ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Николай Радулов: Скандалът с шпионите няма да свърши добре за тия, които са го организирали

Проф. Николай Радулов: Скандалът с шпионите няма да свърши добре за тия, които са го организирали

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш заместник-министър на МВР, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

11 Септември 2019 | 18:00 | Радио "Фокус"

Проф. Николай Радулов: Проблемите в МВР започват от некачественото издирване на кандидати, минават през недоброто им обучение и завършват с некомпетентното управление

Проф. Николай Радулов: Проблемите в МВР започват от некачественото издирване на кандидати, минават през недоброто им обучение и завършват с некомпетентното управление

Проф. Николай Радулов, бивш заместник министър и секретар на МВР, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”. Водещ: Полицай от 4-то РПУ бе задържан при продажба на наркотици в София. Колегата му и ортак по дилърство е бил арестуван в самото районно. През януари четирима полицаи от същото 4-то районно бяха задържани за събиране на такса „Спокойствие“, сред тях бе и началникът на отдел „Икономическа полиция“. Година по-рано бе сменено цялото ръководство на въпросното районно. На мерник ли е взета тази полицейска структура? Изключение ли е тя или гангрената на престъпността в правоохранителните органи е плъзнала, проникнала надълбоко? За това разговаряме с проф. Николай Радулов, бивш заместник министър на вътрешните работи и секретар на МВР. Проф. Радулов, как си обяснявате, че все едно и също 4-то Районно управление се озовава в криминалните хроники? Николай Радулов: Просто повечето известни случаи на нас, гражданите, които са станали известни, разбира се, чрез медиите, засягат 4-то Районно, но аз имам спомени в по-далечно и в по-близко минало и други поделения на МВР. Например мисля, че преди 2-3 месеца имаше арестуван полицай от Специализирания отряд за борба с тероризма, който искаше откуп за откраднат автомобил. И той беше задържан, при това доста зрелищно от прокуратурата, в центъра на кв. „Стрелбище“, даваха го по медиите. Сега, доколкото разбрах, е бил освободен и даже се върнал на работа. Така че такива неща по принцип се случват в органите за обществен ред и сигурност, особено когато има стагнация, каквото е положението с нашето МВР. Така че може би от 6-7-8 години насам профсъюзите на МВР алармират за това, че нивото на качество на новите служители е безкрайно по-ниско от изискванията. IQ-то, с което разполагат новоназначените, които те демонстрират при направените тестове, е с 15-20, дори с 30 точки по-ниско от долната граница, която би била необходима за назначаване в органите на МВР. Много пъти са се водили разговори, и публични разговори с ръководството на МВР, различно ръководство, не това, което е в момента, не само то, и обикновено отговорът на това министерство е, че видите ли няма кандидати за тази работа, има големи дупки в системата, те трябва да се запълват, и затова се налага да се намаляват критериите. Това е изключително неработеща концепция. Освен това тя прехвърля вината за лошото качество на работата, не само за лошото качество за гражданската сигурност, което гражданите забелязват, но и за факта, че има полицаи, особено от новоназначените, и това не защото са новоназначени, както онзи ден каза министърът на вътрешните работи: видите ли те са до 2 години и трябва да бъдат наблюдавани. Ами да ги наблюдават бе, те си имат началници тези хора. Значи, първо, некачествено издирване на кандидати за работа, второ, недобро обучение, и трето, което е най-важното, защото то е генерален проблем в МВР – некачествено, некомпетентно управление. Има една поговорка, едни твърдят, че е полска, други я приписват на Кутузов, но този, който я е казал, е казал следното: Няма лоши войници, има лоши генерали. А при нас се опитват да ни убедят, че генералите са добри, а войниците са калпави. Това за човек, който е работил в районно управление, е очевидно, че няма как взводният командир да не знае какво му върши взводът, този, който се занимава с охрана на обществения ред и сигурност. Началникът на районното е напълно в течение, какво се случва във всеки от взводовете. Ако не е в течение, то значи, че има някаква друга работа, която е различна от тази, която му е поверено като началник на районното. Тоест, в крайна сметка най-важното в тези комплексни причини за това, което се случва, за това, че има полицаи-престъпници, е лошото управление. Защото с управлението идва и управление на процеса по подбор и назначаване на кадри. Това е една от най-важните управленски работи. Тук няма какво да се сърдим на ефекта, който виждаме, защото една пък друга поговорка казва, че лош генерал е този, който не е бил войник. Нашите генерали много често не са били войници, така че не им е ясна спецификата на тези работи, и в крайна сметка се получава така, че се назначават хора просто, за да запълват бройките. Това в органите за обществен ред и сигурност не е добре. То не е въпрос просто за недоглеждане да следиш младия служител. Разбира се, младите служители навсякъде във всяка част от държавната администрация трябва да бъдат подпомагани, трябва да се грижат за тях, да ги обучават и т.н., но това като че ли не се извършва кой знае колко качествено от МВР. Аз имам много студенти, които стават бакалаври и отиват на работа в МВР, и ми казват: „Г-н Радулов, ние отиваме на работа, запознават ни с началника и ни пращат на местопрестъплението. Ние не знаем, как се попълват различните бланки, не знаем, кой къде за какво отговаря. Знаем, къде е кабинетът на началника и на деловодството.“ Така не се прави. Значи, в нормалните структури за обществен ред и сигурност се назначават наставници – стари служители, които държат под око младите служители, подпомагат ги, обучават ги, обикновено се движат на двойки, така че младият служител да не бъде хвърлен сам на себе си, а да бъде подпомагани и така да се учат и от опита на по-възрастния и по-опитния служител. Това нещо като че ли е забравено в нашите служби за обществен ред и сигурност, не само в МВР, но разбира се, фрапантно е, дразнещо е гражданите не само да не получават адекватна защита от служителите на министерството, но дори да остават с впечатление, че няма престъпление или престъпна дейност, в която да не е замесен и служител на МВР. Онзи ден, не знам дали си спомняте, миналата седмица беше, така се приплъзна една история, че един полицай е участвал в отвличане. Не знам доколко е истина, но и такива неща са възможни, особено когато полицаят си внуши, че всичко му е позволено, че когато има пистолет и карта, той е началник на всички наоколо, и когато по някакъв начин му бъде засегнато егото, той може и да действа неадекватно, да се стигне до неприятни негови изяви, когато не е добре обучен, когато не е правилно обучен и не разбира всъщност какви са му задължения. Това са хора, които са си намерили просто работа, защото са търсили работа, не че са имали визията да се борят с престъпността и да стават полицаи. Познавам и много други хора, на които цялото им семейство – бащата, дядовците са били полицаи, и това са искали през живота си да правят. И обикновено при тях и при една година не може да се случва това, което се случва при останалите. А когато нямаш мисията и визията да работиш за обществения ред и сигурност и за хората, когато си мислиш, че си началник, и когато не получаваш адекватно внимание от ръководителите си и адекватно управление, много лесно е да бъдеш примамен в престъпна дейност. Водещ: Проф. Радулов, този пореден казус на замесени в престъпност полицаи поставя и други въпроси – въпроси, чрез които се гледа системата от друг ъгъл, а той е: дали престъпността няма своите чадъри в органите на полицията? Николай Радулов: Голяма част от престъпленията, особено когато става дума за организирана престъпност, е трудно да бъде обяснено тяхното осъществяване без такъв тип чадъри. Те биват покровителствани от някой. Направени са изследвания, доколкото си спомням Центърът за изследване на демокрацията беше направил през 2010 година едно много сложно подробно, с много обхванати резултати изследване, което абсолютно еднозначно установи, че районите на дилърите за продажба на дрога напълно се покриват с тези на районните управления. Това нещо не е случайно, очевидно, че има някакъв похлупак, че има някакъв чадър. Самият факт, че можем да се разходим пред дискотеките към 24.00 часа и да видим отпред, че стоят сутеньори и разпространители на дрога, говори за това, че те са спокойни, че не се опасяват от това, че някой може да ги арестува, да им заведе дела, да ги вкара в затвора. И по-скоро, когато има такива акции, истинските, сериозните дилъри са предупредени и обикновено биват изловени техните конкуренти – така наречените шанаджии, които действат вън от организираните групи. И хората са напълно прави да имат съмнение по отношение на това, че този тип престъпност бива закриляна някъде и то явно, че от органите за обществен ред и сигурност. Нещо повече – цялата тази сага, в която сме вкарани цялата страна, свързана с мигрантите, с пробивите на границата, с нелегалните мигранти, също не може да мине без чадъри. Онзи ден чухте заместник-главният прокурор каза: „Това нещо няма как да се случи, тази организация няма как да се случи без служители“ – не си спомням на полицията ли каза, на граничната полиция ли, но това за мен е факт. Така че много сериозният проблем на това министерство е проблемът за компетентното и качествено управление, защото този, който знае как да управлява, който има такива знания, навици и умения, той започва от издирване на подходящи кадри, обучението им, наблюдението им, контролът им по целия управленски смисъл, разбира се, трябва да го обясним за управляващите в това министерство какво значи управленския цикъл, защото те ще си помислят, че става въпрос за нещо друго. Но това е нещо, което съществува в управлението и когато се познава, има ефективно управление. И разбира се тези хора трябва да бъдат непрекъснато обучавани, подготвяни. Някога, когато аз работех в учебния отдел, имах и такъв момент от моята трудова биография в Министерството на вътрешните работи – имаше 4 стажантски школи, една школа за противопожарна охрана и средното милиционерско училище. И всички сержанти – тези, които са сега обикновените полицаи – точно през 5 години минаваха на преподготовка. Знаете, за 5 години се изменя цялата правна база, засягаща тяхната дейност на улицата, а сега в сегашните години – тя според мен за 2-3 години така се променя, не само нормативната, ами и подзаконовата база, която те трябва да познават и с която трябва да работят, че е задължителна минимум на 5 години да се прави преподготовка. И сега, ако направим една проверка, ще видите, че огромната част са получили някаква елементарна начална подготовка и след това са забравили, че има такова нещо като преподготовка. Водещ: А дали тези полицаи, които са задържани днес, не са някакви полицаи шанаджии? Виждате ли, какви изрази сме принудени да въвеждаме? Николай Радулов: Да знаете, че и това е възможно, защото когато имаме организирана престъпност, най-голямото, най-важното за една структура на организираната престъпност е да има своите покровители и по този начин тя да може най-спокойно да си действа, да си върши работата, ако се случи нещо на някой от нейните членове, да го спасява или да му осигурява по-леки присъди. Много е възможно тази работа да не е толкова организирана, колкото в една истинска престъпна група за разпространение на наркотици, но факт е, че имаме минимум двама души, което значи, че тези двамата – единият е снабдявал, другият разпространявал или пък двамата на смени са разпространявали. При едно добро разследване, ако има желание въобще за такова разследване, може да се разбере тези хора получавали ли са подкрепа от някой, някой например преразпределял ли е смените им, че така да им е по-удобно да работят с наркотиците. Тези неща при внимателно разследване могат да се установят, но едно криминално разследване няма да даде много важния ни отговор – тези хора, бих казал деца, защото са на двадесет и няколко години, те били ли са контролирани от непосредствения им ръководител или от началника на районното. Имам определени съмнения, че началниците на районното и началниците на взводове, на служби охранителни са заети с толкова много формални действия и писаници, че не им остава време да се занимават с гражданската сигурност, заради която им плащаме. Водещ: Какъв е изходът от ситуацията? Николай Радулов: Изходът е компетентно управление, обаче кой знае защо, когато заговорим за това, започват да се нервират управляващите МВР, а това е единственият начин. Няма как, когато не знаеш какво и как управляваш, когато специализацията ти е в една много тясна област, например на охраната само, няма как да имаш общия поглед за това, което се случва, за опасностите, които дебнат един обикновен полицай, за неговите проблеми. Сложно е да се работи с живи хора. То не е просто да ги изкомандваш. Те и някои от младите полицайчета така си мислят – че те са началници на хората. И като ходят накъде, могат да ги командват – „Спри, дай да те претърся“ и т.н. И понякога извършват действия, които по същество представляват нарушение. Това да спреш някой и да го обискираш по никаква причина – просто, за да му покажеш, че си по-силен от него, не е много редно и по никакъв начин не помага за вдигане на имиджа на Министерството на вътрешното работи. Вие виждате от последните, пък и не само, от всички изследвания, които са свързани с рейтингите на държавните институции през последните 10 години, Министерството е може би с най-ниския рейтинг и продължава да пада. И познавам множество служители на Министерството на вътрешните работи и средни ръководни кадри, обикновени полицаи, които страдат от това, защото те искат да я вършат тази работа, а виждат, че хората се възмущават от общата атмосфера, която съществува около Министерството на вътрешните работи, но са абсолютно безсилни да направят каквото и да е. Има хора, които са посветили живота си на тази дейност и смятат, че като са добри полицаи, ще се качат на по-горната стълбичка, там след 7, 8, 9 години и че като демонстрират колко са добри на сегашното си място, ще ги издигнат по-нагоре. Нищо подобно. Идва някой отнякъде с политическа подкрепа, назначават го на това началническо място, на горното му назначават същия от друга политическа сила, за да има равновесие. И по този начин това, което се опитахме да направим – ние го направихме тогава, но за съжаление направеното се разваля непрекъснато, което се случи през 90-те години – да се деполитизира МВР. Сега ако го погледнете, ще видите, че то си е напълно реполитизирано. Водещ: Тоест, реполитизацията на МВР е в пълен ход? Николай Радулов: Тя вече е факт. Защото реполитизацията дава възможност за назначаване на ръководни длъжности на некомпетентни, но предани партийни другари. И резултатът от там е такъв. Водещ: И това води до изпускане на контрола върху редовите служители, сред които сериозно могат да покълнат кълновете на престъпността? Николай Радулов: Даже въпросът е, че ръководният състав се интересува от други неща – от своя собствен просперитет, от това как ще услужи на тези политически сили, които са го назначили. Той много малко се интересува от това, дали е добре облечен , дали е оборудван обикновения полицай, дали е добре обучен, дали поне първата година получава някаква подкрепа от колегите си, така че да навлезе в работата си. Сложна е управленската дейност, особено пък в едно районно управление, но тя трябва да съществува, трябва да са запознати началниците в районното управление и трябва да практикуват добри управленски практики, каквито тези, които са ходили в чужбина, в САЩ или са имали стаж в полицейски кръг, дори в обмяна на опит с Англия, защото те знаят, каква е грижата за обикновения полицай, дори на ръководителя на най-ниско ниво. Без такава грижа ръководството в полицията няма как да стане. Водещ: Ето как такъв пореден случай на задържан за продажба на наркотици полицай колко въпроси всъщност отваря за състоянието на системата. Николай Радулов: Вижте, днес е с наркотиците, онзи ден с рекет. Водещ: По-онзи ден с отвличане. Николай Радулов: Да, всъщност ние имаме демонстрация на едно и също нещо, разбира се, с различни окраски, с различни прояви. Но те по същество са демонстрация на едно и също нещо – на лошото управление. Той си мисли, че като има униформа, пистолет и карта е много важен, началник на другите. За него законите не важат. Огледайте се в града, когато пътувате с кола, да видите как се движат полицейските коли. Няма нарушение, което да не извършват, ама все бързат за някъде. Сигурно бързат, обаче когато бързат, си има лампи, има си сирени и те са за това тези средства за сигнализация – да покаже, че се бърза по работа и хората трябва да им отстъпват. И тогава не е толкова важно вършат ли се, или не се вършат нарушения. Така че много време ще мине, докато може би всичко не бъде съсипано окончателно, докато мотивираните полицаи бъдат демотивирани, докато тези, които управляват този целия сектор, разберат, че нещата не могат да вървят с партизани – това не е шумата, това е градска среда, в която полицаите трябва да бранят хората. Те са служители на народа, не са му началници. И, разбира се, когато гражданите виждат такова отношение и когато им се демонстрира всекидневно или всяка седмица, или всеки месец участие на полицаи в престъпни организации, нивото на авторитет на Министерството няма как да е голямо. В противния случай информацията за престъпленията ще се подава и от хората, защото те ще имат доверие. И съответно ще има и по-голяма разкриваемост, и по-качествен продукт гражданската сигурност. Водещ: А докато това не се случи, ще наблюдаваме широкоспектърна престъпност в правоохранителните органи? Николай Радулов: Така е. И това е много лошо, защото значи, че нещо много важно е пропуснато при проучването на този, на втори, на трети полицай. Снизяването на критериите може да запълни щата, но по същество не дава възможност да се свърши работата, защото вярно е, че ще запълниш в един патрул свободните места и едните служители ще пътуват толкова, колкото законът им дава възможност, обаче другите пък, които са назначени от това ниво, те продават дрога или пък въобще не ги интересува, какво се случва на улицата, тоест за гражданската сигурност такива прибързани назначения за запълване на бройката правят дефектна системата. Цоня Събчева

29 Юни 2019 | 18:30 | Радио „Фокус“