ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: Очакването, че след избора Иван Гешев непременно ще бъде послушен изпълнител на чужда воля, може да се окаже наивно

Проф. Александър Маринов: Очакването, че след избора Иван Гешев непременно ще бъде послушен изпълнител на чужда воля, може да се окаже наивно

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“Водещ: Зрелищни протести, контрапротести, жандармерия, телевизионни камери, скандали, фалшиви новини...

25 Октомври 2019 | 09:30 | Радио "Фокус", "Това е България"

Проф. Александър Маринов: Повечето кандидати за кметове стоят в сянка, ослушват се, траят си като глухи прасета в мамули

Проф. Александър Маринов: Повечето кандидати за кметове стоят в сянка, ослушват се, траят си като глухи прасета в мамули

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Месец остава до местните избори. При предходните им издания по това време знаехме поне основните двойки в различните областни центрове, в по-малките ключови градове, които си съперничеха. Сега изброяването им се оказва сложно. На фона на безспорните Фандъкова – Манолова, които ни заливат от сутрин до вечер, кандидатите за кметове в страната в огромната си част сякаш са потънали в нелегалност. Изправени ли сме пред местни избори без видими кандидати? Поканих за анализ проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, защо в навечерието на местните избори се говори за всичко друго, но не за местна власт и най-вече за ролята на местната власт в политиката? Александър Маринов: Да, това е изключително важен въпрос и отговорът най-вероятно ще ни отведе към диагнозата на цялостното състояние на българската партийно-политическа система, на институционалната ни система и т.н. Недооценява се значението на местната власт, тя е смачкана, подчинена, изцяло зависима от централната власт от всяка една точка. А, освен всичко останало, е глуха за исканията и е затворена за участието на гражданите. Вместо да привлича, да мотивира гражданите да участват в самоуправлението, точно обратното – тя ги пропъжда, тя ги възпрепятства. И, разбира се, това има като последици лошо отношение, недоверие, негативизъм, не само към местната власт, а към цялата система на публичното управление. Не се поставят на дискусия принципни въпроси. Не говоря само за това какво е направено или не е направено в един град или една община. Разбира се, това трябва да се дискутира. Но кои са хроничните проблеми на местната власт, кои са недостатъците, които трябва да се поправят, независимо дали всички ще харесат или не възможните рецепти за лечение. Още един път идват и си отиват местни избори, а тази дискусия не се води. Защото вие знаете, когато влезем в същинската предизборна кампания, там внимание, място за тези принципни фундаментални въпроси няма да има. Там ще има друг вид дискусия, ако можем така въобще да я наречем. Водещ: Защо политиците я избягват и защо гражданите не я търсят? Александър Маринов: Първата част на отговора е лесна. Българските политици – такива, каквито те са сега, и управляващи, и опозиция, просто са си изградили такъв манталитет, това е тяхната философия на управление. На тях не им трябва, а точно обратното, противопоказна е силна местна власт. Защото силната местна власт означава един партньор, но и опонент, който няма да следва всички политически и икономически прищевки на върхушката в центъра. А защо хората, гражданите не си го искат, това също е важен въпрос, който за съжаление води до по-нерадостни изводи. Тъй като отвоюването на държавата в полза на гражданите, които са върховният суверен, започва именно от местната власт. И въобще изграждането на една жизнеспособна демокрация, тоест система, в която гражданите имат реалната дума, тя започва отдолу нагоре, а не отгоре надолу. Водещ: Дали защото може би гражданите са отвратени, отегчени от това, че всеки път наивно досега са повярвали някому, а впоследствие той се оказва поредният местен деребей? Александър Маринов: Това си е също основателно. Разбира се, трябва да имаме предвид, че една част от фундаменталните въпроси на устройството и функционирането на местната власт се решават на централно равнище – в парламента, от правителството. Към тях също трябва да бъдат отправени такива искания и претенции. Да, разбира се, че хората са отвратени, дезинтересирани, или пък са се втренчили в много конкретни, да не кажа битови въпроси. В края на краищата, когато къщата ви е повредена, разрушена, не дай Боже, замърсена, дворът е затрупан с боклуци, имаме само две възможности – или да се хванем да си изчистим и да си оправим къщата, или с отвращение да продължаваме да живеем в тези развалини и тези боклуци. Водещ: Според вас какво избира българският гражданин? Александър Маринов: Очакваме да видим, какво ще избере българският гражданин. Рано или късно той трябва да направи този избор за своето населено място, за своята община и за своята държава като цяло. Водещ: Може би трябва да му дадем въдичката с примамката: сливи за смет? Александър Маринов: Няма да стигнат сливите. Водещ: Сливовите градини. Александър Маринов: Да, точно така. Ще видим. Тези избори според мен ще бъдат симптоматични. Дали ще се надигне някаква вълна на желание за промяна, от гледна точка не само на решението кой да бъде подкрепен като кандидат за кмет или общински съветници, а въобще на каква вълна ще премине предизборната кампания. Една част поне от гражданството, по-активната част от обществото, ще участва в тази кампания. С какви претенции, с каква степен на взискателност, ще видим. Водещ: Началото не е особено оптимистично, проф. Маринов. Малко летаргично тръгва. Александър Маринов: Не, разбира се. Ние трябва да сме наясно, че политиците, големите партии имат интерес от такова приспивно темпо. Колкото по-малко време остане за сериозни дискусии, толкова по-добре. Но, знаете ли, според мен ще има доста места в страната, говоря главно за големи и средни градове, където самата ситуация ще поощрява активизиране, изостряне на кампанията, не само от гледна точка на взаимните атаки на претендентите, а от гледна точка на отношението на гражданите. Там, където има реална интрига, там, където се забелязват реални шансове за промяна, това вероятно ще активизира по-голяма част от гражданите. Водещ: Кои са тези градове? Александър Маринов: На първо четене можем да говорим за двата най-големи града – за София и Пловдив, където реално има интрига, и то много сериозна. Не е много ясно какво ще се случи във Варна, там според мен също би могло да има интрига, зависи дали наистина ще се появи достатъчно убедителен кандидат. Защото в София и в Пловдив има кандидати, които са видимо достатъчно силни, за да оспорят статуквото. Те могат да имат едни или други силни и слаби страни, но по редица причини, включително като обществено влияние и електорална тежест, и Мая Манолова, и Славчо Атанасов могат да дадат напълно равностоен бой и да спечелят този бой срещу представителите на управляващата партия. Ще видим в другите по-големи градове, какво ще се случи. Наистина вие сте права, че доста в сянка стоят кандидатите. На някои места имената са известни, но те се ослушват, траят си, както се казва, като глухи прасета в мамули. Вярно е, че официално кампанията не е започнала, но все пак трябва да имаме предвид, че голяма част от тези съобщени имена не говорят много на хората. Аз имам предвид, не говорят дори на хората по места. Аз съм се интересувал за някой кандидат, примерно в Русе или на други места, самите местни хора казват – а бе чували сме, ама нещо чак пък толкова да сме наясно какво ще предложи, какво може и т.н., очакваме да видим. А времето си тече. Водещ: И аз питах колеги в различни градове. И понеже стана дума за Варна, кандидатът на БСП беше им една мистика, независимо че преди това има политическа биография Анелия Клисарова. Александър Маринов: Ами какво да ви кажа, тя като лекар, като академично лице, е достатъчно известна. Друг е въпросът дали ще може да влезе в тази битка за кметската позиция. Във Варна проблемът е друг, че БСП е в много тежко положение, много разнебитено положение. Вие сами виждате, че до кандидатурата на Клисарова се стигна след поредния скандал около варненското БСП и отношенията с централното ръководство. Разбира се, друг въпрос е дали и при какви обстоятелства централните ръководства трябва да се месят на местните структури, когато определят своите кандидати. Но така или иначе кандидатурата на председателя на една друга партия беше твърде екстравагантно решение. И на други места БСП е в отчайваща ситуация. Вземете Пловдив. В Пловдив БСП въобще е извън играта. Водещ: Там безспорно ще се борят ГЕРБ и ВМРО? Александър Маринов: Да, точно така. Вече друг е въпросът, че една голяма част от гражданите, които не са партийно пристрастни, ще трябва да избират, както и на много места в страната, както и в София, разбира се, ще избират статукво или промяна. И според мен на много места нагласите натежават в полза на промяната, а не на досегашното положение. Водещ: Дали не се тласка тази кампания именно в такава посока, за избор не между личности, не между хора, които реално ще свършат нещо, а между статукво или промяна? И въпросът е, че тази промяна какво ще донесе, това не е ли голямото неизвестно? Александър Маринов: О, да, това, разбира се, е много важно, да не кажем най-важният въпрос. Водещ: Най-важният въпрос е този. Александър Маринов: Защото не е достатъчно да се смени просто личността или не е достатъчно да се смени личността, в смисъл да не е от досега управлявалата партия. Важно е наистина да става дума за същностна промяна в политиката. Сега на много малко места чуваме такива концепции, такива предложения. Четох, тук имаше няколко точки, нещо като основа на платформа на Манолова. Звучи добре. Водещ: Ама няколко точки, пожелателни. Александър Маринов: Нещо трябва да се конкретизира. Има неща, които трябва да засегнат самата същност, начина, по който се управлява градът, а не последиците от начина, по който се управлява градът. Но все пак казвам, тук имаме някакви очертания, макар и общи, не много конкретни. Водещ: Малко пролетарска поезия ми се видя нейната концепция. Но това е лично мнение, разбира се, по-важно е какво ще каже избирателят и най-вече анализаторите. Александър Маринов: Вижте, от едната страна ще имаме пролетарска поезия, тоест революционен плам, а от другата страна ще имаме прозата на видимите успехи, колко добре управляваме, как вие сте толкова глупави, че не може да забележите колко добре управляваме. Водещ: Че не можете да ги забележите видимите успехи? Александър Маринов: Ами, да, разбира се, разбира се. Защото тука, естествено, никой не може да отрече, че говорим за София, че много неща са се построили. Но големият проблем пред управлението е на каква цена и дали точно това е било необходимо. Защото за огромния бюджет на София аз смятам, че може доста сериозно да се спори дали това е било най-доброто и като качество, и като количества, и като разпределение на новите придобивки по територията на града. Защото има очевидно привилегировани територии, има територии, които са забравени от Бога и от кмета. Водещ: Проф. Маринов, кои са основните въпроси пред местната власт, които тя би трябвало да реши с тези и след тези избори? Александър Маринов: Както казах, може би най-големият проблем е, че възможностите на местната власт, поне в по-голямата част от общините в страната, са много скромни. В този смисъл местната власт може да решава на повечето места съвсем ограничени, скромни, дребни, да не кажа всекидневни въпроси. И тука е големият въпрос как да се осигури финансова стабилност и укрепване на местната власт. Тук, разбира се, стои връзката с регионалното развитие, с регионалната политика, със западащите райони, с миграционните процеси, с демографската криза. Тоест местната власт не може всичко да решава, но местната власт може да впрегне тази енергия, която все още е останала, вместо да я разпилява. На различните места е различно. Не можем да имаме едни и същи претенции към управите на София, Пловдив, Варна, Бургас и по-малките места, където има тежки кризисни процеси. Защото вече има областни градове, за които ние продължаваме да мислим по инерция като за големи градове, които са в доста тъжно състояние. Водещ: И обратно, има малки градчета, които пък са случили на добър кмет. Единици са, не са много в България, но действително има такива. Александър Маринов: Има, разбира се, има, естествено. Има градове, които по една или друга причини с различни източници, с повече инициатива, с повече кураж и ентусиазъм се справят доста по-добре от свои по-големи събратя… Водещ: Симитли, Гоце Делчев, това са все градове, които се справят много добре. Александър Маринов: И Троян може да се каже. Има места, и то което е интересното в райони, които са зле като цяло, има отделни общини и населени места, които се справят. Тоест не всичко е предопределено. Но исках да кажа, че ако трябва да аранжираме проблемите, според мен най-важната задача, с която трябва да се захванат новите местни управи е да поведат разговор и да привлекат енергията на хората. Да се опитат да възстановят доверието. Защото дори в градовете, където се смята, че се управлява добре и градоначалниците ще бъдат преизбрани, голяма част от населението е отчуждено. И това е голям минус, защото нито едно управление, било местно или централно, не може да постигне големи резултати, ако зад него не стои доверието, активността и участието на хората. Водещ: Съгласна съм абсолютно с вас, че енергията на хората стои преди парите. Как тя трябва да бъде привлечена? Александър Маринов: Смятам, че трябва да бъде привлечена чрез обсъждане на намеренията, на приоритетите, обсъждане на бюджетите, които предстоят да бъдат правени. По света вече три десетилетия се практикува т.нар. партиципативно бюджетиране, включително в страни, към които ние се отнасяме пренебрежително като по-изостанали. Тоест една голяма част от населението може да бъде привлечено в процеса на подготовка на местния бюджет. За какво ще се харчат парите, и не само за какво ще се харчат парите, а как да бъдат привлечени повече приходи. На много места може да се мисли за допълнителна децентрализация в рамките на общините. Ще ви дам пример със София. В София административната структура достига до ниво район. А вие знаете, че в София има райони, които имат 200-250-300 хиляди жители. Какво ниво е това, то не е самоуправление, то е администрация, районите не се самоуправляват. Но оттук нататък нима не е възможно да се мисли за пренасяне на определени правомощия и ресурси и задължения, разбира се, на по-ниски нива, на по-микрорайони, така да се каже. Където хората сами да решават какво да се прави, как да се прави, сами да го правят. Естествено, не всички ще участват. При сегашната ситуация това ще бъде бавен и мъчителен процес. Но общо взето, тази енергия може да се събуди само когато питаме хората и им даваме възможност да кажат и да участват. Друг начин няма. Иначе каквото и да им говорим, каквото и да им обещаваме, това няма да ги направи нещо повече от повече или по-малко доволни потребители. А тук става дума за нещо друго – за участие, за енергия. Цоня Събчева

18 Септември 2019 | 09:04 | Радио "Фокус", "Това е България"