ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: Има много сериозно отстъпление на управляващата партия от познатите й позиции

Проф. Александър Маринов: Има много сериозно отстъпление на управляващата партия от познатите й позиции

Проф. Александър Маринов в интервю за Изборното студио на Радио „Фокус“ „Това е България“ ...

28 Октомври 2019 | 09:30 | Радио "Фокус", "Това е България"

Проф. Александър Маринов: Властта у нас се упражнява непрозрачно, безотговорно, безотчетно, като все едно е бащиния

Проф. Александър Маринов: Властта у нас се упражнява непрозрачно, безотговорно, безотчетно, като все едно е бащиния

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“ Водещ: Какво регистрира политологическият сеизмограф за седмицата? Първият ни гост е проф. Александър Маринов. Добър ден и честит празник, защото днес е Международният ден на учителя. Александър Маринов: Благодаря ви. Честито и на вас, защото и вие сте в известен смисъл на думата учители – участвате, и то с много важна роля в обученията за изграждането на гражданската и политическата култура на хората. Водещ: Благодаря ви, проф. Маринов. Но всички ние сме будители – будим съвестта на нацията, дори и тогава, когато тя е в летаргия. Александър Маринов: Не всички, някои са приспиватели. Водещ: Ние избираме да сме будители. Искам да ви попитам, как тълкувате ключовите думи от тази седмица: местни избори, Македония, „Фолксваген“, 50 милиона, „Балкански поток“, фалити – виждате ли връзка между тях? Александър Маринов: Те са доста разнопосочни като смисъл, като отражение. Може би единствената видима или логична връзка е, че всички тези или повечето от тези събития остават неясни, необяснени, неаргументирани пред обществото. Някои изглеждат очевидни, да кажем, някои такива скандали в медиите. Други изглеждат забулени с някакви тайнствени схеми. Трети изглеждат просто необясними – да кажем, как така вече цяла седмица не може да се разбере, къде са отишли тези 50 млн. лева, дето уж бяха за заплати на медицинските сестри? Значи, хем са дадени, хем сестрите не са ги получили. Къде са отишли? Цяла седмица министър-председател, министър на здравеопазването, шеф на Здравна каса, всички други там партньори въртят-сучат и не става ясно. Ако тези пари са дадени, защо сестрите не са получили увеличение на заплатите си? И те протестират съвършено основателно не само заради заплатите, а защото ги лъжат, и лъжат цялото общество. Тоест, тази непрозрачност, безотчетност, нежелание по различни причини да се каже ясно, да се аргументира пред обществото всяко важно решение, а пък дори ако щете всяка грешка, защото се случват грешки. Водещ: А не виждате ли в процесите зад тези теми, които изброих, и двойните дъна на привидност и на реалност? Привидността и реалността в местните избори. Привидността на добросъседството с Македония в един документ с мъгляво съдържание и реалното отношение на страната към нас. Привидността на инвестицията с „Фолксваген“, която някак отиде в Измир. Привидността на фалитите на фирмите – всяка втора фирма на практика в България е в сериозно финансово затруднение, всяка втора община в България е с тежки задължения на фона на иначе икономическата добра картина. Александър Маринов: Аз не бих използвал израза „привидност“. Бих искал да използвам израза по-скоро „пропаганда на успехите“, защото във всички тези случаи отговорните публични власти твърдяха и продължават да твърдят в някои от тези случаи, че всичко е наред. И обществото не е достатъчно зряло, не е достатъчно едва ли не интелигентно да види успеха. Спомнете си, какви фанфари бяха за договора с Македония. Спомнете си, как се твърдеше, че това е изключително постижение на българската дипломация, което ни осигурява всички възможни преимущества на Балканите. Никой не пожела да мисли и да действа, да сравнява, да проучи ако щете опита на гърците в това отношение преди да бъде сключен договорът. Това желание различни, някои от тях само по себе си верни факти да бъдат представени като триумф на властта. Това е двойното дъно, за което говорите: властта. В България хората, които имат властта и я употребяват, изпитват неистово желание да представят пред обществото низ от своите успехи. Като неуспехите или не виждат, или ги приписват на някакви други демонични сили. Например, вие споменахте икономическия растеж, стабилността и т.н., но зад тези числа на статистиката всъщност се крият други реалности. Вие споменахте за фалити на фирми и за застрашеността на голяма част от българските фирми. Бедност, изключване, неравенство. Водещ: Плюс задлъжнялост на общините, проф. Маринов. Всяка втора община е с дългове. Александър Маринов: Разбира се. Но вижте, дори и може би най-богатата община в България – София, продължава да трупа година след година нови и нови дългове, за да осигурява съфинансиране по така шумно рекламираните европейски пари за иначе по принцип полезни неща в столицата. Това е София, а представете си една малка община, където няма икономика, няма данъци или са много малки и т.н. Но никой с това не се занимава. Ето, използвам повод, понеже вие питахте за изборите, властта в София си приписва всички успехи, казва: „Ние построихме това-онова“, все едно, че са ходили на Ленински съботници, все едно са извадили пари от джоба си. Само че тази власт не е решила нито един сериозен проблем, труден проблем, неприятен проблем. И тези проблеми се прехвърлят за следващия мандат. Отчуждаването на терени, например, за публични цели и много други неща. Презастрояването по същество продължава с пълни сили, независимо от всички самохвалства на кмета, на съвета, на главния архитект и т.н. Градът се изражда. А те ни казва: „Той става все по-хубав и по-хубав.“ Та, искам да кажа, че тук разбира се въпросът е: кога обществото ще застави тези, които го управляват, няма значение кои са, да говорят истината, да отчитат нещата с факти и да носят отговорност за това, което са свършили или не са свършили. Ако вие може да представите, изразявам се образно, Квазимодо като образец на човешка физическа хубост, и ви позволяват да го правите, защо да не го правите? По същия начин може да представите харченето на пари със съмнителна меко казана ефективност и ефикасност за триумф на управленското изкуство, че вие сте направили чудеса за хората, с техните пари, разбира се. Това е въпросът. Властта се упражнява непрозрачно, безотговорно, безотчетно, като все едно е бащиния. Все едно, че тези, които управляват, са получили на аренда територията вече на България или на части от нея. Водещ: Проф. Маринов, на фона на бекграунда, който се крие зад процесите, как ви прозвуча хепънингът на Волен Сидеров в БНТ? Александър Маринов: Тук има две версии. Аз гледах предаването впоследствие, не самото му излъчване. Даже спорим с мои колеги и близки. Едните го отдават това на някакво така да го кажем недобра кондиция на Сидеров поради употреба на разни вещества – алкохол или нещо друго. Други смятат, че това е съвършено целенасочена политическа акция с цел нахъсване, надъхване, мобилизиране на един особен тип електорат. Един особен тип електорат, който по принцип това е характерна черта на популизма в точния смисъл на думата, е настроен враждебен към институциите. Понякога с основание, разбира се. Но тази враждебност се разпалва и се довежда до крайност. Аз не изключвам, Сидеров го е правил и друг път в трудни положения от гледна точка на изборите, но той може да е всякакъв, но не е глупав човек и има достатъчен опит в политиката, и прибягва до такива средства, за да наваксва изоставането си. Той понесе доста удари през последните месеци. Въпросът е друг. Въпросът е: откъде се появява тази, макар и не чак толкова голяма, но все пак електорално значима маса от хора, които реагират на такива примитивни сигнали. Някои дори биха използвали и силния израз „лумпенизиране“ на масата. Аз не бих го използвал точно в този смисъл, но явно е, че част от хората получават прилив на политическа активност при въздействието на такива крайни и най-вече неадекватни средства. Защото проблемите с обществената телевизия, разбира се, има, но те не могат да се решат по този начин, когато всеки може да прави каквото си иска в нейните студиа. Тези проблеми трябва да се решават от институциите, и институциите трябва да носят отговорност за тях – кого избират начело на обществените медии, как го контролират, допускат ли груби нарушения на правилата за управление и т.н. Това важи не само за медиите, това важи във всички области на живота. Но аз лично съм склонен да мисля, че това не е някакво внезапно безконтролно безумство на Сидеров, а по-скоро е пресметнат ход. Водещ: Проф. Маринов, не хвърли ли Волен Сидеров камък в блатото на фризираното скумросване от псевдополитическите дебати, когато участници са наредени около кръглата маса, казват си рецитацията в размер на минути, без да е ясно кой ги гледа и слуша? Александър Маринов: Почти всичко, което казвате, е вярно. Започвам отзад-напред: много малко хора слушат и гледат, и със сигурност още по-малко се влияят от това, а и тези, които се влияят, едва ли се влияят в положителна посока. Аз също не смятам, че предизборната кампания като цяло и в частност дебатите в медиите, всички други форми на конкуренцията преди изборите е смислена и има принос за това хората да направят информиран и относително рационален избор. Цялото политическо състезание в България се изроди. Първо, то е изключително зависимо от дебелината на портфейла, тоест, от парите, и второ, най-голямата беда е в това, че тези, които претендират за властта, и след това я печелят, не чувстват никаква отговорност и никакво задължение пред тези, които са ги избрали, да спазват определени ангажименти, поети, да се отчитат, да поддържат някаква комуникация с гражданите. Тоест, това е лошо във всеки смисъл на думата фиаско, което се разиграва преди изборите, изпълнено с кухи фрази – лошото е не само, че те са наизустени и издекламирани, а че те са кухи и лицемерни. Защото знаем, че у нас политиците не изпълняват предизборните си обещания. Те дори не се опитват да ги изпълняват, тъй като не ги превръщат в реални управленски програми. С вас много пъти сме говорили за програмата на правителството, но същото важи и за управлението на София, да кажем. Йорданка Фандъкова имаше една програма, качена на нейния сайт 4 месеца след победата на предишните избори, тази програма бе от една страничка, 40 изречения, и в тези всички изречения се говори само за миналото, не и за бъдещето. А сега четем някаква ужким разгърната програма – „Това ще направим, онова ще направим, вижте на моя сайт“, и аз ви уверявам, че ако тя ще спечели, което според мен няма да спечели, но който и да спечели от кандидатите за София, аз дълбоко се съмнявам, че след изборите ще представи една пълноценна, годна за изпълнение управленска програма и ще захване да я реализира, и да се отчита за нея пред гражданите. Дълбоко се съмнявам в това. Водещ: Проф. Маринов, вие информиран ли сте за тези избори, за посланията, за стратегиите на партиите? Успяхте ли да го направите? Александър Маринов: Откъслечно. Отчасти поради спецификата на тези избори. Просто на отделни места по различни причини имам впечатления. На някои места е много смислено, да кажем имам впечатление върху една малка крайстолична община – Божурище, където основният кандидат, кандидатът с най-големи шансове, провежда много смислена кампания, и не просто кампания – има няколко точки, които е показал преди години, че може да изпълнява, и сега пак ги изпълнява. Имам и други впечатления. Онзи ден пътувах до Пловдив, гледам сега какво е посланието на кандидатите на ГЕРБ: „Работа, работа, работа, за Пловдив“, „Работа, работа, работа, за Район Южен“. Като виждаме резултатите от работата през изтеклия мандат, по-добре да не работят. Тоест, какво искат да кажат партиите на хората с тези послания? И понякога те са неадекватни, неадекватни на ситуацията. И ще ви дам един пример: по редица причини мнозинството от гражданите не желаят да четат и не вярват на предизборните послания, понякога без основания. Следователно, една добра политика, една добра предизборна политика трябва да заложи на ключа, на ключовия въпрос в тези избори. В тези избори ключовият въпрос е: ще продължи ли статуквото или ще има промяна. Разбира се, уточнявам, че няма гаранции, че промяната ще е кой знае колко по-добра, това предстои да се види и предстои да се докаже. Сега, съперниците на статуквото би трябвало вместо да излъчват някакви сложни послания, ангажименти, програми, да поставят пред хората един-единствен въпрос: „Искате ли това, което е досега, да продължава, или искате промяна?“ И така биха имали голям шанс да спечелят изборите, с което разбира се биха поели голяма отговорност. Но партиите, аз и не мога да разбера, кой прави техните програми, кой прави техните комуникационни политики? Просто, за да взимат някакви пари ли го правят или са толкова некомпетентни, че сякаш сами си усложняват задачата, сами си пречат да реализират дори тези шансове, които имат? Водещ: Отдавна с вас говорим за необходимост от промяна на политическия пиар. Защо партиите не осъзнават, че високоплатените им политически съветници и пиари, всъщност ги закопават? Грубо казано. Александър Маринов: След като политиците не само го позволяват, а и се радват на това, и дават много пари за това, значи си го заслужават. Аз ще ви дам моето обяснение. Този политически пиар или както аз предпочитам да казвам – политически комуникации, те са продължение на същността на политиката. Когато вие нямате и не искате да правите политика в името на хората, за доброто на хората, тогава пиарът се превръща във фалшива реклама. Тогава пиарът има за цел не да изгради крайни доверителни отношения на партньорство, на съвместна работа, а да забаламоса хората, колко нещо е хубаво, в каква хубава опаковка е и да ги излъже да го купят, а след това рекламации не се приемат. Тоест, самите политици не желаят да имат с обществото такива отношения, които биха предполагали прилагане на всичките съвременни известни постижения, инструменти и техники на качествените политически комуникации. Те не го искат. Те искат комуникации, които да им осигурят победа, а след победата да им осигурят спокойствие и да могат да си правят каквото си искат. Тогава, разбира се, се изражда и тази професионална дейност, за която говорим – тя губи смисъла си. Водещ: На фона на случващото се за днес е насрочено учредяването на партията на Слави Трифонов. Александър Маринов: Ми да видим. Водещ: Зачеване в мистика, с малко информация, без журналисти, затворен кръг. Александър Маринов: Най-после Петко ще се роди и ще видим що за Петко ще бъде той. Няма нищо лошо. Аз съм за това да се появяват нови партии. Разбира се, добре е те да предлагат нещо ново, а не да повтарят стари номера. Но нека не говорим предварително. Аз лично съм скептичен към този проект. Но това си е мое мнение, а животът ще покаже. За мен лично е малко странен моментът на учредяване на партията малко преди изборите. Тоест, твърде късно, за да участва в тях, и твърде рано, за да говори нещо за следващите избори. Така че ще видим. Сега, може и да е без журналисти, може да е на скрито, но тази партия така или иначе трябва нещо да каже на обществото, нали, тя трябва да привлече привържениците си не просто със светлия лик на своя гуру. Водещ: Може би учредяването й сега е намек за предсрочни парламентарни избори? Александър Маринов: Може би, но тя едва ли може да ги предизвика сама. Може би е част от някакъв план за предсрочни избори, в които тя трябва да се включи с размах, без да носи трудностите на участие в едни местни избори. Защото дори на 5 места в страната да трябваше тази партия да участва, това вече щеше да я подложи на проверка, на изпитание. А сега е много лесно да кажеш: „Ние сме страхотни, ние сме добри“ и направо на следващите избори, където могат да се използват други фактори на влияние, на въздействие. Възможен е и такъв да е вариантът. Аз имам леко съмнение, че такава тактика е сполучлива, но съвсем не изключвам, това е вече друг въпрос, съвсем не изключвам, че резултатът от местните избори ще бъде не просто причина, а по-скоро претекст за много бързо разместване на политическите пластове. Натрупаха се много причини, поради които управляващите, една част от управляващите искат да свалят от себе си бремето на властта, а друга част от управляващите, макар и неофициално, но фактически със съмнителни с легитимността си средства, макар и примерно използвайки легитимни институции, те пък искат да се наместят в някаква нова конфигурация. И забележете, сега идва един момент, който ще бъде много показателен и поучителен за последните години. Този път май се готви едно показно раздаване на възмездие на съгрешилите във властта. И смятам, че в най-голямата управляваща партия се усещат, какво им се готви. Водещ: Кой им го готви? Александър Маринов: Някой достатъчно силен във всеки смисъл на думата. Водещ: В смисъл? Александър Маринов: А в същото време някой, който съвсем не е бил далеч от властта. Водещ: ДПС ли имате предвид? Александър Маринов: Със сигурност ДПС участва или части от ДПС участват в този план. Защото се вижда, че много решения в страната започват да се взимат заобикаляйки Борисов. В ГЕРБ няма кой да го направи. Не би посмял. Други фактори, които са хем вън, хем вътре във властта, имат достатъчно влияние върху други институции, те могат да го направят. Кой друг би могъл да заобикаля Борисов във важни решения? Не, не са много обичайните заподозрени. Водещ: Освен ДПС, други? Александър Маринов: Е, не знам, имена не мога да посоча. Имам някакви идеи, но не мога да ги кажа, тъй като не мога да ги докажа. Това е дедукция, логическо разсъждение. Цоня Събчева

5 Октомври 2019 | 15:00 | Радио „Фокус“