Данаил Кирилов – министър на правосъдието, в интервю за предаването „Сутрешен блок“ по БНТ

Водещ: След поредицата изключително тежки престъпления от това лято отново се повдигна въпросът съкратеното съдебно производство дава ли необходимата справедливост за тежките престъпление. Повдигна се този въпрос както в обществото, така и в партиите. И ГЕРБ, и БСП, и „Обединените патриоти“ вече заявиха, че ще предложат промени в Наказателния кодекс, с които ще поискат съкратеният процес да не важи за най-тежките престъпления. Закъсняха ли обаче тези поправки и как всъщност ще се прави разликата оттук нататък? Мой гост в студиото вече е правосъдният министър Данаил Кирилов. Добро утро.
Данаил Кирилов: Добро утро.
Водещ: Вече казахме – много тежки престъпления от последните месеци. Ако се върнем назад в годините, всъщност, тези поправки, които и вие подкрепяте в момента, навременни ли са или са закъснели вече?
Данаил Кирилов: След като те са резултат от обществен дебат, аз смятам, че са навременни. Друг е въпросът доколко са уместни в контекста на развитието на българското наказателно право. Този институт действа в развитите правни системи на водещите държави в света, прилага се успешно. Но хубавата новина е, че българското общество започна да изпитва особена реактивност тогава, когато имаме тежки престъпления. Въпросът е в тези случаи общественият дебат да бъде достатъчно сериозен, достатъчно задълбочен и действително да се основава на едни принципни постановки в българската наказателна политика.
Водещ: То общественият дебат е много важен. Но всъщност, още по-важна е законодателната инициатива, която ще предприемете оттук нататък. И веднага възниква въпросът как ще се прави разликата кои престъпления са тежки и кои не? Кои могат да бъдат по съкратеното производство и кои не? И кой ще я прави тази разлика?
Данаил Кирилов: В нашия законопроект, който внесохме в четвъртък, сме дали конкретни отговори на тези въпроси и смятаме, че те по никакъв начин няма да затруднят правоприлагането. Два са критериите, които сме посочили в нашето предложение за промяна на чл. 58 а от Наказателния кодекс. Тук подчертавам, че това е нашата разлика спрямо другите законопроекти, които предлагат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс. Първата е обективна по отношение на вида престъпление. Казали сме засега, тоест, в предложението са визирани 4 групи престъпни деяния: тежка телесна проведа, убийство, блудство и изнасилване.
Водещ: Тогава императивно не може да има съкратено производство, просто няма как това да се случи?
Данаил Кирилов: Може да има съкратено производство, но ние ограничаваме последиците. Имам предвид ограничаваме възможността да се редуцира наказанието.
Водещ: Как?
Данаил Кирилов: В какъв смисъл как?
Водещ: Как ги ограничавате тези възможности да се редуцира наказанието?
Данаил Кирилов: С оглед на неговия размер. Сега възможността за редукция с 1/3 от размера на наказанието. Ние сме предложили съвсем примерно това да бъде не повече от 1/5. Но изрично сме установили, че във всеки отделен случай съдът, който има правомощията в съдебното наказателно производство, определя конкретно дали се прилага този институт или не се прилага. Тоест, дали намалява наказанието с до 1/5 или не намалява наказанието. Като разбира се, това решение на съда следва да бъде резултат от позицията и на прокуратурата, и на всички други участници в процеса, включително и на пострадалото лице или на неговите наследници.
Водещ: Тоест, вие не се отказахте от идеята и прокуратурата да изказва становище дали това дело да мине по съкратеното производство или не?
Данаил Кирилов: В обществения дебат, на който бяхме свидетели, имаше такива твърдения, които ние използвахме в нашия проект. И смятам, че това е една логична и обоснована възможност за държавното обвинение да вземе становище.
Водещ: Аз по-скоро чух противници на тази идея, че не трябва прокуратурата да влиза в тази си роля и да определя едно такова дело.
Данаил Кирилов: Прокуратурата пледира на една равнопоставена основа, тоест, мнението на прокуратурата тежи и се развнопоставя с мнението на другите участници в процеса.
Водещ: Не е съвсем така, защото ако прокурорът може да каже това дело да минава ли по съкратената процедура или не, той един вид може да определи и изходът от него що се отнася до наказанието. Той вече става страна по делото или греша?
Данаил Кирилов: Прокурорът винаги е страна в наказателното производство.
Водещ: Да, като обвинител.
Данаил Кирилов: А по отношение на становищата на прокуратурата, в много случаи прокурорът е поискал едно, съдът е постановил друго. Така е и в този случай – прокурорът може да заяви, че възразява срещу прилагането на този институт, но съдът да намери при основание и при преценката си за определяне на наказанието да намери основание да го приложи изцяло или частично.
Водещ: Въпросът е дали не оставяте твърде много вратички за тълкуване? Не е ясно регламентирано кое може, кое не. Тук има ли много субективизъм?. Това е притеснението като че ли основно.
Данаил Кирилов: Първо ще кажа това: аз имам доверие на съда, имам доверие на българския съд и смятам, че като общество трябва да се доверяваме на съда, като тук доверието задължава. По отношение на субективизма, виждате, че сега, когато е обективна, автоматична, императивна нормата, обществото казва: „Да де, но не е справедливо“. Нека след като имаме дефицит на справедливост в определянето на наказанието за този институт, нека тогава да имаме възможност за преценка. Нека и съдиите да имат отговорността пред обществото по отношение за наказанията, които те налагат.
Водещ: Но когато говорим за справедлив /…/ и справедлив процес, това неминуемо означава и бързина, а правосъдната ни система не се слави с особено бързо постигане на някаква развръзка, особено на тежките дела. Когато сега бъдат ограничени възможностите за такова съкратено производство, не е ли възможно да се залитне в една крайност, в която с години едни дела да бъдат влачени, жертвите на престъпления и техните близки с години да слушат за това престъпление? Как ще гарантирате, че справедливостта от тази гледна точка ще бъде спазена откъм бързината?
Данаил Кирилов: Откъм бързина – точно това е било решението, което законодателят е възприел през 2006 година, за да допусне, за да установи в българското наказателно право тази възможност на съкратеното съдебно следствие. Затова ние сме поддръжници на този институт и не бива с лека ръка да се отказваме. Защото има случаи, в които без оглед на наказателно-правните последици, деецът иска да признае – нека не му се отнема тази възможност. Това при всички положение облекчава доказването в съдебна фаза, а преди това и в досъдебното производство помага значително. Но по отношение на последицата определяне на наказанието аз апелирам да се доверим на съда.
Водещ: Дано законът да бъде изчистен така, че…
Данаил Кирилов: По отношение на скоростта, имаме защита, обща защита за бавен процес. Отговаряме пред Европейския съд за правата на човека. Мисля, че по отношение на България в голяма степен и осъдителните решения по този въпрос са намалели. Инспекторът на Висшия съдебен съвет непрекъснато следи за тайминга на делата. Тези, които са просрочени с няколко месеца, държавата плаща обезщетения.
Водещ: За съжаление, ставаме свидетели на немалко наложени санкции в тази посока. Но няма значение това в този контекст, в който исках да върви този разговор.
Данаил Кирилов: В първата петица на Европа по скорост на процес.
Водещ: Всъщност, за бързината има над какво се работи, така да го кажа. Важното е този законопроект, който и сега предлагате, да бъде изпипан така, че да не е принципа „проба-грешка“, защото и на такива примери сме ставали свидетели.
Данаил Кирилов: А тук сте много права. И пропуснах да отбележа, че общественият дебат предвари финала на концепция за наказателна политика, който трябва да обявим декември. Беше нормално, това е един от въпросите, който се разработва в концепцията. Но обществото винаги има право, така че и ние реагирахме съответно.
Водещ: Така е. Не слагам точка на този разговор, защото тя, темата е отворена и тепърва ще се дискутира. Но ми се иска няколко думи да кажем и затова какво се случи и в системата на затворите. Свидетели сме на бягство на затворници, на такива, които са пуснати в отпуск, а пък карат с фалшива книжка, визирам случая „Куйович“, впрочем заради него беше освободен и изпълняващият длъжността директор на Софийския затвор. Какво се случва? Доволни ли сте от това, което се случва като управление на затворите в страната?
Данаил Кирилов: При всички положения в системата на затворите следва да продължат оздравителните и дисциплиниращите процеси. Това е една затворена система. Въпреки новините, които вие казвате, и биха могли да се използват по неправилен начин в медийния дебат, аз апелирам за това обществото да има търпение.
Водещ: Кои са проблемите там? Липсата на надзиратели ли?
Данаил Кирилов: Проблемите в една такава система са немалко.
Водещ: Основният, кажете основния?
Данаил Кирилов: Да, дефицит, недокомплект на надзорно-охранителен състав, по който въпрос работим, и тази работа е започнала още от предходния министър г-жа Цачева. Изпълняваме план за увеличаване броя на местата по щат.
Водещ: Вероятно и на тяхното заплащане. Препускам малко в темите, г-н министър…
Данаил Кирилов: Да подчертая добрата комуникация със синдикатите, които да, често укоряват административното ръководство на министерството, но въпреки това смятам, че сме в един добронамерен, добросъвестен диалог. Те имат много изисквания.
Водещ: Имат изисквания. Те справедливи, смятам, в повечето аспекти, за които говорим. Но така или иначе сме в навечерието на един много важен избор – този за нов главен прокурор. Утре се планира нов протест срещу единствения кандидат за този пост Иван Гешев. Как виждате процедурата до момента? Той получи доста голяма подкрепа, но и критики за своята кампания.
Данаил Кирилов: Аз смятам, че процедурата следва изискванията на закона. Тоест, законосъобразно се осъществява тази процедура. Това, което за мен беше положителна изненада, това беше единството и мнението на специалистите в областта, на съсловието, които се обединиха и номинираха г-н Иван Гешев. Смятам, че това е един положителен сигнал. Аз лично ценя този сигнал. Знам, че ще ме питате и защо не предложихте алтернативна кандидатура – точно, за да не се противопоставя една външна кандидатура на избора на съсловието. Смятам, че кандидатът получава и широка обществена подкрепа. Смятам, че зад протестите има непосредствени конкретни цели на конкретни лица, които следват конюнктура. Така че убеден съм и българският зрител съобразява всички тези обстоятелства и правилно претегля позицията на страните.
Водещ: И на финала на нашия разговор ми се ще да ви попитам за това, че така да се каже заложихте кариерата си на министър и казахте, че ще си подадете оставката, ако до края на Комисията „Юнкер“ не отпадне мониторинговият доклад върху България. Вижда се този край на тази Комисия – октомври месец. Все още ли сте на това мнение, че ако има такъв мониторинг, вие ще си подадете оставката?
Данаил Кирилов: Аз съм категоричен в това изявление. Бих искал да използвам времето, което остава до окончателния момент за решаване, с оглед на мобилизация. Мобилизация и на административните структури, които работят по въпроса, и на институциите, и на подкрепата от българското общество. Защото ако не успеем в този процес, причините в голяма степен ще бъдат в България. А е крайно време да спрем сами да си създаваме препятствия, които с огромни усилия да преодоляваме. Така че моята оставка е на масата, важно е да достигнем до един положителен резултат за България.
Водещ: Това е важно, да. Благодаря ви за това участие в „Сутрешния блок“.
Данаил Кирилов: И аз благодаря.

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---