ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: Заиграването със субсидиите настройва допълнително хората срещу партиите

Проф. Александър Маринов: Заиграването със субсидиите настройва допълнително хората срещу партиите

Проф. Александър Маринов, политолог, в интервю за Радио „Фокус“.

6 Декември 2019 | 18:03 | Радио "Фокус"

Проф. Александър Маринов: ГЕРБ и Борисов са в началото на края си

Проф. Александър Маринов: ГЕРБ и Борисов са в началото на края си

Политологът проф. Александър Маринов в интервю за седмичното обзорно предаване на Радио „Фокус“ „Метроном“ „Фокус“: Седмицата започна с броене на бюлетини и предаване на протоколи. На третия ден политическите партии медитираха върху резултатите. В четвъртък дойде времето на тежката артилерия. Нинова се зае да пише на европейските институции, Борисов сложи в един кюп негласувалите за ГЕРБ и ги нахока, Радев не подписа указа Иван Гешев. От петък до днес без особен ентусиазъм ехото заглъхва. Телеграмно погледнато така звучи отиващата си политическа седмица. Какво се вижда под повърхността, започвам анализа с политолога проф. Александър Маринов. Местните избори минаха, проф. Маринов, започна се кампания за следващите. На това ли станахме свидетели? Александър Маринов: Бих казал, че сега ще очакваме да видим дали партиите или поне някои от партиите и техните ръководства ще проявят достатъчно здрав разум и ще направят сериозен анализ на резултатите. Тъй като първите коментари и оценки, дошли от партийните централи, не са окуражаващи в това отношение. Нещо повече – те говорят за неадекватност. Един път говорят за неискреност и стремеж да се заблуждава обществеността, а втори път говорят за нежелание да се посочат истинските проблеми, които са налице по отделно за всяка от основните партии, а има и някои общи проблеми. Общият проблем е, че повечето партии губят доверието на своите избиратели и особено силно това се проявява при партиите, които управляват държавата в момента. Това би трябвало да е много сериозен повод за сериозен анализ и за изводи. На този фон виждаме и чуваме коренно противоположни заключения. Ще дам за пример само заявлението на министър-председателя, че пропукания ГЕРБ, както той казва с ирония, е по-силен от всякога. Аз не знам кой нормален човек би се съгласил, че да загубиш една трета от избирателите си за период от четири години означава, че си по-силен от всякога. Смятам, че ако можем да говорим за някаква подготовка за следващите избори, тя задължително трябва да започне с анализ. Повтарям – всяка партия има доста неща, които трябва да разгледа, които не са й наред. „Фокус“: Защо според вас ръководствата на партиите се страхуват да погледнат истината в очите? Истината за себе си и проблемите си? Александър Маринов: По две причини. Първо, защото всички тези партии без изключение смятат, че могат да продължават по същия начин, следователно не е необходимо да се клати лодката. ГЕРБ например очевидно смятат, че могат да продължат да печелят, макар и да е все по-малко по този начин, с тези инструменти. БСП очевидно разчита, че по метода на китайската капка, рано или късно ерозията на ГЕРБ ще е достатъчно силна, така че БСП пак да спечели някога избори. И да излезе на първа позиция. И така нататък, и така нататък. Аз смятам, че тези слабости, за които говорим са много сериозни и те вещаят не подобряване или запазване, а влошаване на позициите. И втората причина е, че партийните ръководства се държат като собственици на търговски дружества. Те гледат своя интерес. Говорят само за добрите неща, за печалбите, а за лошите неща, за слабостите и грешките предпочитат да не говорят. Или ги стоварват на някого другиго, както направи, вие самата го посочихте, както направи министър-председателят, обвинявайки десните партии в своите неудачи. Така че това са причините. А вече защо партиите си имат такива ръководители, това според мен е проблем на ерозията, да не кажа на дегенерацията на българската партийно-политическа система. „Фокус“: Дали ръководствата на политическите партии не гледат на действителността като на парцелирано пространство, не само като на частен бизнес, а и като на парцел собственост? И вече в този парцел те са си пуснали корени. Александър Маринов: Да, общо взето това е отдавнашна стратегия, особено на парламентарно представените партии. Те са се барикадирали и не допускат никакви нови явления. Или поне всяко ново явление, дори да се появи, по същество няма да се различава от тях. Защото ще се е домогнало до властта чрез пари в различни форми. Това е. И това наистина представлява монополизиран или по-точно картелиран пазар. И разбира се, както при всеки картел, така и политическият картел ощетява най-вече „потребителите“, т.е. гражданите, нас гражданите. „Фокус“: Защо премиерът очерта такава политическа демаркационна линия – гласувалите за ГЕРБ и от другата страна негласувалите? Това пак във връзка с картелите и с парцелите. Александър Маринов: Тук има според мен малко по-друг момент. Това е добре известно в политическата психология. Когато една партия започне да губи позиции, да попада в изолация, когато срещу нея започнат да се обединяват или тя е направила така, че да се обединяват срещу нея, тогава се задейства синдрома на така нареченото окопно мислене. Мисленето на обкръжената военна част. От всякъде са врагове, всички са еднакво лоши, всички по един и същи начин ни мислят злото или гибелта. Очевидно това замъглява способността за анализ, доколкото въобще я е имало у министър-председателя. Той очевидно не може да разбере, защо се стигна до това, една част от избирателите, подчертавам избирателите, защото ръководствата на техните партии не са призовавали да се подкрепи Манолова. А и на други места не са влезли в директна колаборация с левицата. Но избирателите просто решиха, че всякакви компромиси са възможни, само и само да бъде отстранен този модел на управление, този манталитет, който наложи ГЕРБ. След като Борисов не може да разбере или поне не иска да го показва това нещо, значи той не е в състояние да поправи слабостите и пороците на своята партия. Те ще се задълбочават и аз лично смятам, че още в този състав на общинските съветници ще бъдем свидетели на не едно и две места, когато ще се получи спонтанен процес на обединяване срещу ГЕРБ. Което силно ще ерозира властта им, дори там, където са спечелили кметските места. Но това си е, ако ви припомня и този израз на Менда Стоянова, че били гласували от омраза към ГЕРБ, значи просто вероятно трябва да си поставят въпроса, защо всички ги мразят. И защо почнаха да се обединяват срещу тях политически сили и личности, които общо взето до скоро са били немислими в подобна конфигурация на сътрудничество. „Фокус“: А защо мразят ГЕРБ? Александър Маринов: Защото правят отвратителни неща. И тук не става дума главно или само за партиите. Ние не бива да надценяваме възможността на партиите да насочват своите избиратели. Просто на огромното мнозинство на хората вече не им понася този брутален, агресивен, користен начин на упражняване на властта. Защото тепърва предстоят да се правят по-сериозни анализи. Ние досега бяхме фокусирани в столицата, в големите градове. А има един парадокс – ГЕРБ чувствително губи позиции в големите и средните градове, но печели позиции в малките. Въпросът е, как се случва това нещо? Въобще с какви средства? И аз мога да отговоря, и всички го знаят това нещо. Аз имам стотици примери конкретно. Това е безмилостен, брутален натиск чрез използването на всички държавни институции и чрез толерирането на криминални или полукриминални практики и среди за укрепване на властта в малките населени места, където хората са беззащитни и изцяло зависими от тази власт. Така че се получава едно преливане от центъра така да се каже към периферията, което създава илюзията, че това е някакво укрепване на властта. Само че ние много добре знаем, че това, което се случва в малките населени места, е функция на голямата политика. И когато се пропука или разпадне този инструментариум, този модел на управление, наложен от ГЕРБ, тогава в малките населени места много бързо ще се преобърнат нещата уверявам ви – това сме го гледали вече през изминалите 30 години няколко пъти. Затова хората не обичат ГЕРБ, затова гласуват срещу ГЕРБ. Може би с чувство за неудовлетвореност, защото не харесват алтернативата. Това е истината. На повечето места няма алтернатива. Или по-скоро на повечето места те гласуваха за по-малкото зло. Но след като ГЕРБ е голямото зло, това нищо добро не им вещае. „Фокус“: В явна война ли са вече премиер и президент, проф. Маринов? Александър Маринов: Те не са в явна война, те са в постоянна позиционна битка или съперничество, което е съвършено обяснимо. От една страна ясно е, че министър-председателят така и не може да преглътне съкрушителната загуба, която му нанесе президента. Той никога няма това нещо да го прости и няма да го преглътне. И се стреми по всякакъв начин със своите способи, със своите начини на мислене да му отмъщава, да му го връща. А от своя страна президентът очевидно няма да се подаде на няколко опита чрез ласкателство, подкупване или заплахи да одобри този начин на управление на държавата. Така че там няма как да се стоплят отношенията. Има конкретни случаи по конкретни поводи, когато има разбирателство. Но за съжаление това разбирателство е словесно и изчезва още на следващия ден, защото не води до практически резултати. Така че тук въпросът : два модела и единият е излишен, ако мога да използвам този израз. „Фокус“: Дали няма да се окаже прав президента Плевнелиев, че ни очаква генералска битка? Генерал срещу генерал? Александър Маринов: Ами вижте, силата на Плевнелиев не е в анализите и преценките, според мен. Освен това аз в никакъв случай не мога да поставя знак за равенство между Бойко Борисов и Румен Радев като генерали. Единият е назначен генерал поради заемането на определена длъжност. А другия е генерал, истински генерал, израснал по всички стъпки или стъпала на войнската кариера. Но аз лично не предвиждам такъв сблъсък президентски. И ще ви обясня, какви са моите мотиви. След две години и нещо, когато трябва да бъдат президентските избори, Борисов няма да е въобще в кондиция да влезе в такава битка, нито пък ГЕРБ. Така че тогава вероятно ще бъдат други участниците в сблъсъка и аз лично не предвиждам, ако използваме тази не много точна метафора – генералска битка за следващия президентски мандат. Което не означава, че битка няма да има, но няма да е генералска. Аз лично смятам, че ГЕРБ и Борисов са в началото на края си. И за това вече има много аргументи. Тука не е въпрос на някакви субективни преценки. Тази ерозия на общественото доверие и подкрепа се ускорява и тя непременно ще се отрази върху политическия живот, позициите на партиите, начинът на управление на страната и то ще се отрази много скоро. Аз се чудя как… хайде политиците не желаят да го разглеждат сериозно този проблем. Аз се чудя как хора, които минават за експерти, които имат научни степен, заемат академични длъжности, могат да твърдят, че няма страшно в това партия да загуби една трета от избирателите си. Това просто не ми го побира ума, да ви призная. Това е страхотен, тежък факт. В една нормална държава партия, която загуби една трета от избирателите си, пък дори да е спечелила, преминава в режим на кризисно управление. Защото това е най-важният ресурс в политиката – доверието на хората, изразено в подкрепа. Това е ресурсът. Не владеенето на властта, не парите, не възможността да прилагаш институционални хватки. Не. Нямаш ли доверието на хората и тяхната подкрепа, си обречен да загубиш властта, дори в България това важи. И ние сме го виждали през изтеклите години не веднъж, пак казвам през тези 30 години. Цоня СЪБЧЕВА

9 Ноември 2019 | 13:00 | Радио "Фокус"