СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Политологът Антоний Гълъбов: Опитите за фалшива патриотарщина и поставяне на червени линии са извън европейската политика по отношение на Северна Македония

Политологът Антоний Гълъбов: Опитите за фалшива патриотарщина и поставяне на червени линии са извън европейската политика по отношение на Северна Македония

Доц. Антоний Гълъбов, политолог, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

1 Октомври 2019 | 16:00 | Радио „Фокус“

Политологът Антоний Гълъбов: Новата президентска администрация ще се опитва да лансира самостоятелни политики

Политологът Антоний Гълъбов: Новата президентска администрация ще се опитва да лансира самостоятелни политики

Политологът Антоний Гълъбов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Броени дни до смяната на властта на „Дондуков“ 2 и до встъпването в длъжност на новоизбрания президент Румен Радев. Какъв държавен глава ще бъде той, какво да очакваме от неговия мандат и какво беше управлението на настоящия президент Росен Плевнелиев? Равносметката и прогнозите в следващите минути очакваме от политолога доц. Антоний Гълъбов, който вече е на пряката ни телефона линия. Здравейте, доц. Гълъбов! Антоний Гълъбов: Добър ден! Водещ: Очаквате ли на първо място да има приемственост след смяната на властта или напротив – президентската институция ще поеме в съвсем нова посока? Антоний Гълъбов: Нека да кажем първо,че самият мандат на президента Плевнелиев съществено промени облика на президентската администрация. Точно затова не доумявам защо в изборната кампания нямаше системно усилие да бъде оценен този мандат и спрямо него да се позиционират останалите кандидати. Беше ясно, че всъщност въпросът на изборите дали ще бъде продължено развитието на президентската администрация такава, каквато я виждаме в края на мандата на господин Плевнелиев или ще се търси някакъв друг вариант. По-скоро сме свидетели на второто. Преди всичко по отношение на представата затова какво трябва да прави президента в една парламентарна република. Това, което демонстрира в мандата „Плевнелиев“ беше всъщност конституционните възможности на президента да управлява кризи. Ако трябва с най-кратко да опишем този мандат, всъщност за първи път, 25 години след приемането на Конституцията, имаме в края на този мандат пълният набор от използвани конституционни възможности за ефективно управление на институционални и политически кризи. За мен това е може би най-сериозното наследство на мандата „Плевнелиев“, тъй като това е и институционален опит, който президентската администрация успя да постигне през тези години. Първите сигнали, които долавяме от новоизбрания президент, са в по-различна посока. Имам усещането, че господин Радев си представя президента повече като център на власт, като алтернативен център на власт, а не това, към което се стремеше президента Плевнелиев дa постига съгласие, да посредничи в отношенията между институциите. От един по-скоро консенсусен модел, към който се движеше администрацията на президента Плевнелиев, като че ли се движим към един друг модел, в който президентската администрация ще се опитва да лансира самостоятелни политики, ще се опитва да влиза в диалог като самостоятелен център на власт с останалите власти. Водещ: Много скоро ще разберем дали и как точно това ще се случи. Първото изпитание за новоизбрания държавен глава ще бъде фактът, че той трябва да излъчи служебен кабинет и вероятно е готов с него. Този кабинет обаче, може би ще се съгласите, ще бъде лакмус по-скоро за неговите нагласи, за това какви хора избира той и всъщност каква ще бъде неговата политика. Какво да очакваме в тази връзка? Антоний Гълъбов: Това предизвикателство е двойно. От една страна, той трябва да формира собствената си администрация, с други думи трябва да подбере хората, с които ще работи през следващите години. От друга страна, е късата дистанция на подбора на членовете на служебния кабинет. Това е особено упражнение, защото всъщност той трябва да структурира два екипа, трябва да структурира набор от хора, които да са в състояние както да развиват президентската администрация, така и да изпълняват задачите на един служебен кабинет, с други думи основно да подготвят изборите и да продължат да поддържат и развиват съществуващите административни механизми. Така, че упражнението е сложно и в това отношение ми се струва, че то е подложено на много сериозен натиск. В последните седмици всички сигнали в публичното пространство говорят за това. Има много сериозен политически, партиен, дори бих си позволил да кажа и корпоративен натиск в тила му за лансиране на определени хора и това е най-сериозното изпитание според мен – дали ще успее да удържи на този натиск и да структурира екипите си така, че наистина да може да постига цели или ще се поддаде в една или в друга степен на тази твърде изострена конкуренция в тила му. Когато казвам конкуренция, смекчавам нещата. Очевидно е, че става дума за много сериозни противопоставяния, много сериозен опит да бъдат налагани фигури в екипа му и това е част от причините в момента да имаме това невидимо напрежение, което съществува около лансирането на новите имена в президентската администрация и служебния кабинет. Водещ: От партията, която го подкрепи на изборите ли идва този натиск? Антоний Гълъбов: Далеч не само. Далеч не само от БСП. В това отношение заявленията на госпожа Нинова за това, че БСП няма да се бърка в работата на президента и т.н., трябва да бъдат приети с определени условности и уговорки, защото ние виждаме основно фигурата на господин Радев, но вицепрезидентът в крайна сметка е госпожа Йотова, която е много разпознаваема и видима фигура на БСП. Далеч не само е от БСП. Аз смятам, че става дума за един много широк кръг от групи, които в миналото са били свързани с БКП и с БСП, които са свързани с определени сфери в българската икономика. Това е доста широка палитра, която очевидно влезе в много изострена конкуренция. Имаме нови заявки с избора на новия председател на АБВ за структуриране вляво от БСП. Имаме едновременно с това групите, които подкрепиха избрания за президент господин Радев. Имам предвид т.нар. нови леви, които на свой ред имат доста критично отношение към БСП, така че отново казвам, отзад палитрата в тила му е доста, доста разнообразна и изглежда доста агресивна. Изглежда доста агресивна, защото ако погледнете медиите през изминалите няколко дни ще видите колко бързо се лансират и се оттеглят имена, което обикновено означава точно това. Водещ: Още едно предизвикателство беше отправено пред държавния глава, който трябва да встъпи в длъжност, а именно той да определи районите за мажоритарния избор на депутати. Това се чу в парламента от страна на ГЕРБ, като аргументът е, че президентската институция е равно отдалечена от всички. Смятате ли, че господин Радев трябва да приеме такова нещо и капан ли е това? Антоний Гълъбов: Аз не смятам, че това влиза в президентските правомощия. От друга страна, ако пак се върнем към мандата на президента Плевнелиев,той успя да постигне съгласие по много теми. Ако президентската администрация продължи да се развива като пространство за постигане на съгласие за изработване на общи политики. В известен смисъл под егидата на президентската администрация биха могли да бъдат проведени едни сериозни консултации и един сериозен анализ за териториалното деление на избирателните райони, но това не е в правомощията на президента, не е в профила на президента в една парламентарна република. Това е изключително сериозен въпрос. Аз имам своите принципни възражения срещу подобен подход, тъй като за мен първото, което трябва да се направи, което е абсолютно неотложно за България, е едно ново административно териториално деление на страната като цяло. Ние имаме твърде голям брой общини и част от тях нямат нужния капацитет, за да могат да се развиват по-пълноценно, така че първо трябва да се направи това, първо трябва да имаме едно ново административно териториално деление, което да съответства на демографските процеси и т.н., а върху него вече трябва да се направи една нова електорална география, но за съжаление не виждам подобен тип държавническо усилие, за да бъде структурирано политическото представителство в България. Водещ: Това не е работа само на държавния глава. Антоний Гълъбов: Не, в никакъв случай. Нещо повече, пак казвам, конституционният профил на президентската администрация не предполага тя да се ангажира с толкова сериозен политически и управленски въпрос,какъвто е районирането на избирателната система на страната. Водещ: Казвате, че по време на мандата на Росен Плевнелиев се е затвърдил именно конституционния характер на тази институция. Смятате ли обаче, че господин Плевнелиев наруши Конституцията като отказа да състави служебен кабинет и остави тази задача на своя наследник? Критиката от страна на БСП в тази посока беше изключително яростна срещу Плевнелиев. Дори депутати на Левицата тогава обявиха, че ако е имало достатъчно време, биха предприели импийчмънт срещу президента. Антоний Гълъбов: Това е несериозно говорене. Аз си зададох въпроса, ако бях на мястото на президента какво бих направил. Най-вероятно просто, за да изпълня този акт, най-вероятно бих назначил като служебно правителството в оставка. Просто, за да затворя тази тема, но президента Плевнелиев предпочете да не направи това, за да не създаде този странен прецедент служебно правителство да предава на служебно правителство. Това е прекъсване на институционалната линия. Това е прекъсване на неразвитието на изпълнителната и законодателната власт и то само по себе си крие риск. В това отношение, независимо от всички критики за това, че едно правителство е в оставка, продължи дейността си заедно с Народното събрание, ми се струва, че този вариант е по-чист от гледна точка на взаимодействието между властите. Да, възможно е формално, конституционно да се твърди, че президентът не е изпълнил това свое правомощие, въпреки че няма срок, в който да го изпълни, но ми се струва, че от гледна точка на политическата логика и от гледна точка на институционалната логика, това е за предпочитане. Отново казвам, ако зависеше от мен, аз просто с един акт щях да обявя, че правителството в оставка е назначено като служебно правителство. Но това щеше да предизвика същия проблем – служебно правителство да предава на служебно, а не на редовно правителство. Защото служебното правителство функционира без парламентарен контрол. Точно затова то е много особена фигура, в която съществува риск по отношение на гражданския контрол върху властта. Водещ: А можеха ли да си сътрудничат двамата президенти – Росен Плевнелиев и Румен Радев? В началото имаше такава заявка, Плевнелиев покани новоизбрания президент, дори говориха за състава на евентуален служебен кабинет. Кой, според вас, се отдръпна и наистина можеше ли да има сътрудничество? Антоний Гълъбов: Жестът беше много ясен. Мисля, че един ден след обявяването на резултатите президентът Плевнелиев покани избраният за президент г-н Радев и и идеята беше това да е един нормален процес на предаване на президентската администрация в едно добро сътрудничество. Видяхме буквално два дни по-късно промяна в позицията на избрания за президент. Според мен тя е резултат именно на този натиск в тила му, за който говоря, тъй като очевидно е, че той сам по себе си не се чувства уверен в тази роля, нека да кажем, че все още му липсва компетентност по отношение на държавното управление и според мен, се поддаде на натиск, който беше оказан върху него да преустанови този диалог. Това прекъсване на диалога се усети много ясно при отказа му да участва в заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), при положение, че беше официално поканен и нищо не му пречеше да присъства. Не беше нужно да заема каквато и да било позиция, но беше важно да покаже готовност за едно нормално предаване на мандата. В момента като че ли сме свидетели на точно обратното, има затваряне, има прекъсване в разбирането за това как ще се развива администрацията. Нещо повече, едно от нещата, което маркира мандата на президента Плевнелиев беше желанието му да назначава млади хора в администрацията и желанието му нито в администрацията, нито като посланици да има хора, свързани с „Държавна сигурност“ (ДС). Като че ли нито едно от тези две неща няма да бъде характерно за администрацията на президента Радев и в това отношение ще имаме още един повод за прекъсване в административната и политическа традиция в президентството. Евелин ЦАНЕВА

17 Януари 2017 | 14:00 | Радио "Фокус"