ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Иван Николов, КИЦ-Босилеград: България и Сърбия сякаш говорят на два различни езика

Иван Николов, КИЦ-Босилеград: България и Сърбия сякаш говорят на два различни езика

председателят на Културно-информационен център „Босилеград” Иван Николов в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с приемната на българския омбудсман Диана Ковачева и сръбския ѝ колега ...

10 Октомври 2019 | 11:00 | Агенция "Фокус"

Иван Николов, КИЦ-Босилеград: Всеки ден тук умират хора от банални заболявания като високо кръвно

Иван Николов, КИЦ-Босилеград: Всеки ден тук умират хора от банални заболявания като високо кръвно

Иван Николов, директор на Културно-информационния център в Босилеград, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Показна полицейска акция на сръбската полиция в Босилеград и на отдела на Здравната инспекция в Ниш при Сръбското министерство на здравеопазването провалиха безвъзмездна хуманитарна медицинска акция за прегледи на социално застрашени и нуждаещи се от специализирана медицинска помощ. Наши сънародници от Босилеград и района. На 10 ноември български лекари отишли на хуманитарна мисия при местни българи и били задържани. Тази новина обиколи всички медии в България. Докато извършвали прегледите в Българския културно-информационен център нахлули медицински инспектори и полицаи и отвели лекарите в полицейския участък. По-късно ги освободили, без дори да ги разпитат. Защо бяха арестувани българските лекари в Босилеград. Г-н Николов, какво е вашето обяснение? Защо бяха арестувани българските лекари, ръководени от вас в Културно-информационния център? Иван Николов: Една демонстрация на сила. Това неведнъж се е случвало при организиране на нашите културни мероприятия, но този ден – петък – беше фатален за всички нас, защото ни беше провалена една изключително благородна акция с идеята да се помогне на хора, които нямат възможност по друг начин да им се окаже медицинска помощ, но не се случи по този начин. Видяхме как се отнесоха сръбските власти. Днес научавам, че по време на пресконференцията са ни връчили решение, с което се забранява в бъдеще да се занимаваме с този тип дейност, тоест да организираме хуманитарни акции за медицински помощи. Водещ: Извинете, г-н Николов, но с какво пречите? С какво пречат тези акции на сръбските власти? Иван Николов: И аз се питам, но това преля чашата вече. Години наред очевидно им пречат и много други неща, свързани включително с отбелязване на значителни дати и юбилеи от българската национална история и култура. Попречи им и опитът ни да отдадем почит на жертвите от Босилеградския погром от 1918 година. Попречи им и това, че един български бизнесмен се опита да дойде в Босилеград и да даде работа на хората. Беше изгонен на 30 септември буквално преди производството и се изнесе от Босилеград. Това е поредната акция, която преля чашата, дето се казва. И трябваше наистина да се създадат някакви по-нормални условия за живот на тези хора, които все още са там, и които, дето се казва са на доизживяване, на които им е изключително трудно да се организират за такъв вид хуманитарна дейност. Водещ: Какво е вашето обяснение? Защо кметът на Босилеград Владимир Захариев е извикал полицията да дойде, за да арестува лекарите при вас в Културно-информационния център? Иван Николов: Моето обяснение е, че българската държава най-накрая влезе в ролята си и се нае с организирането на медицинска помощ на босилеградски граждани, която им се оказваше във ВМА. Кметът години наред си я присвояваше. Водещ: Въпросният кмет? Иван Николов: Да, нашият кмет – въпросният кмет. И злоупотребяваше с тази медицинска помощ с политическа цел. Водещ: Как злоупотребяваше? Иван Николов: В този смисъл – аз ще ви уредя прегледа във Военно-медицинска академия, ама вие на изборите знаете за кого ще гласувате. Водещ: Гласувайте за мен, демек, нали. Иван Николов: Да, естествено. Така че властта стана несменяема последните 16 години. То излезе, че действително България му финансира предизборната кампания, там се провеждаше една политика, която най-малко може да се нарече, че е българска, най-малко може да се нарече, че отговаря на интересите на обществото. Водещ: Това не се ли е знаело досега в България? Не е ли било известно? Иван Николов: То беше известно на институциите, писали сме разни писма, опитвали сме да представим тези неща по различни начини, но явно се примири ситуацията. След идването на последната година, вече видяхме, че има други ветрове посланикът в Белград Радко Влайков и генералният консул в Ниш поеха ролята България сама да организира тази медицинска помощ. Така че тя все още се оказва във Военномедицинска академия, но тя е по едни списъци. Консулът идва в Босилеград един път седмично, хората си подават заявките, в КИЦ. След това той го утвърждава този списък и в крайна сметка ги приема. Оказва се медицинска помощ във ВМА, но това не решава проблема на място. Има много хора, които не могат да стигнат до ВМА. Така че ние се опитахме от чисто хуманитарни подбуди, заедно с Граждански комитет „Западни покрайнини“ – лекари, познати, приятели, съпричастни към проблемите на българското малцинство, да организираме този хуманитарен преглед. Нещата явно са били проследени. Това, че беше провалена акцията е един проблем, но беше оказан натиск върху лекарите и една показна полицейска акция, в която бяха мобилизирани двадесет души полицаи, разни други инспектори, които ги държаха цял ден в полицията и така се създаде едно много неприятно впечатление от цялата тази история. Водещ: Г-н Николов, вие следите процесите от разпада на бивша Югославия. Можете ли да направите сравнението? Какво правят сърбите за сръбското малцинство в Косово? Иван Николов: Това сравнение не може да се направи в това отношение. Доколкото ми е известно някъде около 1 милион долара дневно се равнява сумата на сръбската помощ на сърбите в Косово. Така че това не може да се сравнява като отношение. Ние се опитваме да правим дребни неща, както се казва. Водещ: И полицията се намесва. Иван Николов: Но винаги държавата се намесва, не само полицията. Полицията все пак не е изпълнителен орган на Босилеград. Нещата стоят на друго ниво. Решението е взето на друго ниво. Водещ: Ако България направи същото за нашето малцинство в Босилеградско, каквото сърбите правят за сръбското малцинство в Косово, каква би била реакцията на властите? Иван Николов: Първо България трябва да поиска да направи такова нещо. Реакциите на властите ще бъдат в първия момент отблъскващи , но след това ще стихне. Въпросът е дали България има политическа воля да се поемат нещата в ръце и да се окаже помощ на това население по начина, по който го правят примерно сърбите или по начина, по който го правят, да кажем , турците в България Водещ: Г-н Николов, има ли адекватна политика българското правителство за българското малцинство в Западните покрайнини? Иван Николов: Досега не. Досега нещата се правеха на парчета и резултатите са, как да кажа, временни, откъслечни и спорадични. България до момента поддържа два културно-информационни центъра. Няма студенти по постановление от Западните покрайнини, които учат в България. Оказва хуманитарна помощ според случая, както е във ВМА, но една такава систематична политика, която да гарантира някакви нормални условия за оцеляване на това население там на място, да се гарантират онези демократични права и ценности, които са необходими в днешно време като свобода на словото, свобода на движението, икономика, здравеопазване – това все още не е решено. Сърбия десетилетия наред провежда една асимилационна политика, която има за цел това население от Западните покрайнини да се обезбългарят най-напред и след това да се обезлюдят. Водещ: Какви са инструментите на тази политика? Иван Николов: Инструментите на тази политика са доста известни. Във френската колониална школа една трета от населението се изгонва, една трета най-борбените се осъждат и убиват, тези които останат, се асимилират. Ние виждаме, че се прилагат всичките методи и са изпробвани през десетилетията. Особено напоследък се използва натискът по линия на липса на достатъчно образование на български език, няма вероизповедание на български език. Няма работеща икономика, както видяхте няма хуманитарна помощ. Хората все повече търсят все по-добри места за живот и се изнасят към града. Остават тези, които са в най-трудно социално-икономическо положение, които са на възраст, самотни хора, които по един или друг начин нямат избор. И тук все повече и по-сложно става за това население. Водещ: Един от българските лекари от тримата от хуманитарната мисия от 10 ноември казва, че около 10 хиляди българи в района на Босилеград умират, защото там няма здравеопазване, т.е. специализирана помощ, има общопрактикуващи лекари само? Иван Николов: Да, има само общопрактикуващи лекари, точно така. това не е достатъчно да се гарантира здравето на хората, особено на възрастните хора, хора, които по един или друг начин имат нужда от такава помощ. Те или трябва да ходят на 100-150 км във вътрешността на страната, или да си плащат лекуването в България. Водещ: Господин Николов, какво трябва да предприеме българската държава? Иван Николов: Имаме редица документи, в които сме давали предложения какво трябва да направи българската държава. През 2013 г. подписахме споразумение – неправителствените организации и политическите партии в Западните покрайнини, нещо като политическа платформа и сме я предоставили на всички български институции в Република Българи и в Сърбия. Досега не се направили почти нищо за реализацията на това. Явно няма и чуваемост от сръбска страна. Между другото, пропускам да кажа, че цяла седмица арестуването на българските лекари е топ новина в цяла България, в сръбските медии не се чу нито една дума затова. Това е симптоматично за отношенията на сръбската държава към българското малцинство. Това, което трябва да се направи, вече сме го формулирали в редица документи, предоставили сме го на държавните институции. Един-два пъти даже стигнахме и до Брюксел, там българските евродепутати предизвикаха два дебата в Европейския парламент за положението и правата на българското малцинство. Досега няма съответна реакция просто заради това, защото Сърбия няма ясна външнополитическа ориентация. Ако тя наистина имаше европейска ориентация, тогава тя със сигурност щеше да се вслуша в препоръките, които идват от Брюксел. Водещ: Да, но ние не можем да ви изоставим. Нещо трябва да се предприеме. Най-спешното кое е? Иван Николов: Най-много разчитам на българското общество, на медиите, които проявиха страшно голяма съпричастност. На държавните институции, които също се интересуват от това, което става в Босилеград. И ние трябва всички да се мобилизираме към това, за да се завърне отново българският бизнес в Босилеград и Цариброд, за да се решат също там онези ключовите неща, които са необходими, от които е съставен животът. Това е добро европейско образование, организирано здравеопазване. Все пак живеем в 21-ви век и не можем да се оставим на едни общопракиткуващи лекари, при положение че населението е с висока заболеваемост, висока възрастова структура. Има нужда от тази помощ. Ние виждаме, че всеки ден си отиват хора в една възраст, която както се казва в трудова възраст от банални заболявания – високо кръвно, от разни такива неща си отиват. Ние сме безсилни да им помогнем по друг начин. Ако хората са принудени да тропат на вратите на Културно-информационния център в Босилеград, за да искат медицинска помощ от България, значи че са изчерпани всички други възможности. Водещ: Водим този разговор 13 дни преди 27 ноември, когато през 1919 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан така нареченият Ньойски договор, в резултат на който страната ни губи Цариброд и Босилеград, три пазарни средища и 118 села. Паметна дата. Иван Николов: Паметна дата. Равносметката е ужасяваща от подписването на този договор. Ако от тези 120 хиляди българи, които са останали по силата на този договор, за един век са останали по-малко от 20 хиляди, вие можете да си представите каква е тази политика, която е довела до изтреблението на тези хора. И още повече, че тя продължава с всичката динамика и днес. Нищо не се е променило съществено. Светът около нас се развива със страшна динамика. Виждаме модерни комуникации, виждаме добро здравеопазване, виждаме работа, виждаме движение, модернизиране на цялото общество, докато тук в Босилеград времето като че ли е спряло. Цоня СЪБЧЕВА

15 Ноември 2017 | 13:00 | Радио "Фокус"