ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Полк. проф. Димитър Недялков: Имената на летците, защитавали България при англо-американските бомбардировки, ги няма в учебниците по история

Полк. проф. Димитър Недялков: Имената на летците, защитавали България при англо-американските бомбардировки, ги няма в учебниците по история

Полк. проф. Димитър Недялков, военен пилот и преподавател във Военната академия „Георги Стойков Раковски“, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ по Радио „Фокус“

12 Януари 2020 | 09:00 | Радио „Фокус“

Полк. проф. Димитър Недялков: Авиационното образование е водещ бизнес в света, а България може да обучава не само свои специалисти, но и чужди

Полк. проф. Димитър Недялков: Авиационното образование е водещ бизнес в света, а България може да обучава не само свои специалисти, но и чужди

Полковник. проф. Димитър Недялков – преподавател във Военната академия „Георги Стойков Раковски“, военен летец, пилот I-ви клас, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“. Водещ: В сърцата на българите полетът на Георги Иванов има огромно място. А какво място в историята на авиацията и космонавтиката заема датата 10 април 1979 година? Димитър Недялков: Това е естественото продължение на развитието на българската военна авиация, защото Георги Иванов е военен пилот, а и начинът, по който самата школа на българските военни летци сама по себе си предполага и постигането на този полет, който е събитие в историята не само на българската авиация, а и на българската държава. Водещ: Нарежда ли ни този полет във водещите страни, които имат традиции в космонавтиката? Можем ли да кажем, че България е на едно от челните места? Димитър Недялков: Да, разбира се. Това е едно начало на българското участие в Космоса това усилие, което дава тласък на развитие на българската наука като цяло и на практиката на България в Космоса, защото това усилие в последствие довежда държавата ни в края на 1990 до 6-тото място в света. Това не е мит, това е реален показател на начина, по който се развива българската нация, защото голяма част от технологиите, които ние в последствие изнасяме в Космоса, дължим и на този полет на 10 април. Водещ: На 6-то място в света, така ли? Димитър Недялков: Да, да. И то не опира само до двата полета, които реализираме, а до начина , по който българската наука, българската индустрия се включват в развитието в областта на космическите технологии. Полетът е само видимата, експонирана част от това усилие, но много български учени реализират своите проекти, а и част от българката индустрия реализира своите способности в производство, свързани с развитие на космонавтиката, което е печалба за държавата като цяло, за нацията като цяло. Водещ: Да, ние имаме и втори космонавт по-късно – Александър Александров, който също допринася за развитието на космонавтиката. Димитър Недялков: Да, да. И това остава във времето, защото все още на базата на това, което се случва в края на 70-те години и началото на 80-те в областта на космонавтиката в България, все още има огромното си значение, защото продължава тази способност на българската държава и ние поддържаме определен потенциал в областта на космонавтиката. Водещ: България има сериозни традиции в областта на военната ни авиация. Ние много пъти с вас сме говорили на тази тема, особено около празника на Военновъздушните сили, тъй като имаме и много добра школа за подготовка на пилоти. Сега отново се възражда и военното училище в Долна Митрополия. Да бъдем ли обнадеждени, че няма да бъдат прекъснати традициите? Димитър Недялков: Да, трябва. И трябва да положим усилия. Тези недоразумения, които се случват в държавата в областта на авиацията, трябва да бъдат поправени, защото когато се взимат решения какво да се прави в бъдеще в самата държава, а не само в областта на авиацията, много добре трябва да се изучи опитът ни в миналото. Едно от първите неща, които сме направили, развивайки българската авиация, е създаването на аеропланното училище, на авиационното училище – то на практика започва да действа през 1915, но то е заложено още през 1914 година. Така че неговото игнориране – леко казано, преди време даде шанс то да бъде развито дори и от гледна на точка на бизнеса, защото образованието, авиационното образование, придобиването на квалификация в областта на авиацията това е един водещ бизнес в света. И сега е една възможност. Въпросът е тази възможност, която се дава в момента, тя да бъде реализирана. Перспектива е наистина България да придобие способности не само да обучава и да квалифицира свои авиационни специалисти, което е в Долна Митрополия. Това трябва да бъде система – развиване от центрове и в много български градове, където има летища, има такива способности, да се превърне в система, която да подготвя и чужди специалисти. Не е тайна, че това е проблем за много държави дори близки до нас в Европа, така че, предлагайки една адекватна услуга в областта на авиационното образование, в подготовката на авиационни кадри, тяхната квалификация, ние можем да спечелим много. А и то е свързано не само със самата практика, а е свързано с общото технологично развитие на държавата. Какво имам предвид: имам предвид факта, че на базата на това, което можем да създадем, да развием по примера на нашите предци и производството на собствена авиационна техника, която трябва да бъде цел на бъдещото развитие на държавата. Винаги съм казвал, че през авиацията минават почти всички върхови технологии, да не кажа през военната авиация. И когато придобием способност, а тя не е хипотетична, не е химера това да произвеждаме някаква авиационна техника – всяка една държава, която притежава способност, много бързо се развива. И ние този пример го имаме от нашите предци в миналото, които са заложили на Божурище още през 1917 година тази способност. Ньойският договор я прекръства, но от 1925 година ние на Божурище произвеждаме самолети. Може би през перспективата трябва да бъде, да си поставим и подобна цел. Водещ: Спокойно можем да кажем, че това е една инвестиция в бъдещето, а не само харчене на пари за самолети, както се чуват и някои гласове. Димитър Недялков:О, не. Това е бизнес, който напротив – ако го изиграем по умен начин, той ще направи държавата ни богата. И тук не говорим само за пари, тук говорим за богатство, свързано с интелекта на българите, на хората, които са в този бизнес. Защото в авиацията знаете, че боравейки с тези високи технологии, нивата на интелект са високи, а това е истинското богатство – когато народът ти е грамотен, умен и има идеи и за бъдеще. Грамотността винаги е била отличителна черта за българите и виждаме, че когато в нацията ни липсват високи технологии, това го губим, което прави и държавата ни по-бедна. И това е бил мотивът на нашите предци след Ньойския договор, когато са се чудили как да спасят отбраната на държава, да започнат производството на самолети. Евелина БРАНИМИРОВА

10 Април 2019 | 15:00 | Радио „Фокус“