СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Галина Стоянова, кмет на Казанлък: Общината работи по мащабен туристически проект, свързан с тракийската култура и древния град Севтополис

Галина Стоянова, кмет на Казанлък: Общината работи по мащабен туристически проект, свързан с тракийската култура и древния град Севтополис

Галина Стоянова, кмет на Казанлък в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод наградата в едноименния конкурс на Портала на българските общини kmeta.bg в кат...

25 Септември 2019 | 14:00 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"

Галина Стоянова, кмет на Казанлък: С дела трябва да обличаме днешното време, а не в приказки за неблагодарност и безотговорност към минало и история

Галина Стоянова, кмет на Казанлък: С дела трябва да обличаме днешното време, а не в приказки за неблагодарност и безотговорност към минало и история

Кметът на Казанлък Галина Стоянова в интервю за „Това е България“ на Радио „Фокус“ по повод юбилейните чествания, посветени на 130-ата годишнина от създаването на 23-и пехотен Шипченски полк. Водещ: 130 години от създаването на 23-и пехотен Шипченски полк. Честванията са съпроводени от различни събития, поднасяне на венци, с участие на почетен караул. Юбилеят ще бъде отбелязан със събития през календарната година и е под патронажа на кмета на общината Галина Стоянова, която е и почетен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Галина Стоянова вече е на телефонната ни линия. Здравейте. Галина Стоянова: Здравейте. Честита годишнина на всички българи, защото 23-и Шипченски полк и още няколко полка с Указа от 19 януари 1889 година са създадени и имат своята 130-а годишнина, но ние празнуваме годишнината на 23-и Казанлъшки и Шипченски полк. Водещ: Г-жо Стоянова, колко казанлъчани са участвали в полка и колко жертви дават? Галина Стоянова: Само за Първата световна война се мобилизират 10 хиляди души, от които 3 500 не се завръщат от фронтовите действия. Но полкът участва в Балканските войни, в Първата и във втората половина от Втората световна война. Голяма е историята на полка и аз съм много щастлива, че тази бойна слава е наричана с иманата „безсмъртен“, „лъв балкански“, „лудият полк“ дори, е увенчана с книгата „Историята на 23-и пехотен Шипченски полк“, написана от нашия почетен гражданин на Казанлък проф. Генчо Начев, която разказва пълната история с много свидетелски факти, спомени от потомци на участниците в полка от цялата долина, от казанлъчани. (бел. ред.: Съставители на книгата „Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк 1912-1918 г.“ са Красимир Узунов и проф. Генчо Начев). Той е обхващал околията около Казанлък – от Карлово до Гурково и Николаево, цялата долина. Полкът е бил събран само за няколко часа с мобилизация и е извършил един от най-героичните боеве за България и спечелени победи за нея. Водещ: Държа книгата пред себе си. Там пише: „Те – войниците и офицерите от 23-и пехотен Шипченски полк, мъжете на България в поизлинели, позакърпени униформи, със страшни и черни от барутния дим лица, с недоспали очи, с напукани от жегата, студ и ръце. Същите като земята, която ни е родила и тях, и нас…“ – заслужаваме ли тези герои? Галина Стоянова: На този въпрос ще ви отговоря с думите на участниците във военните действия. Един от тях е подпоручик Кавлаков. Той пише по този повод така: „Ако в миналото Караджата беше само един, тук всеки войник е повече от Караджата. Ако в миналото имаме само един Ботев, тук офицер е повече от Ботев. Майки и деца, ако в завоя на река Черна имате мъртвец, утешете се и бъдете горди, светец сте погребали там.“ Още тогава всички са съзнавали колко е важно да бъдат в тези боеве, макар и ожесточени, ужасно прашни, изгладнели и боси, всички те не са били там просто защото е имало указ, не са били призовани от една заповед, а от родината и отечеството, знаели са го. И с този идеал са влизали в смъртта. И това е нещото, което ние трябва да знаем, но и което трябва да следваме, защото обичта към отечество и родината някак си е заглъхнала в съвременното материално време. Водещ: А защо? Галина Стоянова: Защо ли? Много е материално. Според мен това е отговорът. Защото нашите идеали и стремежи са към това да имаме като съседа, като началника, да имаме като този, който е до нас и над нас, да се сравняваме по материалното, а не по богатството на духа, който носим. Не ценностите, които са изначални, от трудолюбието, които извират от това да обичаш род и родина, да милееш за родния град, да направиш нещо за него, не за да остане просто името ти, а за да дадеш своя дан, за да си част от тях, за да има това единение, за да я има българската общност. Защото националният идеал е точно това – родолюбивите българи да знаят, че основната ни ценност е единна България, единно Отечество. Водещ: Говорим за подвига на героите, живели и умирали за България, но днес безименните им гробове и камъкът на войнишките им паметници трогват ли се от политическите борби и намерения – всичко това, на което ставаме свидетели ежедневно? Галина Стоянова: Точно днес не трябва да плачем с такива сълзи. Защото на честванията заедно и с политиците, и с армията бяха и учениците, там бяха и обикновените граждани, представителите на патриотичните организации, всичко казанлъчани, гости на града. Те не просто почитат войнишките паметници, паметта и бойната слава на всички, които са защитавали отечеството с толкова плам. Има този огън и тази искра, и тя докосва всеки. Не трябва да обобщаваме днешното време в това колко сме безотговорни или неверни, или неблагодарни на историята и миналото си, не трябва да го обличаме в приказки и заклинания, а в дела. Защото днес ние трябва да покажем на нашите деца, на внуците си, историята такава, каквато е била. Чрез тази история всеки ден трябва да ги заразяваме и да разгаряме този пламък на любовта към Отечеството. Може би ви звуча много патетично, може би си мислите, че говоря така, защото е празник в Казанлък, защото е голяма годишнината. Не, аз го мисля. И не защото съм просто учител, а защото обичам това Отечество, и знам, че ако всеки един от нас не артикулира всеки ден изречението: „Няма такава държава“, а прави така, че още един срещу него да каже: „Да, това е моята държава, това е моето отечество“, ние ще вървим по-лесно напред. Нямаме да се спъваме и даваме винаги назад, а ще има обединение, България ще бъде по-добра за нашите наследници. Водещ: Да, вие сте учител. В самия полк е имало много учители от Казанлъшкото педагогическо училище. Галина Стоянова: Да, самият Чудомир – нашият именит съгражданин, е участвал в полка. Много розотърговци също са участвали, които пък със спомоществователството си са помогнали на полка в неговите родолюбиви мисии да изградят по-късно паметник на българските опълченци, и са им помагали за паметни плочи, които участниците в полка са направили. Така че много казанлъчани от различни прослойки, не само онези, които са хвърлили ралото, оставали са земята, семействата, но и онези, които са били в много по-добри социални възможности, хора, като нашите розотърговци са пътували тогава и търгували с цяла Европа, те са привнесли културата и духа на новото време в Казанлък, в домовете си, изобщо в територията и общността, в която са живеели, те са били също част от този полк. Ето това е примерът за единение, а не просто думите. Водещ: Г-жо Стоянова, жива ли е паметта на казанлъчани? И днес за учениците е неучебен ден. Вие споменахте, че е празнично настроението в града. Галина Стоянова: Този ден съвпада с грипната ваканция на учениците в Казанлък, но ако не беше така, бях готова с правомощията, които ми дават законът, да освободя учениците в Казанлък от учебни занятия в този ден, защото зная, че ако те не са заедно с нас на честването, няма да има смисъл. А нашите ученици от казанлъшките училища, вече имат традицията да бъдат част от такива чествания – Освобождението на Казанлък на 8 януари в манастира в града, боевете при Шипка и на всички патриотични дати нашите ученици идват не просто, за да присъстват, те идват с официалните униформи, със знамената на всяко училище, с цветята, с желанието всяко училище да се покаже какво и как може да почете паметта и славата. Те знаят. И освен това заедно с тях идват и най-малките деца от детските градини. Винаги е било много поучаващо и възпитателно да видиш малките деца, които носят стрък цвете кокичета, застават пред паметника и се покланят. Ето това е нашата роля – не големи, не дръзки, не кой знае какви помпозни неща. А да покажеш примера на детето и като застане пред паметника какво да направи, защо трябва да застане чинно и мирно и да му дадеш историята в ръцете – то знае как да продължи. Водещ: 130 години от създаването на героичния 23-и пехотен Шипченски полк – кои са имената, които изникват в съзнанието ви, когато споменем името на полка? Галина Стоянова: Разбира се, че за мен първо изниква името на подпоручик Георгиев, както и на Шекерджиев, които създават текста и музиката на полка, превърнал се след това в химн на Българската армия (бел. ред. Автори на „Велик е нашият войник“ са подпоручик Константин Георгиев – командир на парковия взвод, и Михаил Шекерджиев, преди войната преподавател по музика в Дома за слепи деца в София). Песента я създават на Охридското езеро само за няколко часа и се запява с пълно гърло. Това е химн, който е преживял през времето много усложнения и заради противоборства, политически чистка по български, имало е желание да бъде променян и вероятно понякога се е получавало. Но в днешно време, слава Богу, двамата могат да бъде спокойни, защото химнът се изпълнява в оригиналния си вид, както е те биха желали да го чуват. Той прозвучава и по време на чествания, и по време на всички събития и дати, свързани с българската бойна слава. Чест и почитания към двамата именити българи, единият от които казанлъчанин, другият е от Габрово – българи, които са създали наистина венеца на българската бойна слава – химна на 23-и пехотен Шипченски полк. Водещ: „Велик е нашият войник! Измокрен, гладен, уморен, без отдих би се ден и нощ, бърдата цепи разярен със страшния си вик “На нож!”… Да, много силни думи. Благодаря ви за това участие. Милослава АНГЕЛОВА

19 Януари 2019 | 13:30 | Радио "Фокус", "Това е България"