Проф. Николай Радулов: Едва ли някой от сегашните министри ще бъде засегнат от Антикорупционната комисия

Проф. Николай Радулов, експерт но сигурността и бивш секретар на МВР, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: ГЕРБ и Обединени патриоти предлагат Сотир Цацаров за председател на Антикорупционната комисия. Номинацията не е изненада, тя усилено се коментираше през последният месец, но бе тиражирана като вероятност още от пролетта. Какъв ще бъде приносът на досегашния главен прокурор в борбата с корупцията, като председател на КОНПИ, поканих за анализ експерта по национална сигурност проф. Николай Радулов. Проф. Радулов, какъв ще бъде приносът на все още действащият главен прокурор в борбата с корупцията – така че тя да бъде успешна?
Николай Радулов:Аз мисля, че миналата година имаше заявление на прокуратурата, което като че ли много ясно очерта посоката, в която ще действа тя, заедно с КОНПИ и тази посока беше насочена към корупцията предимно в общините, и то в малките общини. И както си спомняте, имаше арестувани кметове, така че вероятно това ще е линията през следващите няколко години на КПКОНПИ. Ще има демонстрационни арести, последвани с някакъв тип разследване, евентуално с конфискация на собственост, от които не знам, какво ще излезе, защото през изминалата година и през по-миналата, ако се не лъжа, имаше няколко ареста на кметове, от които единственият, който стигна до съд и има някакво развитие, е този на кметицата на „Младост“, а в останалите случаи мисля, че нищо не се случи, и няма и да се случи. Но, разбира се това, че Европейският съюз очаква от нас някакви сериозни действия или поне демонстрация на желание да се борим с корупцията, определено ще доведе до действия, и аз мисля, че тези действия следващите години ще са на ниво на кметове, и то не на големите градове. Ние с вас сме коментирали, че въпреки многобройните сигнали, които гражданите на големите градове предават до най-различни институции, като започнем от МВР към ДАНС, че дори и до КПКОНПИ, като че ли никой не посмя да направи едно сериозно разследване на това, какво се случва в големите градове, ясно, че нещо се случва щом след един скъпоструващ ремонт още не е минала и половин година и започват улиците да се изпълват с вода, плочките да „шляпат“ да цапат гражданите, изобщо всичко за пореден път успява да убеди гражданите, че не могат да имат доверие на местната власт. И разбира се, тъй като местната власт е най-забележима за обикновените хора, това че КПКОМПИ ще се концентрира, може би, върху тази власт, до известна степен ще създаде някакво положително впечатление в гражданите, които вече искат поне някакъв резултат от всички тези служби, службици, комисии, подкомисии, и които дълги години се създаваха, тиражираха и най-накрая се съчетаха в една свръхкомисия, която аз като я погледна и поразмишлявам върху това, какво и как ще прави, много ми прилича на въздесъщото шесто управление на ДС.
Водещ: Това, което тя прави досега, давали ви такива основания? И защо?
Николай Радулов: Значи, тя това, което прави като мерки, като достижения не ми дава особени основания, това е вътрешно усещане – мое и на други хора. Но самата комисия твърди, че е страшно успешна, тя говори за конфискации на големи суми от порядъка на стотици милиони, обаче в крайна сметка ние така и не разбрахме, журналистите многократно се опитваха да разберат, какви са точните суми, както и какви са разходите на й и всеки път срещаха отпор от нея по Закона за достъп до информацията. И въпреки решенията на съответните съдилища, че трябва да им предостави информация и до момента КПКОНПИ не я предоставя. Така че, няма и как да имам конкретна информация и ние като граждани само имаме съмнения от неща, които виждаме. Например, няма как да не проявяваме съмнения за функционалността на тази структура по ред причини, една от които е генезисът – начинът, по който тя се създаде. Тя се създаде вследствие на събиране на няколко други изградени организации, защото според управляващите, пък и според хората МВР и ДАНС не си вършат работата, тези обаче организации като прословутата БОРКОР и КОНПИ също доказаха, че не си вършат работа, и не мога да разбера сега как да очакваме събраната от тях организация със свръхправомощия, с възможност за оперативна дейност, използване на специални разузнавателни средства ще доведе до някакви успехи. Ако твърдим, че няма как да не даде, защото има пълномощия и в нея участват експерти, та нали това са същите експерти, които в крайна сметка бяха взети от МВР и ДАНС, не отнякъде другаде, и от прокуратурата. Щом в своите собствени структури, които все пак имаха някаква традиция за противодействие на престъпността, те не успяха да постигат никакъв успех и обществено доверие, не виждам, как това ще стане в КПКОНПИ. Но тъй като има усещане за опит за създаване на психологически натиск върху хората, който, като че ли най-добре си проличава със зрелищните арести, особено на кметицата от „Младост“ и очевидният подход на това да бъдат сплашени всички, които се опитваха да се изкажат за това, че така не се правят арести, че това е нарушение на НПК, ми дава основание да мисля, че има нещо общо между Шесто управление и тази структура. Същият този страх, който витае в обществото, придружен с подозрението, че хората ще бъдат обект на несправедливи преследвания, съществува.
Водещ: Дали пък с новото ръководство тази комисия няма да сложи край на показните акции?
Николай Радулов: Какво да ви кажа, аз, разбира се, съм сигурен, че след като е предложен г-н Цацаров, той ще стане шеф на КПКОНПИ и нямам и съмнение, както нямах и съмнение преди половин година, че г-н Гешев ще оглави прокуратурата, въпреки неговото отричане, че той въобще не желае да става такова нещо и да е кандидат за тази позиция. Бях сигурен, че той ще стане, но щом е решено и щом е показано на публиката, кой ще е и виждате, че няма никакво значение, какво си мисли публиката, и как действа поне г-н Цацаров, нямам основание да го подозирам в публичност за каквато на други места доста сериозно се убедихме, че съществува. Като почнем от прословутите акции на г-н Цветанов, които доведоха до много присъди в Страсбург и плащане от нашият джоб, уж на държавни пари, та до прословутите арести, които в крайна сметка не показаха нищо друго, освен това, че може да се случи с всеки всичко, което най-лошите фантазии могат да ти подскажат, че е напълно възможно в нашето съвремие да има изтезания, защото не знам как по друг начин да определя слагането на окови и всякакви такива други атрибути, върху една жена, която тежи 45 кг., освен това по никакъв начин не е заплашителна, не се съпротивлява, за да бъде по този начин третирана. Определено нямам основание да си мисля, че г-н Цацаров ще държи на тази демонстративност, още повече, че неговото твърдение, че той държи на разделението на властите, докато заемащият неговото място, пък като че ли се опита и словесно и по друг начин да ни лансира версия по-близка до тази, която имаше г-н Цветанов, че всички трябва да се обединят, включая адвокатите, съдът и прокуратурата, срещу престъпността, което нали разбирате, че изглежда като някакво безумие, някаква хрумнала или сънувана от неграмотен човек дивотия.
Водещ: Професор Радулов, но дали работата на комисията в крайна сметка, такава, каквато я виждаме всички, не е предопределена от закона? Тоест законът несъвършено е предначертал това, което тя трябва да прави.
Николай Радулов: Разбира се, че сте права. Ние с вас говорихме още на етапа, когато имаше няколко варианта и тогава аз ви казах, че всичките варианти за мен са еднакво неприемливи, че начинът по който се избира ръководството на комисията създава възможност за политическо влияние, защото той се избира от Народното събрание с обикновено мнозинство, което значи, че управляващите си избират, когото искат. Тогава имаше и най-различни други предложения – никое от тях дори не беше обсъдено, но както и да е законът е един закон, който ако разгледаме паралелно с него, успоредно законът за ДАНС, законът за МВР, който искате от законите в сферата на сигурността вие ще видите, че тази комисия има много повече правомощия и много по-малко отговорности, и има много по-малко контрол, отколкото всяко от другите структури по закон, така че, да, и законът има своето влияние върху начинът, по който хората си представят, върху образа, който хората са си изградили в главата за тази комисия. А разбира се, няма как комисия, която е изградена от структури доказали се като неефективни да е ефективна, няма как при едно доверие от около 20% в Парламента, то да генерира закони, които да се харесат на хората. При положение, че доверието в МВР се клати непрекъснато между 8% и 15%, в прокуратурата е около 9% няма как хората да имат доверие на специалисти и експерти, които са произлезли и са дошли от тези служби. И разбира се, г-н Цацаров, той когато стана главен прокурор много хора се надяваха, че ще има някакъв прелом в работата на прокуратурата, че наистина ще бъдат обвинени хора, които публично са известни с това, че са безкрайно богати без да могат да обяснят защо и как. Това не стана и това доведе, разбира се до това пагубно 9 процентно доверие в Прокуратурата. Сега, много трудно е да кажем какъв е процента на доверие в КПКОНПИ, защото според мен каквото и да е изследване не може да покаже доверие, особено след убийствената потвърдена информация за имотите на шефът на КОНПИ. Неговото нежелание да спазва законите и да си развали това пусто барбекю, дето най-накрая се наложи министър-председателя да го, просто така да му се скара и да го заплаши, едва ли не, за да спази закона. Така че, тепърва тази структура трябва да се издължава на хората и да докаже, че наистина представлява структура, която ще се бори в полза на хората, а не е репресивен орган.
Водещ: Тя има ли потенциала да се издължава или ѝ са необходими промени?
Николай Радулов: Няма нужда от никакви законодателни промени. Тази структура има всичките права, които ѝ позволяват да иззема незаконно придобити имущество, да доказват такова, но вие виждате в нашата действителност какво се случва. Всички приказки за сметки и гигантски имущества и как да го нарека, даже не имущества, а съкровища притежавани от този и онзи се използват в чисто политически аспект, ако ти продължиш да говориш, да не си отварям устата. Спомняте си, че имаше такива съмнения, които публично се изказаха срещу Гешев и тогава г-н Цацаров каза: а бе, има двайсет и еди колко си души от прокуратурата, и еди колко и от еди къде си от властта, които имат сметки в чужди банки, които сега разглеждаме, но сред тях не е г-н Гешев. Това си беше заплаха към хората, които можеха да бъдат, да се самоидентифицират и очевидно, че тези хора бяха хора на власт в съответните властови структури и това си беше едно предупреждение. Не рипайте срещу Гешев, защото ще изкарам „кирливите ви ризи“, но този подход да си изкарат „кирливите ризи“ само като заплаха или като средство за натиск, а не когато са известни, когато за прокуратурата или за другите органи и организации свързани със сигурността се събере достатъчно информация, така че хората да бъдат изкарани на светло и незаконното придобито имущество да бъде конфискувано, хората започват да се съмняват и казват „добре“ , тази събрана информация значи не служи за търсене на правдата и за постигане на някакво правно равновесие, тя служи за нещо друго – за заплашване, за натиск, за рекет, така си мисли обикновения човек. Не знам дали е така, но и аз оставам с такова впечатление.
Водещ: Проф. Радулов, какво очаквате от все още действащият главен прокурор Сотир Цацаров като бъдещ председател на Антикорупционната комисия?
Николай Радулов: Не очаквам нищо особено. Очаквам арест на възможно най-дребните фигури във властта и то не в централната власт, а долу в общините – кметове, вероятно. И много е възможно, така за цвят някой бивш министър, особено ако е от Министерският съвет на Орешарски. Той Орешарски се оказа, че е толкова вреден, 10 год. напред успява да минира държавата, това го казвам с ирония, разбира се. Но това най-вероятно ще се случи. Едва ли някой от сегашните министри ще бъде засегнат, въпреки, че те се държат арогантно, че живеят в жилища, които трудно могат да обяснят как са ги придобили, но и никой не иска обяснение от тях. Съществуват в конфликт на интереси, разхождат се в чужбина в необясними пътувания и т.н. Тоест, тяхното държание даже не е такова да се прикрива, дори виждаме и това, че те не се вълнуват особено, какво си мислят органите за обществен ред. Те считат, че тези органи са направени за тяхна услуга и не се и прикриват.
Водещ: Не звучите оптимистично.
Николай Радулов: Ами не звуча оптимистично, защото не виждам никакъв оптимизъм. Вижте например, колко е просто тук, последните няколко месеца се обяснява колко хубаво е всичко, как се връщат емигриралите българи, сега правителството обещава по 1200 лв. заплата в продължение на години за тези, които се върнат. Значи, не се връщат толкова много, защото държавата ще фалира, ако на тези гигантски маси хора, които според правителството се връщат, им плащаме такива пари. Същото е както със заявените гигантски преки чуждестранни инвестиции, че те от 2007 г. до сега са намалели 17-пъти и в момента се счита, че са около милиард и нещо, толкова милиард и нещо, съобщи статистическият институт онзи ден, че са парите, които българските мигранти пращат в България, за да си хранят семействата. Така че, нямам основание да бъда оптимист. В най-бедната страна в Европа, с най-голямата детска смъртност, с най-рано отиващите си възрастни – не виждам основание за оптимизъм.

Цоня Събчева