ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: Не са длъжни в Москва, Вашингтон, Брюксел, Берлин, Париж да мислят за нас, наша работа е да извършим реформите

Проф. Александър Маринов: Не са длъжни в Москва, Вашингтон, Брюксел, Берлин, Париж да мислят за нас, наша работа е да извършим реформите

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“Водещ: Ще повлияят ли върху вътрешната политика на страната двете водещи събития – срещата Борисов-...

27 Ноември 2019 | 18:00 | Радио "Фокус"

Проф. Александър Маринов: Тези, които са на власт, продължават да губят доверие, но тези, които са в опозиция, не могат да се възползват

Проф. Александър Маринов: Тези, които са на власт, продължават да губят доверие, но тези, които са в опозиция, не могат да се възползват

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Какво показват резултатите от гласуването на балотажите? Потвърждават ли картината от първия тур? Александър Маринов: Първо, с една важна уговорка – това са първи прогнозни резултати. Не можем да се доверим изцяло, особено там, където нещата са по-оспорвани. Но бихме могли да коментираме като продължение на това, което вече говорихме след първия тур. Преди всичко София – потвърди се моето очакване, че обръщането по принцип беше възможност, но се оказа непосилна задача за осъществяване при таза избрана политическа стратегия и тактика. Тъй като много отдавна беше ясно, че който и да отиде на балотаж срещу Фандъкова, защото приемаме, че тя беше сигурна в балотажа, ще има нужда от подкрепа на така да се каже доста далечен в политическия спектър електорален корпус. Хората не са стадо, те не могат да бъдат пренасочени изведнъж. Също така е много трудно да реагират напълно рационално. Какво имам предвид? Ако избирателите се водеха от една строга рационалност, да не кажем студена рационалност, те щяха да се ориентират по следния начин: например, десните да подкрепят Манолова, а срещу това да получат подкрепа за своите кандидати за районни кметове. Ние не знаем още, какво се е случило на това ниво. За мен е много любопитно, какво се е случило при изборите за районни кметове за София, но ще видим по-късно. Но както ви казах, избирателите не са така устроени. Те имат свои нагласи, своята привързаност, своите ако искате дори предубеждения. Така че изводът е, че който искаше да постигне такъв сложен политически резултат, трябваше много по-отдалеч и много по-умело да подготви политическа тактика, система за политически комуникации и т.н. В София явно това се оказа непосилна задача и за Манолова, и за Фандъкова, пък и за който и да е друг, който би следвал тази логика. Тепърва предстои да видим, как точно са се разпределили десните избиратели, защото тяхна в най-голяма степен е била думата да се извърши промяна или да се запази статуквото. В Пловдив, според мен, няма изненада след първия тур и тази голяма разлика, дължаща се най-вече на по-слабото от очакваното представяне на Славчо Атанасов. Общо взето моето мнение е, че няма изненади. Доколкото знам, в Благоевград независимият кандидат, подкрепен от БСП има преднина. Неясна е ситуацията в Перник. Там до последно ще се изчаква да се види, какво ще покаже преброяването на гласовете. ГЕРБ, както казахме, и след първия тур запази своята позиция на най-голяма, най-влиятелна политическа сила, но тази позиция е силно ерозирана. И аз не мога да си обясня някои твърдения, хайде да кажем, че това е някаква партийна пропаганда или такъв недодялан пиар – да твърдиш, че разширяваш влиянието си при положение, че губиш 1/3 от гласовете, които си получил преди 4 години, това е несериозно. В София победителката г-жа Фандъкова губи 78 хиляди гласа, говорим за първия тур. Това са нейните избиратели и тя губи 1/3 от хората, които са я подкрепили. ГЕРБ губи на много места, дори включително вижте колко е парадоксално – ГЕРБ губи голям брой гласове в градове като Бургас и Стара Загора, в които спечели категорично на първия тур – говоря за кметските избори. Така че тази първа позиция е силно разклатена. Аз не твърдя, че опозицията, най-вече в лицето на БСП, има основания да кажем да оспорва в момента веднага властта или да иска предсрочни избори, тези местни избори не дават подобно основание, но явно е, че са тръгнали процеси, които предполагат сериозно разместване на пластовете в обозримо бъдеще. Водещ: Проф. Маринов, честни ли бяха тези избори? Президентът Румен Радев сериозно се усъмни. Александър Маринов: Аз не бих се усъмнил, той може би се изразява по-деликатно. Аз смятам, че те бяха нечестни избори, доста нечестни избори. Общо взето през последните 20 години всеки следващи местни избори са все по-нечестни. Не се мина без всички обичайни номера в това отношение. Разбира се в различна пропорция се извършват тези недопустими действия. В по-голяма степен от тези, които са на власт, защото те имат лостовете. Но не можем да кажем, че другите са невинни. Има данни различни от страната, които показват, че всички в една или друга степен използват такива средства. От тази гледна точка реалната картина на предпочитанията на избирателите е доста замъглена. Включително и там, където изглеждат нещата съвсем ясни. Аз например съм съгласен, че в София специално купеният вот, най-вече купеният ромски вот не е решаващ. Но на много места купеният контролиран вот, вотът чрез изборен туризъм практически реши изхода от изборите. Най-притеснително от всичко е, че държавата се оказва неспособна, а вероятно и не иска да се справи с този проблем. Водещ: А как бихте коментирали по-ниската от първия тур избирателна активност? Във Варна и Пазарджик тя е около 20%. Средно за страната е 35%. В по-малките населени места е по-висока, но 20% за градове като Варна и Пазарджик предизвиква вече тревога, ако не и размисъл? Александър Маринов: Във Варна това е хроничен проблем. За Пазарджик не мога да коментирам, не съм запознат подробно със ситуацията там. На някои места като София и Благоевград беше доста добра активността, даже мисля леко по-висока. Тук не е въпросът само, дали хората виждат интрига или не. Явно има сериозен, тежък проблем с доверието към представителните институции на демокрацията. Което кара хората да са демотивирани. Освен това активността в много голяма степен зависи дали хората припознават някаква реална алтернатива на статуквото, което не ги удовлетворява. Очевидно не припознават или не припознават в достатъчна степен. Иначе биха били по-активни да изразят мнението си. Водещ: Защо, според вас, лидерите на десницата на Демократична България не бяха по-категорични за балотажа? Съзирате ли там някаква договорка? Александър Маринов: Договорка между тях и ГЕРБ ли? Водещ: Да. Александър Маринов: Не, не мисля. Не мисля. Това наистина би било много трудна политическа задача за тях да призоват да бъде подкрепена Манолова. Аз неслучайно с това започнах мнението си, че ако беше започнато от далече, много по-отдалече, ако бяха хвърлени мостове по политики, ако зад тези допирни точки стоеше човек, който наистина е убедителен, тогава може би щеше да бъде картината друга. Но в тази ситуация аз смятам, че би било нереалистично да очакваме от тях да призоват открито за подкрепа на Манолова. А дори да бяха призовали, аз лично дълбоко се съмнявам, че щяха да бъдат послушани. Водещ: Изводите от двата тура от местните избори? Александър Маринов: С една дума изводи има и то съществени, които трябва да си направят всички – и управляващи, и опозиция. Разбира се, сега е малко рано да формулираме изводи. Това изисква много по-сериозен, задълбочен и подробен анализ. Но с едно изречение: тези, които са на власт, продължават да губят доверие, отслабват, но тези, които са в опозиция не могат да се възползват или не могат да се възползват в голяма степен от тези кризисни процеси във властимащите. Водещ: Това каква политическа картина предпоставя за следващите месеци? Александър Маринов: Нестабилността ще продължи да се задълбочава. Тези резултати няма да стабилизират управлението. Защото все по-малко хора вярват на тези, които управляват. И това беше изразено с изборните резултати, с гласуването. Така че натискът, критиката спрямо властта ще продължи и ще се засилва. И то независимо от конкретните способности на парламентарната опозиция. Цоня Събчева

4 Ноември 2019 | 08:32 | Радио "Фокус", "Това е България"