ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. д-р Тодор Кантарджиев: Над 20% от кърлежите обикновено са носители на някакви инфекции

Проф. д-р Тодор Кантарджиев: Над 20% от кърлежите обикновено са носители на някакви инфекции

Проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Центъра за заразни и паразитни болести, в интервю за Агенция „Фокус“ за летните инфекции.Фокус: Проф. Кантарджиев, през лятото се срещат р...

22 Август 2019 | 10:00 | Агенция „Фокус“

Проф. Тодор Кантарджиев: 13 пъти по-висока е заболеваемостта от морбили в Европа през изминалата година спрямо 2016

Проф. Тодор Кантарджиев: 13 пъти по-висока е заболеваемостта от морбили в Европа през изминалата година спрямо 2016

Проф. Тодор Кантарджиев, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод установените 32 случая на морбили. Водещ: Първите симптоми на болестта наподобяват тези на остра вирусна инфекция, какво още трябва да знаят нашите слушатели? Тодор Кантарджиев: Възпаление на гърлото, възможна е непродуктивна кашлица, след появата на обрива и високата температура обикновено нещата се изясняват. Тези неща лекарите ги учим по време на следване, защото детските шарки са сравнително редки в нашата страна, защото са ваксинопредотвратими, но всеки лекар трябва да знае около 60 инфекциозни заболявания, които подлежат на регистрация, едното от които е и това заболяване. Най-важното е да се ограничи контакта на такъв пациент, който е с обрив и висока температура и да се търси веднага инфекциозно отделение и инфекциозна клиника. Водещ: Колко време минава между болките в гърлото до обрива, след който видимо става ясно заболяването? Тодор Кантарджиев: От първите симптоми до появата на ясната клинична картина обикновено минават 24 часа. Разбира се при всички детски заболявания, свързани със шарка епидемичният анализ е много важен. Лекарят трябва да знае с кого е било в контакт детето и разбира се, ако се върне някой от чужбина и се обрине с морбили трябва всички деца, които са били в контакт с него да бъдем много внимателно наблюдавани, че могат да развият заболяването. За 3 групи е най-опасно заболяването, за малките деца, които не са ваксинирани по медицински показания е най-опасно. Опасно е за малките деца, които са навършили 13 месеца и не са ваксинирани – на една, две, три, четири, до… училищна възраст, както и до седем-осем годишна възраст също е доста опасно заболяването. Лошото е, че когато миналата година казах родители да не водят децата си, по-малки от една година в съседни ни курорти, защото има морбили. Същия ден ми се обадиха осем, колеги-лекари на моя възраст, чийто внучета щели да ходят да ме питат какво да правят. Просто не бива неимунизирани деца на много малка кърмаческа възраст да се водят на места, където могат да се заразят. Водещ: На всички Регионални здравни инспекции беше разпоредено чрез общо практикуващите лекари да бъдат издирени и установени всички лица до 18-годишна възраст без данни за имунизация, какви затруднения срещат лекарите в това отношение? Тодор Кантарджиев: Мога да ви кажа, че при този епидемиологичен взрив в разложко Министерството на здравеопазването се ангажира много. Дори лично г-н министърът се ангажира, вчера е имал срещи с кмета на София и с директори на регионални инспекции какви мерки да се вземат. Така в София се разкри допълнително един имунизационен кабинет в квартал „Христо Ботев“, където всички деца, които не са ваксинирани могат да се ваксинират. Това трябва да е пример за другите кметове и да се направят такива кабинети по места. И най-важното да се използват медиаторите, това е една институция от 150 образовани момичета и момчета от ромски произход, които правят връзката на здравните власти с населението. Защото на една майка ромка, като кажеш, че морбилито е опасно заболяване, че в Румъния по-миналата година няколко десетки деца са починали, защото не са били ваксинирани и са се разболели, ромките сами търсят да ваксинират децата си. Не така обаче стои въпроса с някои образовани българки, слава богу, само малко от тях- до 1%, не искат да си ваксинират децата. Обикновено обаче, когато има епидемичен взрив те са тихи. Те са обикновено много шумни в масмедиите и в публичното пространство, когато има епидемично благополучие, когато няма епидемии. Сега имаме взрив от морбили и са тихи. И даже забелязал съм журналистите ги търсят така, като поканят някой като мен в студиото да има и един такъв анти-ваксър, за да станело по-интересно. Аз лично страня от такива контактни и ненаучни дискусии. Водещ: Да обобщим причините - защо има хора, деца без ваксинация? Тодор Кантарджиев: Две са причините – не е обяснено на майки ромки да си ваксинират децата. Неваксинирани са ромски деца чийто семейства, работят сезонна работа в чужбина. Вторият проблем са децата, които в момента се гледат само от баби и дядовци или прабабите и прадядовците, които са от поколението образовани роми, забравят да заведат децата да се имунизират. И другият проблем е, че в големите гардове винаги някоя майка казва – аз няма да го имунизирам – само че тези приказки се говорят, когато няма епидемични взривове, сега в момента не се чуват. Водещ: Има ли опасност? Тодор Кантарджиев: В Разложко, взривът беше обяснен от Министерството на здравеопазването като типична вътреболнична инфекция. А в момента гледаме в страната да не се допускат други случаи. Работим по план, че има вероятност от навлизане на заболяването отвън, защото всички съседни нам държави има много случаи на морбили. В западноевропейските държави, където работят много млади хора от България и се връщат периодично, също има морбили. Затова трябва да знаем, че ще имаме отделни случи и взривове, а нашата работа е да не допуснем да се разраснат и да заемат епидемични размери. Водещ: В момента болницата в Разлог е под карантина, има ли опасност за други болнични заведения? Тодор Кантарджиев: Нашите педиатри са много опитни лекари и мога да ви кажа, че са може би специалността, която съхрани есенцията на лекарския морал, обичат си пациентите и се грижат за тях. Водещ: Извънредни ваксинации срещу морбили ще бъдат организирани – да ни кажете къде ще стане това и какво трябва да знаят хората? Тодор Кантарджиев: Министър Ананиев лично се ангажира, деблокира една част от резерва, който имахме с ваксина срещу морбили, също така РЗИ-та имат свой оперативен резерв за ваксина за морбили и в подвижните и в постоянните кабинети за имунизациите на РЗИ, както в София по разпореждане на кмета на София г-жа Фандъкова в градските болници има такива кабинети за имунизиране. Искам да не плашим хората, защото обикновено хора на 40-50 години много се уплашиха – карал ли съм, не съм ли карал. Вижте за възрастните не е първо толкова опасно, второ тези, които са моето поколение – 50-60 годишните сме карали всичките до един, значи имунитет имаме, а тези, които са 30-40 годишните една част може да са с пропуснати ваксинации, но тогава ваксинациите се правеха много акуратно и населението е ваксинирано. Опасно е сега ако родителите са пропуснали и детето да е на две-три-четири години и да не е имунизирано, това е опасната възраст. Водещ: Тоест може да се погледне имунизационния календар или да се допитат до личния лекар, за да са сигурни? Тодор Кантарджиев: Да. Много хора разчитат на това да си направят и изследване на кръвта за антитела, което някои от частните лаборатории го правят. Референтната лаборатория се въздържаме в момента от широки тиква изследвания на хора уплашени дали са ваксинирани, или не са ваксинирани, защото по време на епидемичен взрив в референтната лаборатория си има своята работа, която е много. Ето и хубавите неща – в понеделник бяха докарани 48 серума на пациенти от контактни, не обринали се хора, от разложко, това са главно деца, които са били в контакт със заразени. И какво се оказа – голямата част от тези серуми имат антитела за морбили, значи децата са ваксинирани, това са хубавите неща, които могат да се кажат. Водещ: Тоест няма да очакваме пик в разложко оттук нататък? Тодор Кантарджиев: Да, няма да очакваме пик. Това, което е нужно- децата до 8-годишна възраст, които не са ваксинирани да се ваксинират и говоря за цялата страна, не само в разложко, защото вече жители на разложко тръгнаха по страната. Водещ: Казахте, че са деблокирани резерви за ваксината, ще има ли достатъчно ваксини? Тодор Кантарджиев: Ваксини на този етап за морбили и тривалентната ваксина за морбили, заушка и рубеола, има достатъчно. Водещ: Налагат ли се да бъдат взети други мерки? Тодор Кантарджиев: Другите мерки, това са просветителските мерки. Какво трябва да правят лекарите- да внимават за търсене на такива случаи? Ако има такива случаи, то тогава децата и младите върнали се от чужбина възрастни да не се пускат да контрактуват с много хора, а да бъдат отправени към инфекциозните отделения и инфекциозните клиники в страната. Водещ: Вие казахте, че има завишена заболеваемост в Европа, как си го обяснявате този факт? Тодор Кантарджиев: Това е проблем от три години и мога да ви кажа, че в един анализ на Световна здравна организация, по отношение на европейското здравно пространство, включващо 46 държави, където са всички държави-членове на ЕС, цифрите малко са плашещи. През 2018 г. има 13 пъти повече случаи от 2016г., като през 2017г. има 3 пъти по-малко случаи от 2018г. Плашещо ли е ? Плашещо. Значи 2018г. някъде над 70 хил. болни, най-много болни 36 хил. в Украйна. Да си правят много добри изводи работодатели по морето, които канят на работа в нашите курорти за персонал хора от Молдова, Украйна. Трябва да са наясно дали тези хора са ваксинирани и ако не са или ако не могат да докажат, че са ваксинирани, аз ако бях собственик на хотел, щях да купя ваксина, защото разболеят ли ми се чужденците в хотела, ви гарантирам, че следващите пет години няма да се радвам на посещаемост. Водещ: Каква е картината със скарлатината и варицелата, има ли там някакви притеснения? Тодор Кантарджиев: Скарлатината е заболяване, което е била характерно за моята младост и поколението, родено през 60-те години. То се причинява от микроб, който е масов, който прави ангината при децата. Този микроб е бил най-големият бич за общественото здраве- причинител на вътрболнични инфекции, родовата треска, това е микробът убил най-много родилки в света последните 4 века. И този микроб, обаче се оказа, че е много чувствителен на антибиотици и затова изчезна ревматизмът, изчезна заболяванията, които са следствие на скарлатината. Оказаха се, че антибиотиците са много ефективни, но и много евтини, а българските лекари са свикнали така нещо модерно да е и в момента недолекуват децата, по отношение на този микроб. Не се правят микробиологични изследвания и затова имаме по няколко хиляди случая на скарлатина. Което не е характерно за модерна държава на 21 век. Трябва достатъчно дълго време да се дават антибиотици от групата на пеницилина, за да няма скарлатина и да няма деца с болни гърла. Варицелата е една инфекция, която на 4-5 години прави пикове, които имахме преди 3- 4 години, в рамките на 2 години – 60 хил. болни. Сега тази година имаме по-малко от миналата, миналата по-малко от по-миналата година. Това е една хубава тенденция, но трябва да решим – ще се слага ли тази ваксина на малките деца, как ще се слага, кога ще се слага на децата, за да не боледуват. Лично моето мнение, казвам го не като председател на Експертната комисия за ваксинопрофилактика на държавата, а го казвам като лекар, че тази ваксина може да се направи така – да е по програма на министерството, както се плащат много програми, но майките да казват – искат ли да се ваксинират децата или не искат. Защото като няма ваксина или не е регистрирана у нас, майките полагат неимоверни усилия за внос от чужбина, за да си ваксинират децата, но в момента, в който ваксината се регистрира и министерството я закупи или я вкара в задължителната програма, ще видите, че ще стане едно брожение – защо? Затова според мен, решението за тази ваксина трябва да бъде оставено на майките, но държавата да я плати, защото имайте предвид, че в България купуваме най-хубавите ваксини, които въобще не са евтини. И че на българския данъкоплатец едно новородено дете, в първата година на живота си е няколко стотин до хиляда лв., толкова струват ваксините му, които Министерството на здравеопазването до стотинка плаща. Елеонора ЧОЛАКОВА

21 Февруари 2019 | 12:35 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“