ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: Тези, които са на власт, продължават да губят доверие, но тези, които са в опозиция, не могат да се възползват

Проф. Александър Маринов: Тези, които са на власт, продължават да губят доверие, но тези, които са в опозиция, не могат да се възползват

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“Водещ: Какво показват резултатите от гласуването на балотажите? Потвърждават ли картината от...

4 Ноември 2019 | 08:32 | Радио "Фокус", "Това е България"

Проф. Александър Маринов: Без да излекуваме държавата, няма ефективен подход към проблема с футболните агитки

Проф. Александър Маринов: Без да излекуваме държавата, няма ефективен подход към проблема с футболните агитки

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Расистките обиди на европейската квалификация между България и Англия в София поставиха името на страната ни в унизителната позиция на комплексиран загубеняк. Жалката слава да бъдат сочени с пръст в цивилизования свят не носи дори измислена популярност на агитките, но поставя въпроса за търпимостта към тях. Защото подобни прояви не избуяват специално за конкретен мач. Те се култивират като стил на поведение и белег на ненаказуемост. Употребата на въпросните агитки за политически цели ги разврати през годините до степен, че вече всичко им се струва позволено. Няма протестна масова проява с политически характер в която спортните агитки да не изпълняват печална роля. Презират ги, но ги употребяват. Чудно ли е, че тези момчета са забравили границата между доброто и злото. Трябваше ли да се стигне до мача с Англия, за да видим как зад хулиганството на агитките наднича растящия и задълбочаващ се проблем с радикализацията сред ултранационалистически и крайно десни групи? Проблемът, който открои маймунското поведение на футболните запалянковци излиза от рамките на спорта и фенските пристрастия. Проблемът дори вече не е само социален. Той е политически. И институционален. Затова поканих за неговия анализ политолога проф. Александър Маринов, бивш състезател и майстор на спорта. Защо чак сега погледнахме към развращаването на агитките в резултат от политическата им употреба, проф. Маринов? Александър Маринов: Първо, да се надяваме, че сме прогледнали, предвид не само един или друг журналист или изследовател, а най-вече институциите и обществото в по-широк смисъл на думата. Вижте, вие сте абсолютно права, че това беше дълъг процес, който прилича на логична, мога да си позволя да кажа, дегенерация или маргинализация, и на други социални, етнически групи, които също са употребявани за политически цели. В случая грозното е, че става дума за спорт, и че няма непосредствени социално-икономически причини, оправдаващи в някаква степен подобно поведение. Ако говорим за други групи, може да обясним нещата с бедност, безработица, необразованост, а тук става въпрос за нещо друго, което е несъвместимо със самата идея за спорт и неслучайно борбата против расистките прояви е официална политика на международните федерации и, разбира се, на много национални федерации. Тук искам да кажа, че много дълго време, освен търпимостта към различни расистки, нацистки, държа да го подчертая, ще се върна малко по-късно на този проблем, и всякакви други крайни екстремистки символи, поздрави, скандирания, всичко това ставаше пред равнодушния поглед на институциите. Стигне са дотам директно да бъдат наранени представители на органите на реда. Спомнете си случая с полицайката, която едва не изгуби зрението си. Колко пъти имаше случаи в резултат на вандалските прояви да бъдат ранени, а има и няколко смъртни случаи на абсолютно невинни хора, които дори не са били на стадиона или не се числят към противниковата агитка. Това означава едно пълно равнодушие към процеси, които първо протичат в обществото сред една част от подрастващите, и второ, процеси, които са свързани с изграждането на самата идея за спорта и футбола, пък бил той професионален или комерсиален спорт. Всичко това означава, че тези неща, пак казвам, не са се появили изведнъж, не са били генерирани специално за мача с Англия или някой друг мач, както вие казахте. Това е дълъг, болезнен процес, опасен процес, който по определени причини, и аз съм съгласен с вашата диагноза, може би тя не изчерпва проблема, освен желанието за употреба, имаме нехайство, немарливост и безотговорност на институции. Разбира се, че определи среди, политически най-вече, може би и криминални, използват агитки, но къде са през цялото време институциите? Има отделни, аз познавам отделни служители, да кажем на Министерството на вътрешните работи, които много сериозно са се интересували, как в други страни е бил преодолян проблемът с футболното хулиганство, в т.ч. проявите на расизъм, неонацизъм и т.н. Това са отделни хора, които макар и заемащи високи позиции, сами по себе си не могат да обърнат тенденцията. Става въпрос за политика, която е насочена не само към БФС, а към клубовете, към техните собственици, към начина на работа с фенклубовете. Всичко това не може да бъде извън погледа на държавата с мотива, че виждате ли, това било спорт, било частен бизнес и т.н. Нищо подобно, ето го резултатът от нехайството и нежеланието да се работи по реални проблеми. Водещ: Задълбочава ли се радикализацията сред ултранационалистическите, крайнодесни групи, която засега поне все още намира място на футболните стадиони, на трибуните, но вече почва да излиза от тяхните рамки? Александър Маринов: Разбира се. Тя има проявление и в други публични прояви. В различни маршове, в различни инциденти по повод на определени други събития. Аз не случайно преди малко споменах за неонацизма. Освен расистки, ние видяхме ясни картини на нацистки поздрав. И аз смятам, че това е много остър проблем, който между другото също е свързан с политиката, с желанието или с късогледството да се неглижира нацизмът. Вероятно поради желанието да бъдат неглижирани тези държави, които имат основният принос за разгрома на нацизма. Така че, когато се сеят ветрове, се жънат бури. Цялото внимание на обществото беше насочвано към определени прояви на радикализъм и екстремизъм, най-вече свързани с политическия ислям, но дяснорадикалните тенденции също са опасни. Аз знам, че определени структури и институции работят по този въпрос. Проблемът е друг – че обществото е някак незаинтересувано, че не му се обръща внимание на тази опасност, че се подценява или даже се гледа с лека ръка на тази опасност. Вие знаете, няма защо да ви обръщам внимание, че патриотизмът може лесно да се изроди, да деградира до шовинизъм, а оттам до тези крайнодесни радикални прояви, убеждения и поведения е една крачка и то много къса крачка. Вие съвършено основателно отбелязахте, че за съжаление най-често злоупотребата с подобни футболни агитки и с привържениците им, които гравитират около тях, се извършва именно от такива партии и организации, които претендират да бъдат патриотични, но изглежда много безотговорно минават границата между патриотизма и националшовинизма. За съжаление, това е реален проблем, не само защото го има, а защото в общество, което е болно, което страда от редица други социални, морални дефицити, недостатъци и болести, това е много опасен отдушник. Много е опасно , когато с лека ръка посочиш към цветнокожите или циганите, или евреите, или някои други, като врага, който е виновен за твоите нещастия. Това се е случило в историята, знаете много добре. Водещ: Вие сам го казахте в началото на нашия разговор – развращаването на футболните агитки прилича доста на развращаването на циганския етнос с позволеността да не се спазват правилата срещу подходящи услуги в определена ситуация. Какво конкретно трябва да се въведе, за да се приемат правила срещу употребата както на етноси в неравностойно положение, така и на футболни агитки? Александър Маринов: Ами разбира се, това на първо място е проблем на тези, които злоупотребяват, тъй като те са хората, групите с власт. Човек или група от хора без реална власт и без желание да я разширят и укрепят с такива недопустими средства, той не може да злоупотребява с това. Трябва много ясно да се покаже и в единия, и в другия случай, а вероятно има и други подобни аналогични ситуации, кой злоупотребява, кой стои, къде са тези хора. И това е част от националната сигурност. Защото тези политически, икономически или други фактори, които искат да употребяват то ли футболните агитки, то ли хората в неравностойно положение, то някой етнос, те са заплаха за националната сигурност. Естествено, че тук работата трябва да си свършат институциите. Но виждате ли, какъв е нашият проблем – институциите са престанали да функционират като стожери на държавността. Те са завладени, те са подчинени от определени личности, групи, партии, които си присвояват правото да прилагат държавната власт, включително възможностите за насилие спрямо своите частни користни интереси. Без да излекуваме държавата в нейната основа, няма как да очакваме да бъде подходено разумно и ефективно към този проблем. Естествено има по-частни аспекти. Българският футбол, независимо че вероятно остава най-популярният спорт, е тежко болен. Ние виждаме много симптоми за това нещо. Ние виждаме, че българският футбол е обърната пирамида. За разлика например от холандския, където във всяко селце можете да видите игрище, където играят момчета, момичета – млади хора, и неслучайно Холандия е на първо място в света по експорт на талантливи млади футболисти. Холандците не купуват скъпи звезди. Точно обратното – те непрекъснато подготвят и изнасят. Но важният ефект е друг – че огромна част от младото поколение се занимава със спорт, и то се занимава със спорт не само като физическо упражнение, а като възпитание. А у нас ние имаме обърната пирамида и после се чудим, защо нашият национален отбор е в такова окаяно състояние? Ами как няма да е в окаяно състояние, като отдолу нищо не израства, наше собствено. Намери се един лесен вариант – пазаруваме си от чужбина. Обаче основната функция на спорта да възпитава тялото и духа, да възпитава в определени ценности, е опровергана. И затова наблюдаваме и тези неща по стадионите. И изглежда, както се случва и в други области – където има най-много пари, има и най-тежки деформации. И тук вече е проблемът и на Министерството на спорта, и на БФС, защото тях не ги интересува нищо друго освен пари и някакви почести. Отчети с някакви успехи, а не най-важното – масовият спорт, детският спорт, спортът на подрастващите, който е неразривно свързан с възпитанието. Може да не носи пари, но носи огромна полза за обществото, защото оформя предпоставките за физическото и духовното здраве на младите поколения. Но това няма кой да го прави, за съжаление. Другаде е акцентът. И вместо да виждаме реално занимаващи се със спорт десетки хиляди млади хора, ние много добре знаем, че почти навсякъде има клубове фантоми, в най-различни спортове, които се водят само на хартия, за да могат да ползват субсидиите на държавата. Ето това е болест. Някой би казал – това ли ни е най-големият проблем – спортът? Ами когато става дума за възпитанието на ценности, на някакви норми на поведение, очевидно не е без значение. Водещ: Направи ми впечатление, че сред приказките, които се изговориха след мача, не намерих никъде анализ на социалния профил на момчетата в тези агитки. Между другото, не съм намерила такъв изобщо досега. Не само след този случай, по принцип. Какви са тези млади хора, които са вътре? Какво ги вълнува, какво ги е накарало да бъдат такива, какво ги принуждава да се държат по този начин, какво ги подтиква, кое е съблазнителното за тях? С информацията за това като гражданин не разполагам. И си задавам този въпрос – къде е, защо не се прави? И то ли е част от общата незаинтересованост? Александър Маринов: Вие сте абсолютно права. Доколкото знам, някъде в някои структури на някои органи се правят някакви анализи, но те са от друг тип. Те са по-скоро някакъв оперативен тип анализ за целите на съответната структура. Липсва едно сериозно научно изследване на проблема. И тук за съжаление причината е отново незаинтересоваността на държавата. Ако държавата, в лицето на институции, различни от МВР, се интересуваше именно от социалните причини, от генезиса на проблема, тя трябваше да възложи реално професионално изследване или поредица от изследвания, които да очертаят кръга от най-различни фактори – образователни, възпитателни, семейни, икономически, криминални, които тласкат определени групи млади хора в такава неприемлива посока. Но няма такава социална поръчка към науката. Или, ако някъде има, то е чисто проформа да се усвоят едни пари, и ако нещо е направено, то седи някъде прашасало в някое чекмедже. Но, за съжаление, вие сте абсолютно права, че и тук вече не говоря за оперативната стойност на информацията, говоря за научната, обществената, публичната стойност на информацията, ние знаем прекалено малко за това явление. Ние виждаме неговото грозно лице от време навреме, но не знаем, наистина какво ги кара тези хора, защо така е деформирана тяхната ценностна система? Водещ: От каква среда са? Бедни ли, богати ли, пренаситени или живеещи в недоимък млади хора – ето това не знаем. От къде идват – от крайните квартали или от центъра? Александър Маринов: Да, всичко това поражда някакви предположения и част от тези предположения изглеждат резонни. Но това са само предположения. А, за да може да се решава успешно този проблем, който очевидно става все по-сериозен, предположения не са достатъчни, трябват факти – научни изследвания, обяснения, социологически, психологически – всички, които имат отношение към тази проблематика. Защото вижте, ние в момента говорим за футболното хулиганство и неговите уродливи расистки и нацистки разклонения. Обаче, ако мога да си позволя, знам, че думата е силна, но процесите на лумпенизация сред подрастващите, и не само сред тях, но в случая говорим за тях, са напреднали много опасно и те са свързани с редица други системи на нашето общество – образователната система, липсата на действена подкрепа за семейството, обявяването на възпитанието за някакъв консервативен или дори идеологически предразсъдък – всичко това, което виждаме, че се проявява невинаги в такава драстична форма, но влечението по разни примитивни аспекти на културата, ако можем да я наречем, свръх ценността на парите и готовността за пари всичко да се направи, всякакви граници да се преминат, липсата на някакви морални стожери и на чувство за общност, отчуждението, дезинтегрирането от обществото – всичко това в края на краищата води при част от младите хора и до такива крайности. Може да доведе и до по-лоши крайности, свързани с политическо или криминално насилие. И тук е време обществото да се стресне, защото това са нашите деца, нашето утрешно поколение, то вече е днешно, не е само утрешно, което изисква да се свалят розовите очила, да се премахне практиката на тези бодри отчети как всички навсякъде си вършат чудесно работата, и сега това е някакво изключение. Ами не е изключение, за съжаление. Не е изключение. Сега просто, както знаете, това е стар наш страх – да не се изложим пред чужденците. Да, сега се изложихме и цяла Европа коментира това, което се е случило в София. Но проблемът не е, дали ще се изложим пред чужденците, а ние в какво общество живеем и ние какво правим за нашите подрастващи поколения. Водещ: От коментара на „Гардиън“ по повод мача отделих едно изречение, изкушавам се да ви го прочета: „Получихме жалко събитие срещу жалка опозиция, разиграно на жалкия фон на взаимни обвинения и вражди“. Не ви ли се струва, че това изречение е много универсално за много процеси у нас, включително и за парламентарния ни живот? Александър Маринов: Разбира се. Това са процеси, за които вероятно „Гардиън“ няма достатъчно точна информация и може би няма причини да се интересува. Но ние много добре знаем, че тази фраза или мисълта, заложена в тази фраза надхвърля станалото на националния стадион. Така е. За съжаление нещата наистина са жалки, бутафорни. И те имат своята цена. Вие давате пример с парламентарния живот, аз бих добавил въобще целия модел на публично управление, на управление на общите ни дела. Но така е. Когато нещата отидат в тази посока, започваме да плащаме все по-тежка и по-тежка цена. Водещ: И отделни елементи на всекидневието ни се струват като част от голямо криво огледало? Александър Маринов: Да. Цоня Събчева

16 Октомври 2019 | 12:30 | Радио "Фокус", "Това е България"