ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Илиян Василев: В шпионския скандал с руския дипломат има повече пиар, отколкото съдържание

Илиян Василев: В шпионския скандал с руския дипломат има повече пиар, отколкото съдържание

Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ "Това е България“"Водещ: Специализираната прокуратура образува досъдебно производств...

30 Октомври 2019 | 08:30 | Радио "Фокус", "Това е България"

Илиян Василев: В парламента винаги могат да ви спретнат шоу с голяма драма, остри изказвания, но тази енергия е като театър на абсурда

Илиян Василев: В парламента винаги могат да ви спретнат шоу с голяма драма, остри изказвания, но тази енергия е като театър на абсурда

Илиян Василев, бивш посланик в Русия, сега член на Управителния съвет, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: С химна на България на ЕС и взаимни междупартийни обвинения започна поредният парламентарен сезон. Паралелно с него започна и началото на регистрацията на партиите и коалициите за местните избори. Предизборната кампания, ако трябва да сме честни, стартира още преди лятната ваканция. Толкова начала какво ще ни донесат? Задаваме въпроса на Илиян Василев, бивш посланик в Русия, сега член на УС на Центъра за балкански и черноморски изследвания. Илиян Василев: Бих казал, че ще ни донесат, поне до изборите и втория тур, който се очертава, доста висока сеизмичност: обществена, политическа и всякаква друга, тъй като, освен тези избори, има един паралелен избор, който е също толкова важен – този за главния прокурор. И в основата на гравитацията на тези две събития политическият процес нито в парламента, нито извън него, може да протече нормално. Прекалено силна е притегателната сила и всички играчи ще почнат да се съобразяват с тези две основни събития, за да могат да се усилват позициите. Знаете, че тези избори имат доста голямо значение, тъй като те се смятат за началото на някакви по-дълбинни процеси. Сега, в каква посока, все още е трудно да се каже, но ще има и паралелна протестна вълна, която също трябва да видим, как ще еволюира, защото и там нещата не са абсолютно еднозначни. Изобщо много интересна есен ни предстои. Аз намирам това за добро, тъй като по принцип винаги когато има енергия в обществото и усещането, че нещата не вървят, или поне не толкова бързо, хубаво е да има обществена енергия, защото това най-накрая трябва да избие в някакво решение. Водещ: Съдейки по изказванията в сряда в пленарната зала, не се чу нищо за избора на главен прокурор, нито за протестни вълни. Как да си обясним подобно неглижиране? Илиян Василев: Вижте, първо, този парламент е еднотипен. Там няма опозиция, поне на главния прокурор. Там всички гласуват в едната част, тоест „за“. В този смисъл за какво да очаквате от тях дебат? Няма да има дебат. Дебатът по темата главен прокурор е системни играчи и антисистемни – Establishment, antiestablishment или парламент, извън парламент. Това е общо взето историята, пък по отношение на другите изказвания – по принцип винаги парламентаризмът у нас има съотношение между децибелите и ефективността на движението. Те винаги могат да ви спретнат шоу, в което да има голяма драма, остри изказвания, и най-накрая когато дръпнете чертата, ще видите, че тази енергия е просто като театър на абсурда, който не се превръща в закон, в решения, в консенсус по важните за държавата дела. Изобщо това е кризата на модела на управление от 30 години насам, който сега дава вече своите дефицити. А пък що се отнася до голямата тема за главния прокурор, пак казах, тя ще се реши извън, тя ще се реши, за голямо съжаление, на улицата, тъй като тази част от обществото, то не е представено в парламента, тоест то не може да използва парламентарните лостове, които за една демокрация винаги са нормални, и като погледнете там, нито БСП, така наречената опозиция, има някакво различно мнение по темата за избора на главен прокурор, нито пък другата опозиция, тя пък е епитомията на хората, които избират главния прокурор – ДПС, Патриотите, ГЕРБ. Изобщо, там има една еднотипност и дори на този фон, на синхрона на интереси, като че ли в сряда изказването на президента и то прозвуча, както се казва, познато. Водещ: Къде в конфигурацията „системни и антисистемни играчи“ ситуирате държавния глава? Илиян Василев: Вижте, аз не искам да отричам неговото право и полезността му за обществото, той говори по друг начин от всички. Защото това е големият проблем в нашето общество – в парламента всички говорят еднакво по критични теми. Примерно за главния прокурор всички говорят еднакво. Така че е хубаво президентът да бъде дургоговорящ. Но когато настъпват важните моменти – ето, в сряда примерно има много важна тема, която трябваше да се дебатира и то доста силно. Тя се дебатира, но отново повърхностно. Това го гледам от гледна точка на реакцията на вътрешно министерство по руската изложба. Водещ: За това смятам да ви попитам малко по-нататък в разговора. Илиян Василев: Добре. Мисълта ми е, че президентът, когато взима отношение, той говори очевидни истини. С тях всички се съгласяват. Но това е проблемът на българската демокрация – на ниво съгласяване всички са „за“. Обаче, всеки като почне да си казва истината, като всички имат иконите на Левски и Ботев зад гърба си, но си дърпа своята черга: за партията, за групата, за олигархичния кръг. В този смисъл, президентът хубаво диагностицира проблеми, които ние всички знаем, но отново пожелателно. „Това нещо трябва да се направи, онзи трябва да го направи“. Някак си, дори и по острите, ръбестите теми за сигурността, за главния прокурор, за престъпността , за корупцията той се изказва витиевато. Времето за такива полуизказвания е минало. Той все пак, от поне неговата камбанария, трябва да говори право, да ги насочи, да ги назовава нещата, нищо, че това ще му коства съответната реакция и нищо от това, че естествено пък другите ще кажат, че в неговото обкръжени също не е всичко в бяло, това е типичната реакция, когато ти критикуваш някой, да ти върнат топката, че и ти не си в бяло. То никой не в бяло, разбира се. Водещ: Още един щрих от този есенен политически сезон: предизборната кампания. Интригата в София се насочва между двете дами: досегашния кмет Йорданка Фандъкова и омбудсмана Мая Манолова. Така ли ще мине времето до изборния ден? Илиян Василев: Към госпожа Фандъкова изпитвам дълги години симпатии, не само защото тя е миловиден човек, с добро излъчване, аз си спомням едни трудни години 2013 или 2014 г., бяха пуснали южната дъга и огромен дъжд се беше излял, и всичко беше залято. И всичките мачовци около нея, които са шефове, премиери, големи общински съветници, всички изчезнаха и само тя горката ходеше мокра до кости. Една много особена картина ми се е запечатала. Но вече не ми е достатъчна тази миловидност. Все пак 10 години са. Проблемите се трупат. Затова трябва да има алтернатива. Тая алтернатива в лицето на госпожа Манолова – ето, аз видях нейния инициативен комитет. Разбира се, че е трудно да станеш член на Инициативния комитет извън партиите, защото всеки, който стане такъв член, веднага почва да бъде атакуват от всякакви страни. Не е лесно да бъдеш опозиция. Но този Инициативен комитет някак си не ме впечатлява. Трябва да видим как тя ще си развие кампанията. В същото време един качествен човек като Игнатов от „Демократична България“ той пък няма достъп до медиите. И сега медиите ще затворят, говоря за централните медии, дебатът в дихотомията, която е много удобна, черно и бяло, Фандъкова и Манолова, и ние ще си гледаме пак театър на абсурда. Но истинските проблеми, дълбочината – в какво се състоят? Давам ви най-обикновен пример. Госпожа Фандъкова така и не разбира, какъв е огромният проблем с ремонтите в София. Този проблем е в това, че корупцията е огромна и повсеместна и тя фактически изсмуква такава огромна част от парите, които не достигат до изпълнителя, че фирмите, като трябва да отчетат 30-40%, те трябва след това да наемат най-евтините изпълнители, те пък заплащат на най-евтините работници, и най-накрая, ако си спомняте тази невероятна сцена на всичките 10 или 12 души на GP Group, които на “Граф Игнатиев“ гледаха един човек как реди павета, а той, разбира се, че е майсторът на паветата. И цялата тази пирамида от изпълнители, от усилия, зависи от този човек, който, той вече няма кой да му плати, защото майсторите избягаха. По цялата верига няма достатъчно кръв и затова ремонтите не се случват. А пък корупционния модел – сега Орлиновците ги няма, тя уж щяла да си прави нов екип. Но нали в новите екипи пак прозират физиономиите на бъдещите Орлиновци. По същия начин госпожа Манолова – тя има добра енергия от това ,че идва от омбудсман, т.нар. държавен Робин Худ, но хората вече са изморени от такива фигури, които се въртят в българския политически живот вече 10-15 години и всеки от тях като че ли е съотговорен за случващото се. Затова аз гледам същността на дебата. Дано има дебат, но много се съмнявам. Пак казвам, централните медии ще се затворят в условното Фандъкова-Манолова и никой друг няма да може да каже каквото и да е. Водещ: Умората от спасители прозира и в още един скандал, за който вие вече споменахте, а именно реакцията на българското МВнР по повод изложбата на 75 години от освобождаването на Източна Европа от нацизма, организирано от руското посолство. Дебат, който също е неглижиран, подобно на всички дебати, засягащи проблема. Защо? Илиян Василев: Външно министерство е институция на държавата, която формира решенията във външнополитическата област. Част от правителството. Същите медии, които подкрепят всичко друго на това правителство, включително всяка една стъпка – то не беше Пеевски, не бяха Ковачевци, не бяха Гешевци, всички. В момента, в който трябва да защитят собственото си външно министерство, те веднага дадоха трибуна на всичките, които могат да се изкажат против това решение. То е симптоматично от гледна точка на разбирането. Ние толкова години живеем с наратив на историята, който е фалшив, фейков, и който между другото ние не че не знаем фактите, ние като че ли не смеем, както по старата тоталитарна традиция: Централният комитет знае, значи неговата версия е единствено права. А те са набор от факти. Имате страна, която влиза в друга. Червената армия влиза в България, която вече е обявила война на Германия. Наслагването на тези факти означава, че няма никакво освобождение, а има флагрантна окупация. И тези неща, понеже 45 години въобще бяха извадени, и още 30 години не смее за тях да се каже нищо, и понеже сега в Източна Европа, във връзка с преоценката или прегледа на историята, защото тази година е не само 85 години, но по-важната дата е 90 години от избухването на Втората световна война и затова в цяла Източна Европа върви процес на преосмисляне и особено на фона на ресталинизацията в Русия, която изключва критичния поглед към Сталин и действията на неговия режим, и поради тази причина Източна Европа и Русия започват да гледат по тотално различен начин. И в този процес, който засяга целия континент и Русия и разминаването в ценностите, нашето външно министерство се включи с много достойна позиция. Сега, разбира се, тъй като ние толкова дълго години сме мълчали по тази тема, и дори една умерена и абсолютно дипломатически точно изложена позиция, и тя на някои им се струва екстремизъм, защото тя нормалността е толкова далеч от това, което ние сме свикнали да чуваме, че вече звучи като екстремизъм. И в сряда видяхте дежурните говорители от БСП: било импровизация. Ами, то смешно е, защото тази партия има голям проблем с това да мине от болшевишкия си период в европейския социалдемократичен период. И поради тази причина инстинктите им са на хора, които като че ли някой ги вади от религиозния унес и изведнъж им казва: „Абе, истината е друга“, и те казват: „Не, това е импровизация“. И по този начин и другите сега ще се намесят, а вие знаете, тази изложба се организира, тя не е само за България. Тази изложба, да кажа на слушателя, защото е много интересно, се организира от Руското историческо общество. Шеф на това общество е шефа на Съюза на външното разузнаване Сергей Наришкин. Именно с него шефът на АБВ Румен Петков се видя на 5 юли и една от темите, освен 140 години дипломатически отношения между двете страни, беше тази изложба. И в тази изложба, аз нарочно съм дал на страницата на „България аналитика“, дал съм филмче точно от тази изложба, защото тя се върти в много страни, какви неща има в нея и за какво се говори. Говори се най-вече за руската версия за причините за началото на Втората световна война и за нападението на СССР и окупацията му над Полша. Защото това е много слаба тема в руската политика и тя е направо незащитима, тъй като слага на една плоскост и Хитлер, който напада от запад, и СССР, която напада от изток Полша. Защото, нали се сещате, че няма как без тази договореност Рибентроп-Молотов двете страни просто да си демаркират една линия. Демаркацията е предварително договорена. Тя не се е случила автоматично след 17 септември като Червената армия е тръгнала, тя е предварително договорена. И поради тази причина основната цел на тази изложба е именно да изложи, да наложи наратива на Русия, че Полша сама си е виновна, че тя е допринесла, ако си спомняте, буквално преди 4 дена Жириновски пред Гостдумата директно каза: „Полша сама си е виновна за това, че Хитлер я е нападнал“. И в тази битка те трябва отново да изглеждат моралните победители и да наложат щампата, че Червената армия е освободила Европа, тоест освободила е нас и всички други. Проблемът за България обаче не се връзва, че е освободила, защото немски войски е нямало, ние сме обявили война, изобщо няма такъв случай. В този контекст тази изложба не е толкова невинна, защото тя се организира от структури – ако видите този филм, ще видите там не само Сергей Наришкин, ще видите и Лавров, ще видите и Сергей Иванов, човекът, който дълги години беше совбеза на Русия. Изобщо много висока топка от хора, които очевидно не се занимават със субективна историческа истина, и затова, за да не спорим по тази тема, съм дал каква е целта на тези изложби на Руското историческо общество. Прочетете го, от това по-ясно да ви стане, че това е главен пропаганден инструмент, с който се налагат тезите на Русия за причините на войната, за нейната мисия, за нейната роля и всичко със съвременен контекст, в който, какво се казва на народите: Русия е освободила Европа от фашизма, без Русия не можете да имате сигурна Европа, тоест договаряйте се с нас. Това е контекстът. Водещ: Защо тази изложба се появява в началото на политическия есенен сезон у нас и в навечерието на местните избори. Илиян Василев: Тя е по-скоро планирана в Русия, за да съвпадне, да бъде около началото на 80-годишнината от началото на Втората световна война. Не е толкова заради нашия политически сезон. И тъй като, вероятно руското посолство, тя не е само у нас, пак казвам, тази изложба не е само в София, тя е във всички страни в Източна Европа, или поне по-голяма час от тях, по решение на МИД и те там си планират нещата, тя е тук по предложение на руското посолство. Вероятно е да съвпадне преди 9 септември, защото обикновено тогава са всичките събития около Освободителката, около Червената армия, защото наративът на Сталин е всъщност наратив на всички тук т.нар. партизани, комунисти и всички, които узурпираха със силата на Съветските щикове властта тук, защото всеки трябва просто логически да разсъждава. 7-8 хил. души партизани по никакъв начин не биха могли да направят този преврат и да получат власт, камо ли силово, без Червената армия да беше прегазила България. Това не е толкова сложно. И този наратив, тази взаимна зависимост между онова, което се говори в Москва, за да се оправдае ролята на СССР и Сталин, и другата зависимост на тукашните леви и комунистически сили да оправдаят собственото си съществуване, собствената претенция за място в съвременния политически живот, тя стъпва върху битката за тази част от историята, която е доста силно потискана през всичките тези години. Водещ: И не случайно потискана. Илиян Василев: Ама не, тя е съзнателно потискана, защото виждате сега реакциите и в Прибалтийските страни, и в Източна Европа, и в Полша. Полша примерно сега повдигна въпроса за репарациите от Германия и обвини за това СССР, че заради натиск от него тя не е могла да предяви претенции за репарации към Германия. Тоест като имате дълги години една тенджера под налягане, която е държана насила под похлупак, и като се освободи, започват естествени процеси. 30 години, забележете, след 89-та година, след падането на Берлин, 30 години, едва сега се говори за тези неща. Водещ: Господин Василев, понеже радиовремето, за съжаление, е ограничено, останаха ни съвсем малки минутки, затова предлагам в тях да отдадем почит за пореден път на паметта на Алекс Алексиев. В петък се навършват 40 дни от неговата смърт. Илиян Василев: 40 дни. Душата му в петък ще отлети, но духът му ще остане. Алекс, за голямо съжаление, приживе не получи своето признание, но той е един от големите българи, който действително има измерения, които някак си не могат да се вкарат в координатите на провинциалната метрична система тук в България. Той беше глобален играч и за разлика от много други неговият принос в освобождаването на България след 89-та година и за събитията след 89-та година, разпада на СССР, въз основна на който Българя получи своята независимост, аз не знам друг българин да има по-голям принос от него. Но ние тепърва ще правим така, че неговото дело, и идеите му, и нещата, които можем да съберем от приятели, оттук-оттам, да станат достояние. България е толкова богата, колкото и паметта за големите и значими българи, които са живели преди нас и които ще живеят след това. Водещ: В това ваше дело ще ви съдействаме, защото Алекс Алексиев бе един от нашите анализатори, чест гост на радио „Фокус“. Илиян Василев: Надявам се и ви благодаря. Цоня Събчева

5 Септември 2019 | 21:20 | Радио "Фокус" - София