Министър Данаил Кирилов: С промените в Наказателния кодекс ограничаваме възможността да се редуцира наказанието
Данаил Кирилов – министър на правосъдието, в интервю за предаването „Сутрешен блок“ по БНТ
Водещ: След поредицата изключително тежки престъпления от това лято отново се повдигна въпросът съкратеното съдебно производство дава ли необходимата справедливост за тежките престъпление. Повдигна се този въпрос както в обществото, така и в партиите. И ГЕРБ, и БСП, и „Обединените патриоти“ вече заявиха, че ще предложат промени в Наказателния кодекс, с които ще поискат съкратеният процес да не важи за най-тежките престъпления. Закъсняха ли обаче тези поправки и как всъщност ще се прави разликата оттук нататък? Мой гост в студиото вече е правосъдният министър Данаил Кирилов. Добро утро.
Данаил Кирилов: Добро утро.
Водещ: Вече казахме – много тежки престъпления от последните месеци. Ако се върнем назад в годините, всъщност, тези поправки, които и вие подкрепяте в момента, навременни ли са или са закъснели вече?
Данаил Кирилов: След като те са резултат от обществен дебат, аз смятам, че са навременни. Друг е въпросът доколко са уместни в контекста на развитието на българското наказателно право. Този институт действа в развитите правни системи на водещите държави в света, прилага се успешно. Но хубавата новина е, че българското общество започна да изпитва особена реактивност тогава, когато имаме тежки престъпления. Въпросът е в тези случаи общественият дебат да бъде достатъчно сериозен, достатъчно задълбочен и действително да се основава на едни принципни постановки в българската наказателна политика.
Водещ: То общественият дебат е много важен. Но всъщност, още по-важна е законодателната инициатива, която ще предприемете оттук нататък. И веднага възниква въпросът как ще се прави разликата кои престъпления са тежки и кои не? Кои могат да бъдат по съкратеното производство и кои не? И кой ще я прави тази разлика?
Данаил Кирилов: В нашия законопроект, който внесохме в четвъртък, сме дали конкретни отговори на тези въпроси и смятаме, че те по никакъв начин няма да затруднят правоприлагането. Два са критериите, които сме посочили в нашето предложение за промяна на чл. 58 а от Наказателния кодекс. Тук подчертавам, че това е нашата разлика спрямо другите законопроекти, които предлагат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс. Първата е обективна по отношение на вида престъпление. Казали сме засега, тоест, в предложението са визирани 4 групи престъпни деяния: тежка телесна проведа, убийство, блудство и изнасилване.
Водещ: Тогава императивно не може да има съкратено производство, просто няма как това да се случи?
Данаил Кирилов: Може да има съкратено производство, но ние ограничаваме последиците. Имам предвид ограничаваме възможността да се редуцира наказанието.
Водещ: Как?
Данаил Кирилов: В какъв смисъл как?
Водещ: Как ги ограничавате тези възможности да се редуцира наказанието?
Данаил Кирилов: С оглед на неговия размер. Сега възможността за редукция с 1/3 от размера на наказанието. Ние сме предложили съвсем примерно това да бъде не повече от 1/5. Но изрично сме установили, че във всеки отделен случай съдът, който има правомощията в съдебното наказателно производство, определя конкретно дали се прилага този институт или не се прилага. Тоест, дали намалява наказанието с до 1/5 или не намалява наказанието. Като разбира се, това решение на съда следва да бъде резултат от позицията и на прокуратурата, и на всички други участници в процеса, включително и на пострадалото лице или на неговите наследници.
Водещ: Тоест, вие не се отказахте от идеята и прокуратурата да изказва становище дали това дело да мине по съкратеното производство или не?
Данаил Кирилов: В обществения дебат, на който бяхме свидетели, имаше такива твърдения, които ние използвахме в нашия проект. И смятам, че това е една логична и обоснована възможност за държавното обвинение да вземе становище.
Водещ: Аз по-скоро чух противници на тази идея, че не трябва прокуратурата да влиза в тази си роля и да определя едно такова дело.
Данаил Кирилов: Прокуратурата пледира на една равнопоставена основа, тоест, мнението на прокуратурата тежи и се развнопоставя с мнението на другите участници в процеса.
Водещ: Не е съвсем така, защото ако прокурорът може да каже това дело да минава ли по съкратената процедура или не, той един вид може да определи и изходът от него що се отнася до наказанието. Той вече става страна по делото или греша?
Данаил Кирилов: Прокурорът винаги е страна в наказателното производство.
Водещ: Да, като обвинител.
Данаил Кирилов: А по отношение на становищата на прокуратурата, в много случаи прокурорът е поискал едно, съдът е постановил друго. Така е и в този случай – прокурорът може да заяви, че възразява срещу прилагането на този институт, но съдът да намери при основание и при преценката си за определяне на наказанието да намери основание да го приложи изцяло или частично.
Водещ: Въпросът е дали не оставяте твърде много вратички за тълкуване? Не е ясно регламентирано кое може, кое не. Тук има ли много субективизъм?. Това е притеснението като че ли основно.
Данаил Кирилов: Първо ще кажа това: аз имам доверие на съда, имам доверие на българския съд и смятам, че като общество трябва да се доверяваме на съда, като тук доверието задължава. По отношение на субективизма, виждате, че сега, когато е обективна, автоматична, императивна нормата, обществото казва: „Да де, но не е справедливо“. Нека след като имаме дефицит на справедливост в определянето на наказанието за този институт, нека тогава да имаме възможност за преценка. Нека и съдиите да имат отговорността пред обществото по отношение за наказанията, които те налагат.
Водещ: Но когато говорим за справедлив /…/ и справедлив процес, това неминуемо означава и бързина, а правосъдната ни система не се слави с особено бързо постигане на някаква развръзка, особено на тежките дела. Когато сега бъдат ограничени възможностите за такова съкратено производство, не е ли възможно да се залитне в една крайност, в която с години едни дела да бъдат влачени, жертвите на престъпления и техните близки с години да слушат за това престъпление? Как ще гарантирате, че справедливостта от тази гледна точка ще бъде спазена откъм бързината?
Данаил Кирилов: Откъм бързина – точно това е било решението, което законодателят е възприел през 2006 година, за да допусне, за да установи в българското наказателно право тази възможност на съкратеното съдебно следствие. Затова ние сме поддръжници на този институт и не бива с лека ръка да се отказваме. Защото има случаи, в които без оглед на наказателно-правните последици, деецът иска да признае – нека не му се отнема тази възможност. Това при всички положение облекчава доказването в съдебна фаза, а преди това и в досъдебното производство помага значително. Но по отношение на последицата определяне на наказанието аз апелирам да се доверим на съда.
Водещ: Дано законът да бъде изчистен така, че…
Данаил Кирилов: По отношение на скоростта, имаме защита, обща защита за бавен процес. Отговаряме пред Европейския съд за правата на човека. Мисля, че по отношение на България в голяма степен и осъдителните решения по този въпрос са намалели. Инспекторът на Висшия съдебен съвет непрекъснато следи за тайминга на делата. Тези, които са просрочени с няколко месеца, държавата плаща обезщетения.
Водещ: За съжаление, ставаме свидетели на немалко наложени санкции в тази посока. Но няма значение това в този контекст, в който исках да върви този разговор.
Данаил Кирилов: В първата петица на Европа по скорост на процес.
Водещ: Всъщност, за бързината има над какво се работи, така да го кажа. Важното е този законопроект, който и сега предлагате, да бъде изпипан така, че да не е принципа „проба-грешка“, защото и на такива примери сме ставали свидетели.
Данаил Кирилов: А тук сте много права. И пропуснах да отбележа, че общественият дебат предвари финала на концепция за наказателна политика, който трябва да обявим декември. Беше нормално, това е един от въпросите, който се разработва в концепцията. Но обществото винаги има право, така че и ние реагирахме съответно.
Водещ: Така е. Не слагам точка на този разговор, защото тя, темата е отворена и тепърва ще се дискутира. Но ми се иска няколко думи да кажем и затова какво се случи и в системата на затворите. Свидетели сме на бягство на затворници, на такива, които са пуснати в отпуск, а пък карат с фалшива книжка, визирам случая „Куйович“, впрочем заради него беше освободен и изпълняващият длъжността директор на Софийския затвор. Какво се случва? Доволни ли сте от това, което се случва като управление на затворите в страната?
Данаил Кирилов: При всички положения в системата на затворите следва да продължат оздравителните и дисциплиниращите процеси. Това е една затворена система. Въпреки новините, които вие казвате, и биха могли да се използват по неправилен начин в медийния дебат, аз апелирам за това обществото да има търпение.
Водещ: Кои са проблемите там? Липсата на надзиратели ли?
Данаил Кирилов: Проблемите в една такава система са немалко.
Водещ: Основният, кажете основния?
Данаил Кирилов: Да, дефицит, недокомплект на надзорно-охранителен състав, по който въпрос работим, и тази работа е започнала още от предходния министър г-жа Цачева. Изпълняваме план за увеличаване броя на местата по щат.
Водещ: Вероятно и на тяхното заплащане. Препускам малко в темите, г-н министър…
Данаил Кирилов: Да подчертая добрата комуникация със синдикатите, които да, често укоряват административното ръководство на министерството, но въпреки това смятам, че сме в един добронамерен, добросъвестен диалог. Те имат много изисквания.
Водещ: Имат изисквания. Те справедливи, смятам, в повечето аспекти, за които говорим. Но така или иначе сме в навечерието на един много важен избор – този за нов главен прокурор. Утре се планира нов протест срещу единствения кандидат за този пост Иван Гешев. Как виждате процедурата до момента? Той получи доста голяма подкрепа, но и критики за своята кампания.
Данаил Кирилов: Аз смятам, че процедурата следва изискванията на закона. Тоест, законосъобразно се осъществява тази процедура. Това, което за мен беше положителна изненада, това беше единството и мнението на специалистите в областта, на съсловието, които се обединиха и номинираха г-н Иван Гешев. Смятам, че това е един положителен сигнал. Аз лично ценя този сигнал. Знам, че ще ме питате и защо не предложихте алтернативна кандидатура – точно, за да не се противопоставя една външна кандидатура на избора на съсловието. Смятам, че кандидатът получава и широка обществена подкрепа. Смятам, че зад протестите има непосредствени конкретни цели на конкретни лица, които следват конюнктура. Така че убеден съм и българският зрител съобразява всички тези обстоятелства и правилно претегля позицията на страните.
Водещ: И на финала на нашия разговор ми се ще да ви попитам за това, че така да се каже заложихте кариерата си на министър и казахте, че ще си подадете оставката, ако до края на Комисията „Юнкер“ не отпадне мониторинговият доклад върху България. Вижда се този край на тази Комисия – октомври месец. Все още ли сте на това мнение, че ако има такъв мониторинг, вие ще си подадете оставката?
Данаил Кирилов: Аз съм категоричен в това изявление. Бих искал да използвам времето, което остава до окончателния момент за решаване, с оглед на мобилизация. Мобилизация и на административните структури, които работят по въпроса, и на институциите, и на подкрепата от българското общество. Защото ако не успеем в този процес, причините в голяма степен ще бъдат в България. А е крайно време да спрем сами да си създаваме препятствия, които с огромни усилия да преодоляваме. Така че моята оставка е на масата, важно е да достигнем до един положителен резултат за България.
Водещ: Това е важно, да. Благодаря ви за това участие в „Сутрешния блок“.
Данаил Кирилов: И аз благодаря.
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Министър Данаил Кирилов: Няма да се включа с номинация за кандидатура за главен прокурор
Водещ: Разбира се, че ви поканих за избора на главен прокурор, обаче междувременно президентът Румен Радев наложи вето върху договора за изтребителите F-16. Това може ли да забави процедурата?...
Министър Данаил Кирилов: Имаме огромен обем сигнали за нарушения в затворите
Министър Данаил Кирилов: Правомощията на „тримата големи“ стоят като казус повеч...
Министър Данаил Кирилов: Ако процедурата за избор на главен прокурор тръгне да се изкривява, съм си оставил правото да предложа кандидатура
Данаил Кирилов – министър на правосъдието, в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ Водещ: “Тази сутрин“ продължава заедно с правосъдния министър Данаил Кирилов. Добро утро. Данаил Кирилов: Добро утро, здравейте. Водещ: Ще си говорим за изборът на нов главен прокурор, за субсидии на партиите, още много теми, свързани със съдебната власт, но преди всичко - как сте вече няколко месеца в ролята на правосъден министър, нали така? Данаил Кирилов: Вече трети месеца, да. Водещ: По удобно ли е в стола на правосъден министър, отколкото на депутатската банка? Данаил Кирилов: В никакъв случай не мога да кажа по-удобно, различно е. Тук както знаете отговорността е персонална. Някак по-самотно е разбира се, защото в парламента – парламентарна група, журналисти, публика в пряк досег, колективен орган, докато тук е по-различно, с оглед на голямата администрация. Министерството на правосъдието има администрация над 5 хиляди служители и отговаряме и за над 8 хиляди и половина затворници. Водещ: Да разбираме, че в Народното събрание колегите ви липсват и работата ви липсва, настроенията там обаче сега липсват ли ви? Със завръщането на БСП, например? Данаил Кирилов: Аз смятам,ч е продължавам да съм съпричастен с работата на колегите в парламента, разбира се съобразявайки законните изисквания. По-скоро гледам законодателния процес отстрани, като заявител със законодателна инициатива. Водещ: Днес предстои също обсъждането на субсидията. Дали ще е 1 лв. или пък може да е малко повече? Защо то ГЕРБ предлагате тя да падне на 1 лв.? Данаил Кирилов: Това ние всъщност не първо предложение. Назад във времето, първо ние припознахме волята на избирателя в проведения референдум, където един от трите въпроса беше за наваляне на субсидията. След това, тук трудно ще посоча датата, но смятам, че беше декември месец 2016г., в последствие и в началото на 44-я парламент, ние внесохме и гласувахме за наваляне на субсидията в размер на 1 лв., както и за мажоритарна система в едномандатни избирателни райони, така че ние си оставаме последователни. Водещ: Но тогава сякаш си оставаше много далеч, сега сте много п-категорични и го правите. Напук ли се случва всичко това и на останалите партии? Данаил Кирилов: Вижте, първо този дебат е поставен на една, бих казал, предрешена логическа основа, т.е. целта е ние все да излезем по някакъв начин виновни. Когато поддържахме този въпрос, никой не ни подкрепи тогава. Водещ: Когато сте искали намаляване на субсидията? Данаил Кирилов: Да, да. Водещ: А сега ще ви подкрепят ли, ще падне ли тя на 1 лв.? Данаил Кирилов: Надявам се получим подкрепа. Водещ: Това ще бъде ли, удар обаче върху другите парти, защото казват – ГЕРБ има пари, ГЕРБ са спестили пари по сметка, другите ще са в трудност. Данаил Кирилов: Вижте каквито и пари да има по сметка, това в най-добрия случай е сума, която би могла да се изразходи за един кратък политически цикъл или една кратка полтиич3ска задача. Тук въпросът е принципен, въпросът е да се възобнови дебата как се финансират партиите и дали държавата продължава да има ангажимент към финансиране на политическата дейност и демокрацията или всяка партия, спасява себе си сама. Водещ: И как ще се премине? Всяка партия ще спасява себе си сама, ще премине към икономически структури или поне финансирането оттам или пък ще премине по американски модел, все пак знаем Европа е приела друг модел? Данаил Кирилов: Вижте, има модели, въпросът е нашите избиратели да са наясно и да подкрепят един и да приемат с преимуществата и с недостатъците, защото очевидно е, че тук нямаме идеален модел. Койот и модел да бъде той ще бъде критикувам, а когато е негативна предварителната налага винаги се намира основание за отрицание. Водещ: ДПС обаче казват по-добре да е нула лв. субсидията, да няма никаква и вашето предложение го наричат „див популизъм“, включително Дилян Пеевски и Йордан Цонев. Данаил Кирилов: Сега зависи, един лев съответствена въпросът, както беше поставено в референдума. Аз лично два пъти съм преписвал наши предложения за изменения в Изборния кодекс и Законът за политическите партии, точно затова, защото се колебаехме – нула или единица. Но в референдума е казано 1 лв., след като това е било прието от множеството избиратели, ние го припознаваме в този вид. Водещ: Добре, но пък БСП пък поискаха оставката на финансовия министър, след като се върнаха в НС, той сгрешил ли е, хора от министерството сгрешили ли са, прокуратурата също видя проблем там? Данаил Кирилов: БСП да внимават с оставките, защото видя се, че оставката е личен акт, но това е акт на достойнство и се прави от достойни хора. БСП обрязано казано са много назад с оставките и с такова едно поведение, с което се поема отговорност. В конкретния случай аз и пред Правна комисия говорих по този въпрос, аз не виждам с какво е сгрешил финансовия министър, аз не виждам с какво е сгрешил финансовия министър, за да се търси негова… Водещ: И все пак защо вместо 11 лв. сте получавали дълго време 13 лв. и 23 ст., кой е виновен за това? Данаил Кирилов: Въпросът е дали това е математическа грешка или е грешка в модела. Според мен, тъй като моделът е действал в този вид повече от 10 години, в служителите е останал този метод на изчисляване, койот вижте съответства… Водещ: Знаете ли какво се питат хората, защо математическата грешка не е да ви удържат тези 11 лв., а да ви дадат повече? Данаил Кирилов: Нали виждате, че сега ще режат, по-добре ли е? Водещ: Вие ще кажете дали е по-добре за вас. Казахте, че няма да предложите кандидат за главен прокурор, защо? Имате това право като правосъден министър? Данаил Кирилов: Защото смятам, че кандидатурите трябва да бъдат номинирани от съдебната система. Тук изпълнителната власт, конкретно министърът на правосъдието би следвало да се въздържа в максимална степен. Освен това помислете как би се възприела една кандидатура от министър на правосъдието. Т.е. тя веднага ще бъде атакувана, че това е кандидатурата на управляващото мнозинство, че тя е... Водещ: Ако това е достатъчно добър експерт, защо не? Вие имате това право по закон? Данаил Кирилов: Защото погледнете всички публични подбори назад във времето и ще видите, една такава процедура винаги отваря проявлението на множество страсти, част от които мога да кажа, че са извън логиката, морала и правото. Водещ: За една кандидатура, обаче, което може да бъде предложена от ГЕРБ… Данаил Кирилов: Но за да успокоя мои вътрешни опоненти ще кажа следното – запазил съм си правото и винаги правя уточнението да има една нормална процедура. Ако тази процедура тръгне да се изкривява, по някакъв начин, си оставям вратата отворена, тя е отворена и съобразно закона. Водещ: А какво ще рече изкривяване? Нещо чрезвичайно се случва? Данаил Кирилов: Колеги юристи обсъждат хипотеза какво щяло да стане, ако на четирите заседания на Висшия съдебен съвет нямало номинации, моят отказ да предлагам бил незнам си какво – правно несъстоятелен. Вижте не искам да ме цитират и интерпретират неправилно, казал в съм в хипотезата, в която се процедурата си следва закона, няма място министърът да се проявява в тази процедура. Водещ: Добре, вие говорите за евентуален хипотетичен провал на избора или поне на предложенията за избор на нов главен прокурор. Данаил Кирилов: Това говоря някои уж заядливи политици, но… Водещ: Такъв не е възможен явно, провал? Данаил Кирилов: Не всичко е възможно, върнете лентата назад, вижте колко пъти е избиран главен инспектор, това са трудни процедури не бива да ги неглижираме, не бива да ги подценяваме. Водещ: Със сигурност забавяне е имало много дълго време. Нека да чуем обаче какво коментира по темата и как коментира темата за избор на нов главен прокурор Татяна Дончева в студиото ни. Татяна Дончева: ГЕРБ има политически възгледи за главния прокурор и неговото основни предназначение ще бъде да им пази гърба и да обяснява, че те никога не носят отговорност. Водещ: Избрана ли е такава фигура, според вас? Татяна Дончева: Да, чува се такова име. Водещ: Което е? Татяна Дончева: На Емил Радев – един от кандидатите за евродепутати, близък до тях. Дали ще могат да го изиграят не знам. Водещ: Искате ли да изиграете така, че Емил Радев да стане главен прокурор, имате ли такава информация? Данаил Кирилов: Не, аз от медии научавам и се споменава името на колегата. Не съм имал възможност нито лично от него, нито от колеги в нашата група да чуя или да обсъждам такава една кандидатура. Водещ: И все пак кажете – обсъждано ли е името на Емил Радев за главен прокурор в структурите на ГЕРБ? Данаил Кирилов: На мен не ми е известно, това казах току-що пред вас. От този маниер на говорене ми се струва, че някой се стреми предварително да го посочи, за да бъде изключен още от самото начало на този дебат. Водещ: Да, за каквито битки се говореше още репди месеци, включително и за плана „Георгиев“ и за това, че информациите за терасите му например, са срещу това той да не стане главен прокурор. Данаил Кирилов: Не може кандидата за главен прокурор да има политически нюанс, привкус адресат и т.н. Водещ: Премиерът обаче Борисов видя опит за намеса на президента Румен Радев в избора на главен прокурор. Вие оценявате ли срещите, които проведе президента Румен Радев като намеса в избора? Данаил Кирилов: Аз съм малък, за да оценявам инициативите на президент и премиер. Ще ви кажа следното, казах го и на срещата на президента – всяка една от другите институции трябва да прояви една въздържаност в тази процедура. Пак ви казвам, за да не остане нюанс съобщение, че някой се опитва да зарази или да пререши процедурата. Водещ: Добре, но има ли проблем процедурата, тъмна ли е процедурата, че не трябва да излиза? Данаил Кирилов: Няма никакъв проблем в процедурата, не знам защо се търси… има един български израз, няма да го казвам. Водещ: Под вола теле? Данаил Кирилов: Да. Не знам, поставяше се въпрос трябва ли да се правят законодателни изменения за тази процедура. Ясни ли са критериите? Тук законодателят е дал, бих казал, множество критерии, гъвкави критерии, за да има възможност за една по-свободна и по-прецизна номинация. Водещ: Добре, но когато вие се срещнахте с президента, видяхте ли този опит за намеса, койот видя пък и премиерът Борисов? Какво си говорихте с него? Данаил Кирилов: Аз ви казах част от това, което си говорихме. Говорихме също много и за етапите за осъществяване на… Водещ: Въпросът е той къде вижда съмнения, непрозрачност на процедурата, за да бъде изчистена? Данаил Кирилов: Това, което се съгласихме, че е много важно е каквото и да правим в съдебната система е да търсим максимално доверие и подкрепа и аз съм съгласен с това. Водещ: А той прави ли си сега, при условие, че имаше кръгла маса, само преди седмица, на която бяха поканени и институции на обществения сектор? Данаил Кирилов: Надявам се това да е истинската цел – дирене и установяване на доверие, а не да обратната цел подриване на доверието. Защото ние имаме случаи в публичното пространство, в които всяко действие в съдебната система и в съдебната реформа умишлено се подрива, умишлено се критикува, извежда се от контекста, предава му се параноично звучене или последици. Водещ: Кой го предава и с каква цел? Данаил Кирилов: Очевидно е конюнктурна цел. Целта е да се защитят едни или други икономически интереси, прекратят едни или други производства за отнемане на имущество, винаги има цел. Водещ: Кажете ни, тъй като след една от тези срещи Лозан Панов – председателят на Върховния касационния съд каза, че правомощията на главния прокурор трябва да бъдат намалени или по-скоро да бъдат ограничени по-скоро, че без реформа на Висшия съдебен съвет с доминация на политическата квота, изборът на наследник на Сотрир Цацров е предрешен. Трябва ли да има ограничаване на политическата квота, според вас? Данаил Кирилов: Смятам, че този въпрос е бил решен на конституционно ниво, уви няма как да го пререшаваме по настояще. Изследвали сме на в процедурата, която беше през 2015 г. за промяна в конституцията и обратната хипотеза, т.е. намаляне на т.нар „политическа квота“. Има анализи и то не от България, че това би херметизирало съдебната система. Така че това са анализи и теми, които са обсъждани и отдавна са решени. Вижте, особено сега, особено тази седмица, всяка тема от съдебната власт ще се ескалира преднамерено. Но моят апел е в това – нека да потърсим общото, нека да потърсим безспорното. Водещ: Призив за единение, така ли да го разбираме или поне за нормалност? Данаил Кирилов: Ами, сега е моментът. Да, поне за нормалност. Водещ: Добре. Представихте вашите идеи, които чрез законови промени, промени в съдебната власт ще се позволи разследването на тримата големи в съдебната система. Какво означава това, че не би трябвало вече да има недосегаеми – главният прокурор, шефът на ВКС, шефът на Апелативния съд, така ли е? Данаил Кирилов: Точно така, в петък представих моето предложение. Това е моето предложение пред работните групи, които досега са се занимавали с измененията на Законът за съдебната власт, за да афиширам моята визия, включително и за да се стартира дебата, обсъждането по тези въпроси. Водещ: Веднага обаче тръгнаха слуховете, че тези промени са с цел да бъде временно отстранен, защото ще има такова временно отстраняване на шефа на ВАС , ВСК или пък на главният прокурор, при условия, че има наличие за някакъв вид престъпление, да бъде отстранен Лозан Панов. Това ли прозира зад цялата тази процедура? Данаил Кирилов: Не нищо подобно не прозира, Лозан Панов и досега можеше да бъде отстранен, включително и към месец декември миналата година. Очевидно е, че целта не е персонална, колкото и да се иска на една малка група от хора да героизира Лозан Панов, но той не е целта. Целта е да изпълним тази препоръка, която впрочем, навремето дойде от това пространство. Те ескалираха. Водещ: Знаете обаче каква е структурата на прокуратурата? Кой подчинен на главния съдия, независимо на каква степен е в прокуратурата, ще тръгне да разследва шефа си? Данаил Кирилов: А кой по-долен съдия ще осъди председателя на ВКС, г-н Хекимян? Водещ: Някак си по-различно е там, като че ли. Данаил Кирилов: Въобще не е по-различно и двамата – и главният прокурор, и председателя на ВКС имат ключова роля в кариерното развитие на магистратите. Водещ: Тогава тези промени изобщо валидни ли ще бъдат, ползотворни ли ще бъдат за това, ако има наистина данни за някакъв вид престъпление или поне временно да бъдат отстранявани хората, които са на върха на съдебната власт? Данаил Кирилов: Аз смятам, че след като беше поставен този въпрос за решаване, ние трябва да го решим и пои тази причина, колкото и да съм се съпротивявал назад във времето по този въпрос, смятам че сега в тази ситуация, в този етап на механизма за сътрудничество и оценка, въпросът трябва да бъде решен. Но това е, направили сме предложения за обсъждане. Водещ: И тепърва предстои да бъдат обсъждани, така ли? Данаил Кирилов: Точно. И държим да има максимално изчерпателно, максимално свободно и прозрачно обсъждане и по тази причина и безпрецедентно включих пряко излъчване от заседанието с работни групи, нещо което по принцип не бива да се прави, защото това е работна среда. Водещ: Да не е редно сега, но тази работна среща е излъчена на живо. Отпадането на мониторинга на България, като ваша лична кауза, по този начин ли да го приемаме, след като обвързахте оставането на мониторинга с вашата оставка, обаче? Данаил Кирилов: Първо искам да посоча, че това е кауза, на всички нас, на нашата държава. Водещ: Е да, но никой не е залагал на карта поста си. Данаил Кирилов: Тази кауза беше възприета от всички евродепутати в досегашния Европарламента, включително беше подкрепена от сегашния вицепремиер, когато беше евродепутат. Водещ: Евродепутат Илияна Йотова. Данаил Кирилов: Така че това е наша кауза, но позволете ни, тук искам само да кажа, че с оглед на времето, в което изпълнявам тази длъжност залагам, себе си за тази цел. Водещ: Това е сериозно и аз затова ви питам дали това е ваша лична кауза? Данаил Кирилов: Считам, че по друг начин не мога да заявя, че добросъвестно ще се боря, колкото и да е малко времето, ще се боря максимално упорито и добросъвестно за това. Водещ: Това означава ли обаче, че сте сигурен, е най-вероятно този мониторингов механизъм ще отпадне? Данаил Кирилов: Е в нищо не би следвало да сме сигурни в този момент, защото знаем какво би трябвало да се изпълнява, знаем какво е положението в България, знаем и какви са дебатите в европейските ни партньори, уви за съжаление те не са еднозначни. Но при положение, че премиерът на републиката е постигнал това ниво на политическа договореност с председателят на ЕК, ние имаме реален шанс и не бива да го проиграваме този реален шанс. Водещ: Добре, много ви благодаря за това участие.