Проф. Николай Радулов: Днес, когато масово в западните полицейски служби се използва изкуствен интелект, при нас липсва естественият
Проф. Николай Радулов, бивш секретар и заместник-министър на МВР, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: Разкриваемостта на престъпленията остава под 50%, показва последният отчет на МВР за осемте месеца на годината. Какво означава този показател? Поканих проф. Николай Радулов, бивш секретар и заместник-министър на МВР. Добра разкриваемост на престъпленията ли отчитат от МВР, щом тя е под 50%?
Николай Радулов: Всъщност това, което отчитат, от гледна точка на реалната ситуация, на тях им изглежда добре. Защото статистически нещата уж вървят към 50-те процента, макар че далеч не ги достигат. 41,5% е доста отдалечено от 50%. Но да не забравяме, че тук става дума за разкриваемост спрямо регистрираните престъпления. Аз мисля, че латентната престъпност, която не се регистрира, е поне още толкова, което довежда тези 41% някъде около 20,5%. И това при положение, че регистрираната престъпност и латентната са равни, тоест 50% само от престъпленията не се регистрират. Но ние знаем от други статистики – от тези на прокуратурата и от тези на МВР, че около 98 000 престъпления не се регистрират въобще, защото се извършват от малолетни и непълнолетни. Но това са съществуващи престъпления, значи по тях не се работи. Вероятно още най-малко толкова престъпления не се регистрират, за да изглежда добре статистиката. И може би реалната разкриваемост е 12, 13 или 14%, което значи, че цялата организация е много шум за нищо.
Водещ: Проф. Радулов, все още остават като най-голяма дял от престъпленията кражбите, и числото е твърде високо – 86% от общия брой.
Николай Радулов: Преди известно време водихме спор с един човек, който беше съветник в МВР, съветник на госпожа Бъчварова. И той каза – ами да, едно време хората не са имали нищо, и затова не е имало много кражби, защото не е имало какво да се краде. А сега хората добруват, имат много собственост и затова се увеличават кражбите. Аз мисля, че това е доста цинично, пък и изглежда глупашко. Истината е, че разкриваемост има за тези престъпления, които са очевидни. Защо е това? Не защото служителите не умеят да разследват престъпления, не защото не го правят. Напротив, те го правят, и в тази обстановка, в която са поставени, даже често изглежда разкриването на някое престъпление като чудо. Истината е, че тези хора работят без обикновения инструментариум. Аз не говоря за високите технологии, които повсеместно в Европа и в Щатите се използват. Аз говоря за обикновени неща, като криминалистични експертизи. Говорим за един, и то многократно с вас сме разговаряли, за един почти фалирал Институт по криминалистика. Без криминалистика престъпления няма как да се разкриват. Как да разкрият кражби, като групата, която идва, не разполага с консумативи за взимане на отпечатъци, с прахове за поръсване на местата, където се предполага – такива елементарни неща. Отгоре на това, подготовката на експерт-криминалистите не е във висши учебни заведения, а е в една полицейска школа, която им прави краткосрочни курсове. При положение, че криминалистическата експертиза днес разполага с високотехнологични прибори и се изисква висше образование, образование на експерт-криминалисти, на химици, виждате, че тук става дума за сериозно изоставане в област, която се счита за стълб, върху който се крепи разкриваемостта на престъпленията. Без криминалистика няма как да се разкрият, без агентура няма как да се получи информация. Да се разчита само на специални разузнавателни средства, които, между нас казано, технологично вече не изглеждат много добре и това, което се вижда в залите и в съдилищата като резултат, т.е като веществено доказателство често се отхвърля от съда, защото не отговаря на процесуалния ред, по който би трябвало да се придобиват. Това значи, че служителите на МВР са също много потърпевши, както и гражданите, защото техният авторитет пада и те не могат да си вършат работата, въпреки че полагат нечовешки усилия за това. Така че бих казал, че опитите реалната обстановка да бъде замазана, размазана с обемна статистика не водят до нищо добро и крайно време е ръководството на МВР да се вземе в ръце, защото с тези светкавични и гигантски крачки напред, с тези по 15% годишно намаляване на престъпността особено от гледна точка на регистрираните престъпления, ще доведат в един момент до деклариране на нулева престъпност, а нас ще продължават да ни грабят, да ни обират и да убиват децата ни пред дискотеките.
Водещ: Проф. Радулов, прави впечатление от този отчет, че през първите шест месеца на годината ГДБОП е разбила 54 организирани престъпни групи. Обаче какво става след това? Осъдени ли са тези хора, влезли ли са в сила присъдите? Не става ясно. Защо?
Николай Радулов: Тази статистика е статистика, която говори, че толкова дела са предали в прокуратурата. Но много често в такива случи на съда му се налага да освобождава задържани, да прекратява дела, понеже доказателствата не отговарят на изискванията, които съдът има за доказателства и които НПК изявява като изисквания. Така че от гледна точка на оперативния състав делото е приключено. Той го е предал в прокуратурата, прокурорът си е отправил обвинение. Но ако направим сравнение с тези заловени 50 престъпни групи, от колко ли души те се състоят? От двама ли, от трима ли? Би трябвало да са поне от трима. Кои са тези 150 души, които са осъдени? Аз нещо не мога да се сетя. Може би техните имена са тайна. Но наистина е много важно, дали това са реални групи или са групи от майка, дядо и баба и бабата е ръководеща чисто матриархално, и се счита, че това е група цигани, които крадат нещо си и че това е организирана престъпна група – ако е така, много ми е жал. Ако става дума наистина за престъпни групи, то това влиза в противоречие с няколкократните заявки на сегашния министър и бивш главен секретар. Тогава ги правеше тези заявки, че няма организирана престъпност в България и има малко групички, които не са структуроопределящи за развитието на престъпността. И на мен много ми е интересно, тези 50 групи от кои са? От тези необразуващи структурата на престъпността ли или някакъв друг тип групи. Обикновено обаче от тези отчети не можем да разберем нещо особено. Те всъщност се пишат, за да не може да се разбере, какво се случва и да се отчита, че много работа се върши. Реално, ако имаме достъп до делата, които са водили, ние наистина ще видим, че служителите са работили много. Лошото е, когато се работи обаче на празен ход. Много работа се върши, събират се доказателства, оказват се негодни, обектите не са тези, които би трябвало да се наблюдават. И в крайна сметка имаме хора, които не са арестувани, имаме хора, които не са осъдени, имаме престъпници с присъди, които са на свобода; имаме избягали престъпници. Имаме ненаблюдавани излезли от затвора криминални престъпници, които отново вършат престъпления групово или по отделно.
Водещ: Защо не се прави такава съпоставка между разследването, заловените престъпници и съответно влезлите в сила присъди?
Николай Радулов: Вижте, всеки си прави своя отчет. Тоест в България всяка служба е „Всяка коза за свой крак“. Едни отчети прави МВР, други отчети прави прокуратурата, трети отчети прави съда. Ако разгледате тези отчети, понеже става дума за едно и също нещо в крайна сметка, на различна част от веригата по разкриване, предотвратяване и правораздаване, ще видите, че става дума за едни и същи дела. И ако в първата фаза имаме голяма победа, във втората фаза поне половината от поднесеното е отхвърлено. Сега, на какво се дължи – на лоши доказателства, на неправилни обвинения от страна на прокуратурата, или на недоказани дела предадени от МВР на прокуратурата, това е отделен въпрос.
Водещ: Но така, като са разпилени по доклади и ведомства фактите и данните, не може да се направи извод.
Николай Радулов: Тези, които ръководят сектора „Сигурност“ би трябвало да са много наясно, какво се случва, защото тази разпиляност и затруднение обикновеният гражданин да събере две и две е целена не напразно. Защото той ще разбере, че от собствения му джоб излизат много пари, а пък резултатът е, че другия му джоб обира крадецът. Така че аз мисля, че умишлено статистиката избягва да прави такива съпоставяния, за да може всяка от страните да твърди, че добре си върши работата, а пък като се събере и се съпостави работата и на трите институции, се вижда, че не е толкова добре. Че гръмко задържани хора, групи, тихомълком биват освобождавани от задния вход на местата за задържане. Така че това е игра, която вече се играе 15 години. Ако отговаряше на истината и на действителността броят на арестуваните, т.е. ако те бяха влезли в затвора, досега да са ликвидирали наистина половината от организираната престъпност в България. Такава, каквато често се твърди от ръководството на МВР че няма как да съществува.
Водещ: И още един факт от този доклад ме озадачи. За първи път, и то през януари тази година, у нас е проведено разследване спрямо организирана престъпна група с членове с двойно гражданство – българско и сирийско. А бежанци има, мигрантската вълна знаем, че тя е от 2015 г. насам. Е, как за първи път сега точно ще разследват?
Николай Радулов: Неприятно ми е, когато някой се опитва в публични документи да неглижира истината. Като че ли не си спомняме, че имаше няколко случая самообвинени, в които имаше хора със смесено гражданство, там по тези помните, фалшивите телкове, дето бяха арестували в един ден 28 души, ако не се лъжа, и най-накрая остана един в предварителния арест и на другия ден съда го освободи. Там имаше хора с двойно гражданство. Не е за първи път. Всяка година има такива случаи.
Водещ: Не, тук става дума явно и за тероризъм, но вълните са от 2015 насам, ето това ме озадачава.
Николай Радулов: Това също си има обяснение. Нивото на работа по хората, които минаха, тези пълчища, които минаха, е сравнително ниско поради простата причина, че филтрационните структури, които бяха създадени, в тях работеха хора, които не знаеха съответните езици. Нито знаеха арабски, нито знаеха пущу. А знаете колко много афганистанци преминаха. Привлечените преводачи, експерти на бързо се отказаха да работят, защото традиционно не им се плащаше и те губеха непрекъснато пари и нерви. И в крайна сметка разговорите се водеха от български полицаи, които знаеха зле английски с афганистанец, който също толкова зле знаеше английски и с мигранти, които просто се опитаха да лъжат съответните власти.
Водещ: Проф. Радулов, поправете ме ако греша, но като чета отделни части, отделни информации за доклада на МВР, имам усещането за дежа вю. За нещо, което вече съм чела при предишни доклади от предишни години. Може би се заблуждавам?
Николай Радулов: Ще ви кажа. Аз преди няколко години направих такъв опит и той беше много печален. Взех два доклада, сега не си спомням на кого беше, може би точно на МВР и ги пуснах през антиплагиата и ми показа 30% покритие. Което значи, че се използват цели абзаци от стари доклади. И знам, какво ще се случи, ако вземем, съберем за последните 15 години докладите и ги пуснем през този софтуер, ще се получат много интересни неща. Аз например съм чел доклади на ДАНС мисля, че беше, в които съм виждал фрази, които аз самия съм писал преди близо 30 години.
Водещ: Сериозно ли го казвате?
Николай Радулов: Да, сериозно е. Аз с учудване съм го наблюдавал. Но като че ли е традиционна липсата на грижата на експерти по анализа. Това по принцип трябва да са изключителни специалисти. За тях по цял свят се влага много грижа: за отделяне на млади хора още от гимназиите, от ученическата скамейка, прекарване през най-различни институции с много високо качество – да се подготвят анализатори, които могат да вършат работа по сигурността. Тук в България обаче имаме един много такъв интересен проблем. Ако говорите с някой от началниците например в МВР и разговорът е откровен, извън записа, той ще ви каже – махай ги тези анализатори, само търкат столовете, нищо не става от тях. Ама то не става, защото обикновено се счита, че мястото на анализатора е място за някой, на който му остават още 1-2 години до пенсия, уморил се е, не дава резултати в оперативната работа – дай да го пратим там, да си отживее докато му излезе пенсията. Така че тези хора тъй като нямат нито интерес, нито опит, нито вкус към анализаторската работа, вадят старите материали и от пет материали съшиват един нов. Така че нищо чудно да се повтарят и фрази, и абзаци, и изводи понякога. Мен това не ме учудва.
Водещ: Какво е решението? Какъв е изходът?
Николай Радулов: Решението е най-накрая целият сектор „Сигурност“ да погледне сериозно на подготовката на служителите си, да се опита да влезе поне в крак със сегашното положение, ако не със съвремието. Защото знаете ли, специалните служби в целия свят сега подготвят анализатори за свързаните с новата технология гигантски масиви от данни. Тоест анализатори за „big data“. Ние се опитваме да пишем още доклади. Това са цели програми, които институции, висши учебни заведения в чужбина са ангажирани, държавата ги дотира, за да възпитават такива анализатори. Защото те ще са хората, които ще работят в сигурността в бъдещето. Информацията ни залива, а ние тук имаме проблеми с елементарни технически средства, с липсата на консумативи за работата на експерт-криминалистите, с липсата на техника на специалисти. Днес, когато масово се говори в западните държави и в полицейските служби за използване на изкуствен интелект, при нас като че ли липсва естественият.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Николай Радулов: Най-вероятно ще са засилва рязко мигрантският поток - въпросът е дали ще се случи през България
Експертът по национална сигурност проф. Николай Радулов в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с информацията за леко увеличение на мигрантския поток от гръцката граница със средно стотина ...
Проф. Николай Радулов: Скандалът с шпионите няма да свърши добре за тия, които с...
Проф. Николай Радулов: Да бъдат извадени от ДАНС и ГДБОП занимаващите се с компю...
Проф. Николай Радулов: Нашите и западните служби се разминават за организираната престъпност у нас
Проф. Николай Радулов, бивш секретар и зам.-министър на Министерството на вътрешните работи, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“. Водещ: При мащабна акция на Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата беше разбита най-голямата досега регистрирана фабрика за нелегални цигари, която се намира в с. Труд, местност „Кошовете“ на изхода за Карлово. Тя е ощетявала хазната с около 15 000 млн. лева всеки месец. Разбит е и цех в с. Ръжево Конаре, който имал таен изход за бягство – тръба и по нея със скейтборд и фенерче се излиза навън. Специализираната прокуратура проверява за връзка на разбитата фабрика с тази в Карнобат, тъй като изплуват имена на едни и същи хора. Поредната мащабна акция на МВР поставя въпросите: има ли мафия у нас или наблюдаваме чрез залавяният им отделни организирани банди? Защото мафията е политическа и икономическа сила, която може да влияе върху демократичния избор на всяка държава и която не може да съществува без корупция. Паралелно с това на конференция в Софийския университет вътрешният министър Младен Маринов обяви, че средата за сигурност в България се отличава с относителна устойчивост и стабилност, липсват признаците и условията за съществуването на емблематични знакови престъпни структури на национално ниво и групировки от мафиотски тип, както и престъпни деяния с широк обществен резонанс. Да свърже, анализира и коментира двата процеса поканих проф. Николай Радулов, бивш секретар и зам.-министър на Министерството на вътрешните работи. Проф. Радулов, как да си обясним разбиването на най-голямата нелегална цигарена фабрика, която не се е скрила кой знае къде, а до Пловдив, а от друга страна – наличието на стабилна среда за сигурност? Николай Радулов: В самите пресконференции и разговорите с участниците става ясно, че тази фабрика специално, а и при предната се говориха същите неща, е действала в условията на конспиративни близки или същите, каквито използват специалните служби. Това е обнадеждаващо, че такива престъпни начинания в края на краищата биват разкрити и прекъснати. Наистина щетите за държавата са големи в такива случаи и това, че има такива акции е хубаво, въпросът е, че ние и досега не знаем при предната фабрика кой е извършителят, кой го е ръководил това престъпно деяние, защото това, че ни се казва, че става дума за Миню Стайков – то не беше доказано. Даже след като мина необходимият срок за предявяване на обвинение и той би трябвало да излезе, му се отправи ново обвинение, несвързано с този тип организирана престъпност. Това, което е странно, е че ние непрекъснато разкриваме престъпления. Например гордостта на министър-председателя – борбата с контрабандата – ние сме я разбили, намалили, но ние не виждаме контрабандисти от класа, които да са в затвора. Тоест, контрабандата е ликвидирана, а контрабандистите явно съществуват. Интересното е, е при такива начинания, за които се говори при тази акция, която отново е направена със зрелищно задържане, минаване в цехове, които, оказаха се, са специално изградени за такава дейност, показва за изключителна организация. Дори не само до обикновена организация, свързана с конспиративност, а може би и до някаква връзка, ако не със Специалните служби, с някои от техните служители. И тук това, което се случва и което е широко оповестено – дори министър-председателят се похвали в Европа – не кореспондира с това, което министърът на вътрешните работи съобщава, че в България нито има условия, нито има организирана престъпност. Хубаво е например да се знае, че Европол твърди, че в Източна Европа има много сериозна организирана престъпност, която обаче е неглижирана от властите и видимо властите се интересуват повече и хвърлят повече сили и средства за противодействие на тероризма или така говорят, отколкото за борба с организираната престъпност. Вчера ли беше, или онзи ден – извинявайте, не мога точно да си спомня, в „Ди Велт“ имаше много сериозна публикация от разследващи мафията от години специалисти, които твърдят, че в България има няколко организации на няколко от звената на прословутата италианска мафия Ндрангета, която е пуснала пипала из цяла Източна Европа и по стари данни тази организация работи с удоволствие с българската организиране престъпност, каквато се оказва по твърденията на вътрешния министър, че няма, но по последните данни и това е от онзиденшния, ако не се лъжа, бюлетин, българската организирана престъпност е била изместила от ръководното положение тези отделни клонове на Ндрангета и тя сега управлявала. Това сега ме кара да мисля, че има някакво генерално разминаване между това, което на нас ни се съобщава или може би има генерално разминаване между това, което знаят западните Специални служби, и това, от което се интересуват и знаят нашето МВР и нашите Специални служби. Дали просто не знаят, или просто това е някаква тактика на отричане, това е друг въпрос. Но аз, когато се говори за такива неща, тъй като министърът на вътрешните работи беше доста обширен и той не само организираната престъпност огледа и направи обзор, ами и това, че престъпността намалява, та аз се сещам, тъй като това намаляване на престъпността е непрекъснато през последните години, особено при последните 2-3 министри, аз се сещам за един мой професор навремето по Теория на социалистическата държава, който обясняваше следното – МВР е единствената организация, която всеки ден работи срещу себе си. Защо? Защото тя се бори с престъпността, непрекъснато я преборва и в крайна сметка след като я ликвидира, няма да има обект. Няма ли обект, субектът няма да има причина да съществува. Дали няма да се случи и такова нещо, след като с по 10% на едно шестмесечие намаляваме всякакъв тип престъпност, в края на другата година дали няма да се наложи да разпуснем МВР, защото няма да има престъпност. От друга страна, ви виждате – и това е заявено мисля, че вчера беше от шефа на профсъюзите на МВР в отговор на една закачка на някои от журналистите, че непрекъснато искат повишение на заплатите, а пък кой знае каква работа не вършат – мисля, че тогава той му каза „Ние се занимаваме с какво ли се, само дето не проверяваме контролните в 4 клас“. Ако в крайна сметка престъпността бъде преборена и обектът на МВР изчезне, аз виждам, че има твърде много неща, които могат отново да бъдат обект на МВР. Например проверки на всички застраховки – те тъй и тъй се проверяват, както и проверки на всички типове законно притежавано оръжие, с което почти не се извършват престъпления и т.н. В същото време ще е някак нонсенс, когато гражданите пострадат или бъдат обект на организирани престъпни действия, за каквито непрекъснато имаме информация и четем в медиите. Малко е странно това разминаване, което се случва в публичното пространство, между това, което твърдят ръководителите на МВР. Не знам сега нашите Специални служби не са се ангажирали напоследък, но може министър-председателят има такава информация от тях, тъй като те са му подчинени, за тази непрекъснато намаляваща престъпност, но това пък е в противоборство с информацията, която идва от западните държави, които и до днес притежават сериозни аналитични групи в България. Водещ: Проф. Радулов, понеже споменахте за Ндрангета, тук трябва да уточним може би, че това е изключително силна италианска мафиотска организация, смятат я дори за по-силна от Коза ностра, тоест тя е най-силната в момента в Италия. Николай Радулов: Твърденията на изследователи са, че това е най-силната мафиотска група в момента в Италия и че тя е изключително силна на Балканите, но тъй като разполага с достатъчно средства и достатъчно експерти, вероятно тези експерти произхождат отнякъде, може би от съответните Специални служби, тя успява да се държи настрани от прожекторите на публичния интерес, да се инфилтрира в органите на държавна и общинска власт и така да си върши делата. Рано е още да спрем да се безпокоим за това, че в България има или няма организирана престъпност. По-предният главен секретар на МВР г-н Костов, ако не се лъжа, заяви, че в България има малки организирани групи, които обаче не са структуроопределящи за криминалната престъпност. Подобни твърдения страшно ни излагат, защото няма доклад на държавния департамент на САЩ, в който да не се говори за нещо, което не би могло да се реализира без наличието на организирана престъпност. Например от тази година докладът на държавния департамент, свързан с трафика на хора, казва следното, че българската държава полага усилия да се бори с трафика на хора, но все още достиженията й не успяват да достигнат минималните изисквания. Това преведено на български е, че американската страна не е доволна от това как се работи по трафика и счита, че резултатите са минимални и този трафик е свързан и с български граждани, и с мигранти, и с гигантски печалби. Този трафик не би могъл да е неорганизиран, тоест имаме организирана престъпност. И съвсем наскоро зам.-главния прокурор при задържането на една такава група каза „Това не може да се случи без чадър или без лично участие на служители от МВР“. Това говори за стандартна организирана престъпност, която се инфилтрира в органите за обществен ред и сигурност, държавната администрация, много тясно е свързана организираната престъпност с корупцията и ако твърдим, че няма корупция в България, а само има чувство за корупция, това значи, че подценяваме ситуацията. Водещ: Да с върнем пак на случая с мащабната акция и разбитата фабрика за нелегални цигари. Това е един завод, който е бил построен в с. Труд. Предишната разбита фабрика е в Карнобат. Другият разбит цех е в с. Ръжево Конаре. Питам се, къде са местните власти? Как може кметовете да не знаят, че на територията на селото или на града, или на каквато и община да бъде, е построен завод и те не знаят този завод за какво работи? А заводът работи. Защото очевидно излизат камиони с продукция, те не могат да летят тези камиони и се виждат. Николай Радулов: Още по-странно е това, че дори елементарното внимание на такива обекти, тъй като в една община има данъчни чиновници, има хора, които се занимават с екология и т.н., когато има един обект, който е затворен обект, от който може да излизат камиони, но не влизат и излизат работници, още първия месец при съществуването си би трябвало да предизвика интерес, защото тук се говореше, че става дума за изключително конспиративно въвеждане и извеждане на работниците, че те живеят там, не напускат помещенията на предприятието, тоест толкова много подозрителни неща има, че не би било възможно местният районен полицай, местното районно управление и службата за сигурност на Държавна агенция „Национална сигурност“ в Пловдив да не проявят минимален интерес към такова предприятие. Може би тази акция е резултат на такъв проявен интерес. Но тук е въпросът, тъй като става дума или поне на нас ни се каза, че става дума за гигантски произведени количества, които нарушават страхотно интересите на България, то това значи, че тази фабрика т.нар. промишлено предприятие за нелегални цигари не е работила просто 1-2 седмици или 1-2 месеца, а е работила поне няколко години. Пак започваме да се чудим тази работа, която ни се демонстрира, това нещо стихийно ли е, свързано ли е с някакви политиески събития, или е резултат на целенасочена последователна дейност. Само ще ви кажа, тъй като през последния месец, даже 2 месеца, всяка седмица ни се демонстрира някаква акция, част от тези акции са много силни публични и след това какво се случва научваме между редовете. Например, служителят на СОТ, който беше арестуван за искане на подкуп за връщане на кола, оказа се, че човекът не само, че е освободен, а че се е върнал на работа. И много такива случаи има. Водещ: Имаше също мащабна акция с незаконно оръжие, замесен беше Арсенал“ – какво се случи там? Николай Радулов: Не разбрахме, какво се случи, но само си помислете – през последните 3-4 години имаше 5-6 случая, при които бяха арестувани цели смени митничари със страхотни обвинения за организирани престъпни групи и след това тихичко са освободени, защото в крайна сметка съдът не може да действа по мнението на някой, той преценява наличните доказателства. Дори при тази силно филтрирана статистика за престъпленията в България, които твърдят, че са около 100 000 годишно, което ако е така, шапка свалям на МВР и на всички, които се борят с престъпността, но няма как да е така, защото много по-цивилизовани и по-силни от гледна точка на полицията държави – престъпността е по-голяма и въпреки усилената работа, тя не се намалява кой знае колко. Например Финландия – и друг път съм давал този пример, където регистрираните престъпления са 400 000 годишно, но не е там работата. Работата е, че дори и при 100 000 престъпления годишно имаме на една такава явна акция, която се извършва през една-две седмици, имаме на всеки 6 минути извършено едно престъпление. Нали разбирате, че съотношението е в полза на престъпленията, но зрелищата са в полза на пиара, тъй като ние не виждаме как се извършват престъпленията, те не се филмират. Слава богу, не сме стигнали дотам престъпниците да си качват престъпленията в YouTube да ги гледаме. И по този начин просто се създава впечатление за това, каква гигантска работа се върши. Не че полицаите не искат да вършат такава работа. Напротив – те много искат да се занимават с това, което са призвани да вършат, това, за което са отишли да работят в МВР, но е хубаво да се разговори, един журналист например да направи – журналист казвам, защото правени са проверки от МВР и в края на краищата резултатите не са ставали известни, а пък е хубаво да се види снимката на деня на един оперативен работник или снимката на деня на един районен полицай и вие ще видите, че той се занимава в 90% от работното си време с възложени му задачи, които обаче нямат нищо общо със сигурността на гражданите. Водещ: Например? Николай Радулов: Проверката на наличието на гражданска отговорност на автомобилите. Това как подобрява сигурността на гражданите, не ми е много ясно наличието или липсата на такава застраховка. Защо МВР трябва да извършва такава проверка. Много такива проверки се извършват. Защо например почти всички дребни автокатастрофи в крайна сметка минават по линията на тази застраховка „Гражданска отговорност“, като най-вероятно половината от тях са извършени при сериозни нарушение на правилника на движение и може би участниците в такива катастрофи не са трезви. Тоест, тук не е въпросът, колко е голяма щетата или колко е малка, а дали няма сериозни нарушения на закона. Вместо това се занимаваме с проверки, полицията в цялата страна по-миналата година 8 месеца се занимаваше с проверка на законно притежаваното оръжие и имайте предвид, че едно районно управление има един КОС и за да изпълни тази задача, то всъщност си активираше всичките служители. Така че те вместо да се занимаваха с охрана на обществения ред и с проверки на такива предприятия например като този завод за нелегални цигари, се занимаваха да проверяват законно притежаваното оръжие. Престъпленията, извършени с такова оръжие, клонят към нула и най-вече, когато става дума за такова престъпление, то е свързано с некомпетентно или невнимателно боравене с оръжие, прострелван на твоя крак или на човека до теб, но не са такива престъпления, каквито се извършват с незаконно притежавани оръжия. Така че много са нещата, които вършат полицаите, но много малко от тях са свързани със сигурността на гражданите. И това нещо по принцип трябва да се промени. Тук концепцията е същата като в частния охранителен бизнес. Много често се случва: охраняват някакво предприятие определен брой хора, обикновено много икономичен, отиваш до това предприятие и виждаш, че я няма охраната. Къде е охраната? Товари или разтоварва нещо. Собственикът е казал „Тия тъй и тъй нищо не работят, стоят там на някакви постове, я по-добре да ги използвам да натоварят или да разтоварят нещо“. Тази концепция, макар и негласно, се използва и в МВР и в ущърб както на самите полицаи, защото не това им е работата, не за това са се наели, така и в ущърб на гражданите. Отгоре на това – толкова е много тази работа, че тя надхвърля нормалните възможности на работния ден и често се извършва и извън работно време, което или не се плаща, или се плаща толкова оскъдно, че полицаите вече не издържат. И колкото и да им се иска да действат визионерски в интерес на хората, в интерес на гражданската сигурност, то те са възпрепятствани, защото в края на краищата и те имат семейство, и деца гледат и тези деца трябва да бъдат хранени. И когато мъжът в семейството го няма непрекъснато, защото дава смяна след смяна , тъй като това продължава да съществува, очевидно е, че трябва да има някаква компенсация. Като няма никаква компенсация какво се случва с младите родители? Развеждат се, а разводът пък създава допълнително психическо натоварване върху младия служител и най-вероятно е да извърши какво ли не, включително и да вземе да се самоубие – имало е и такива случаи. От тази гледна точка, всичко това, за което говорихме, е проблем на управлението. Не можеш – вече стават 20 години, гигантските структури като Софийската дирекция и Варненската, и Пловдивската продължават да съществуват със сериозен недокомплект. Нямало кандидати. Ако няма кандидати, тези кандидати ще трябва да бъдат създадено. Едно време имаше Средно милиционерско училище и всички в МВР знаят, че сержантите, които излизаха от него, макар и млади, бяха добре подготвени. А сега взимаме хора, завършили средно образование, но голямата част от тях нямат идея, че трябва да идат да се борят с престъпността, те просто си търсят работа. И ето МВР предлага такава работа и стига да не куцаш и да не си с очила с голям диоптър, те взимат на работа, даже когато интелектът ти не е достатъчен за изпълнение на тези задачи, които МВР трябва да върши, постепенно се смъква долната граница, за да може да се задоволи възможността наличните кандидати да бъдат вкарани на низовото звено в полицията. Водещ: Проф. Радулов, в заключение – стеснени ли са криминалните пазари, намалели ли са шансовете за финансиране на престъпни групи или не? Николай Радулов: Определено информацията, която идва по линия на Eвропол, а аз съм се абонирал за бюлетина и го получавам всяка седмица – по 2-3 материала се получават, и по данни на европейската преса, която общо взето цитира служители на Специалните служби и на техните Министерства на вътрешните работи и въобще обстановката в цяла Европа, включително и в България, включително и на Балканите, не се улеснява и престъпността не намалява. Напротив – тя се усложнява, тя става все по-организирана, все повече престъпления се извършват с помощта на високите технологии, нараства делът на тази престъпност, която е свързана с компютри и кибернетика. Установено е, че едно компютърно престъпление е от 7 до 15 пъти по-ефективно от едно обикновено престъпление, а пък опасността за извършителите е многократно по-малка. Престъпността се усъвършенства, престъпността ползва най-новите технологии, престъпността е организирана и само слепец не го вижда това, а отричането на очевидните неща води само до лошо управление. Цоня СЪБЧЕВА