Проф. Николай Радулов: Едва ли някой от сегашните министри ще бъде засегнат от Антикорупционната комисия
Проф. Николай Радулов, експерт но сигурността и бивш секретар на МВР, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: ГЕРБ и Обединени патриоти предлагат Сотир Цацаров за председател на Антикорупционната комисия. Номинацията не е изненада, тя усилено се коментираше през последният месец, но бе тиражирана като вероятност още от пролетта. Какъв ще бъде приносът на досегашния главен прокурор в борбата с корупцията, като председател на КОНПИ, поканих за анализ експерта по национална сигурност проф. Николай Радулов. Проф. Радулов, какъв ще бъде приносът на все още действащият главен прокурор в борбата с корупцията – така че тя да бъде успешна?
Николай Радулов:Аз мисля, че миналата година имаше заявление на прокуратурата, което като че ли много ясно очерта посоката, в която ще действа тя, заедно с КОНПИ и тази посока беше насочена към корупцията предимно в общините, и то в малките общини. И както си спомняте, имаше арестувани кметове, така че вероятно това ще е линията през следващите няколко години на КПКОНПИ. Ще има демонстрационни арести, последвани с някакъв тип разследване, евентуално с конфискация на собственост, от които не знам, какво ще излезе, защото през изминалата година и през по-миналата, ако се не лъжа, имаше няколко ареста на кметове, от които единственият, който стигна до съд и има някакво развитие, е този на кметицата на „Младост“, а в останалите случаи мисля, че нищо не се случи, и няма и да се случи. Но, разбира се това, че Европейският съюз очаква от нас някакви сериозни действия или поне демонстрация на желание да се борим с корупцията, определено ще доведе до действия, и аз мисля, че тези действия следващите години ще са на ниво на кметове, и то не на големите градове. Ние с вас сме коментирали, че въпреки многобройните сигнали, които гражданите на големите градове предават до най-различни институции, като започнем от МВР към ДАНС, че дори и до КПКОНПИ, като че ли никой не посмя да направи едно сериозно разследване на това, какво се случва в големите градове, ясно, че нещо се случва щом след един скъпоструващ ремонт още не е минала и половин година и започват улиците да се изпълват с вода, плочките да „шляпат“ да цапат гражданите, изобщо всичко за пореден път успява да убеди гражданите, че не могат да имат доверие на местната власт. И разбира се, тъй като местната власт е най-забележима за обикновените хора, това че КПКОМПИ ще се концентрира, може би, върху тази власт, до известна степен ще създаде някакво положително впечатление в гражданите, които вече искат поне някакъв резултат от всички тези служби, службици, комисии, подкомисии, и които дълги години се създаваха, тиражираха и най-накрая се съчетаха в една свръхкомисия, която аз като я погледна и поразмишлявам върху това, какво и как ще прави, много ми прилича на въздесъщото шесто управление на ДС.
Водещ: Това, което тя прави досега, давали ви такива основания? И защо?
Николай Радулов: Значи, тя това, което прави като мерки, като достижения не ми дава особени основания, това е вътрешно усещане – мое и на други хора. Но самата комисия твърди, че е страшно успешна, тя говори за конфискации на големи суми от порядъка на стотици милиони, обаче в крайна сметка ние така и не разбрахме, журналистите многократно се опитваха да разберат, какви са точните суми, както и какви са разходите на й и всеки път срещаха отпор от нея по Закона за достъп до информацията. И въпреки решенията на съответните съдилища, че трябва да им предостави информация и до момента КПКОНПИ не я предоставя. Така че, няма и как да имам конкретна информация и ние като граждани само имаме съмнения от неща, които виждаме. Например, няма как да не проявяваме съмнения за функционалността на тази структура по ред причини, една от които е генезисът – начинът, по който тя се създаде. Тя се създаде вследствие на събиране на няколко други изградени организации, защото според управляващите, пък и според хората МВР и ДАНС не си вършат работата, тези обаче организации като прословутата БОРКОР и КОНПИ също доказаха, че не си вършат работа, и не мога да разбера сега как да очакваме събраната от тях организация със свръхправомощия, с възможност за оперативна дейност, използване на специални разузнавателни средства ще доведе до някакви успехи. Ако твърдим, че няма как да не даде, защото има пълномощия и в нея участват експерти, та нали това са същите експерти, които в крайна сметка бяха взети от МВР и ДАНС, не отнякъде другаде, и от прокуратурата. Щом в своите собствени структури, които все пак имаха някаква традиция за противодействие на престъпността, те не успяха да постигат никакъв успех и обществено доверие, не виждам, как това ще стане в КПКОНПИ. Но тъй като има усещане за опит за създаване на психологически натиск върху хората, който, като че ли най-добре си проличава със зрелищните арести, особено на кметицата от „Младост“ и очевидният подход на това да бъдат сплашени всички, които се опитваха да се изкажат за това, че така не се правят арести, че това е нарушение на НПК, ми дава основание да мисля, че има нещо общо между Шесто управление и тази структура. Същият този страх, който витае в обществото, придружен с подозрението, че хората ще бъдат обект на несправедливи преследвания, съществува.
Водещ: Дали пък с новото ръководство тази комисия няма да сложи край на показните акции?
Николай Радулов: Какво да ви кажа, аз, разбира се, съм сигурен, че след като е предложен г-н Цацаров, той ще стане шеф на КПКОНПИ и нямам и съмнение, както нямах и съмнение преди половин година, че г-н Гешев ще оглави прокуратурата, въпреки неговото отричане, че той въобще не желае да става такова нещо и да е кандидат за тази позиция. Бях сигурен, че той ще стане, но щом е решено и щом е показано на публиката, кой ще е и виждате, че няма никакво значение, какво си мисли публиката, и как действа поне г-н Цацаров, нямам основание да го подозирам в публичност за каквато на други места доста сериозно се убедихме, че съществува. Като почнем от прословутите акции на г-н Цветанов, които доведоха до много присъди в Страсбург и плащане от нашият джоб, уж на държавни пари, та до прословутите арести, които в крайна сметка не показаха нищо друго, освен това, че може да се случи с всеки всичко, което най-лошите фантазии могат да ти подскажат, че е напълно възможно в нашето съвремие да има изтезания, защото не знам как по друг начин да определя слагането на окови и всякакви такива други атрибути, върху една жена, която тежи 45 кг., освен това по никакъв начин не е заплашителна, не се съпротивлява, за да бъде по този начин третирана. Определено нямам основание да си мисля, че г-н Цацаров ще държи на тази демонстративност, още повече, че неговото твърдение, че той държи на разделението на властите, докато заемащият неговото място, пък като че ли се опита и словесно и по друг начин да ни лансира версия по-близка до тази, която имаше г-н Цветанов, че всички трябва да се обединят, включая адвокатите, съдът и прокуратурата, срещу престъпността, което нали разбирате, че изглежда като някакво безумие, някаква хрумнала или сънувана от неграмотен човек дивотия.
Водещ: Професор Радулов, но дали работата на комисията в крайна сметка, такава, каквато я виждаме всички, не е предопределена от закона? Тоест законът несъвършено е предначертал това, което тя трябва да прави.
Николай Радулов: Разбира се, че сте права. Ние с вас говорихме още на етапа, когато имаше няколко варианта и тогава аз ви казах, че всичките варианти за мен са еднакво неприемливи, че начинът по който се избира ръководството на комисията създава възможност за политическо влияние, защото той се избира от Народното събрание с обикновено мнозинство, което значи, че управляващите си избират, когото искат. Тогава имаше и най-различни други предложения – никое от тях дори не беше обсъдено, но както и да е законът е един закон, който ако разгледаме паралелно с него, успоредно законът за ДАНС, законът за МВР, който искате от законите в сферата на сигурността вие ще видите, че тази комисия има много повече правомощия и много по-малко отговорности, и има много по-малко контрол, отколкото всяко от другите структури по закон, така че, да, и законът има своето влияние върху начинът, по който хората си представят, върху образа, който хората са си изградили в главата за тази комисия. А разбира се, няма как комисия, която е изградена от структури доказали се като неефективни да е ефективна, няма как при едно доверие от около 20% в Парламента, то да генерира закони, които да се харесат на хората. При положение, че доверието в МВР се клати непрекъснато между 8% и 15%, в прокуратурата е около 9% няма как хората да имат доверие на специалисти и експерти, които са произлезли и са дошли от тези служби. И разбира се, г-н Цацаров, той когато стана главен прокурор много хора се надяваха, че ще има някакъв прелом в работата на прокуратурата, че наистина ще бъдат обвинени хора, които публично са известни с това, че са безкрайно богати без да могат да обяснят защо и как. Това не стана и това доведе, разбира се до това пагубно 9 процентно доверие в Прокуратурата. Сега, много трудно е да кажем какъв е процента на доверие в КПКОНПИ, защото според мен каквото и да е изследване не може да покаже доверие, особено след убийствената потвърдена информация за имотите на шефът на КОНПИ. Неговото нежелание да спазва законите и да си развали това пусто барбекю, дето най-накрая се наложи министър-председателя да го, просто така да му се скара и да го заплаши, едва ли не, за да спази закона. Така че, тепърва тази структура трябва да се издължава на хората и да докаже, че наистина представлява структура, която ще се бори в полза на хората, а не е репресивен орган.
Водещ: Тя има ли потенциала да се издължава или ѝ са необходими промени?
Николай Радулов: Няма нужда от никакви законодателни промени. Тази структура има всичките права, които ѝ позволяват да иззема незаконно придобити имущество, да доказват такова, но вие виждате в нашата действителност какво се случва. Всички приказки за сметки и гигантски имущества и как да го нарека, даже не имущества, а съкровища притежавани от този и онзи се използват в чисто политически аспект, ако ти продължиш да говориш, да не си отварям устата. Спомняте си, че имаше такива съмнения, които публично се изказаха срещу Гешев и тогава г-н Цацаров каза: а бе, има двайсет и еди колко си души от прокуратурата, и еди колко и от еди къде си от властта, които имат сметки в чужди банки, които сега разглеждаме, но сред тях не е г-н Гешев. Това си беше заплаха към хората, които можеха да бъдат, да се самоидентифицират и очевидно, че тези хора бяха хора на власт в съответните властови структури и това си беше едно предупреждение. Не рипайте срещу Гешев, защото ще изкарам „кирливите ви ризи“, но този подход да си изкарат „кирливите ризи“ само като заплаха или като средство за натиск, а не когато са известни, когато за прокуратурата или за другите органи и организации свързани със сигурността се събере достатъчно информация, така че хората да бъдат изкарани на светло и незаконното придобито имущество да бъде конфискувано, хората започват да се съмняват и казват „добре“ , тази събрана информация значи не служи за търсене на правдата и за постигане на някакво правно равновесие, тя служи за нещо друго – за заплашване, за натиск, за рекет, така си мисли обикновения човек. Не знам дали е така, но и аз оставам с такова впечатление.
Водещ: Проф. Радулов, какво очаквате от все още действащият главен прокурор Сотир Цацаров като бъдещ председател на Антикорупционната комисия?
Николай Радулов: Не очаквам нищо особено. Очаквам арест на възможно най-дребните фигури във властта и то не в централната власт, а долу в общините – кметове, вероятно. И много е възможно, така за цвят някой бивш министър, особено ако е от Министерският съвет на Орешарски. Той Орешарски се оказа, че е толкова вреден, 10 год. напред успява да минира държавата, това го казвам с ирония, разбира се. Но това най-вероятно ще се случи. Едва ли някой от сегашните министри ще бъде засегнат, въпреки, че те се държат арогантно, че живеят в жилища, които трудно могат да обяснят как са ги придобили, но и никой не иска обяснение от тях. Съществуват в конфликт на интереси, разхождат се в чужбина в необясними пътувания и т.н. Тоест, тяхното държание даже не е такова да се прикрива, дори виждаме и това, че те не се вълнуват особено, какво си мислят органите за обществен ред. Те считат, че тези органи са направени за тяхна услуга и не се и прикриват.
Водещ: Не звучите оптимистично.
Николай Радулов: Ами не звуча оптимистично, защото не виждам никакъв оптимизъм. Вижте например, колко е просто тук, последните няколко месеца се обяснява колко хубаво е всичко, как се връщат емигриралите българи, сега правителството обещава по 1200 лв. заплата в продължение на години за тези, които се върнат. Значи, не се връщат толкова много, защото държавата ще фалира, ако на тези гигантски маси хора, които според правителството се връщат, им плащаме такива пари. Същото е както със заявените гигантски преки чуждестранни инвестиции, че те от 2007 г. до сега са намалели 17-пъти и в момента се счита, че са около милиард и нещо, толкова милиард и нещо, съобщи статистическият институт онзи ден, че са парите, които българските мигранти пращат в България, за да си хранят семействата. Така че, нямам основание да бъда оптимист. В най-бедната страна в Европа, с най-голямата детска смъртност, с най-рано отиващите си възрастни – не виждам основание за оптимизъм.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Николай Радулов: Механизмът за наблюдение се развали преди да е започнал да действа
Проф. Николай Радулов, бивш секретар и заместник министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“Водещ: Камион с 39 тела е открит в Гр...
Проф. Николай Радулов: Днес, когато масово в западните полицейски служби се изпо...
Проф. Николай Радулов: Най-вероятно ще са засилва рязко мигрантският поток - въп...
Проф. Николай Радулов: Скандалът с шпионите няма да свърши добре за тия, които са го организирали
Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш заместник-министър на МВР, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Председателят на Движение „Русофили“ и бивш депутат от БСП Николай Малинов е обвинен за шпионаж, че се е поставил в услуга на две руски организации – „Двуглав орел“ и Руски институт за стратегически изследвания, приемайки срещу заплащане да им служи като шпионин. Той е привлечен като обвиняем в организиране на престъпна схема за изпиране на пари и финансиране на мероприятия, които засягат националната ни сигурност. На руския гражданин Леонид Решетников е наложена забрана за влизане на територията на България. Той нашумя у нас покрай отречената по-късно интрига, че бил посочил на Корнелия Нинова кандидатурата на Румен Радев като подходяща за президентската надпревара през 2016 г. По-рано във вторник генерал Решетников коментира: САЩ започнаха атака срещу русофилите в България. Лов на вещици или закъсняла е реакцията на ДАНС и на прокуратурата? С този въпрос се обръщам и към експерта по национална сигурност проф. Николай Радулов. Николай Радулов: Първо, много съм учуден от заявлението, което е свързано с шпионаж. Защото шпионинът обикновено прикрива пристрастията си и ако трябва да го търсим някъде, последното място са руските организации. За шпионин говорим, когато става дума за разузнаване. А ако става дума за някакви частни патриотични руски организации, то това не би могъл да бъде шпионин по никакъв начин. Тоест не е едно също да се поставиш в услуга на чужда разузнавателна организация, да вършиш конспиративно някаква дейност, да се поставиш в услуга на някаква частна организация, която си има някакви частни цели. Ами то половината търговски организации в България произхождат и от чужди такива и са се поставили в тяхна услуга – да въртят пари, да правят софтуер, да създават някакви технологични решения и, разбира се, да ги изнасят от България. Така че не е много добра дефиниция, която се дава. По-скоро ако някъде в цялата тая работа има наистина вина, а не е просто поредната пропаганда, тя може да е свързана с някакво пране на пари. Помислете си пък, Русия да пере в България пари, това звучи доста глупаво. Ние като че ли непрекъснато се стремим да изкараме руснаците както през 40-те, 50-е години преди падането на Желязната завеса, когато на Запад се опитваха да ги представят като някакви пияни мужици. Но такава трактовка всъщност никога не е била трактовка на западните специални служби. Даже навремето, когато правихме първия семинар с американците, Джон Уайтхет тогава, резидент на ЦРУ, при един опит да му се подмажат и да говорят глупости за руснаците каза: „А, бе, вие, като ги говорите тия неща, давате ли си сметка, че това е враг, който много често ни е побеждавал и когато го подценявате, подценявате и нас“. Така че дали Малинов, който открито показва любовта си към Русия, би могъл въобще да се занимава с шпионска дейност, много ме съмнява. По-скоро той би могъл да се занимава с шпионска дейност, ако беше например в ръководството на Атлантическия клуб. Тъй като там щеше да е прикрит. Няма такива глупаци шпиони, които се тупат по гърдите и викат „аз съм шпионин“. Както в известния виц за Гарабет шпионина дето го търсили, търсили, най-накрая намерили адреса му, отишли да питат и съсед им казва: вие Гарабед шпионина ли търсите, той е на третия етаж вдясно. Така че и нашата работа е малко предизборна. Тъй като непрекъснато се промотират скандали, които явно целят да се замаже ситуацията, че софиянци са безкрайно отегчени, да не кажа омерзени от безобразията, които стават в София, от улиците, които се строят и непрекъснато се саморазрушават, инсценират всекидневно такива скандали. Разбира се, най-вероятно те имат и някакви финансови измерения. Но помислете си, един човек, който е ръководител на русофили, дали той би могъл въобще да бъде руски шпионин. Дали пък би могъл друг човек, който се среща с прокурора Чайка, дали пък не би могъл той да бъде такъв руски шпионин? Кой от двамата има достъп до секретите на държавата? Аз мисля, че Малинов няма никакъв такъв достъп. Какво би могло да разкаже той, каква информация би бил в състояние да генерира отнякъде, която да застраши интересите на България? Аз мисля, че той няма достъп до такава информация. Би могъл да разкаже някакви собствени виждания, за това, което ще стане в България, как се чувстват хората, какво мислят. Но това не излиза от границите на добрия тон и всеки който отиде някъде в чужбина и го питат за тия неща, ги казва, без да е шпионин. Така че ми се струва, че цялата тази работа е малко прекалена и малко в повече идва. След скандала с пиарката на един от кандидатите това е поредният скандал, който няма да свърши добре за тия, които са го организирали. Дали пък това не е част от кампанията на кандидата за главен прокурор Гешев, срещу който има непрекъснато протести в София? И за да не се говори за тия протести, сега ще си говорим за руски шпионин. Или пък прави опит тия, които извършват тия протести, да бъдат обявени и те за маса от руски шпиони. Вярно, че това е типично, много е възможно. Според сега съществуващия ДАНС има някои нови форми на шпионаж, например групови форми на шпионаж, и както казваше едно време министър-председателят: който не е с Цветанов, е с мафията. Може би сега трябва да се каже и който не е с Гешев, е за руснаците? Водещ: Проф. Радулов, обаче прокуратурата твърди, че са намерили докладна записка, в която се обяснявало как България може да промени политическата си ориентация от прозападна към проруска, това трябвало да стане чрез руско финансиране на политическа партия, телевизия, изкупуване на ключови предприятия, като Телеком, БТК, Виваком и други инициативи. Николай Радулов: Същото трактуване може да се направи за възстановяване на Радио „Свободна Европа“. Тоест аз мисля, че шпионажът е много точно определен, с какво трябва да се занимава един шпионин, за да може да бъде направено разследването и обявяване на шпионажа. Така че тези приказки за това как е намерен един документ, бъдете абсолютно сигурни, ако трябва, всички можем да се върнем към документи или към книги написани за шпиони, никой не оставя такива докладни записки, такива материали на открито, така че който иска, да може да ги намери. Аз мисля, че подобни материали са разпространявани многократно. Те са като резюмета на дейност на различни типове движения, включая и движения, свързани с подкрепата на една или друга сила, без да съставляват някакво престъпление. Водещ: А защо тогава генерал Решетников коментира, че САЩ са започнали атака срещу русофилите в България? Николай Радулов: Вижте, генерал Решетников на мен не ми прави добро впечатление. Той е един възрастен, леко поизкуфял човек. Но както много често за тези, които тука се представят за привърженици на Щатите, когато се случи нещо, казват, ето тук Русия е виновна. Такива привърженици има и в обратната посока. И Решетников в главата му, когато се случи нещо и се спомена отнякъде неговото име в отрицателен аспект, първото, което се сеща, че е толкова важен, че американците са почнали да го преследват психически чрез медиите. Аз мисля, че американците не се интересуват изобщо, какво прави някакъв Решетников, който отдавна е пенсионер и няма никакво значение нито за тях, нито за който и да било. Водещ: Тогава как да си обясним този скандал и неговата внезапна поява? Николай Радулов: Аз си го обяснявам много лесно скандала. Скандалът е поредната точка от стратегията всеки път като има скандали, предизборно особено, всеки скандал да замазва предишния, така че и той се замазва, след малко ще има друг скандал и ще видите, че след този шпионски скандал ще последва някакъв друг, а шпионинът ще бъде освободен след известно време тихичко, без някакво особено обвинение и без никакви последствия. Само след две-три седмици ще забравим за този скандал, защото ще има някакъв друг скандал. Както каза министър-председателят, чувствам, че ще стават страшни работи при тия избори. Ето, те почват да стават. Водещ: Бил е пророк министър-председателят, или е имал информация? Николай Радулов: Или е бил пророк, или е имал информация, или пък тези, които ги организират тия скандали, предварително му искат разрешение. Много са вероятностите, аз не се наемам да кажа, коя е вярна. Водещ: Как ще се развият нещата оттук нататък? Николай Радулов: Вижте, сега. Няма в света такова нещо, където е установен шпионин на някаква държава и той бива арестуван. Шпиони се арестуват, когато това е необходимо по някаква политическа причина и след това се обменят. Това няма как да стане, няма как да го обменят с някой друг, например с шпионина, който беше разкрит в обкръжението на Путин онзи ден, шпионин на ЦРУ. Просто защото Малинов не е на това ниво и не може да бъде обект на замяна. Ще продължи тая работа още един-два месеца, ще се издигне някакво обвинение, ще се отиде в съда, съдът ще коментира събраните доказателства. Тогава ще се види, дали става дума за шпионаж, или просто за някаква обикновена сделка. Водещ: Случайно ли съвпадат двата шпионски скандала? Този в Москва от обкръжението на Путин и този в България. Николай Радулов: Някой подмазвач в България може би си е помислил, че след като там е разкрит шпионин, ще е много благородно от наша страна ние пък тук да разкрием аналогичен, но с противоположен знак шпионин. Но трябва да ви декларирам, че американците, особено специалните служби, които аз познавам по-добре, отколкото руснаците специалните служби. Защото познавам американски служители на ЦРУ, но не познавам аналогични служители от Русия. Но хич не са глупави хора и тия ходове не са им интересни и не им донасят нищо. Водещ: Тоест вие смятате, че това е пушилка? Николай Радулов: Аз считам, че това е поредната политическа раздувка. И вие казвате прокуратурата казала еди-какво си. Прокуратурата казва, че на кметицата й светнали ръцете. Всички видяхме, че й светна носа. Явно, че и тука има някаква истина, но не е тази, която се казва. Водещ: А защо в компанията огласяващи данните, се намесва и вътрешният министър Младен Маринов? Николай Радулов: Е, това е една загадка за мене. Защото МВР пък няма нищо общо с шпионажа. То понеже си е свършило всичката работа по организираната престъпност и по противодействие на битовата престъпност, всичко е втасало, че трябва сега да се занимава и с шпионаж. Мисля, че тази група, която заедно направи пиара – министърът на вътрешните работи, главният прокурор и кандидатът за главен прокурор се опитват да правят заедно кампания. Министърът виждам, че има политически амбиции силни. Той, помните, от главното институционално лице в МВР стана главно политическо лице. Така че това пък говори дълбок провал на министерството, което очевидно е силно политизирано отново. Цоня СЪБЧЕВА