачена. А втората причина, която според мен е още по-важна, е, че всичко това се случва в една сюрреалистична картина, когато обществото и огромната част от нас са притиснати от много тежки реални проблеми. Защото всички тези фокуси и циркове, те с нищо не ни доближават до решаването на проблемите – водата, боклуците, отровния въздух, здравеопазването и всичко друго. С какво ни доближават? Че те дори не посочват истинските виновници. Че кой нормален човек вярва, че Нено Димов е единственият виновник за това, което се е случило с язовир „Студена“ и с другите язовири? Той си има своята вина, разбира се, по-скоро отговорност, за вина аз не мога да говоря. Но не е само той. Кой ще повярва, че арестуваният председател на Комисията по хазарта е единственият виновник? Ами че той е лично приближен, назначен от министъра на финансите. Министърът на финансите е подписал тези отчети, одобрявал ги е постоянно. Къде е неговата отговорност? И въобще как си представят тези хора, които смятат, че могат да господстват над действителността? Да, вие може да затворите Баневи, Миньо Стайков, може дори да затворят и Васил Божков, но това с нищо не решава проблемите на огромното мнозинство от хората. Даже обратното – настройва ги допълнително. Защото хората искат решения. А какви решения ни предлагат? Вижте днес какво се случи с туристическия и ресторантьорския бизнес. Като стана напечено, казаха добре, отлагаме с 6 месеца. Това какво променя? Нищо не променя, защото няма никакво разбиране за същността, порочната същност на политиките, които се предлагат. Те не могат да разберат, че не е това решението. Те не могат да разберат, какви са последиците от това, което се опитват да правят. И поради тази причина, когато допълнително се нажежава обстановката с подобни действия, рискът от експлозия става много голям.
Водещ: Политическите последици какви ще бъдат?
Александър Маринов: Политическите последици ще бъдат, че иска или не иска, всеки ще си поеме отговорността. Всеки, който заслужава, ще си поеме отговорността. И аз казвам всеки, в зависимост какво се установи. Аз не съм пристрастен. Ако за президента се установи, че с нещо наистина се е опитвал да пречи на разследването, той трябва да си поеме отговорността. Но, ако не е пречил, тогава тези, които внушават или го обвиняват в това нещо, тези, които са сглобили цялата тази комбинация, ще си понесат отговорността в пълен размер. И няма да им я търси този, който ги е назначил, а ще им я търси обществото. Уверявам Ви.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Александър Маринов: Българските елити се справят с корупцията, като я развъждат
Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
Проф. Александър Маринов: При задълбочаване на кризата ще има оставка на кабинет...
Проф. Александър Маринов: Изпращаме хаотична и противоречива политическа година
Проф. Александър Маринов: Заиграването със субсидиите настройва допълнително хората срещу партиите
Проф. Александър Маринов, политолог, в интервю за Радио „Фокус“. Водещ: Партиите останаха без разписана в бюджета субсидия, след като депутатите отхвърлиха и 1, и 8 лева на глас. Това означава, че в държавния бюджет за догодина не е предвидено субсидиране за тях. До парадоксалната ситуация се стигна, след като от Движението за права и свободи, чиито гласове бяха ключови при гласуванията, гласуваха против и двете предложения. В търсене на изход точно в часа на това интервю парламентът излезе в почивка. По неофициална информация въпросът с партийната субсидия изскокна като зайче от цилиндър на фокусник между двете четения на бюджета след препоръката на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да се отменят изцяло приетите през лятото поправки, които намалиха субсидиите и позволиха безлимитното финансиране на партиите от бизнеса. Това поне се говори, но какво се крие зад димната завеса с партийните субсидии, която доведе до изпадането на партиите по въпроса в тупик, какви изненади могат да се очакват и какви изводи следва да се направят от асансьорното поведение спрямо тях? Следва анализът на проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, партиите на този етап остават без пари за догодина. Както се казва, строго, но справедливо ли е решението? Александър Маринов: Не, това е тъпо и непредвидливо. Аз наистина съм изумен, докъде може да стигне безхаберието на тези хора, които седят в храма на българската демокрация, ако мога така да се изразя. Това е такъв непрофесионализъм, такова безотговорно отношение. Оставете, какво точно ще има, какви субсидии ще има и дали ще има. Това е подигравка въобще със законодателството. Гласува се бюджетът на държавата, най-важната политика във всяка една година. И си играят с него все едно се замерят със снежни топки с болтове вътре. Какво да ви кажа? Всеки път си мисля при поредната глупост, че не може да има по-голяма, и непрекъснато се случва нещо повече. Тук въпросът естествено е не само в конкретния акт на този хаос, който се случва непрекъснато в парламента, а въпросът е, че няма една сериозна дискусия. Независимо кой откъде дава някакви предложение, нужна е все пак някаква сериозна дискусия с аргументи, дали да има, колко да бъде, бих казал, има и други много важни въпроси: как се харчи, за какво може да се харчи. Водещ: Кой да контролира. Александър Маринов: Кой да контролира, как се отчита, къде се отчита. След всичко това те не разбират, че не е въпросът само за някакви суми в бюджета, въпросът е за доверието на гражданите в държавата и в партиите, разбира се, което знаете хич не е голямо. Сега може да се спекулира в добрия смисъл на думата, да се предполага, че този въпрос е изваден, за да отклони някакво внимание или да замъгли други неща. Но аз смятам, че това е просто една спонтанна, неподправена проява на безхаберие. Така мисля. Иначе тези неща би трябвало да се дискутират, да са предмет на преговори между политическите сили. Ръководството на парламента все пак има някаква функция, освен да бие звънеца като ватман, да организира законодателния процес. Пак повтарям, би трябвало специално по бюджета да бъдат проведени съответните консултации преди при председателя на парламента, и да се изясни какво ще се прави. Различия може да има, може да има налагане с мнозинство на една или друга теза или един или друг текст. Но така просто парламентът да отхвърли всичко и да не е ясно какво е гласувано в бюджета, па макар и само по такъв второстепенен ред, това е нелепо. Това просто не може да се случи в една нормална държава. Водещ: Много изненадващо излезе въпросът със субсидиите, и то при второто четене на бюджета. Никой между двете четения в комисии не го коментира и изведнъж се появи в пленарна зала. Защо? Александър Маринов: За мен не е изненадващо. Защото БСП отдавна повдига този въпрос. Предполагам, че са го поставили по тоя начин, без много-много да го експонират, за да не дадат възможност да се организира отпор. Между другото, без да съм привърженик на конспиративните теории, нищо чудно и да са постигнали някакво споразумение с ГЕРБ. Защото атаката отвън по тази тема и най-вече по зависимостта, официализираната, узаконена зависимост притеснява, ГЕРБ не обичат да ги критикуват отвън. Тях не им пука, когато ги критикуваме тук, но отвънка не обичат да ги критикуват. Така че това може да е изиграло някаква роля. Но и да е договорка, тя е много нескопосана. Водещ: Е, да председателят на ДПС Мустафа Карадайъ съобщи на висок глас, че разобличава тази договорка. Вярна или не, той я анонсира. Впоследствие половин ден се обясняваха партиите има ли я, няма ли я. Александър Маринов: Да, това е вярно, това е вярно. Всеки търси да нападне другите, че влизат в някакви договорки, че са безпринципни. Но ако погледнем все пак обективно, ДПС не е партията, която може да обвинява другите в задкулисни договорки. Тя самата го прави непрекъснато. Един вид все пак крепи управлението по такъв задкулисен начин. Но в края на краищата слушах и изказването на Йордан Цонев, в края на краищата имаме един факт, който независимо от тези гафове трябва да бъде отчетен. Огромното мнозинство от българските граждани са недоволни от начина, по който се определят и разпределят, и харчат, и не отчитат по-точно всъщност партийните субсидии. И политиците държат обяснение за това на обществото и дължат някакво оправяне на ситуацията. Защото те не харчат свои пари, те харчат наши пари. Освен това ги харчат за неприемливи неща. Например, да правят дарения. Аз, ако искам да правя дарение, ще направя аз дарение. Няма нужда да го правя от името на ГЕРБ или на БСП. Нещата са ясни. Водещ: Как ще се развие тази ситуация? Партиите изпаднаха в нея безпрецедентно. И заради самите себе си. Александър Маринов: Ако се спазва законът, нещата изглеждат така. В този вариант на бюджета за партийни субсидии няма предвидени средства. Тоест това означава субсидията е нула лева. Друг е въпросът, че макар че това е белег на изключително лошо качество на управление, няма никакъв проблем още след публикуването му в „Държавен вестник“, обнародването му, бюджетът да бъде внесен за изменение и допълнение. Актуализиране, както се казва. Но това би било наистина дори в действителността на българските политически криви огледала, дори у нас е прекалено много да внесеш бюджет за актуализиране заради такава нелепа грешка при разпределяне на партийните субсидии. Това е резил вече не знам на каква степен. Нямам достатъчно математически познания, за да го квалифицирам. Водещ: Проф. Маринов, да оставим настрани конспиративните теории, защо все пак се стигна до това гласуване за партийните субсидии? От какво трябваше да бъде отклонено общественото внимание? Александър Маринов: Ами ние с вас сме говорили много пъти на тази тема, когато сме коментирали възможността дадено събитие, даден скандал или нещо внезапно да се използва за отвличане на вниманието. Аз и винаги съм казвал, и сега ще го потвърдя, че дори и този случай да е такъв, вниманието от важните за обществото, тоест болезнените за обществото въпроси, не може да бъде отклонено по такъв начин. Това просто допринася, налива бензин в огъня на недоволството. А иначе както и ще да гледате, всички основни проблеми, за които се говори, включително и по повод на бюджета, те не могат да бъдат отстранени от вниманието. Давам ви пример. Пенсиите или детските надбавки. Каквито и ще циркове да правят, ако наистина ги правят умишлено, а не поради немукаетлък, както казва народът, каквито и ще циркове да правят с партийните субсидии, това няма да отклони вниманието на хората от пенсиите и детските надбавки, както и от много-много други въпроси. Като например това досадно и бих казал малоумно подчертаване колко пари се дават повече за еди-какво си. Как няма най-после да разберат българските политици и управляващи, че не е важно колко пари харчат, важно е какво постигат срещу тези изхарчени пари. Какво като се дават толкова повече пари за българското образование, като видяхме какви са резултатите от изследването на ПИЗА? Какво като са дадени не знам си колко стотин милиона повече за здравеопазване… Водещ: 400. Александър Маринов: Да, 400. При положение, че и през изминалата година няма подобрение на здравния статус на българското население по нито един показател. Които и данни да вземете, ще видите, че ние сме в отчайващо спрямо Европа положение, ние сме в статута на някаква африканска държава. Сигурно има доста африкански държави, които са по-добре от нас. Какво значение има, колко пари се харчат? Те парите се харчат, някой ги прибира, а обществото, тоест ние, гражданите, не усещаме нищо от това, че са се увеличили харчовете. Освен че ги взимат от нас. По друго нищо не го усещаме. Ето това обаче как да бъде скрито от един подобен скандал със субсидии? Не знам, аз не съм имал възможност, утре ще се допитам до моята представителна извадка от десетина-дванайсет души, които много добре изразяват общественото мнение, нямам нужда да анкетирам хиляда души. И съм сигурен, че повечето от тях ще кажат: а бе, какво се чудиш толкова, тези идиоти за пореден път се оляха. А няма да кажат: леле, тези какви са хитри, какъв план са измислили да отклонят вниманието ни. Какво да ви кажа? Може би най-лошото е, когато за политиците, за депутатите се разсъждава като за някакви малоумници, които дори не могат да свършат и пакост като хората. Водещ: Боя се, че рейтингът на парламента допълнително ще се срине след тези гласувания. Не мислите ли? Александър Маринов: Е, то няма накъде повече. Отрицателен рейтинг не ми е известно да има. Той и сега клони към нула. Къде повече да пада, не знам. Защото тогава наистина би трябвало да бъде закрит. Простете ми, някой може да каже, че съм враг на демокрацията. Но ако демокрацията е това, което прави българският парламент, няма доказателства в нейна полза. Водещ: Проф. Маринов, такава е дадеността. Това са партиите, които са изпратени от гласоподавателите в Народното събрание. Те могат толкова, показват толкова. Не е ли така? Александър Маринов: Това вече е тема за много сериозна дискусия обществена и за радикални мерки. Ще ви кажа защо. Ние често обвиняваме народа, че той си е виновен, той гласува така, праща тези хора в Народното събрание. Но пороците на избирателната система вече са непоносими. Те се проявиха и на последните избори. И ние всъщност сме поставили някакъв рекорд, че при население, което е не повече, имам предвид право на глас, не повече от 4,8 милиона души, ние имаме 6,2 милиона избиратели. Това са милион и половина мъртви души. В смисъл, че тези хора се водят в списъците и за съжаление немалко от тях вероятно гласуват. Вижте какво представлява изборната администрация, изборните книжа. 90% от протоколите са с поправи, ръчни поправки, които ако се прилага законът, биха ги направили невалидни. Да не говорим за всички други форми на деформиране на изборния процес – контролиран вот и всякакви други неща, които са в нарушение на духа и буквата на закона. И при тази ситуация ние сигурни ли сме какво точно е искал народът. В края на краищата ние знаем със сигурност, това го показва елементарната аритметична сметка, че представените в Народното събрание партии представляват малко повече от една четвърт от българите с право на глас. Така че има много неща, върху които трябва да се замислим. Защото при тази система, при тези партии, при този начин на тяхно поведение, което е обусловено от тяхната безотчетност и безнаказаност, това можем да получим. Нямаме никакво основание да чакаме нещо друго. Трябва просто да се правят радикални промени, колкото и това да звучи стряскащо. Иначе, вие ми казахте преди малко, доверието към парламента ще удари ново дъно. Отново поставят този въпрос: какво е реалното отношение на хората и какво е реалното възприятие на демокрацията, ако доверието в парламента е под 8 %, а както казвате, възможно е да отиде и по-надолу? За какво говорим въобще. Водещ: За какво му беше на премиера Борисов играта със субсидиите? Той я започна през лятото, направи ги един лев, сега тръгнаха нагоре-надолу като асансьор? Александър Маринов: Ами това са неговите напъни да печели популярност, да се измъква от критиките, да лавира, да насъсква другите помежду им. Просто това е неговият стил. Само че според мен тук той се набута сам в една игра, която не е печеливша за него. Най-вероятно ще се намери някой виновник от по-ниските нива на партията му. Защото това е ситуацията и така или иначе те сега се опитват ГЕРБ да се измъкват от положението, като казват, че едва ли не нарочно го правили, защото всички били за високи субсидии, ама само те носели отговорността. Така или иначе, за всичко, което се случва в парламента, основната отговорност носят ГЕРБ, защото имат най-голяма парламентарна група, те са лидерът на управляващото мнозинство и е ясно, че ако те искат да бъде проведено едно решение, те могат да накарат своите коалиционни партньори да го подкрепят. Невинаги искат, когато не искат, тогава се получават и разминаванията в коалицията. Така че той нищо няма да спечели от това заиграване със субсидиите, защото то настройва допълнително хората срещу партиите. Те и без това имат много лошо име българските партии. Ако с това допълнително насъсквате хората срещу тях и ги дразните, какво очаквате да получите? Водещ: Парадоксалната ситуация с днешния вот, пробягването през републиканския бюджет за два часа и заиграването със субсидиите през цял ден ще насложи ли напрежение? Александър Маринов: Ще прибави бих казал, да, насложи. И без това се събират повод след повод и никога не е ясно, кога една такава може би маловажна или второстепенна капка може да прелее чашата. Водещ: Възможно ли е капката със субсидиите да я прелее? Александър Маринов: Напълно е възможно. Дори обективно да смятаме, че това не е чак толкова съдбоносен въпрос, но не е изключено това да се случи всеки момент, по всеки повод, включително и некардинален. Цоня СЪБЧЕВА