Проф. Николай Радулов: Има сериозна информация, че Ндрангета е много доволна от връзките си в България с организираната престъпност
Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш секретар на Министерството на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: При мащабна операция на италианските власти срещу калабрийската мафия Ндрангета са задържани 334-ма мафиоти. Арести са извършени и в три европейски държави – България, Германия и Швейцария, задържаните в България са хора от клановете Манкузо и Лимбади, съобщава италианският вестник „Кориере дела Сера“. Все още не се уточнява, каква точно е българската следа в разследването срещу Ндрангета под наименованието „Rinascita-Scott“. Предполага се, че тя е свързана с трафика на боклук, защото преди дни властите в Италия съобщиха, че са задържани 815 тона опасни отпадъци, които са щели да минат през област Умбрия за изнасяне в България. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов опроверга и съобщи, че в България няма извършени арести по искане на италианските служби, няма данни тази организация да е действала у нас и не знае по каква причина името на България съществува в тази операция. Защо страната ни се оказва замесена в операцията срещу калабрийската мафия, а у нас няма информация? Въпросът е към експерта по национална сигурност и бивш секретар на МВР проф. Николай Радулов. Проф. Радулов, какво се случва – злоупотреба с името ни или спестяване на подробности?
Николай Радулов: Мисля, че е по-скоро второто. Очевидно е, че това е сериозна операция. Едва ли има съмнение, че италианските власти ще си позволят да злоупотребяват с информация при новината за участие на българи в Ндрангета и свързани с нея престъпни организации. Така че, най-вероятно това са фактите. Не трябва да забравяме и друго нещо – за Ндрангета и нейните връзки в бившия Източен лагер, и дори в България се говори вече 3-4 години и началото беше поставено от италиански прокурор в Калабрия, който се занимава по принцип с мафията, един от прокурорите, който има най-много дела и присъди над мафиоти, и професор Антонио Никазо, който онзи ден вече втора книга пуска на пазара, свързана с Ндрангета и нейните корени по света. Та тогава, когато бяха дошли за пръв път и представяха книгата си в България, те обясниха, че това е отразено в книгата им, че Ндрангета е пуснала широки пипала и води сериозна международна дейност. Общо взето заедно с други организации, които са излезли на общо-европейския пазар, и твърдеше Никола Гратери, прокурорът твърдеше, че има сериозна информация за това, че Ндрангета е много доволна от връзките си специално в България с организираната престъпност. Тогава той предупреди, че Ндрангета се е сляла, или използвайки средствата най-вече от наркотрафик, е добила възможност за представителства в различни държавни органи и структури и особено в местната власт, тъй като местната власт им позволява неуспокоявани да печелят от транспорт на боклуци и поправка на пътища – всичко това, което правят отделните общини. Като че ли тогавашните му предупреждения необезпокоиха никого, особено, когато ставаше дума за наркотиците намекът беше доста ясен. Ставаше дума за Брендо и за неговото значение в световния трансфер на наркотици, но вие знаете, че като че ли никой не се притесни от това, че Брендо е българин, от това, че има присъди в България и още няколко държави и той е един от хората, които подобно на Тодор Живков на времето – търсен на всякъде, виждат го на всякъде и май никой няма желание и да го залови. Така че, аз мисля, че несъмнено е това, че има в бившия Източен блок корени Ндрангета и прекрасно си работи с местната организирана престъпност. И не само това: двамата автори на книгата Гратери и Никазо твърдяха, че тези общи дейности и действия с българската организирана престъпност отдавна вече са се пренесли и на общо-европейско ниво. Тоест, Ндрангета е доволна от сътрудничеството си с българската организирана престъпност. Не мисля, че има съмнения, че това е нещо, което съществува – то не е художествена измислица. А защо българските власти не знаят нищо – една от причините според мен е, че италианските специалисти антимафиоти не са сигурни до къде се разпростират пипалата на мафиотската организация в България. И дали случайно или не случайно по-скоро те нямат представители в органите за обществения ред и сигурност и в тези органи на държавната власт, които са свързани със сигурността. И друг път при операции в Европа, свързани с наркотрафика, наркоразпространението, трафика на хора, България е била оповестявана в последствие, когато всички известни лица на съответните полицейски сили са били вече задържани. Обикновено нашата роля в този случай е изясняване на местните корени на лицето, връзките му по местоживеене. Така че аз не съм учуден от това, че ние не сме били проверени. Може би операцията е все още в ход. Така че нежеланието на министъра на вътрешните работи да получи информация засега, вероятно е противопоставяне на тайната на операцията.
Водещ: Проф. Радулов, при разследването в Италия е изплувало на бял свят преплитането на интереси между мафиотските кланове, политиката и бизнеса. Дали няма продължение на такива опасни връзки и у нас?
Николай Радулов: Такова е твърдението още в представянето на първата книга на двамата автори, единият от които знае, какво говори за тази престъпна организация, защото непрекъснато работи срещу нея. Дори и в момента работи по няколко дела и живее от дълги години под охрана. Така че това, което се случва, трябва да считаме, че е нещо реално, не е някаква измислица. А това, че българският министър на вътрешните работи не знае за тази операция, за тези преплитания, това не ме учудва, защото той съвсем наскоро преди малко повече от година в битието си на главен секретар твърдеше публично, че всъщност в България организирана престъпност няма. Е, ако един министър твърди, че организирана престъпност в страната няма, няма как да знае за операции, които се провеждат от чужди служби върху организираната престъпност. А той просто не знае, че има такава. И трябва някъде от чужбина, то това вече се превръща в традиция при нас, да ни се посочат нашите кривици и да ни избавят от самомнението, че особено в сферата на сигурността ние сме най-малкото на нивото на супер специалисти.
Водещ: Как проникват каналите на италианските мафии в България?
Николай Радулов: Вижте, като че ли процедурите, по които италианската мафия работи в Италия не са по-различни в България и в другите страни от Източно Европа. Мафията е заинтересована от пътищата, от боклуците, от трансфера на наркотици. След това пък парите, които изкарва, се опитва да ги реинвестира, така че да изкара по-големи печалби. Установила е, че един от подходящите начини на пране на пари и инвестиции в политическите структури на дадена държава, тяхното корумпиране, използване от мафиотските структури. И разбирате ли, като че ли това е в унисон с мнението, което ЕС и специалните служби на ЕС имат за България, че това е страната, която е завзета от корупция, т.е. тя е на първо място по корупция в ЕС. Не е тайна, че специалистите по сигурност обясняват, че мафиотските организации не могат да проникнат в държавните структури, ако те не са корумпирани. Ние имаме единия факт – корумпираните държавни структури или както обичат да казват от управляващите, от властта, това не е факт, а това е усещане за корупция. Тоест и 100 тояги са малко, когато не са на твоя гръб. Усещането не го усещаш ти, а го усещат други хора. Лошото е, че тези други хора са повечето хора от България. И тази корупция се усеща, и освен това се усеща, разбира се, го усещат специалистите при изследване, усеща се, че наркотрафикът колкото и да твърдим, че сме го преодолели или че сме го намалели, се вихри с пълна сила. Съвсем наскоро имаше представяне на изследване на една от аналитичните частни структури в страната, която беше направила широко изследване по отношение на контрабандата.
Водещ: Центъра за изследване на демокрацията имате предвид?
Николай Радулов: Да, точно така. Тихомир Безлов направи представяне. Той обясни, че да – наистина в областта на цигарите имаме намаляване на контрабандата, но тук възниква въпросът, дали това е, защото властите се борят против контрабандата по принцип или защото властите са проникнати от бившите контрабандисти, които днес произвеждат напълно законно цигари. Това е друг въпрос. Но тогава господин Безлов направи изводи от извършените изследвания за това, че по никакъв начин не е намалял трансфера и разпространението на наркотици в страната. И ето ви я основата, с която работи Ндрангетата. Оформяне на голяма печалба, изпиране чрез органите за местна и централна власт, реинвестиране в ръководни позиции, печелене на поръчки за пътища, боклуци и т.н. Не напразно към България съвсем наскоро беше хваната цяла композиция с боклуци. Аз се съмнявам, че някой ще отрече след всички направени разкрития, че тя не е била насочена към България, а за някъде другаде. Факт е това, че към България е била насочена. И носи се в публичното пространство нещо, което е мълва, аз много се надявам това да не е вярно. Че сред тези отпадъци или други отпадъци, които по същия път се движат може би от тази групировка или от други престъпни групировки, има и радиоактивни отпадъци. Това вече няма косвено да засегне сигурността и здравето на българите, а пряко ще убива хора, ако е истина. И е хубаво властите да прекратят този пиар, който си правят, да се сетят, че има организирана престъпност и най-накрая да се размърдат да работят по нея.
Водещ: Как е възможно да дойде такъв боклук, за който вие говорите – ядрени отпадъци в България?
Николай Радулов: Възможно е. Пътят на ядрените отпадъци не е по-различен от пътя на другите отпадъци. Те не пътуват така открито, че да ги засичат броячи на КПП-та там, където минават влаковете и автомобилите. Те пътуват в съответната опаковка и тази опаковка има известна трайност, понякога по 10-15 години. Но какво ще стане след тези 10-15 години, когато трайността изчерпи своите възможности е трудно да се каже. Във всеки случай ще е някакъв Армагедон.
Водещ: Проф. Радулов, стана ясно, че властите у нас нямат информация и не знаят на колко фирми са дали разрешителни да внасят отпадъци. Нито какво количество са разрешили, нито къде се намира то. Може да се предположи, че заловените и спрени италиански вагони не са единствените. Защо се е получило така?
Николай Радулов: Сега ще ви кажа. Това, което ме учудва в сега управляващите, които всъщност управляват доста дълго вече, е, че какъвто и въпрос да възникне, те за него не са информирани. Както виждате например, няколко министерства, които би трябвало да са отговорни за водата и язовирите, не са информирани дори колко язовири има и къде се намират. Аз имам приятели, които работят в тази област, областта на водната сигурност и те това казват – ние познаваме хора от няколко министерства, които би трябвало да се занимават с това, които просто не знаят физически къде се намират обектите. Така че неща, които могат да се видят, един язовир да се отиде, да се разгледа, да се види, че е празен, не са в зоната на видимост за българските власти, какво остава за дейност, която по същество е дълбоко престъпна и която, за да се забележи би трябвало да е наличен специален апарат. Вие знаете, много пъти сме говорили с вас – липсата на информационни, на агентурни мрежи в съвременните българки специални служби води до това, че каквото и да се случи – нямат информация. Лошото е, че и да имат, и да нямат информация това не опазва българските граждани от опасността на определени събития. Дали министърът има информация за Ндрангета, не е от значение. От значение е, дали гражданите ще се разболяват, дали ще ги убиват и дали ще се случат разни други неща, които са печални.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Николай Радулов: Основен проблем пред КПКОНПИ е откъде ще бъдат намерени качествените специалисти
Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, в интервюто за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“Водещ: Концепция за работата си като председател на Антикорупционн...
Проф. Николай Радулов: Едва ли някой от сегашните министри ще бъде засегнат от А...
Проф. Николай Радулов: Механизмът за наблюдение се развали преди да е започнал д...
Проф. Николай Радулов: Днес, когато масово в западните полицейски служби се използва изкуствен интелект, при нас липсва естественият
Проф. Николай Радулов, бивш секретар и заместник-министър на МВР, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Разкриваемостта на престъпленията остава под 50%, показва последният отчет на МВР за осемте месеца на годината. Какво означава този показател? Поканих проф. Николай Радулов, бивш секретар и заместник-министър на МВР. Добра разкриваемост на престъпленията ли отчитат от МВР, щом тя е под 50%? Николай Радулов: Всъщност това, което отчитат, от гледна точка на реалната ситуация, на тях им изглежда добре. Защото статистически нещата уж вървят към 50-те процента, макар че далеч не ги достигат. 41,5% е доста отдалечено от 50%. Но да не забравяме, че тук става дума за разкриваемост спрямо регистрираните престъпления. Аз мисля, че латентната престъпност, която не се регистрира, е поне още толкова, което довежда тези 41% някъде около 20,5%. И това при положение, че регистрираната престъпност и латентната са равни, тоест 50% само от престъпленията не се регистрират. Но ние знаем от други статистики – от тези на прокуратурата и от тези на МВР, че около 98 000 престъпления не се регистрират въобще, защото се извършват от малолетни и непълнолетни. Но това са съществуващи престъпления, значи по тях не се работи. Вероятно още най-малко толкова престъпления не се регистрират, за да изглежда добре статистиката. И може би реалната разкриваемост е 12, 13 или 14%, което значи, че цялата организация е много шум за нищо. Водещ: Проф. Радулов, все още остават като най-голяма дял от престъпленията кражбите, и числото е твърде високо – 86% от общия брой. Николай Радулов: Преди известно време водихме спор с един човек, който беше съветник в МВР, съветник на госпожа Бъчварова. И той каза – ами да, едно време хората не са имали нищо, и затова не е имало много кражби, защото не е имало какво да се краде. А сега хората добруват, имат много собственост и затова се увеличават кражбите. Аз мисля, че това е доста цинично, пък и изглежда глупашко. Истината е, че разкриваемост има за тези престъпления, които са очевидни. Защо е това? Не защото служителите не умеят да разследват престъпления, не защото не го правят. Напротив, те го правят, и в тази обстановка, в която са поставени, даже често изглежда разкриването на някое престъпление като чудо. Истината е, че тези хора работят без обикновения инструментариум. Аз не говоря за високите технологии, които повсеместно в Европа и в Щатите се използват. Аз говоря за обикновени неща, като криминалистични експертизи. Говорим за един, и то многократно с вас сме разговаряли, за един почти фалирал Институт по криминалистика. Без криминалистика престъпления няма как да се разкриват. Как да разкрият кражби, като групата, която идва, не разполага с консумативи за взимане на отпечатъци, с прахове за поръсване на местата, където се предполага – такива елементарни неща. Отгоре на това, подготовката на експерт-криминалистите не е във висши учебни заведения, а е в една полицейска школа, която им прави краткосрочни курсове. При положение, че криминалистическата експертиза днес разполага с високотехнологични прибори и се изисква висше образование, образование на експерт-криминалисти, на химици, виждате, че тук става дума за сериозно изоставане в област, която се счита за стълб, върху който се крепи разкриваемостта на престъпленията. Без криминалистика няма как да се разкрият, без агентура няма как да се получи информация. Да се разчита само на специални разузнавателни средства, които, между нас казано, технологично вече не изглеждат много добре и това, което се вижда в залите и в съдилищата като резултат, т.е като веществено доказателство често се отхвърля от съда, защото не отговаря на процесуалния ред, по който би трябвало да се придобиват. Това значи, че служителите на МВР са също много потърпевши, както и гражданите, защото техният авторитет пада и те не могат да си вършат работата, въпреки че полагат нечовешки усилия за това. Така че бих казал, че опитите реалната обстановка да бъде замазана, размазана с обемна статистика не водят до нищо добро и крайно време е ръководството на МВР да се вземе в ръце, защото с тези светкавични и гигантски крачки напред, с тези по 15% годишно намаляване на престъпността особено от гледна точка на регистрираните престъпления, ще доведат в един момент до деклариране на нулева престъпност, а нас ще продължават да ни грабят, да ни обират и да убиват децата ни пред дискотеките. Водещ: Проф. Радулов, прави впечатление от този отчет, че през първите шест месеца на годината ГДБОП е разбила 54 организирани престъпни групи. Обаче какво става след това? Осъдени ли са тези хора, влезли ли са в сила присъдите? Не става ясно. Защо? Николай Радулов: Тази статистика е статистика, която говори, че толкова дела са предали в прокуратурата. Но много често в такива случи на съда му се налага да освобождава задържани, да прекратява дела, понеже доказателствата не отговарят на изискванията, които съдът има за доказателства и които НПК изявява като изисквания. Така че от гледна точка на оперативния състав делото е приключено. Той го е предал в прокуратурата, прокурорът си е отправил обвинение. Но ако направим сравнение с тези заловени 50 престъпни групи, от колко ли души те се състоят? От двама ли, от трима ли? Би трябвало да са поне от трима. Кои са тези 150 души, които са осъдени? Аз нещо не мога да се сетя. Може би техните имена са тайна. Но наистина е много важно, дали това са реални групи или са групи от майка, дядо и баба и бабата е ръководеща чисто матриархално, и се счита, че това е група цигани, които крадат нещо си и че това е организирана престъпна група – ако е така, много ми е жал. Ако става дума наистина за престъпни групи, то това влиза в противоречие с няколкократните заявки на сегашния министър и бивш главен секретар. Тогава ги правеше тези заявки, че няма организирана престъпност в България и има малко групички, които не са структуроопределящи за развитието на престъпността. И на мен много ми е интересно, тези 50 групи от кои са? От тези необразуващи структурата на престъпността ли или някакъв друг тип групи. Обикновено обаче от тези отчети не можем да разберем нещо особено. Те всъщност се пишат, за да не може да се разбере, какво се случва и да се отчита, че много работа се върши. Реално, ако имаме достъп до делата, които са водили, ние наистина ще видим, че служителите са работили много. Лошото е, когато се работи обаче на празен ход. Много работа се върши, събират се доказателства, оказват се негодни, обектите не са тези, които би трябвало да се наблюдават. И в крайна сметка имаме хора, които не са арестувани, имаме хора, които не са осъдени, имаме престъпници с присъди, които са на свобода; имаме избягали престъпници. Имаме ненаблюдавани излезли от затвора криминални престъпници, които отново вършат престъпления групово или по отделно. Водещ: Защо не се прави такава съпоставка между разследването, заловените престъпници и съответно влезлите в сила присъди? Николай Радулов: Вижте, всеки си прави своя отчет. Тоест в България всяка служба е „Всяка коза за свой крак“. Едни отчети прави МВР, други отчети прави прокуратурата, трети отчети прави съда. Ако разгледате тези отчети, понеже става дума за едно и също нещо в крайна сметка, на различна част от веригата по разкриване, предотвратяване и правораздаване, ще видите, че става дума за едни и същи дела. И ако в първата фаза имаме голяма победа, във втората фаза поне половината от поднесеното е отхвърлено. Сега, на какво се дължи – на лоши доказателства, на неправилни обвинения от страна на прокуратурата, или на недоказани дела предадени от МВР на прокуратурата, това е отделен въпрос. Водещ: Но така, като са разпилени по доклади и ведомства фактите и данните, не може да се направи извод. Николай Радулов: Тези, които ръководят сектора „Сигурност“ би трябвало да са много наясно, какво се случва, защото тази разпиляност и затруднение обикновеният гражданин да събере две и две е целена не напразно. Защото той ще разбере, че от собствения му джоб излизат много пари, а пък резултатът е, че другия му джоб обира крадецът. Така че аз мисля, че умишлено статистиката избягва да прави такива съпоставяния, за да може всяка от страните да твърди, че добре си върши работата, а пък като се събере и се съпостави работата и на трите институции, се вижда, че не е толкова добре. Че гръмко задържани хора, групи, тихомълком биват освобождавани от задния вход на местата за задържане. Така че това е игра, която вече се играе 15 години. Ако отговаряше на истината и на действителността броят на арестуваните, т.е. ако те бяха влезли в затвора, досега да са ликвидирали наистина половината от организираната престъпност в България. Такава, каквато често се твърди от ръководството на МВР че няма как да съществува. Водещ: И още един факт от този доклад ме озадачи. За първи път, и то през януари тази година, у нас е проведено разследване спрямо организирана престъпна група с членове с двойно гражданство – българско и сирийско. А бежанци има, мигрантската вълна знаем, че тя е от 2015 г. насам. Е, как за първи път сега точно ще разследват? Николай Радулов: Неприятно ми е, когато някой се опитва в публични документи да неглижира истината. Като че ли не си спомняме, че имаше няколко случая самообвинени, в които имаше хора със смесено гражданство, там по тези помните, фалшивите телкове, дето бяха арестували в един ден 28 души, ако не се лъжа, и най-накрая остана един в предварителния арест и на другия ден съда го освободи. Там имаше хора с двойно гражданство. Не е за първи път. Всяка година има такива случаи. Водещ: Не, тук става дума явно и за тероризъм, но вълните са от 2015 насам, ето това ме озадачава. Николай Радулов: Това също си има обяснение. Нивото на работа по хората, които минаха, тези пълчища, които минаха, е сравнително ниско поради простата причина, че филтрационните структури, които бяха създадени, в тях работеха хора, които не знаеха съответните езици. Нито знаеха арабски, нито знаеха пущу. А знаете колко много афганистанци преминаха. Привлечените преводачи, експерти на бързо се отказаха да работят, защото традиционно не им се плащаше и те губеха непрекъснато пари и нерви. И в крайна сметка разговорите се водеха от български полицаи, които знаеха зле английски с афганистанец, който също толкова зле знаеше английски и с мигранти, които просто се опитаха да лъжат съответните власти. Водещ: Проф. Радулов, поправете ме ако греша, но като чета отделни части, отделни информации за доклада на МВР, имам усещането за дежа вю. За нещо, което вече съм чела при предишни доклади от предишни години. Може би се заблуждавам? Николай Радулов: Ще ви кажа. Аз преди няколко години направих такъв опит и той беше много печален. Взех два доклада, сега не си спомням на кого беше, може би точно на МВР и ги пуснах през антиплагиата и ми показа 30% покритие. Което значи, че се използват цели абзаци от стари доклади. И знам, какво ще се случи, ако вземем, съберем за последните 15 години докладите и ги пуснем през този софтуер, ще се получат много интересни неща. Аз например съм чел доклади на ДАНС мисля, че беше, в които съм виждал фрази, които аз самия съм писал преди близо 30 години. Водещ: Сериозно ли го казвате? Николай Радулов: Да, сериозно е. Аз с учудване съм го наблюдавал. Но като че ли е традиционна липсата на грижата на експерти по анализа. Това по принцип трябва да са изключителни специалисти. За тях по цял свят се влага много грижа: за отделяне на млади хора още от гимназиите, от ученическата скамейка, прекарване през най-различни институции с много високо качество – да се подготвят анализатори, които могат да вършат работа по сигурността. Тук в България обаче имаме един много такъв интересен проблем. Ако говорите с някой от началниците например в МВР и разговорът е откровен, извън записа, той ще ви каже – махай ги тези анализатори, само търкат столовете, нищо не става от тях. Ама то не става, защото обикновено се счита, че мястото на анализатора е място за някой, на който му остават още 1-2 години до пенсия, уморил се е, не дава резултати в оперативната работа – дай да го пратим там, да си отживее докато му излезе пенсията. Така че тези хора тъй като нямат нито интерес, нито опит, нито вкус към анализаторската работа, вадят старите материали и от пет материали съшиват един нов. Така че нищо чудно да се повтарят и фрази, и абзаци, и изводи понякога. Мен това не ме учудва. Водещ: Какво е решението? Какъв е изходът? Николай Радулов: Решението е най-накрая целият сектор „Сигурност“ да погледне сериозно на подготовката на служителите си, да се опита да влезе поне в крак със сегашното положение, ако не със съвремието. Защото знаете ли, специалните служби в целия свят сега подготвят анализатори за свързаните с новата технология гигантски масиви от данни. Тоест анализатори за „big data“. Ние се опитваме да пишем още доклади. Това са цели програми, които институции, висши учебни заведения в чужбина са ангажирани, държавата ги дотира, за да възпитават такива анализатори. Защото те ще са хората, които ще работят в сигурността в бъдещето. Информацията ни залива, а ние тук имаме проблеми с елементарни технически средства, с липсата на консумативи за работата на експерт-криминалистите, с липсата на техника на специалисти. Днес, когато масово се говори в западните държави и в полицейските служби за използване на изкуствен интелект, при нас като че ли липсва естественият. Цоня Събчева